Определение по дело №748/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260045
Дата: 23 септември 2020 г.
Съдия: Илиана Георгиева Димитрова Васева
Дело: 20195200100748
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №  260045

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети септември,  две хиляди и двадесета годинав състав:            

                                       Председател: Илиана Димитрова

    разгледа т. д. № 748 по описа за 2019 г. и констатира следното:         

              При  служебната проверка по чл.129 и чл.130 от ГПК съдът констатира нередовности на исковата молба, за чието отстраняване даде указания в три поредни разпореждания, както и липса на положитена процесуална предпоставка – пасимна процесуална легитимация на посочения ответник. посочване на ненадлжен ответник. В разпореждане№ 1108/24.06.2020 г. указанията бяха за:                             1. посочване на лицето, пасивно легитимирано да отговоря по предявения иск, при ясни констатации в мотивите, че това в случая не е юридическото лице-работодател и 2.уточнение за това ,в какво се изразяват вредите, за които се претендира обезщетение.

              В подадената на 14.07.2020 г. молба-уточнение отново се съдържат противоречиви обстоятелства, непозволяващи да се уточни предмета на иска – вреди,равняващи се на неполучено обезщетение за безработотица, за което е било пречка незаконното дисциплинарно уволнение или пропусната възможност да получава възнаграждението си от преди уволнението, но за периода след 6-те месеца  по чл. 225 КТ/.Тези две взаимно изключващи се твърдения относно характера на претърпените вреди, отново се поддъжат едновременно в последната молба на ищцата  , което не би позволило на ответника да осъществени адекватна защита по предявения иска, а на съда – да очертае предмета на доказване и разпредели доказателствената тежест между страните. Нужно е да са ясни обстоятелствата, от които се твърди, че произтичат вредити, за да може са се установи дали действително са настъпили,  размера им, както и причинната връзка с виновното противоправно поведение на  деликветна.

              Освен това липсва една от абсолютните положителни процесуални предпостваки за недлежното упражняване на правото на иск – пасивната процесуална легитимация на посочения ответник в лицето на Районен съд – Пловдив. При твърдения, че вредите са резултат от умишленото противозаконно поведение на председателя на съда, който използвал недобросъвестно служебното си поведение, искът се предявява срещу представляваното от него юридическо лице, което в качеството си на работадателя може да отговоря единствето да вредите от незаконно уволнение, очертани в специалната норма на чл. 225 КТ. По иск за обезщетение за вреди, дължими по общите правила на ЗЗД, произтичащи от изложените в исковата молба обстоятелства, работодателят не е процесуално легитимиран да отговаря. Такава е практиката на ВКС по подобни казуси, а и това следва от тълкуването на разпоредбтата на чл. 225 КТ, която очертава границите на предвидената от законодателя договорна отговорност за имуществени вреди от незаконно уволнение. На извъндоговорно /деликтно/ основание юридическото лице не може да отговаря за действията на своя ръководител, свързани с уволението на ищцата, а би следвало да се търси личната му деликтна отговорност на осн. чл. 45 ЗЗД, ако съответните основания за това съществуват.

За това след като проверка съдът констатира, при своята проверка по чл.130 ГПК, че искът е са предявен срещу ненадлежен ответник, съдът даде указания  на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституирането на надлежния ответник, но това не беше сторено.

С убеждението, че процесуалната легитимация е относима към допустимостта на съдебното исково производство, в който смисъл може да се цитира и актуална практика на ВКС /Решение № 64/15.07.2020 г. по дело № 2313/2019 г./, съдът счита, че следва да прекати производството по делото на осн. чл. 130 ГПК поради липса на една от абсолютните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск.

Отделто от това неостраняване на обсъдената по-горе нередовност на исковата молба, след неколкократното й оставяне без движение също би била самостоятелно основание за прекратяване на производството, дори да нямаше друго основание за недопустимост на процеса.

              По изложението съображение и на осн. чл. 130 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            Прекратява производството по гр. д. № 748/2019 г. поради недопустимост на предявения иск против Районен съд – Пловдив.

 

              Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: