Р Е Ш Е Н
И Е № 137
гр. Сливен, 01.10.2021
г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и
с участието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия
Бозукова КАНД № 122 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната
жалба на С.С.П. ***, чрез адв.
Х. Х. ***, против Решение № 260186/11.06.2021 г., постановено по АНД № 255/2021
г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление № 20-0804-004002/04.01.2021 г. на Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което на С.С.П.
на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба“ в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение на същата разпоредба.
В касационната жалба се твърди,
че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Счита, че не е установено по
делото, че касаторът е имала качеството на водач на
МПС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд
– Сливен, както и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощник – адв.
Х. Х. *** поддържа жалбата, моли съда да уважи същата.
Ответникът по касацията – ОДМВР –
Сливен, не изпраща представител. В писмено становище от пълномощник – гл. юриск. К. Б., заявява, че оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави
възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар, в случай че насрещната страна поиска присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен изразява становище, че решението на съда е законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 19.12.2020г.
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Сливен извършвали патрулно
постова дейност. В 00,15 часа в гр. Сливен видели, че по ул. „Орешак“ откъм ул.
„Райна Княгиня“ се движел лек автомобил „Ауди Ку 7“.
Двамата служители на реда решили да извършат проверка на автомобила и водача.
Спрели автомобила до дом №… на ул. „Орешака“ в посока кв. „Кольо Фичето“ и при проверката установили, че същият се управлява
от касатора С.П., която била сама в автомобила. Двамата служители на
реда проверили дали касатора има криминални
регистрации и установили, че в системата тя е регистрирана за управление на МПС
след употреба на у. в. Решили да извършат проверка на П. за употреба на у. в.
Поканили я да отиде с тях до сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Сливен, където д. по КАТ да извърши проверка с техническо средство. Касаторът П. се съгласила и отишли до сградата на КАТ-
Сливен. Д. по КАТ бил мл. а. Г. Г., който поканил П. да бъде изпробвана за н. в.
с техническото средство Дрегер „DRYG TEST 5000 ARLM
0010“, но тя отказала. Г. издал талон за медицинско изследване №0039121, но касатора П. отказала да даде кръвна проба. Мл. а. Г. Г.
приел, че С.П. е извършила нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и
ѝ съставил акт за установяване на административно нарушение с фабр. № 268592 за това, че на 19.12.2020г. в 00,15 часа в
гр. Сливен, ул. "Орешак" до дом №… в посока кв. „Кольо Фичето“ управлява лек автомобил "Ауди Ку 7" с рег. № СН 5767 АХ, като при покана да ѝ
бъде извършена проверка за употреба на у. в. и техни аналози с техническо
средство Дрегер Drug Test
5000 ARLM 0010, водачът категорично отказва. Издаден бил талон
за медицинско изследване № 0039121. В акта било посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2-ро от ЗДвП.
В графата за обяснения и възражения не били отразени такива. Актът бил връчен
лично на П. на 19.12.2020 г.
Въз основа на
акта било издадено обжалваното пред Районен съд – Сливен НП №20-0804-004002/ 04.01.2021г.
на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен, с което на С.П. било
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение на
същата разпоредба. В обстоятелствената част на НП било отразено, че касаторът отказва да ѝ бъде извършена проверка с тест
за установяване употреба на н.в. или техни аналози и не е изпълнила предписание
за х.-т. лабораторно изследване за установяване на употреба на н. в. или техни
аналози. В НП било отразено, че случаят не е маловажен, поради което не са
налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено лично
на касатора на 12.02.2021 г.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, районният съд
приел, че жалбоподателката е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и следва да понесе
предвидената в този текст от закона отговорност. Издаденото за това нарушение
наказателно постановление било прието от РС - Сливен за правилно и
законосъобразно, а размерът на наложените административни наказания бил
съобразен с изискванията на закона, поради което съдът потвърдил изцяло НП.
Настоящата
съдебна инстанция извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на първоинстанционното решение с
материални закон и констатира, че съдът е постановил валиден, допустим и правилен
съдебен акт.
Наведените в
касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, поради
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,
са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил подробни мотиви, които
кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени
с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателката
са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези
мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.
В случая от доказателствата по
делото е безспорно установено, че в сградата на РУ - Сливен водачът е отказала
да ѝ бъде извършена проверка за употреба на н. в. Твърденията на жалбоподателката изложени в жалбата, че не е управлявала
МПС, съдът счита за неоснователни и недоказани. На първо място, същата твърди,
че описаните факти и обстоятелства в наказателното постановление не отговарят
на истината. Последното не се подкрепя от събрания доказателствен
материал по делото, тъй като разпитаните по делото свидетели са категорични
относно фактическата обстановка, при която са установили водача на автомобила, който
е именно жалбоподателката. Твърденията ѝ, че
към момента на проверката не е имала качеството на водач на МПС, поради което и
отказът ѝ да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
н. или други у. в., както и отказът да бъде извършено медицинско изследване не
съставляват административно нарушение, не се подкрепят от събраните
доказателства.
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният
съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението е безспорно установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното
решение, районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените
писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В
тази връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя изложените
съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в
обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са нарушили
правото на защита на жалбоподателката. Не се пораждат
съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и
в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателката.
Наложеното наказание е с фиксиран
размер и съответства на тежестта и обществената опасност на извършеното
нарушение. В настоящия случай, наказанието е глоба в размер на 2000 лева,
лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, като
целта на наказанието е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване
на установения ред и предвид значимостта на засегнатите обществени отношения,
да се предупредят другите лица да не извършват такива нарушения.
По изложените съображения
настоящият състав счита, че Районен съд Сливен е постановил правилно,
обосновано и законосъобразно съдебно решение и не са налице визираните в
касационната жалба основания за неговата отмяна.
Съдът извърши служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон, но не констатира пороци на същото, водещи до
отмяната му.
По изложените по-горе съображения
Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, Административен съд Сливен,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260186/11.06.2021 г., постановено по АНД № 255/2021 г. по описа на Районен съд
– Сливен.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: