№ 3545
гр. Варна, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
И.ка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501540 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 265551/25.05.2022г на И. Д. Х.
чрез адв.Ю. Д., срещу решението на ВРС-26с-в № 260265/ 5.05.2022г по гр.д.№ 2283/2021г в
частите му, с които
Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от И. Д. Х. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.Попово,
обл.Търговище, ж.к.......... ........, срещу В. С. Я. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ж.к...........,
иск за лишаването на майката от родителски права по отношение детето С И Д.а ЕГН
**********, поради наличието на особено тежък случай, на осн.чл.132 ал.1 т.2 СК;
Е ОТХВЪРЛЕН предявеният в евентуалност от И. Д. Х. срещу В. С. Я. иск за изменение на
постановените с Решение № 433 по гр.д.№ 96/2010г на РС–Шумен мерки за упражняване на
родителски права върху детето, които да бъдат предоставени на бащата и бъде определено
местоживеенето при него в Белгия, на майката да бъде определен режим на лични контакти
с детето, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 250лв с падеж от
1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, считано от влизане на решението в сила, на осн.чл.59 ал.9 СК;
ОСЪДЕН Е И. Д. Х. да заплати на адвокат К. В. от САК с личен адв.№ ********** сумата
от 400лв, представляваща дължимо адв.възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв
Счита постановеното в тази част решение за очевидно неправилно поради нарушения,
както на материалния, така и на процесуалните правила, вкл. и неизяснени релевантни за
спорното право факти и обстоятелства, непълнота на доказателствата и необоснованост,
като извън преповторените твърдения за осъществили се факти и общо теоретичните
постановки, установени в нормативните актове и техните цели - КПД, СК, ЗЗДт, с които
съдът е запознат, а също и пасажи от мотивите на първоинст.решение, излага следното:
1
1. По иска с правно осн.чл.132 ал.1. т.1 от СК
Счита същия за доказан по основание.
По делото имало доказателства, които сочели на опасност и малтретиране още от
ранна детска възраст върху С, което водело до логичния извод, че случаят е достатъчно
тежък, за да бъде наложено лишаване от родителски права, тъй като процесът бил по-скоро
необратим, дори и в дългосрочен план.
Данни за това, че детето било малтретирано от ранна детска възраст се научуава от
него в СПЕ.
Налице били данни, че детето С е "дете в риск“. Официални данни за това
1
обстоятелство и работа с детето и майката от страна на Д“СП“ - Отдел "Закрила на детето'
датират още от 2015г, като от 9.10.2020г детето е изведено извън биологично семейство и
настанено първо в Кризисен център, след което в приемно семейство досега.
С Решение по гр.д.№ 379/2022г на ВРС-48с-в настаняването в приемно семейство е
продължено в срок до 1 година от влизане в сила на постановеното решение, т.е. до
1.04.2023г. Или, детето е извън семейната си среда почти 3 години по молба на Д“СП“-
Варна, като се игнорира както от съда, така и от Д“СП“-Варна желанието на живия родител -
башата да отглежда дъщеря си. Какъв по-висш интерес от това детето да се отглежда от
родителите си?
По гр.д. № 379/2022г молителят Д“СП“-Варна твърди, че били направени поредица
от актуални, социални проучвания, които установявали категорично, че С продължава да е
лишена от полагащите й се родителски грижи заради това, че детето все още е в риск и не
било в негов интерес да живее със своята майка.
Въззивникът излага, че още при първото настаняване, сьгл.чл.24 ал.1 от Правилника
за прилгане ЗЗДт ставал ясен редът за осъществяване на мерките за закрила:"при
предприемане на настаняване на детето извън семейството се проучва възможността за
настаняване в семейство на роднини или близки". Това не било сторено от Д“СП“. Детето
има друг родител, има пълнолетен брат. майката има жив родител - баба на С, която то
познава и е живяло с нея. Има и жив дядо от страна на башата. Това са все лица, попадащи в
семейния кръг на децата. Те всички били информирани след образуваното вече дело за
настаняване.
По делото е останало необсъдено писм.доказателство, представено от ищеца и прието
в о.с.з. на 20.04.2021г - сигнал до Социалните служби от 2013г от башата за домашно
насилие от майката към детето.
Не било обсъдено в социалния доклад обстоятелството. че проблемът с детето и че
било в риск датирал още от м.09.201Sr, когато С била почти на 8 години. Сигналът бил
подаден от III-то РУП-Варна след обаждане в 01:15ч на ответницата, че дъщеря й не се
прибрала, след като я изпратила да вземе паднала през балкона пижама. След извършената
проверка на място детето било открито на третия етаж във входа, скрито в ъглите на
коридора, от страх да се прибере, понеже поради страха си от тъмното не посмяла да излезе
2
навън да вземе падналата пижама, но се страхувала майка й да не я накаже за това.
Заради втория регистриран случай от 9.10.2020г на насилие от майката над детето, е
изадена Заповедта за настаняване на детето извън семейството, първо в Кризисен център, а
след това - в приемно семейство, чийто срок е продължен и действа понастоящем поради
обстоятелството, че детето все още било в риск и не било в негов интерес да живее със
своята майка.
Не е взето под внимание, че самата С е споделила пред вещото лице по изготвената
СПЕ, че майка й от цели 12 години употребявала системно алкохол, след което била
малтретирана от нея; затова не желаела да живее с майка си и че нямало как връзката
помежду им да бъде възстановена.
Не било взето под внимание от съда и разказаното в о.с.з. на 20.04.2021г от
бологичния син на ответницата В Д, разпитан като свидетел : "Аз съм бил малтретиран
достатъчно и си го казвам.И аз мога да кажа какво съм преживял, както и какво е преживяла
тя, защото съм бил тормозен и бит с пръчки. Имам 20 белега на главата си - 19 са от майка
ми; с ключове през главата ме е удряла, със столове в гърба, безкомпромисен тормоз и
психически и физически. Това е от много малък и по този повод предпочетох да поема сам
по пътя си, отколкото да стоя и да бъда тормозен, защото до тази възраст, до която съм стоял
във Варна съм бил торзомен, малтретиран“
Като се вземе предвид нежеланието на сина да живее с общия им родител В. С., вкл. и
ясно изразеното от С нежелание да живее с майка си заради това, че е малтретирана, счита,
че не е в интерес на детето дори и в дългосрочен план.
Не е взето под внимание и обстоятелството, че ответницата злоупотребява с алкохол -
по сведения на свид.В., ищеца Х., вкл. и детето С.
Или, налице е причинно-следствена връзка между поведението и опасност, а именно
скоро след осиновяването ответницата започва да употребява по думи и на двете й деца
големи количества алкохол, съпроводени с чести скандали, което всъщност става причина
ищецът да се разведе с ответницата.
След тяхната раздяла, въпреки опитите на ищеца да вижда детето, майката упорито
възпрепятствала срещите помежду им. По думите на свид.Д многократно след развода 2010г
им продължил да поддържа контакт; И. е правил многократни опити, даже първата година
през месец - през два идвал и се опитвал да се свърже със С.Тогава майка му прибирала
детето в хола при маминка или заминавали за Блъсково. Многократно е бил възпрепятстван,
а впоследствие и самият свидетел. По мнението на последния от 2010г до 2016г И. правел
опити да се вижда с детето. В очите на майка му И. бил представен като злодей, който не
искал да се грижи за детето и това било дълбоко вкоренено у С. Същият свидетел излага, че
поне 4-5 пъти бил ставал свидетел, когато майка му посягала с шамари към С на още в
невръстна възраст.
Молба за съдействие от Отдела“Закрила на детето“ била постъпвала и от свид.Д -
брат на момичето, но без резултат.
3
Въпреки искането на ищеца детето да бъде изслушано, това не било уважено и
според преценката на съда СПЕ останала достатъчно доказателство в този смисъл. Затова
счита, че е нарушен чл.15 ал.1 вр.чл.12 ЗЗДт, тъй като е бил нарушен интересът на детето по
отношение неговото право на изразяване на мнение, за да може съдът да добие лично
впечатление относно желанието на детето.
В допълнение се позовава и на обстоятелството, че понастоящем майката не е в
съсотяние да се грижи дори за себе си заради тежкото й здравословно състояние, което се
установява от приетите по делото медицински документи. ЛКК е определила, че същата се
нуждае от чужда помощ, което означава, че не би била в състояние оттук нататък да полага
грижи както за себе си, така и за дъщерря си С. Това също не е в интерес на детето.
От изготвеният международен доклад ставало ясно, че бащата има възможност и
капацитета да отглежда детето в Белгия. Също така съпругата му е предприела действия за
още по-голямо жилище и по-добри битови услоия за детето.
Освен това, С е споделила на вещото лице и това е посочено в СПЕ, че самата
ответница имала желанието да разсинови детето. А обастоятелствата, заради които ищецът
бил поел инициативата за разсиновяване били подробно изложени в неговите обяснения.
Моли да не бъдат кредитрани показанията, дадени от свидетеля на ответницата, тъй
като същият нито е бил пряк, нито косвен свидетел на фактите и обстоятелствата,
потвърдени пряко от детето.
Ето защо счита, че с постановеното решение на ВРС са нарушени основни права на
детето С и най-вече неговият висш интерес.
2. По евентуалния иск по чл.59 ал.9 СК
Според съда „може би промяната в титулярството на родителските права и
определяне на местоживеенето на детето при бащата би се явило правилно и в най-добър
интерес на детето, но не на този етап и не преди постепенното изграждане на пълноценна
емоционална връзка, чувство на свързаност и от двете страни и, разбира се, доверие от
страна на детето“. Посочено е още, че съществен проблем досежно исканата промяна в
мерките е обстоятелството, че бащата живее в чужда държава.
Станало ясно в произвоството, че е налице родителско отчиждение между ищеца и
детето по вина на майката, видно от разпитания свидетел - син на ищцата, вкл. и от
изготвенат по делото СПЕ и представеният социален доклад.
Затова въззивникът счита, че това само по себе си това е достатъчно основание за
промяна на по-рано постановения режим.
Признава се фактът, че детето към момента е на почти 15г.
По делото се установило, че то е започнало по-чести контакти с баща си след
настаняването й в Кризисния център на 9.10.2020г. Или, до постановяване на съдебно
решение на 5.05.2022г е изтминал период от почти 2 години, през който счита, че връзката
4
родител-дете е възстановена.
На С заради „липсата на родителски грижи" е била продължена мярката –
настаняване в приемно семейство до 1.04.2023г или навършени до навършване на 16 год., в
който период тя отново ще е лишена от възможността да живее и опознае своя баща и той да
има възможност да се грижи за нея.
От друга страна за същият този период от настаняването през м.12.2020г до
решението от 5.05.2022г от социлния доклад се виждало, че С се чувствала добре в
приемното семейство с приемните си родители, че ги чувства вече близки. Та нали и това
били непознати за нея, чужди хора, с които тя вече живее, които полагат преки грижи за
нейното възитание вкл. Включително се изяснило, че детето нямало желание да се вижда със
своята майка.
Защо съдът или Д“СП“ не са разрешили тази възможност на нейния баща, докато отпадне
опасността от майката или включително се подобри и нейното здраве и е във възожност да
се грижи за детето?
Скоро С ще навърши 18 год. и възможността да е живяла в семейна среда, в тази на
баща си, ще е значителна, като по този начин, както съдът, така и Д“СП“-Варна ще лишат
детето от преки родителски грижи от страна на бащата, желаещ да се грижи за детето.
По този начин от една страна се задълбочавало родителското отчуждение между него
и детето, а от друга лишавали С от бащина любов.
Затова, ако бе допуснато изслушването на детето, макар и в последното с.з. на
5.04.2022г, то РС би имал пряко и лично наблюдение, след един сравнително дълъг вече
период от завеждане на делото, което да спомогне за правилните му изводи.
Счита, че във висш интерес на детето е да остане при своя баща.
Родителското отчуждение я нарушава, а може да причини необратими последици, които са
вредни както за детето, така и за неговия родител. Бащата заяви категоричното си желание
да отглежда своето дете, а детето е споделило, че предпочита да живее с бащата, че се чуства
добре с него, смята че е добър човек.
От друга страна, от изготвения международен доклад ставало ясно, че бащата има
родителски капацитет, материално-битовите условия и възможностите им да отглеждат и
възпитават детето С, което ще расте със своя брат по бащина линия, и ще бъде в близост със
своя брат по майчина линия, който живее в Германия, близо до Белгия, и желае да
възстанови връзката със сестра си.
На следващо място се позовава на това, че, съгл.чл.16а ал.1 ЗЗДт, социалният
работник следвало да изготви план за действие, какъвто не бил изготвен по отношение на
бащата и не бил представен по делото /Приложение № 2/, а съгласно чл.16а ал.3 ПП ЗЗДт,
планът за действие се съгласувал с родителите на детето.
За съжаление тук отново башата бил пренебрегнат. По данни на детето, което
споделило с баша си в телефонен разговор, че отговарящата за него служителка го
убеждавала да се върне при майката, тъй като така било по-добре, при условие, че докладът
5
е свързан с родителска негодност намайката, данни за насилие от същата и предприетите за
това спешни мерки, вкл.и заявеното нежелание на детето.
Твърди се, че са налице изменени обстоятелства, които останали необсъдени от ВРС. Не
е обърнал достатъчно внимание по отношение връзката на детето с неговия брат - Божидар
от брака му с Албена Добрева и желанието на бащата да я запази, като ги отглежда заедно и
осигури подходящата за двете деца среда за това. Въз основа на това счита, че и интерсът на
детето се променя.
Съгласно задължителната съдебна практика промяната на взети предвид при
определяне първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на
родителските, възпитателските или моралните качествата на упражняващите мерките, със
социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и
битовите условия.
Съобразно указанията, дадени в ППВС № 1/1974г, актуални и при действието на СК
от 2009г, промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките
относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в
следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при
определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл
мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са
променени. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват
на положението на детето и на ефективността на мерките, които определят същото.
Въз основа на изложеното следвало, че всички предпоставки за уважаване на иска по
чл.59 ал.9 СК били налице и затова моли за отмяната на постановеното решение в
посочените части и вместо него да бъде да бъде постановено друго за уважаването на иска
му.
Претендира присъждането на сторените за двете инстанции съдебни разноски.
С жалбата са заявени доказателствени искания:
1/ за изискване и приобщаване материалите по гр.д.№ 17056/ 2021г на ВРС-42с-в;
2/ за изискване и приобщаване материалите по гр.д.№ 379/2022г на ВРС-48с-в
3/ за изидскване материалите по преписката на С Д.а Х.а по описа на Д“СП“-Варна,
Отдел "Закрила на детето", който да включва план за действие по образец съгласно
Приложение № 2а, който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели за работа с бащата.
4/ за изслушване на детето С Х.а, съгл.чл.15 ал.1ЗЗДт
5/ Моли според изложеното в писменния отговор на ответника и становището на
Контролиращата страна да му бъде дадена възможност да представи и допълнителни
доказателства.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата В. С. Я. е подала писмен отговор със
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване решението в обжалваните
6
части.
Няма заявени от нейна страна доказателствени искания.
По отношение на направените от въззивника не се противопотавя за събирането на
изискването и прилагаето на двете гражд.дела.
Противопоставя се по отношение изслушването на детето С, както и за изискване
материалите по преписката на С Д.а в Д“СП“ поради настъпила преклузия за това.
Решението на ВРС-26с-в не е обжалвано и е влязло в законна сила частите му, с
които е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката В. С. Я. за издаването на
задграничен паспорт на детето С И Д.а, както и същото да има възможност да пътува в
чужбина до държавите-членки на ЕС, както и намиращи се в Европа държави-нечлени, през
които се преминава, за да се достигне до страна от ЕС, придружавано от своя баща И. Д. Х.
за срок от 15 дни през лятото, 5 дни през пролетната ваканция, всяка четна година за
Коледните празници и всяка нечетна година за Великденските и Новогодишните празници,
до навършване на пълнолетие на детето, на осн.чл.127а ал.2 СК.
При служебната проверка съдът не констатира да са допуснати процесуалани
нарушения. Наведените оплаквания касаят неправилния анализ на събрания доказателствен
материал, въз основа на който въззивният съд може да формира собствени фактически и
правни изводи. Поради това не се налага изготвянето на нов доклад с указания за
разпределяне на доказателствената тежест.
По направените доказателствени искания, обективирани във въззивната жалба на
ищеца съдът съобразява следното:
Предвид характера на производството и задължението на съда да следи за висшия
интерес на детето, не е настъпила преклузия за събирането на доказателства, относими към
предмета на спора. Ето защо произнасянето по искането за събиране писмени
доказаталества следва да бъде отложено след уточняване твръденията кои факти ще бъдат
установявани чрез тях с оглед преценка тяхната относимост и допустимост.
Що се отнася за изслушването на детето С, въззивният съд съобразява следното:
нормата на чл.15 ЗЗДт въвежда задължението на съда да изслушва децата след навръшване
на 10год.възраст и по изключение не следва да прави това.
Настоящият случай не попада сред изключенията.
Детето С вече има навършени 15 години, т.е. е непълнолетна. По делото липсват данни
за особени дефицити в развитието й или че това би й навредило, което да обоснове отказ от
изслшването й. Ето защо следва да бъдат създадени подходящите условия, като се уведоми
„Д“СП“, Отдел „Закрила на детето“–Варна да осигури довеждането на детето заедно с
приемния родител, при когото детето се намира понастоящем; да бъде предварително
7
подготвена за явяването й пред съда, а за самото изслушване в о.с.з. да бъде осигурен
социален работник.
С оглед изложеното и на осн.чл.267 ал.1 ГПК, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба вх.№ 265551/ 25.05.2022г на И. Д. Х. ,
чрез адв.Ю. Д., срещу решението на ВРС-26с-в № 260265/ 5.05.2022г по гр.д.№ 2283/2021г в
частите му, с които
Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от И. Д. Х. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.Попово,
обл.Търговище, ж.к.......... ........, срещу В. С. Я. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ж.к...........,
иск за лишаването на майката от родителски права по отношение детето С И.ова Д.а ЕГН
**********, поради наличието на особено тежък случай, на осн.чл.132 ал.1 т.2 СК;
Е ОТХВЪРЛЕН предявеният в евентуалност от И. Д. Х. срещу В. С. Я. иск за изменение на
постановените с Решение № 433 по гр.д.№ 96/2010г на РС–Шумен мерки за упражняване на
родителски права върху детето, които да бъдат предоставени на бащата и бъде определено
местоживеенето при него в Белгия, на майката да бъде определен режим на лични контакти
с детето, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 250лв с падеж от
1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, считано от влизане на решението в сила, на осн.чл.59 ал.9 СК;
ОСЪДЕН Е И. Д. Х. да заплати на адвокат К. В. от САК с личен адв.№ ********** сумата
от 400лв, представляваща дължимо адв.възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв
ЗАДЪЛЖАВА ДВАМАТА РОДИТЕЛИ ДА СЕ ЯВЯТ ЛИЧНО в о.с.з. за да
отговорят на въпроси, поставени от въззивния съд, имащи касателство към спора и за
придобИ.е на лични впечатления от двамата родители.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на въззивника след поставяне
на уточняващи въпроси по отношение твърденията им за правно-релевантните факти, чието
доказване се цели със сочените доказателства.
ПОСТАНОВЯВА ИЗСЛУШВАНЕ на детето С, чието довеждане да бъде осигурено
от Дирекция „СП“-Варна и приемния родител, в чието семейство е настанено детето
понастоящем, като за целта Д“СП“, Отдел “Закрила на детето“ предпиреме необходимите
действия да бъде предварително подготвена за явяването й пред съда, а за самото
изслушване в о.с.з. да бъде осигурен социален работник.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
8
8.11.2022г от 15.30ч, за които дата и час да се призоват страните с връчване препис от
настоящотото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9