Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 28 11.2019
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М.
Симеонова, като разгледа т.д. № 1438/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
Б.Д. ЕАД твърди, че на 04.07.2016 г. сключил с ответника Е.А. ЕООД договор за
продажба на оборудване, за неговия монтаж и за софтуерното му обслужване.
Твърди, че заплатил авансово сумата от 38 138,70 лв. (50 % от уговорената
цена с включен ДДС), но ответникът не изпълнил поетите задължения. Ето защо
ищецът отправил изявление до ответника, с което му предоставил подходящ срок за
изпълнение, а след безрезултатното му изтичане отправил и изявление за
разваляне на договора, получено от ответника на електронната поща. С последното
ищецът поканил ответника да върне авансово платената цена, както и да заплати договорената
неустойка в размер на 20 % от стойността на договора. Ето защо ищецът моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 38 138,70 лв., представляваща
подлежаща на връщане авансово платена цена по разваления договор,
12 712,90 лв., представляваща неустойка за вредите от разваляне, както и 5561,90
лв. - лихва за забава върху подлежащата на връщане сума за периода 15.02.2018
г. – 24.07.2019 г., и 1853,97 лв. – лихва за забава върху неустойката за същия
период (вж. уточнителна молба от 13.08.2019 г.). Претендира законна лихва и разноски.
В хода на устните състезания поддържа искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Ответникът
Е.А. ЕООД не взема становище по исковете. Не претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По искането за неприсъствено решение:
Искането
следва да бъде отхвърлено, тъй като не са налице формалните предпоставки на чл.
238, ал. 1 ГПК – действително, ответникът не е подал отговор на исковата молба,
както и не се е явил в откритото съдебно заседание, но същевременно с молба от
11.10.2019 г. е уведомил съда за желанието си да участва в производството,
както и за невъзможността да стори това по обективни причини.
Тъй
като постановяването на неприсъствено решение почива на презумпцията за
признание на иска (ответникът не се явява и не се защитава, защото не отрича да
дължи), то съдът не следва да пристъпва към постановяването му, когато
ответникът е заявил желание да се защитава по делото. Обратното би довело до
формално прилагане на закона без отчитане на неговия дух и смисъл.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Установява
се, че на 04.07.2016 г. между ищеца като купувач/възложител и ответника като продавач/изпълнител
е сключен договор за доставка на 50 броя ПОС терминални устройства, за
предоставяне на право за използване на софтуер за тези устройства и за
разработване на допълнителни софтуерни функционалности във връзка с използването
им. Ищецът е извършил авансово плащане в размер на 38 138,70 лв. съгласно
представеното платежно нареждане от 08.07.2016 г.
Уговореният
срок за доставяне на терминалните устройства е 90 дни, считано от 04.07.2016 г.
Ответникът не доказа, че е изпълнил нито до изтичане на определения срок, нито
по-късно, както и че неизпълнението се дължи на причина, за която той не
отговаря.
Следователно
е налице виновно неизпълнение, даващо основание на ищеца да развали договора.
Той е сторил това, спазвайки процедурата, уредена в чл. 87, ал. 1 ЗЗД –
изпратил е изявление в писмена форма, съдържащо предоставяне на подходящ (14-дневен
срок), в което е указано, че при липса на изпълнение договорът ще се счита
развален. С това е спазено и договореното от страните изискване относно
продължителността на подходящия срок съгласно чл. 18.3 от договора.
Изявлението
за разваляне е изпратено по пощата, но не е връчено поради „отсъствие“ на
адресата. Към това материално-правно връчване, извършено от пощенски служител,
не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 50 ГПК и поради това съдът
приема, че връчването по пощата е нередовно. Същевременно обаче ищецът е
отправил уведомлението за разваляне и до електронната поща на ответника, който
не оспорва титулярството върху нея. Напротив, този факт се установява от
разменената преди това кореспонденция между страните, свързана с изпълнението
на процесния договор (вж. напр. електронно писмо от ищеца от 02.11.2017 г., л.
32 от делото). Ето защо ответникът се явява адресат на електронното изявление
по смисъла на чл. 5, пр. 2 ЗЕДЕУУ и на основание чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ то се
счита за получено с постъпването му в информационната система на адресата, в
случая – на 08.02.2018 г. Ирелевантно е, че писмото е прочетено по-късно
съгласно подадения автоматичен отговор – за надлежното връчване е от значение
единствено получаването в пощата на адресата, а не узнаването на изявлението от
него (арг. чл. 14 ЗЗД – важен е моментът на „достигане“ на изявлението, а не на
неговото узнаване).
Тъй
като и в дадения подходящ срок за изпълнение не е последвало такова, то
договорът следва да се счита развален. С това е отпаднало основанието за
плащане на сумата от 38 138,70 лв. и тя подлежи на връщане.
По иска по чл. 92 ЗЗД:
Предпоставките
за възникване на неустоечното вземане са наличие на валидно неустоечно
съглашение за обезщетяване на вредите от разваляне на договора, както и
настъпване на потестативния ефект на изявлението по чл. 87 ЗЗД.
В
чл. 18, т. 3 от договора страните са уговорили, че при разваляне на договора
неизправната страна ще дължи неустойка за вредите от развалянето в размер на 20
% от общата стойност на договора. Налице е следователно договор за неустойка,
който по волята на страните „преживява“ основния договор – тъй като е предвиден
да породи действие при развалянето му. При служебна проверка за съответствие на
неустоечното съглашение със закона и добрите нрави съдът намира, че същото е
валидно и в частност – уговореният размер не надхвърля нито обезпечителната,
нито обезщетителната функция на неустойката.
Стойността
на договора е 63 564,50 лв. без ДДС, като неустойката в размер на 20 % от
тази стойност възлиза на 12 712,90 лв. Ето защо искът следва да бъде
изцяло уважен.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Претендира
се лихва за забава върху двете главни вземания.
Тъй
като лихвата за забава върху вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД обезщетява
забавеното изпълнение само на това задължение, то няма никаква пречка за
едновременното му присъждане с неустойката, която обезщетява вредите от
развалянето на договора. Последната пък от своя страна съставлява самостоятелен
главен дълг, за чието погасяване длъжникът на общо основание може да изпадне в
забава.
За
задължението за връщане на платената на отпаднало основание цена, както и за
заплащане на неустойка за вредите от развалянето не е налице уговорен или
определен в закона срок за изпълнение. Ето защо забавата настъпва след
получаване на покана, а ако в поканата кредиторът е дал срок за изпълнение –
забавата ще настъпил след изтичането му.
От
събраните доказателства се установява, че с писмо, получено от ответника на
08.02.2018 г., ищецът е отправил искане за връщане на получената по договора
сума и за заплащане на неустойка, като е предоставил 15-дневен срок за това. Следователно
ответникът е изпаднал в забава, считано от 24.02.2018 г. (съгласно чл. 72, ал.
1, изр. посл. ЗЗД, когато срокът се брои по дни, не се брои денят, от който той
започва да тече).
За
периода 24.02.2018 г. – 24.07.2019 г. размерът на лихвата върху сумата от
38 138,70 лв. възлиза на 5 466,98 лв., а върху сумата от 12 712,90
лв. – на 1 822,33 лв. До тези суми и за горепосочения период следва да бъдат
уважени исковете по чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
В
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2624,99 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ на основание
чл. 239, ал. 3 ГПК искането за постановяване на неприсъствено решение.
ОСЪЖДА Е.А. ЕООД, ЕИК ********,
да заплати на Б.Д. ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 38 138,70 лв., представляваща подлежаща на връщане цена,
платена по договор от 04.07.2016 г. за доставка на ПОС терминали, и сумата от 12 712,90 лв., представляваща
неустойка за вредите от разваляне на договора, ведно със законната лихва върху главниците от 25.07.2019 г. до погасяването, на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от 5 466,98
лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 38 138,70 лв.за
периода 24.02.2018 г. – 24.07.2019 г., и сумата от 1 822,33 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от
12 712,90 лв.за периода 24.02.2018 г. – 24.07.2019 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2624,99
лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл. 86 ЗЗД за периода 15.02.2018 г. – 23.07.2019 г. и за разликата до пълните
предявени размери съответно от 5561,90 лв. и 1853,97 лв.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: