РЕШЕНИЕ

№

гр. П., 21.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, Х-Ти състав, в публичното заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

    Районен съдия : КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

и при участието на секретаря: Божура Антонова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1273 описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.  Максимова, срещу ответника – Р.Г.М., с адрес ***, като се иска ОТ СЪДА ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Р.Г.М. дължи сумата в размер на 1 058,21 лв. /хиляда петдесет и осем лева и 21 ст./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но не заплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“ Л.”, бл**вх** ап**от които главница в размер на 923,30 лв., за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г.включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 134,91 лв.за периода от 10.07.2018г. до 04.08.2020г.; както и законната лихва върху главницата от 923,30 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

          В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

       С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 04.08.2020 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д. ЧГД  № **** г. по описа на ПРС. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба. Представени са и писмени доказателства към исковата молба.

     В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор упълномощения представител на  ответника- адв. Б.В.-КАК. В отговора  оспорва претенцията по основание и размер- сочи, че оспорва твърдението, че” между топлофикационното дружество от една страна и и титуляра на партида от друга страна е налице облигационна връзка. Относно продажбата и покупката на топлинна енергия, също излага контрааргументи. Твърди, че приложените по делото от страна на ищеца ОУ не са разгласени но изрично визирания в Закона за енергетика ред - в един централен и един местен ежедневник /съответно не са публикувани в два вестника/, тоест същите не са влезли в сила. Общите условия представлявали волеизявление на страна по сделка частноправен субект, съответно в негова тежест е да установи не само съдържанието на ОУ, но и тяхното влизане в сила. Предвид горното ищцовото дружество следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване влизането в сила на представените но делото Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия /ОУ/. Липсата на надлежни писмени доказателствени средства за публично известяване на потребителите на топлинна енергия за общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия и изтичането на съответния законов срок след публикуването им по посочения от законодателя ред, води до извод за неоснователното позоваване на клаузи от общите условия, като източник на претендираното вземане. Навежда и възражение за изтекла давност на голяма част от претендираните суми. Оспорва представеното по делото извлечение от сметка за аб. № **********. Безспорно е според ответника, че извлечението от сметка не е счетводен документ по смисъла на чл.6 от Закона за счетоводоството /ЗСчет/ . а е частен свидетелстващ документ. Той не се ползвал с доказателствена сила , ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Отправя следните доказателствени искания:Моли  на основание чл.183 от ГПК съдът да задължи ищеца да представи оригинал на приложения като доказателство по делото бр. 82/29.04.2008г. на вестник „СъП.”, така също и да бъде представен оригинала на публикувани общи условия в централен ежедневник. Моли съда на основание чл. 190. ал. 1 от ГПК да задължи ищеца да представи:

а)       протокол за първоначален монтаж на топЛ.ера в абонатната станция на адрес: гр. П., ул.”Л.”, бл. 3 (в оригинал);

б)       свидетелства удостоверяващи първоначална и на следващи проверки на топЛ.ера и сертификация, издадени за процесния период (в оригинал);

в)       месечните отчетни документи на „Топлофикация П.” ЕАД (в оригинал), в които да е посочен технологичния разход на топлинна енергия в абонатната станция, който се приспада от измереното показание на топЛ.ера и е за сметка на топлопреносното предприятие.

г)       Протокол от Решение на Общото събрание на етажните собственици на адрес: гр.П. , ул."Л.”,бл. 3.вх. Ж,  където се намира и процесния имот  за избор на :

-         лице по чл.139 б от ЗЕ за извършване на услугата дялово разпределение

-         упълномощен представител на потребителите

д)       Договор между топлопреносното предприятие и лицето по чл.139 б от ЗЕ извършващо услугата дялово разпределение на горепосоченият адрес

е)       Издадените от топлопреносното предприятие данъчни фактури за процесния период за аб.№ **********

ж)      Издадените от топлопреносното предприятие данъчни дебитни известия за процесният период за аб.№ **********.

Съдът с доклада си се е произнесъл по направените доказателствени искания, като по делото са били събрани допълнителни доказателства и са били изслушани и приети и заключенията по СИЕ И СТЕ.

В проведеното по делото съдебно заседание са се явили представите и на двете страни по делото, като ищецът поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена, респ. ответникът  моли за отхвърляне на исковете, като се позовава и на  изтекла погасителна  давност.

 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, гр.дело    по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумите общо-  1 058,21 лв. /хиляда петдесет и осем лева и 21 ст./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но не заплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“ Л.”, бл**вх** ап**от които главница в размер на 923,30 лв., за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г.включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 134,91 лв.за периода от 10.07.2018г. до 04.08.2020г, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението –04.09.2020 г. до окончателното и изплащане.

           По делото е представена молба за откриване на партида от името на ответника по делото до Дружеството от дата 17.12, 2003 г., като в същата е цитиран и документ за собственост , който е представен от ищеца също към исковата молба- нотариален акт №10, том 1, дело №11/2003г. на нотариуса В.Я., от които документи е видно, че ответникът е собственик на топлоснабденото жилище. Предвид изложеното съдът приема за  доказано, че ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ.

               От заключението по изслушаната по делото съдебно техническа експертиза на вещото лице З. А. З., се установява, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр.П.,  ул.”Л.” бл**вх** ап.122, тъй като в жилището се ползва топла вода, отопление, дколкото жилището е свързано със сградната инсталация за топлоснабдяване.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.  

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.  По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза с вещо лице В. М.В., видно от заключението, се установява, че след проверка в дружеството за топлинно счетоводство начислените суми за топлинна енергия, са правилни и изравнителните сметки са изготвени съобразно действащата нормативна уредба, като ответника дължи за процесния период сумата от 1 058,21 лв. /хиляда петдесет и осем лева и 21 ст./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но не заплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“ Л.”, бл**вх** ап**от които главница в размер на 923,30 лв., за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г.включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 134,91 лв.за периода от 10.07.2018г. до 04.08.2020г, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението –04.09.2020 г. до окончателното и изплащане,  Посочените суми се потвърждават и от заключението вещото лице З.З., видно от което същите са начислени правилно при спазване изискванията на действащата нормативна уредба, съобразно изготвени изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение за процесния период. Съдът кредитира заключенията на СТЕ И СИЕ по делото и ги поставя в основата на своите решаващи изводи.

В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан по размер, поради което ще следва да бъде уважен до  пълния предявен размер посочен в исковата молба.  Следва да бъде отбелязано, че в случая, ответникът е потребявал топлоенергия чрез преминаващите тръби от инсталацията, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, лихва за забава на месечните плащания в размер на 134,91 лв.за периода от 10.07.2018г. до 04.08.2020г, съобразно заключението на вещото лице, като то пълния претендиран размер иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението - 4.09.2020г.  до окончателното и изплащане.       

    Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода не са погасени в никаква тяхна част по давност, както е посочено и в СИЕ, като следва да се посочи отново че датата на заявлението е- 4.09.2020г., тоест ако биха се претендирали суми към 2016 г., то тогава би могло възражението да е основателно, но в случая се претендират суми с по –късен период -01.05.2018г. до 30.04.2019 г за главница и 10.07.2018г. до 04.08.2020г, за лихва.. Предвид горното  става ясно, че вземанията на ищеца за исковия период не попадат в погасителния тригодишен давностен срок.

РАЗНОСКИ

С оглед изхода на делото,  ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от ищцовото дружество разноски в настоящето производство и направените разноски в заповедното производство по дело ЧГД № **** г. по описа на ПРС,  в общ размер на 500.00 лева, изплатени хонорари на вещи лица и първоначално внесена държавна такса и юристконсултски възнаграждения.   

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Г.М., с адрес ***, че дължи

на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република, сумата в размер на 1 058,21 лв. /хиляда петдесет и осем лева и 21 ст./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но не заплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“ Л.”, бл**вх** ап**от които главница в размер на 923,30 лв., за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г.включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 134,91 лв.за периода от 10.07.2018г. до 04.08.2020г.; както и законната лихва върху главницата от 923,30 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ в съда – 04.09.2020 г.,  за които е било образувано ЧГД № **** г. по описа на ПРСдо окончателното изплащане на сумата.

  ОСЪЖДА Р.Г.М. ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,   направените разноски по делото, както и направените разноски в заповедното производство по дело № ЧГД № **** г. по описа  на ПРС,  в общ размер на 500.00 лева, изплатени хонорари на вещи лица и първоначално внесена държавна такса и юристконсултски възнаграждения.               

             След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  № ЧГД  **** г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                 Вярно с оригинала:С.Г.                                                                                                                                                                                                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: