Решение по дело №5319/2017 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

Гр.Русе, 22.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд, V-ти гр.с-в, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                   Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5319 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази:

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание  чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

            Ищецът Г.Н.А. твърди, че със Заповед № 30/04.07.2017 г. на изп.директор на ответното дружество, връчена му на 07.07.2017 г., трудовият му договор бил прекратен поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”. Счита, че при налагането му работодателят допуснал нарушение на императивни норми на КТ, регламентиращи процедурните правила, а именно: 1. Чл.194, ал.1 КТ, тъй като наказанието му е наложено след изтичане на предвидения в цитираната разпоредба двумесечен срок от откриване на нарушението и едногодишен срок от извършването му, т.е. след повече от две години от датата, на която се твърди, че е начало на извършеното нарушение – „неявяване на работа за периода 02.03.2015 г. – 04.07.2017 г.”; 2. Чл.193, ал.1 КТ, тъй като ищецът не бил запознат с начина на провеждане на дисциплинарната процедура, нито е имал достъп и информация относно събираните доказателства от работодателя; 3. Чл.195 КТ, поради немотивираност на обжалваната заповед – дадените от работника обяснения не са намерили отражение и коментар в нея. От друга страна заявява, че не е извършил действия, които да съставляват нарушение на трудовата дисциплина. В началото на м.12.2014 г. бил уведомен по телефона, че излиза в неплатен отпуск и че ще го повикат на работа. Тъй като не получил обаждане да се яви на работа, ищецът потърсил изп.директор В.И. през м.06.2015 г. и поискал среща с него, но той го потърсил едва през м.09.2015 г. за работа в Румъния. Предвид факта, че работата била извън България, че не му били дадени конкретни разяснения и график за работа, поради здравословни причини Г.А. отказал. След това не бил търсен за работа. През м.12.2015 г. го потърсил другият изп.директор Ц.И. и го помолил да подаде молба за напускане, но ищецът не се съгласил, а поискал да бъде включен в графика за работа. Месец януари 2017 г. служителка в ответното дружество на име С.В. потърсила А. по нареждане на изп.директор с бланка на молба за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие, която той не подписал. Ищецът се позовава и на недобросъвестност при упражняване на работодателска власт от страна на ответника, в нарушение на чл.8 от КТ. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени дисциплинарното му уволнение като незаконосъобразно и да го възстанови на длъжността, която е заемал преди уволнението. Претендира разноските по делото.

            Ответникът ”Дунавски драгажен флот”АД, гр.Русе, представляван от изп.директор В.И., оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, както и основателността на предявените искове. Твърди, че е узнал за дисциплинарното нарушение на ищеца на 15.06.2017 г. от Докладната с № 138 от същата дата на началник Цех „Добив” – Ц.И.. В изпълнение на задълженията си по чл.193 КТ работодателят поискал обяснения от ищеца за неявяването му на работа за процесния период, а заповедта за уволнение била издадена след даването на писмените обяснения от Г.А.. Според ответника, в деловодството на дружеството липсвали доказателства, установяващи, че през периода, посочен в заповедта за уволнение, ищецът е бил в неплатен или в друг вид отпуск. Нямало установена практика работниците да бъдат уведомявани по телефон за работния им график в дружеството. С оглед естеството на работа те знаели, че следва да са на разположение на работодателя, респ. прекия им ръководител, доколкото характера на работата предполага настъпването на промени в предварително обявения график. Претендира отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските по делото.   

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

            От приложеното по делото трудово досие на ищеца се установява, че между страните е сключен трудов договор № 126/18.10.2007 г. /както и две допълнителни споразумения към него за актуализиране размера на трудовото му възнаграждение/, съгласно който Г.А. е назначен на длъжността „моряк”, с място на работа „Цех Добив, подменен екипаж”, при 8-часов работен ден. Съгласно длъжностната характеристика за тази длъжност, местоработата на моряка е определена на плавателен съд. Представен е и Правилник за вътрешния ред в „Дунавски драгажен флот”АД-Русе, в който също е посочено, че цех „Добив” включва всички плавателни съдове на дружеството и се ръководи от Началних цех, механик цех и капитани на плавателни съдове. Относно работното време на плавателния състав Правилникът предвижда 12-часова продължителност на работния ден по предварително изготвен график. Съгласно чл.11 от Правилника за вътрешния ред, платеният и неплатен годишен отпуск се ползват от работника с писмено разпореждане на изп.директор.

Към трудовото досие на ищеца са приложени 3 бр. заповеди, с които на Г.А. се разрешава ползването на неплатен отпуск от 06.01.2015 г. до 01.03.2015 г., като в периода 09-20.02.2015 г. ищецът е бил във временна нетрудоспособност по болест.

Дисциплинарното производство спрямо ищеца е образувано въз основа на Докладна с вх.№ 138/15.06.2017 г. от Началник цех „Добив” – Ц.И., с която уведомява изп.директор В.И. и негов баща, че Г.А. не се е явявал на работа без основателна причина от 02.03.2015 г. На 29.06.2017 г. ищецът получава уведомление от работодателя си относно открита дисциплинарна процедура срещу него за установяване на дисциплинарно нарушение – неявяването му на работа от 02.03.2015 г. до момента. На 03.07.2017 г. Г.А. дава писмени обяснения, според които е в неплатен отпуск и не е призоваван на работа, въпреки личното уведомяване за това на изп.директор при посещение в дома му на 20.06.2015 г. Ищецът признава, че м.09.2015 г. изп.директор му се обадил да му предложи да се качи на кораба „Бистрица” за 15 дни в Румъния, но А. отказал, тъй като нямало да издържи на обща кухня заради проблеми със стомаха. Със Заповед № 30/04.07.2017 г. на изп.директор на „Дунавски драгажен флот”АД, връчена на ищеца на 06.07.2017 г., му е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение” за виновно неизпълнение на трудовите задължения, изразяващо се в неявяване на работа без основателна причина повече от два последователни дни – от 02.03.2015 г. до 04.07.2017 г.

В първото съдебно заседание по делото пълномощникът на ответника заявява, че през процесния период ищецът е бил в графиците за работа по принцип, но тъй като те се правели седмица за седмица, не се съхранявали. Графикът се давал на капитана на кораба и той имал задължението да уведоми служителите. Впоследствие всички седмични графици за работа на корабите на ответното дружество, изготвени за периода 02.03.2015 г. до 04.07.2017 г., са приложени по делото, като ищецът не е включен в нито един от тях. Това обстоятелство се признава и от изп.директор на „Дунавски драгажен флот”АД – В.И. в последното съдебно заседание. Същият обяснява, че смяната на екипажите става всеки вторник, като се редуват една седмица на работа и една – почивка. Когато нямат работа на корабите има по един дежурен на вахта. Другите работници са в отпуск или почивка. След това ги уведомяват по телефона кога пак са на работа. Изп.директор потвърждава твърденията в исковата молба, че поради намаляване работата през зимния период, от началото на 2015 г. ищецът е воден неплатен отпуск, който бил удължен и на добра воля още две години са го водили в неплатен отпуск. Това обстоятелство личи и от самите графици, в които Г.А. не е включен. Фигурира единствено в два от графиците за м.март 2015 г., т.е. в процесния период, където е отбелязан, че е в отпуск. В.И. обяснява, че невключването му в нито един график е поради това, че ищецът отказвал да отиде да работи.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Трудовите правоотношения между страните са прекратени с наложено на ищеца дисциплинарно наказание – „уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ, поради неявяване на работа за периода от 02.03.2015 г. до 04.07.2017 г. Ищецът оспорва законността на наказанието. В този случай съдът следва да прецени на първо място дали работодателят е изпълнил императивните разпоредби на КТ относно налагане на самото наказание, а именно изпълнението на разпоредбите на чл.193 КТ и чл.195 КТ.

От събраните по делото доказателства се установява, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изискал обяснения от ищеца във връзка с извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина, като го е уведомил, че за същото може да му бъде наложено наказание. На следващо място, издадената от работодателя заповед отговаря на изискванията на чл.195 КТ, като в нея е посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В този смисъл съдът намира, че при издаване на заповедта работодателят е спазил императивните разпоредби на закона.

В чл.194, ал.1 от КТ е посочено, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според установената практика на ВКС /решение №256/18.05.2012 г. по гр.д.№1036/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение №363/10.01.2012 г. по гр.д.№354/2011 г. на ВКС, I. г.о./, ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. „Откриване на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Когато периода на извършване на деянието е продължителен /в случая неявяването на работа е за период от две години и четири месеца/, срокът се брои от края на посочения период и в този случай той е спазен.

От писмените доказателства по делото се установява, че Докладната на Ц.И. с изх.№ 138/15.06.2017 г. до изп.директор е послужила като формално основание за иницииране на дисциплинарното производство срещу ищеца /с разпореждане върху документа от 16.06.2017 г./. Обясненията на работодателя в съдебно заседание обаче установяват неизгодни за него факти, а именно, че за неявяването на работа от страна на Г. Начев изпълнителният директор е бил в течение от самото начало и през цялото време. Поради това в случая не може да се приеме, че началният момент на откриване на нарушението е докладната от 15.06.2017 г. Предвид изключително дългия период на неполагане на работна сила, едногодишният срок по чл.194 КТ започва да тече от образуване на дисциплинарното производство на 16.06.2017 г. /която дата следва да се приеме и за крайната дата на периода, през което трае нарушението/ и към датата на получаване на заповедта за уволнение от работника не е изтекъл. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е упражнил работодателската си власт в рамките на предвидените в чл.194 КТ преклузивни срокове.

Доказателствената тежест за установяване наличието на основанието за уволнение, в случая по чл.190 т.2 КТ- неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, носи работодателят, а преценката за материалната законосъобразност на обжалваната заповед се прави от съда въз основа на всички ангажирани по делото доказателства.

            В процеса безспорно се установява, че действително през целия период, посочен в заповедта за уволнение, ищецът не е престирал работната си сила. Причината за това, изложена в исковата молба, е невикането му на работа след пускането му в неплатен отпуск зимния период на 2015 г. поради намаляване на работата. Този факт не се оспорва от ответника, който към отговора си прилага заповеди за разрешаване ползването на неплатен годишен отпуск на ищеца до 02.03.2015 г. Дали тези заповеди са сведени до знанието на работника не става ясно, тъй като липсват молби от него в тази насока, или са изготвени с оглед започването на дисциплинарно производство.  

Организацията на работа в ответното предприятие е създадена на база изготвяни седмични графици, одобрявани от началник цех „Добив” - Ц.И.. Във всички тях, касаещи процесния период от две години и четири месеца, ищецът не е включен в екипажа на нито един плавателен съд. Както беше посочено по-горе, в два от графиците за м.март 2015 г. е отбелязано, че А. е в неплатен отпуск. Това обстоятелство потвърждава направените от изп.директор В.И. пред съда признания, че през цялото това време /макар да не представят писмено разпореждане по смисъла на чл.11, ал.2 от Правилника за вътрешния ред в „Дунавски драгажен флот”/ Г.А. се е водил в неплатен отпуск. Доколкото ползването на отпуск, платен или неплатен, предполага реализирането на правото на работника да не се явява на работа по време на ползването му, не може да се приеме, че е налице неявяване на работа без основателна причина два и повече последователни дни. Обясненията на изп.директор, че ищецът отказвал да работи, затова не фигурирал в работните графици, не могат да бъдат споделени от съда. След като установеният в предприятието ред изисква когато работникът е бил в болничен, почивка или отпуск да му се обади капитанът на съответния кораб или началник цех „Добив”, за да го информират кога отново е на работа, т.е. в коя седмична работна смяна е включен, редно е било за тези повече от две години ищецът да бъде включен в графиците за работа, като бъде и информиран по надлежния ред за това. Тогава, в случай на неявяване на работа, работодателят би имал правомощията да упражни дисциплинарната си власт спрямо него. Ето защо следва да се приеме, че действително е налице недобросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения от страна на работодателя по смисъла на чл.8 КТ – същият, в нарушение на законовите изисквания /чл.160 КТ/, без искане от страна на работника, е издал заповеди за ползване на неплатен отпуск до 02.03.2015 г., с оглед започналата дисциплинарна процедура срещу Г.А.. И макар да признава пред съда, че ищецът продължава да се води неплатен отпуск още две години и четири месеца, заповед в този смисъл по делото не е приложена отново с оглед доказване законосъобразността на обжалваното уволнение.   

            В този смисъл съдът намира, че в процеса не се установи, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение, а именно - неявяване на работа през посочения в заповедта период, предвид което издадената Заповед № 30/04.07.2017 г. като незаконосъобразна подлежи на отмяна.

Предвид уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, следва да се уважи и този за възстановяване ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

            На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника е държавната такса по делото в размер на 100 лв., както и направените от ищеца деловодни разноски в размер на 460 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран така,съдът

                                                            Р  Е  Ш  И :

            ОТМЕНЯ Заповед № 30/04.07.2017 г. на изп.директор на „Дунавски драгажен флот”АД, гр.Русе, за налагане на Г.Н.А., с ЕГН **********, на дисциплинарно наказание „Уволнение”, като незаконосъобразна.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Н.А. на заеманата от нето преди уволнението длъжност –  “Моряк”.         

            ОСЪЖДА „Дунавски драгажен флот”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, Източна промишлена зона, представлявано от В.Й.И., да заплати по сметка на Районен съд Русе 100 лв. държавна такса по делото.

            ОСЪЖДА „Дунавски драгажен флот”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, Източна промишлена зона, представлявано от В.Й.И., да заплати на Г.Н.А., с ЕГН **********, 460 лв. разноски по делото.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                    Районен съдия: