МОТИВИ
към присъда по НОХД № 68/2014 год. на РОС.
Против подс. В.П.В.
от гр. С., в момента се намира в затвора Б. са предявени следните три
обвинения:
1. По чл. 142, ал. 3, т. 1, пр. 2, т. 3 и т. 4, пр. 1, вр.
с ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - за това, че на
09.08.2012 год. край с. П., ВТ област и в землището на с. Т., Рс. област, в
условията на опасен рецидив, в съучастие с М.В.Л., ЕГН ********** *** В.Т.Т.,***,
като съизвършител, отвлякъл другиго - Я.Р.Р.,***, като деянието е извършено от
три лица, по особено мъчителен за отвлечения начин и към Я.Р.Р. е проявена
особена жестокост.
2. По чл. 214, ал. 3, т. 2,
вр. с ал. 2, т. 1, вр. с чл.213 а, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4, вр. с чл.
214, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 2 от НК - за това, че на
09.08.2012 год. в землището на с. Т., Рс. област, в условията на опасен
рецидив, в съучастие с М.В.Л., ЕГН ********** *** В.Т.Т.,***, като
съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго - останалите двама М.В.Л.
и В.Т.Т. имотна облага – пари в размер на 500 лв., направил опит да принуди
някого - Я.Р.Р.,***, чрез сила и заплашване, да извърши нещо противно на волята
му – да им даде сумата от 500 лв. и с това да причини нему имотна вреда в същия
размер, като изнудването е придружено със заплахи за убийство, причиняване на
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на
здравето, извършено е от три лица и деянието е останало недовършено по
независещи от него причини.
3. По чл. 131а, пр. 2, вр. с чл.129 ал. 2,
вр. с чл. 20 ал. 2 от НК - за това, че на 09.08.2012 год. на неопределено място
(край с. П., ВТ област или в землището на с.Т., Рс. област), в условията на
опасен рецидив, в съучастие с М.В.Л., ЕГН ********** *** В.Т.Т. ***, като
съизвършител, причинил на Я.Р.Р.,***, средна телесна повреда изразяваща се в
трайно затрудняване на движението на снагата.
Против подс. М.В.Л. ***,
в момента се намира в затвора Б. са предявени следните три обвинения:
1. По чл. 142, ал.3, т.1, пр.2, т.3 и
т.4, пр.1, вр. с ал.2, т.2, вр. с ал.1,
вр. с чл.20, ал.2 от НК – за това, че на 09.08.2012 год. край с. П., ВТ област
и в землището на с. Т., Рс. област, в условията на опасен рецидив, в съучастие
с В.П.В., ЕГН ********** от гр. С. и В.Т.Т.,***, като съизвършител, отвлякъл
другиго - Я.Р.Р.,***, като деянието е извършено от три лица, по особено
мъчителен за отвлечения начин и към Я.Р.Р. е проявена особена жестокост.
2. По чл. 214, ал.3, т.2,
вр. с ал.2, т.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, т.2 и т.4, вр. с чл.214, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.2 от НК – за това, че на 09.08.2012 год. в
землището на с. Т., Рс. област, в условията на опасен рецидив, в съучастие с В.П.В.,
ЕГН ********** от гр. С. и В.Т.Т.,***, като съизвършител, с цел да набави за
себе си и за другиго - останалите двама В.П.В. и В.Т.Т. имотна облага – пари в
размер на 500 лв., направил опит да принуди някого - Я.Р.Р.,***, чрез сила и
заплашване, да извърши нещо противно на волята му – да им даде сумата от 500
лв. и с това да причини нему имотна вреда в същия размер, като изнудването е
придружено със заплахи за убийство, причиняване на лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, извършено е от
три лица и деянието е останало недовършено по независещи от него причини.
3. По чл.131а, пр.2, вр. с чл.129 ал.2,
вр. с чл.20 ал.2 от НК – за това, че на 09.08.2012 год. на неопределено място
(край с. П., ВТ област или в землището на с.Т., Рс. област), в условията на
опасен рецидив, в съучастие с В.П.В., ЕГН ********** от гр. С. и В.Т.Т.,***,
като съизвършител, причинил на Я.Р.Р., ЕГН ********** от гр. Г.О., средна
телесна повреда изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата.
Против подс. В.Т. ***
са предявени следните три обвинения:
1. По чл.142, ал. 3, т. 3 и т. 4, пр. 1,
вр. с ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че на 09.08.2012 год. край с. П., ВТ област и в
землището на с. Т., Рс. област, в съучастие с В.П.В., ЕГН ********** от гр. С.
и М.В.Л., ЕГН ********** ***, като съизвършител, отвлякъл другиго Я.Р.Р.,***,
като деянието е извършено от три лица, по особено мъчителен за отвлечения начин
и към Я.Р.Р. е проявена особена жестокост.
2. По чл.214, ал.2, т. 1, вр. с чл. 213а,
ал. 2, т. 1, пр.1, т. 2 и т. 4, вр. с чл. 214, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с чл.18, ал. 2 от НК - за това, че на 09.08.2012 год. в землището на с.Т., Рс. област,
в съучастие с В.П.В., ЕГН ********** от гр. С. и М.В.Л., ЕГН ********** ***,
като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго - останалите двама В.П.В.
и М.В.Л. имотна облага – пари в размер на 500 лв., направил опит да принуди
някого - Я.Р.Р.,***, чрез сила и заплашване, да извърши нещо противно на волята
му - да им даде сумата от 500 лв. и с това да причини нему имотна вреда в същия
размер, като изнудването е придружено със заплахи за убийство, причиняване на
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на
здравето, извършено е от три лица и деянието е останало недовършено по
независещи от него причини.
3. По чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2
от НК – за това, че на 09.08.2012 год. на неопределено място (край с. П., ВТ област
или в землището на с. Т., Рс. област), в съучастие с В.П.В., ЕГН ********** от
гр. С. и М.В.Л., ЕГН ********** ***, като съизвършител, причинил на Я.Р.Р.,***,
средна телесна повреда изразяваща се в трайно затрудняване на движението на
снагата.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Р. поддържа всички обвинения, така както са предявени.
В съдебно заседание развива подробни съображения по всеки един от пунктовете на
обвинителния акт, спирайки се детайлно на престъпната дейност на тримата
подсъдими. Прокурорът настоява, пред съдебната инстанция да ги признае за
виновни по всички обвиняния, да бъдат осъдени по тях, като им определи
съответни наказания, ориентирани над средата предвидена в закона, съобразно
правилата на чл. 54 ал.1 от НК, след което да ги групира на основание чл. 23
ал.1 от НК и да им наложи най-тежкото измежду тях наказание.
Подсъдимият В.П.В.
дава подробни обяснения в края на съдебното следствие, като заявява, че не се
признава за виновен и оспорва изцяло трите обвинения, твърдейки, че са
недоказани, поради което настоява да бъде оправдан по тях. Същият заявява в
съдебно заседание, че не е извършил тези престъпления и не е имал намерение да
принуждава пострадалия Я.Р. да извършва действия по поемането на имуществено
задължение в размер на 500 лв., както и че не е отвличал пострадалия Р..
Договорно упълномощеният от подс. В.
защитник в лицето на адв. Д.Р. от РАК, оспорва изцяло и трите обвинения твърдейки,
че същите са недоказани, поради което моли неговия подзащитен да бъде оправдан
изцяло.
Подсъдимият М. П.Л.
счита за частично доказано само гореописаното му обвинение за причиняване на
средна телесна повреда, а останалите две както се изложиха противозаконно
отвличане и изнудване, счита за недоказани и неоснователни от фактическа и
правна страна. Твърди, че причината да бъде нанесен побой на пострадалия е
извършено от него блудство с приятелката на подсъдимия /М./, както и
възмущението му от „наркоманските истории” на свидетеля и другите двама
подсъдими, довели до процесната разправия между тях. Пледира за снизходителност
при определянето на санкцията му.
Служебният защитник на подс. Л. в лицето
на адв. Г.Н. от РАК, оспорва изцяло и трите обвинения твърдейки, че същите са недоказани,
поради което моли неговия подзащитен да бъде оправдан изцяло.
Подсъдимият В.Т.Т.
формално признавайки се за виновен по трите обвинения, поддържа при устните
състезания изложеното от защитника му становище, че от правна страна и трите
обвинения против него са незаконосъобразни и следва да бъде оправдан.
Същевременно пледира за снизходителност при определяне на санкцията му.
Договорно упълномощеният от подс. Т.
защитник в лицето на адв. П.Я. от ПлАК, оспорва изцяло и трите обвинения твърдейки,
че същите са недоказани, поради което моли неговия подзащитен да бъде оправдан
изцяло.
Р.нският
окръжен съд, след като прецени по отделно и в съвкупност събрания по делото
доказателствен материал, както доводите и становищата на страните, прие за
установено следното:
По фактите.
Подсъдимият В.П.В. е
роден в гр. С.З.. Български гражданин. Произхожда от градско семейство. Има
завършено основно образование. Няма придобита определена професия. Работил е на
различни места като монтажник, земеделски работник и санитар. Постоянният и
настоящият му адреси са в гр. С.. Последната му месторабота била в гр. Р. като у..
Там живеел и на квартира. Подсъдимият В.П.В. е осъждан общо 4 пъти за 5
престъпления, вкл. тежки умишлени. Търпял е ефективни наказания лишаване от
свобода. Три от тях са с престъпен предмет наркотични вещества, а останалите
две са за кражба и такова по чл. 339, ал.1 от НК. Не е женен.
С присъда от 22.05.2005
год. по НОХД № 266/2004 год. на Окръжен съд гр. Г., в сила от 23.02.2007 год.,
за извършено престъпление по чл. 354а, ал.2, пр.2, вр. с чл.26 от НК му било
наложено наказание 8 години лишаване от свобода. Наказанието е изтърпяно през
периода 08.10.2003 год. – 07.01.2011 год. Тогава бил освободен условно предсрочно
по ЧНД № 1395/2010 год. на Окръжен съд гр. П.. Неизтърпяната част на
наказанието била 4 месеца и 19 дни с изпитателен срок от 6 месеца.
Определението на Окръжен съд гр.П. е влязло в сила на 07.01.2011 год.
Подсъдимият М.В.Л. ***.
Той е български гражданин. Произхожда от селско семейство. Има завършено
основно образование. Няма придобита определена професия. Постоянният и
настоящият му адреси са в с. Загражден, Пл. област. Безработен.
Осъждан е общо 17 пъти. По-голямата част от тях са за кражби. Има три осъждания
за бягство като затворник и още едно за незаконно държане на огнестрелно
оръжие. Той не е женен.
С присъда №
903/06.02.2004 год. по НОХД № 1957/2002 год. на Районен съд гр. П., в сила от
26.10.2004 год., за извършено престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2 от НК му било
наложено наказание 5 години лишаване от свобода. Подсъдимият М.В.Л. изтърпял
същото за периода от 14.10.2004 год. до 03.01.2011 год., като било зачетено
предварително изтърпяно наказание по друго осъждане групирано с него и било
приспаднато прекъсване в размер на 2 години 8 месеца и 19 дни.
Подсъдимият В.Т. ***.
Български гражданин. Произхожда от градско семейство. Средно образование е
завършил в Гимназия с преподаване на чужди езици в родния си град, а висше в Х.
в гр. С. със специалност и.. Работил е като строител. Понастоящем е безработен.
Не е женен. Баща е на малолетно дете …….
По силата на
споразумение № 335/17.04.2009 год. по Глава 29 от НПК по НОХД № 1209/2009 год.
на Районен съд гр.П., в сила от 17.04.2009 год., за извършено престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК му било наложено наказание 3 месеца лишаване от
свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му било отложено за срок
от 3 години. След 17.04.2012 год., съгласно чл.86, ал.1, т.1 от НПК, В.Т.Т. е
реабилитиран по право.
През периода м. май – м.
август 2012 год. подс. В.П. ***, където работел като у. на заведението С.
намиращо се на ул. Н.. Тогава той живеел на семейни начала със св. Г.Б.К.. Един
ден през м. май 2012 год. В.П.В. се свързал с Я.Р.Р. ***. Двамата се познавали
от пребиваването им в един и същ период от време в Затвора гр. П.. Двамата са
се уговорили Я.Р.Р. да започне работа в заведението С. като барман. В
изпълнение на уговореното на следващия ден те се срещнали в гр. Г. от където
подс. В.П.В. вземал Я.Р.Р. и го откарал в гр. Р.. Там Р. е бил барман само 2
седмици, след което двамата се разделили. Причина за раздялата им били
констатирани липси в заведението, за които В. счел, че се дължат на злоупотреба
на Р., както и инцидент между Р. и сервитьорка на име М. в заведението. За
последния подсъдимите твърдят, че довел до притовозаконо блудствено действие,
от което М. искала да се оплаче в полицията липсват обективни данни за това, но
всички заедно се споразумели да не се избегнат делата, а Р. да напусне, след
което той се е върнал в гр. Г..
След това от В.П.В. в
работата в заведението бил включен М.В.Л., с когото се познавали отпреди. Те по
едно и също време изтърпявали наказание лишаване от свобода в Затвора гр. П..
Подсъдимият В.Т.Т.
познавал В.П.В. отдавна. През периода м. юни – м. юли 2012 год. той се запознал
и с М.В.Л.. В началото на м. август 2012 год. последният се свързал с В.Т.Т. и
му предложил да работи като барман в заведението С. управлявано от В.П.В., за
което той се съгласил и дошъл в гр.Р.. Подсъдимият В.П.В. му осигурил квартира
и В.Т.Т. започнал работа под негово ръководство. Освен като барман, по уговорка
с В. бил ангажиран и като шофьор на св. Г.Б.К.. Возел я вкл. и в Р. до различни
заведения в гр. Б., откъдето според него тя закупувала и пренасяла в Р. Б.
наркотични и имитиращи ги вещества за лично ползуване.
На 08.08.2012 год.
пострадалият – св. Я.Р.Р. дошъл в гр. Р., където вечерта се видял със своята
приятелка св. С.И.К.. Споделил й, че на следващата сутрин ще се срещне с у.я на
заведението С. подс. В.П.В..
На другия ден -
09.08.2012 год., около 09.00 ч., те отишли в кафе – бара, където се намирали
тримата подсъдими В.П.В., М.В.Л. и В.Т.Т.. Там Я.Р.Р. бил запознат от у.я с
останалите двама. По време на разговора подс. В.П.В. предложил на М.В.Л. и В.Т.Т.
да отидат заедно до гр. Г., за да получат там парични средства в заем от фирма
занимаваща се с предоставяне на малки парични кредити. За това щяло да им
посредничи и съдействува св. Р., за което подсъдимите Л. и Т. са се съгласили.
В изпълнение на
решението тримата подсъдими и пострадалия Р. потеглили с лек автомобил марка „Мазда”,
м. към гр. Г.. Автомобилът бил собственост на подс. В.П.В., който го и
управлявал. При това пътуване подс. В. носел със себе си вещество от вида на
т.н. „дизайнерски наркотици” събирателно понятие, обхващато различни същински
или безвредни наподобяващи наркотичните вещества, също намиращи се в незаконно
търговско обръщение. Веществото било опаковано в пакет, увит в хартия, голям
колкото свит юмрук. По време на досъдебното производство вида и количеството на
наркотичното вещество не били установени.
При приближаването на
гр. Г., след края на с. П., ВТ област подс. В.П.В. отбил от главния път по друг
неасфалтиран такъв. Движил се по него около 100 м., където спрял и укрил
в близост до дърво и храсти хартиения пакет с наркотичното вещество.
След това четиримата
отишли в гр. Г. и там св. Я.Р.Р. ги завел до офиса на фирмата, предоставяща
заеми. Подсъдимите В.П.В., М.В.Л. и В.Т.Т. трябвало да изчакат там. От своя
страна св. Я.Р.Р. решил да се прибере в дома си, поради което поискал от подс. В.П.В.
да го откара до тях. Той се съгласил и с лек автомобил марка „Мазда”, м. отишли
в района на Ж.п. гара гр. Г.. Там В.П.В. го оставил, тъй като имал среща със
св. Д.А.Й. ***. Двамата били запознати отпреди от Я.Р.Р.. Последният се
познавал с Д.А.Й., тъй като изтърпявали наказание лишаване от свобода по едно и
също време в Затвора гр. Ловеч и св. Я.Р.Р. си тръгнал.
След това подс. В.П.В.
предложил на св. Д.А.Й. да отидат с лек автомобил марка „Мазда”, м. извън
града, за да му покаже „нещо”. В същност той е имал в предвид укритото
наркотично вещество, при което той се съгласил. Двамата отишли в района на с. П.,
ВТ. обалст, до местото, където то било оставено, но наркотичното вещество го
нямало там. В резултат на това подс. В.П.В. се ядосал от липсата на веществото.
Веднага се усъмнил, че във вземането има участие св. Я.Р.Р., като по този повод
по мобилен телефон се свързал с него. Поискал среща, без да обясни причината за
нея и св. Я.Р.Р. се съгласил, като посочил местоположението си в гр. Г..
Подсъдимият В.П.В.
заедно със св. Д.А.Й. отишъл с автомобила при св. Р. ***. Първият от тях видял
св. Я.Р.Р. и спрял в близост до него. Излязъл от колата, като държал в ръката
си сгъваема палка. Подсъдимият В.П.В. попитал св. Р. къде се намира пакета с
наркотичното вещество. Едновременно с това се опитал и да го удари с палката,
но не успял. Свидетелят Я.Р.Р. отрекъл да го е вземал и предложил да се върне с
тях в района на с. П., за да търсят пакета, за което подс. В.П.В. се съгласил.
Тримата отишли отново на мястото, където подс. Веелев оставил наркотичното
вещество. В.П.В. и Я.Р.Р. започнали да търсят наркотичното вещество, но не
успели да го намерят.
През това време двамата
подсъдими М.В.Л. и В.Т.Т. приключили с вземането на заемите, като заем бил
даден само на първият от тях. После те се свързали с подс. В.П.В. и са се разбрали
да се срещнат в района на с. П., където бил оставен пакета. Около 14.00 ч. с
таксиметров автомобил подсъдимите М.В.Л. и В.Т.Т. отишли там, където В.П.В., Я.Р.Р.
и Д.А.Й. ги чакали. Първият от тях разказал на М.В.Л. и В.Т.Т., че е извършена
кражба на пакета с наркотичното вещество. Посочил, че според него това е
станало с участието на Я.Р.Р.. Последният отново отричал да има някакво
отношение към липсващото наркотично вещество. Тогава подс. В.Т.Т. се ядосал и ударил
с ръка св. Я.Р.Р. по главата, който паднал на земята. В това положение тримата
започнали да му нанасят удари с ръце и крака по тялото и главата. Те искали той
да им каже къде се намира пакета с наркотичното вещество, но св. Р. продължавал
да отрича да е съпричастен към липсата на пакета.
После тримата подсъдими В.П.В.,
М.В.Л. и В.Т.Т. хванали пострадалия за тялото и го хвърлили напречно на пода на
лекия автомобил марка „Мазда”, м. между предните и задни седалки. Подсъдимият М.В.Л.
събул маратонките от краката на св. Р. и ги вземал, а също така прибрал
намиращите се в джобовете му вещи и документи. Подсъдимият В.П.В. влязъл в лекия
автомобил марка „Мазда”, м.. Първоначално с ръце, а после и с намиращия се в
колата масивен фенер започнал да удря по тялото и главата хвърления между
предната и задна седалки пострадал Я.Р.Р.. Към побоя се присъединили подс. М.В.Л.
и подс. В.Т.Т.. Те последователно му нанесли удари с ръце и фенера. През цялото
време Я.Р.Р. правел опити да се защити.
След това тримата
изкарали пострадалия Р. от колата и решили да го отведат на мястото и го
задържат, за да успеят по някакъв начин да си уредят отношенията с него. За
целта с връзките на събутите маратонки М.В.Л. вързал ръцете на Я.Р.Р. и по
принудителен начин го вкарал в багажното отделение на автомобила. От всичко
случващо се с него Я.Р.Р. бил много изплашен и неадекватен.
При започването на побоя
св. Д.А.Й. първоначално бил в процесния автомобил, но впоследствие излязъл от
автомобила и стоял встрани. Свидетелят възприел ситуацията като опасна и държал
да стои настрани и да няма каквото и да било участие в скандала и побоя. Върху
панталоните, с които бил обут имало кръв от Я.Р.Р.. Той се страхувал да не го „забъркат
в някакви истории и да бъде дърпан от полицаи”, тъй като много скоро бил
изтърпял наказанието "лишаване от свобода", а само бегло познавал Я.Р.Р.
и В.П.В. и не знаел за техните отношения. Поискал да го откарат до гр. Г. и
подс. В.П.В. се съгласил. Четиримата влезли в колата и тръгнали за там и в
началото на гр. Г. В.П.В. спрял и св. Й. слязъл, а за случилото се той не
уведомил органите на МВР.
После подс. В.П.В.
обърнал посоката на движение на автомобила и през с. П. продължил към гр. Р. по
главен път I-5, идващ от гр. В. Търново. По време на
пътуването св. Я.Р.Р. бил в багажното отделение с вързани здраво ръце. Понеже
процесният автомобил тип „Хетчбек”, пострадалият можел да диша.
При приближаването на
гр. Р. в землището на с. Т., Рс. област, в местността „Долненски рът”, подс. В.П.В.
се отклонил в ляво по селскостопански път, осигуряващ достъп до земеделски
земи. От двете му страни имало изоставени лозови насаждения. Движил се по него
около 500 метра
и спрял автомобила и заявил на подсъдимите М.В.Л. и В.Т.Т., че остават там в
изоставените лозя. По негово указание подс. Л. изкарал св. Я.Р.Р. от багажника,
след което подс. Л., под ръководството и по указание на подс. В., съблякъл
пострадалия Р., за да не може той да избяга. За целта подс. Л. развързал ръцете
и свалил всички дрехи пострадалия Р., който останал съвсем гол. След това с
връзките на маратонките му вързал здраво ръцете зад гърба му и го свалил на
земята и го завлякъл в близките храсти.
После подс. В.П.В. наредил
на подс. В.Т.Т. да отиде с неговия лек автомобил марка „Мазда”, м. до гр. Р. и
да доведе приятелката му св. Г.Б.К., което нареждане Т. изпълнил.
После другите двама
подсъдими М.В.Л. и В.П.В. останали с пострадалия Я.Р.Р. и двамата му нанесли
още няколко побоя. Подсъдимият М.В.Л. го удрял с масивния фенер, а В.П.В. с
неустановен по време на разследването метален предмет. Ударите им попадали по
тялото и главата на Я.Р.Р. и ….и. Подсъдимият Л. го вързал с каишка за врата и
го карал да ходи на четири крака като куче. Между побоите двамата пушили цигари,
а подс. В.П.В. злоупотребил и с наркотични вещества. Подсъдимият М.В.Л. на два
пъти загасил пушените от него цигари върху лявата длан и лявото ходило на Я.Р.Р..
Последният многократно се обръщал към В.П.В. да се осъзнае какво прави. На
призивите му не било обръщано внимание, а подс. М.В.Л. и подс. В.П.В.
претендирали за наркотичното вещество, като същевременно отправяли и обиди на
пострадалия Я.Р.Р..
Това продължило до около
19.00 ч., когато подс. Т. с лекия автомобил марка „Мазда”, м. заедно с
приятелката на подс. В. – св. Г.Б.К. се върнал при тях. Подсъдимият В. влязъл в
автомобила при своята приятелка, а подс. Т. отишъл при подс. Л.. Двамата
продължили да нанасят побой на Я.Р.Р.. В един момент завалял слаб дъжд и
подсъдимите В.Т.Т. и М.В.Л. развързали ръцете на Я.Р.Р.. Дали панталона му и го
накарали да го облече. След това пак вкарали Я.Р.Р. в багажника на лекия автомобил
марка „Мазда”, м.. Там той стоял известно време, а тримата подсъдими В.П.В., М.В.Л.
и В.Т.Т. били около автомобила.
По това време тримата
подсъдими решили да принудят Я.Р.Р. да им заплати липсващото наркотично
вещество, оценено от тях на 500 лв. Дали му друг от неговия собствен апарат на
мобилен телефон, в който била поставена СИМ карта с № ****, който абонатен
номер бил ползван отпреди от него.
Пострадалия Я.Р.Р.
предприел действия, като телефонни и СМС контакти за намиране на исканата сума.
През периода 19.37 - 21.56 ч. той търсил своята приятелка св. С.И.К., която олзвала
мобилен телефон с № 0894/311-833, но той не успял да се свърже с нея. Изпратил
й няколко електронни съобщения, като текстът на едното от тях бил „Спешно
трябва да говоря с тебе”. Свидетелката С.И.К. видяла неприетите от нея
повиквания и изпратените й съобщения от Я.Р.Р. и чрез СМС му отговорила, че
няма възможност да говори с него и да пише съобщения.Тогава пострадалият Я.Р.Р.
продължавал да настоява за контакт със С.И.К.. Изпратил й ново електронно
съобщение с текст „Спешно имам нужда от пари, помогни ми, ще ти ги върна”. По
същия начин тя му отговорила, че няма средства и не може да му окаже такава
помощ. За да намери исканата сума в 21.35 ч. Я.Р.Р. се свързал и със своя баща Р.Я.Р..
Поискал пари в размер на 250 лв. без да обяснява защо му трябват, като му е обещал
да ги върне до 2 – 3 дни, но св. Р.Я.Р. отказал да му даде такъв заем.
След проведените
разговори пострадалия Я.Р.Р. заявил на подсъдимите В.П.В., М.В.Л. и В.Т.Т., че
не може да им даде сумата от 500 лв. Тогава те, за да го принудят да им я
осигури, го изкарали от багажника на лекия автомобил марка „Мазда”, м. и
започнали отново да го бият, в резултат на което св. Я.Р.Р. паднал на земята.
Двамата подсъдими В.П.В. и М.В.Л. го удряли с ръце и крака, а подс. В.Т.Т.
използвал пластмасова туба пълна с вода. По време на побоя с горепосочената цел
те му отправяли и закани, че ще го измъчват и убият, като тогава ръцете му не
били вързани. В един момент Я.Р.Р. усетил, че го държи само един от тях подс.- В.Т.Т..
Успял да се освободи от него и покрай М.В.Л. избягал. Съдът приема за
установено обстоятелството, че подс. Т., уплашен за живота и здравето на
пострадалия, създал предпоставки той да избяга, като го блъснал по гърба с
посочената туба, същевременно заставайки като препятствие между него и
подсъдимия Л.. Обясненията на Т. в този смисъл не се опровергават от каквото и
да било доказателство по делото, а се подкрепят частично от показанията на
пострадалия за по-различното отношение на Т. към него.
Тъмнината помогнала на
пострадалия да се скрие в един голям храст. После подсъдимите В.П.В., М.В.Л., В.Т.Т.
и св. Г.Б.К. го търсили, но не успели да го открият, поради което решили да се
махнат от там. Оставили на Я.Р.Р. от неговите вещи личната му карта, две
снимки, тубичка с лекарство и допълнително бяла блуза с къс ръкав, която била
на В.Т.Т.. Така тримата подсъдими и св. Г.К. тръгнали с лекия автомобил марка „Мазда”,
м. в посока гр.Р.. Малко преди града, В.П.В., М.В.Л. и В.Т.Т. преценили, че
пострадалия Я.Р.Р. ще подаде жалба до полицията за стореното от тях и те ще
бъдат търсени, поради което решили да се укрият. Обърнали посоката си на
движение и тръгнали към гр.П..
През това време
пострадалия Я.Р.Р. стоял в скривалището, докато се убедил, че останалите
подсъдими и свидетелката ги няма. Излязъл и отишъл до местото, където преди това
бил спрян лекия автомобил марка „Мазда”, м.. Там намерил личната си карта,
двете снимки и ги вземал, след което видял бялата блуза и я облякъл. По шума от
движещи се автомобили се ориентирал и излязъл на главния път I-5.
Въпреки силните болки от нанесените му побои, тръгнал пеш в посока гр. Р., като многократно си
почивал. По пътя успял да спре един автомобил, помолил водача да го откара до
полицията в гр. Р..
Той се съгласил и качил Я.Р.Р.. Откарал го до сградата на Сектор „Пътна полиция”,
намираща се на бул. „Л. и там пред полицаите св. Я.Р.Р. разказал за случилото
се.
След пристигането в гр. П. подс. В. предположил,
че полицаите лесно ще го открият по лекия автомобил марка „Мазда”, м., поради
което решил да го продаде. За целта подс. В.Т.Т. го завел на пункт за
изкупуване на скраб в кв. „Д. в гр. П. със закупчик в него свЦ.Т.Г.. Тогава тя
отсъствала, но там бил нейния съпруг св. Г.Н.Г., на когото подс. В.П.В. му
предложил лекия автомобил марка „Мазда”, м. за продажба за скраб. Свидетелят Г.Н.Г.
се съгласил да го закупи и дал на подс. В.П.В. сумата от 350 лв. За продажбата
те съставили протокол, като в купувача останали и част от документите за автомобила
свидетелството за регистрация на МПС – Част ІІ с № ********* на името на св. В.П.В.
и контролния талон към застраховка „Гражданска отговорност” № 29128930. Макар
че бил продаден за скраб, св. Г.Н. Г. управлявал няколко дни лекия автомобил
марка „Мазда”, м., след което го заменил за друг лек автомобил марка „Фоксваген”,
модел Г. собственост на св. Б.Н.М. ***.
През целия период от
време действията на подсъдимите В.П.В., М.В.Л. и В.Т.Т. били изключително
яростни и ожесточени, от части и садистични. От тях край с. П., Вт област и в
землището на с. О., Рс. област пострадалият Я.Р.Р. получил множество
увреждания: ……………………………………. От връзването над дясната гривнена става Я.Р.Р.
имал ивицеста бразда от механично притискане с дължина 3-4 см., а в областта на самата
дясна гривнена става - ивичесто зачервяване по цялата гръбна повърхност с
ширина 6 мм.
и охлузвания по волоарната й повърхност до около 5-6 мм. От гасенето на цигарите
той бил и с изгаряния по лявата длан и гръбната повърхност на лявото ходило.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че вида и местата на
нанесените на пострадалия телесни увреждания съответствуват на заявения от
обвинението начин чрез гореописаните действия на подсъдимите.
Счупването на трите
ребра довело до трайно затрудняване на движенията на снагата му за срок повече
от 30 дни, а останалите до болка и страдание, без разстройство на здравето.
Нараняванията на Я.Р.Р.
били получени през продължителен период от време, а част от тях са и при
принудителна поза. Те са с различен произход – травматични и от действието на
висока температура. По всички тези причини той изпитвал продължителни и силни
страдания. В този смисъл е неоспореното заключение на съдебно-медицинската
експертиза по делото.
След уведомяването от Я.Р.Р.
на органите на МВР, били проведени полицейски действия. При тях подсъдимите В.П.В.,
М.В.Л. и В.Т.Т. били установени и задържани.
На 29.08.2012 год., в
хода на оперативно издирвателните мероприятия и след образуването на 10.08.2012
год. на досъдебното производство на подсъдимия Вл. Т. се обадило по мобилния му
телефон телефона от скрит номер неизвестно лице с мъжки глас, което го попитало
дали е В.Т. и след утвърдителния отговор го запитало колко пари ще иска за да
промени показанията си и не споменава името на подс. В.Т. и неговото участие в
отвличането на пострадалия Я.. Мъжът споменал, че може да му дадат до 3 000 лв.
По доказателствата.
Съдът приема, изложената
фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания
по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – обясненията на
подсъдимите В.П.В.М.В.Л. и В.Т.Т., включително и тези дадени в хода на
досъдебното производство, обхванати в доказателствения материал при съдебното
следствие по реда на чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 и т. 4 пр. 2 от НПК, от
свидетелските показания включително
и тези от досъдебното производство, обхванати в доказателствения материал при
съдебното следствие по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 от НПК
на св. Я.Р.Р., св. Д.А.Й., св. С.И.К., св. Г.Б.К., св. П.Г.Б., св. Р.Я.Р., св. Е.Н.Е.,
св. Г.Н.Г., св. Б.Н.М., св. Е.Х.К. и св. В.Н.Н..
В подкрепа на тези фактически положения
съдът възприе, приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протоколи за поцесуално-следствени действия и други документи
съдържащи относими факти: протоколи за оглед на местопроизшествие - 3 бр., за
претърсване и изземване с разрешение на съдия - 2 бр., за доброволно предаване
- 1 бр., за оглед на веществени доказателства - 1 бр., опис на моторно превозно
средство, фотоалбуми - 2 бр., разписки - 2 бр., справки за съдимост с данни за
изтърпени наказания „Лишаване от свобода” – 3 бр., декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние – 3 бр., автобиографии – 3 бр., справка
от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Р. за регистрирани превозни
средства на името на В.П.В., М.В.Л. и В.Т.Т., справка за имотно състояние на
същите лица, докладни записки; приемо-предавателен протокол № 25569/30.10.2012
год. по описа на Централно митническо управление при Главно управление „Митници”,
детайлни справки с клетки, имеи на апарати и проведени повиквания от №
0885/782971 за периода от 09.08.2012 год. до 01.11.2012 год. от фирма „Мобилтел”
ЕАД гр. С., справка от фирма „БТК” АД, Дирекция „Сигурност”, относно лицето
собственик на мобилен абонатен № **** и трафични данни за него за периода
09.08.2012 год. – 31.08.2012 год., писма от „Космо Б. Мобайл” ЕАД с разпечатки
към тях за регистрирани обаждания на мобилен № ****, собственост на Т.С.Р. и № ****
собственост на Е.Х.К., съдебномедицински експертизи – 2 бр., химична
експертиза; както и веществените доказателства: нето 3,0635 грама коноп „марихуана”
на съхранение в Централно митническо управление при Главно управление „Митници”,
веществени доказателства – по протокола за оглед на местопроизшествие от
10.08.2012 год. в землището на с. Т., Рс. област: 2 бр. игли от спринцовки, 10
бр. угарки от цигари различни търговски марки и без обозначения, хартиена
опаковка от дъвки „Орбит”, 6 бр. хартиени парчета с надписи на латиница „Pudra talk” и „Rezerva” и черна пластмасова част
от пепелник; по протокола за оглед на местопроизшествие от 29.08.2012 год. в
местността „Табакова чешма – 2”
край гр. П.: малък сак с черен цвят с надпис „Jolo”, черно кожено калъфче
с лична карта на името на М.В.Л., 10 бр. изписани листчета с различен размер, 1
бр. Сим карта с надпис „М-prima”, мобилен телефон марка
„Моторола” с Имей **** с поставена в него Сим карта с надпис „Виваком” с № ****
бутилка водка „Флирт” – 200 мл., паста за зъби „Лакалут”, пластмасова туба с
надпис „Флорена”, флакон за бръснене с надпис „Жилет” и черен кожен нараменен
калъф за пистолет; по протокол за доброволно предаване от 21.08.2012 год. от Д.А.Й.:
…………………..
Принципно в подробните си обяснения, дадени
в края на съдебното следствие тримата подсъдими В.В., М.Л. и В.Т. оспорват
изложената в обвинителния акт и възприета от съда фактическа обстановка, твърдейки,
че не са извършили инкриминираните преспълнения.
С изключение на обясненията
на подсъдимите всички доказателства по делото са непротиворечиви по
гореописаните факти и обстоятелства, като се дублират – установяват ги
едновременно и еднозначно, или съдържат различни групи от тях, описвайки цялостната
картина. При това липсват обстоятелства сочещи на недостоверност на изложените
свидетелски показания, веществените доказателства като такива от обективен
порядък и събрани по начина и със средствата предвидени в НПК по определение в
случая са достоверни, а приетите по делото експертизите не са оспорвани.
Единствено в обясненията на подсъдимите, при потвърждаване на общата картина на
случилото се, се съдържат различни от горните твърдения за отделни
обстоятелства, главно визиращи отделни съставомерни признаци от вменените им престъпления.
Анализът на достоверността и информационното съдържание на тези обяснения сочи
на тяхната тенденциозност и несъответствие с обективната действителност. Тези
твърдения са изолирани до степен диаметрална противоположност на всички
останали доказателства по делото, които пък са както се посочи непротиворечиви
и достоверни, поради което се опровергават от тях. Ето защо не могат да бъдат
приети като обосновани и законосъобразни и фактическите и правни тезите
изведени от всеки от подсъдимите и техните защитнници, базирани на тези
твърдения. Така по обстоятелствата, визиращи главния факт вменените им
престъпни деяния в
обясненията на всеки от подсъдимите е заявена различна от горната фактология на
случилото се.
Подсъдимият В.В. твърди,
че не е нанасял каквито и да било удари на пострадалия, нито го е отвличал или
изнудвал. Съвместното описано посещение в гр. Г. било с цел получаване на
посочените кредити. Действително този подсъдим укрил по посочения начин
носената от него дизайнерска дрога и след като по-късно, както се описа, не я
намерил, се ядосал и възникнала разправията между него и пострадалия. В този и
последващите моменти подс. В. е бил в много лошо състояние поради изпадането му
в абстиненция като наркотично зависим и не помнел много неща, нито пък е бил в
състояние да извърши вменените му действия, както и да ръководи и нарежда на
останалите. Едва след пристигането на подсъдимите Л. и Т., както се посочи, на
пострадалия бил нанасян побой - отначало край с. П. от подс. Л., а след това в
лозята край с. Т. от двамата подсъдими Л. и Т.. По отношение участието на подс.
Т. в побоя над пострадалия обясненията му са променени от досъдебното
производство, където изнася, че подс. Т. нанасял продължително време побой на
пострадалия заедно с подс. Л. още след гореописаното пристигане на всички в
лозята край с. Т., Рс. област, докато в съдебно заседание твърди, че подс. Т.
ударил пострадалия едва в края на побоя, непосредствено преди пострадалия Р. да
успее да избяга по посочения начин. Пострадалият не бил отвличан против волята
му и не бил изнудван, а сам предложил да осигури пари за възмездяване на
липсващата дизайнерска дрога.
От своя страна подс. М.Л.
твърди, че е нанесъл побоя на пострадалия поради възмущението си от сексуалните
му издевателства върху горепосочената бивша сервитьорка в заведението на подс. В.
лицето М., с която междувременно, както се изложи, самият той станал близък
приятел. Удрял го и издевателствал над него по горепосочения начин както на
посоченото място край с. П., така и край с. Т.. При това допълнително бил
афектиран и от въвличането му в процесното пътуване с „наркомани” и „наглеци”
като пострадалия Р., които подс. В. вече бил уволнил от заведението си, както и
от това, че на него не му отпуснали „кредата” от 50 лв., за който тръгнали до
гр. Г.. Не бил отвличал пострадалия, а го „хвърлил” в багажника на автомобила
все поради същото си възмущение от него, като счел, че пострадалият не трябва
да пътува в купето с тях. Отрича също пострадалият да е бил изнудван от него
или останалите подсъдими за пари или друго. Отрича да знае или да има каквото и
да било отношение към употреба или търговия с наркотични вещества и подобни на
тях. По въпроса за участието на останалите подсъдими в трите престъпления
обясненията и на този подсъдим се променят в различни насоки – от такива, че
всичко е било под ръководството и указанията на подс. В., както се изложи и че
както подс. В., така и подс. Т. са нанасяли описаните удари с предмети, ръце и
крака на пострадалия и на двете инкриминирани места край с. П. и край с. Т.,
през твърдение, че подс. В. може би е удрял пострадалия, но подс. Л. не е видял
това, а подс. Т. е ударил пострадалия само в края на побоя до изявление, че подс.
В. нищо не му е нареждал и че побой и въобще всички неправомерни действия с
пострадалия са били единствено негово на подс. Л. дело. В съдебно заседание с
обясненията си подкрепя твърденията на подс. В., че в хода на инкриминираните
събития поради това не бил в състояние да бие пострадалия и ръководи действията
на останалите участници.
На следващо място подс. Т.
твърди от фактическа страна, че участието му в инкриминираните събития се
свежда до съвместното пътуване до гр. Г., както се изложи, не е нанасял побой
на пострадалия, ударил и му извикал го единствено преди бягството му в храстите
както се изложи край с. Т., за да го стимулира да избяга, като му дал и
възможност за това по гореописания начин. Твърди също така, че не е извършил
действия, визиращи противозаконно отвличане или изнудване по отношение на
пострадалия. По отношение побоя над пострадалия обясненията и на този подсъдим също
също претърпяват еволюция. При разпитите му на досъдебното производство както
се посочи четени, както и на останалите, по законоустановения ред в съдебно
заседание е установил непосредственото участие на подс. В. и подс. Л., под
ръководството на първия при гореописания начин, последователност и цел на
действията на подсъдимите, като заявява, че ”…стана на въпрос, че В. обвинява Я.,
че е откраднал материала …В. взе един голям фенер до предната седалка и започна
да бие с него Я. … по горната част на тялото … удряше го навсякъде, като Я. се
опитваше да се опази … основно в горната половина и гърба …фенерът е голям и
тежи около 5 кг.
тежък …”, „…Я. викаше, че не е взел той материала. Тогава В. излезе, а М. влезе
на негово място и също започна да удря Я. по цялото тяло с ръце … В. каза „След
като не казваш къде е материала, М.е, изкарай го навън, вържи го и го вкарай в
багажника … М. изкара Я. … върза го с
едни вързанки, разкъса му блузата и го вкара в багажника пред погледа на мен и В.
… В. каза на М. „Тука оставаме”, изкарай Я. от багажника и го съблечи гол…М.
направи каквото В. му каза като М. завлече Я. навътре и вече не ги виждах …
определено Я. беше много бит и целия беше в кръв …В. ми каза, че гол го е
хвърлял в храстите както е гол …”.
В съдебно заседание
подс. Т. отрича участието на подс. В. в побой и отвличането на пострадалия и
същевременно след възпроизвеждането на обясненията му от досъдебното производство
по реда на чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3
и 4 от НПК заявява, че мисли, че подс. В. единствено казал на пострадалия да
влезе в багажника и че все мисли, че подс. В. е ударил пострадалия в началото и
в края на случилото се.
Обясненията
и на тримата подсъдими са непротиворечиви помежду си и с останалите гласни и
писмени доказателства по изложените обстоятелства, че пострадалия е провел
описаните рагвороли по мобилните телефони с близките си за да търси пари, че
подс. В. е бил готов и е искал да получи по този начин от него от пострадалия
паричната равностойност на изчезналата негова „дизайнерска дрога”, че тази
готовност и желание са били мотивирани от предположението му, че дрогата е
взета от горепосоченото мястото където я оставил от пострадалия Р. и че през
цялото време, както се посочи, от началото скандала и побоя край с. П., след
това до горна за да оставят св. Й., след това до с. Т. и след това до гр. П.
процесният автомобил е бил управляван от подс. В..
Тези твърдения
и обясненията на всеки от подсъдимите са преди всичко вътрешно непостоянни и
противоположни – посочи се как са се променяли в хода на наказателното
производство, като и при съдебното следствие се поддържат едновременно
притоверичиви твърдения, а разясненията за това се свеждат до изявления като
„мисля че” и „не си спомням”, недостоверни емоционални реакции и нелогични и
непоследователни действия и взаимоотношения. Очевидно съвсем недостоверно е
подс. Л., ако е имал такова негативно отношение към пострадалия Р. по
гореописаните лични причини, да приеме да тръгне да пътува на дълъг път с него
и той да му бъде посредник за получаване на заем и чак следобеда на
инкриминираната дата и то поради съвсем различни причини, да реши да му
отмъщава заради миналите му отношения със сервитьорката М.. Очевидно нелогична
и неправдоподобна е постановката на подс. В., че не е бил на себе си поради
абстиненция през целия инкриминиран период от началото на скандала в с. П.
насетне и същевременно да управлява автомобила продължително време, посочи се
на какви различни места и при това да ръководи действията на останалите, както
се изложи, включително до пътуването в гр. П. и последващите си действия след
случилото се. Същото се отнася и дакатегоричното отричане и от тримата
подсъдими за визиращите изнудването техни действия, след като безспорно вскичко
сторено, включително многобройните обаждания на пострадалия на приятелката и на
баща му, са били подчинени на целта Р. да се снабди с парични средства за
възмездяване на липсващата дизайнерска дрога на подс. В..
Тези
обяснения по нататък са противоречиви и помежду си – изложиха се многобройните
противоречия между твърденията за случилото се на всеки един от подсъдимите,
при което всеки от тях приписва на останалите действия наказауми действия по
побоя над пострадалия, поставянето му в автомобила и отвеждането му против
волята му и изнудването му за пари. Същевременно всеки от тях си приписва
неучастие или хуманно отношение към жертвата, до степен подсъдимите Л. и Т.
притоворечиво да твърдят всеки от тях, че дал възможност на пострадалия да
избяга.
Не на
последно място, както се посочи, в частите им отричащи обвинението фактическите
твърдения по съставомерни признаци тези обяснения се опровергават напълно от
всички останали доказателства по делото.
На
първо място опровергават ги подробните и непротиворечиви показания на
пострадалия св. Р., описващи горната фактическа обстановка, като цяло и
специално за съставомерните действия на всеки от подсъдимите, по начина,
средствата, последователността, логиката и целта им, както се описаха. Тези
показания напълно се потвърждават от показанията на св. Й. за първата част на
инкриминирания период, когато той е присъствувал, на полицейския служител св. Б.,
пред когото Р. е разказал подробно за станалото веднага след пристигането си в
полицията, на св. Е., на св. Р. Р. бащата на пострадалия и св. С. К. –
приятелката на пострадалаия, от които той отчаяно е искал пари по описания
начин по телефона, останалите горепосочени свидетели, включително св. Г., св. М.
и св. К., на които подс. В. веднага след случая е продал на безценица процесния
свой автомобил, воден от стремежа и представата си, че така ще затрудни
разкриването на деянието.
Гласните
доказателства изцяло кореспондират и съответствуват на веществените
доказателства по делото, което по естеството си от обективен порядък и след
като са събрани по недлежния ред са достоверни.
Съдебномедицинските
експертизи по делото потвърждават механизма на причиняване на описаните телесни
увреждания на пострадалия. Многобройността и разнообразието на последните също
сочат на участие на няколко лица при нанасянето на побоя, а именно тримата
подсъдими.
Освен
това заявената от обвинението фактическа обстановка се разкрива като напълно
обоснована и в житейско-логически план като се има предвид, че всички
гореописани действия на всеки от тримата подсъдими, както и крайностите и
ексцесиите в поведението им, упоритата и продължителна проява на безчовечност и
безскрупулност от всеки, имат своята обосновка като логика и мотиващия в
конкретни обстоятелства, също безспорно установени по делото, касаещи
взаимоотношенията и мотивацията на всеки един от подсъдимите, а именно, че
подсъдимите Л. и Т. са служители при подс. В., при това замесени от дълго време
и в противозаконна дейност, каквато е транспортирането на наркотични вещества;
зависят от него в особено висока степен, като се има предвид съдебното минало
на всеки от тях и лошата икономическа обстановка в страната, това мотивира
готовността им да изпълняват безкритично всичко което им нареди подс. В. се
нуждае от изчезналата дизайнерска дрога както за търговски, така и за лични
нужди; тримата са достатъчно безскрупулни и с опит в сенчестата, включително
престъпна страна на живота в страната, а е ноторно известно е, че в средите в
които се движат, че специално търговия с наркотични вещества и сходни на тях е
жизнено важно да не се допуска и жестоко да се наказва некоректното поведение,
липсват каквито и да било други освен установените по делото и гореизложени
причини за продължителния побой и издевателства на тримата върху пострадалия
освен липсващата дизайнерска дрога, липсва и друга причина в момента Р.
панически да търси по посочения начин пари от баща си и приятелката си, при
това добре знаейки, както се вижда от показанията на св. Р. Р. и св. С. К., че
те ще му откажат, липсва също и друга освен изложената причина пострадалият
вместо да си остане в гр. Г., каквито са били намеренията му, да предприеме
процесното пътуване, включващо посещение на нетипични за начина му на живот
места горички, изоставени лозя и бодливи храсти и необичайни за когото и да
било занимания каквито са брутален конфликт с тримата подсъдими, потуване в
багажника на автомобила, водене на каишка за шията и престой гол в храстите.
Както от обясненията на тримата подсъдими
така и от становищата на техните защитници се твърди, че представителят на обвинението
гради обвинителната си теза само върху показанията на пострадалия Р., а
останалите гласни доказателства са неотносими към предмета на доказване, тъй
като са недостоверни и противоречиви. Тази линия на защитна теза от страна на техните
адвокати продължава по-нататък по отношение на показанията на останалите
свидетели.
Поради това съдът приема, че разгледани по
отделно техните обяснения, са противоречили, фрагментарни, житейски нелогични и
непоследователни, тъй като необяснимо е едно такова противозаконно поведение от
страна на тримата подсъдими В.Л. и Т.. Дори само според изложените съображения техните
обяснения могат да бъдат в по-голямата си част отхвърлени като необосновани. В
действителност те категорично се опровергават от доказателствата, съдържащи се в
показанията на св. Р. и на останалите свидетели. По-подробно обсъждане на тези
въпроси, съдът ще направи в последващия правен анализ на възприетите фактически
положения.
От правна страна по
квалификацията на деянията.
Първоинстанционният
съд след като извърши обстойна проверка по отделно и в съвкупност на събрания
по делото доказателствен материал и въз основа на така приетата за доказана
фактическа обстановка достигна до следните правни
изводи:
І.
От данните по делото става ясно, че подс. В.П.В.,
като субект на трите престъпления е наказателно-отговорно лице по смисъла на
чл. 31 ал.1 от НК.
С
последователните си действия този подсъдим, от обективна и субективна страна е
консумирал престъпните състави на три деяния по отношение на пострадалия Я.Р. ***.
1. На първо място по чл.
142, ал.3, т.1, пр.2, т.3 и т.4, пр.1 във вр. с
ал.2, т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на
09.08.2012 год. край с. П., ВТ. област и в землището на с. Т., Рс. област,
заедно с останалите двама подсъдими М. В.Л. и В.Т.Т., принудително чрез сила
отвел на друго място и противозаконно лишил от свобода пострадалия Я.Р..
В правната доктрина е застъпено становището,
че от обективна страна чрез отвличането на жертвата се цели нейното
противозаконно лишаване от свобода. Винаги едно лишаване от свобода ще бъде
противозаконно, когато това действие е извършено от дееца в противоречие с
нормативните актове, които регламентират тази правна материя, тъй като
конституционно е закрепен приннципа на неприкосновеноост на личността. в чл. 30
от Конституцията на РБ е предвидено, че „...Никой не може да бъде задържан,
подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му
неприкосновеност, освен при условията и реда определен със закон.” Именно тази
конституционна норма е детаелирана в раздел ІV на глава ІІ-ра от НК озаглавена
„Отвличане и противозаконно лишаване от свобода”, където е предвиден този
престъпен састав на чл. 142 ал.1 от НК.
Обективно от доказателствата по делото
съдът приема за установено, че на посочената инкриминира дата, противно на
неговата воля по нареждане на подс. В., пострадалия Р. е бил качен в автомобила
му и откаран без неговото знание в местността, където няколко часа е бил лишен
от възможността свободно да се придвижва, да разполага със себе си, ограничен в
действията си. По този начин св. Р. е бил лишен от свобода за определен период
от време, което противоречи на каквито и да са нормативни актове. Законът който
регламентира лишаването от свобода е НПК и ЗМВР, а налагане на наказанието
лишаване от свобода е визирано в НК, което се налага само и единствено от съда.
В конкретния случай няма никакво основание подс. В. да нарежда на св. Р. да
бъде качен в автомобила, да бъде отведен в неизвестна посока, която св. Р.
впоследствие разбира, че се намира в местността в близост до с. Т. и да бъде
подлаган на побой от страна на тримата подъсими и принуждаван на прави признания
за липсата на дизейнелската дрога, която В. преди това е укрил.
Деянието е извършено от
тримата подсъдими в съучастие, като съизвършители по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК, тъй като всеки един от тях е участвал в изпълнението на престъплението.
Налице са и
горепосочените тежко квалифициращи признаци, тъй като деянието е извършено от
две или повече лица, в случая три, по особено мъчителен за отвлечения начин и
към пострадалия Я.Р.Р. е проявена особена жестокост, тъй като са му били причинени
изключителни страдания, а извършителите са проявили изключителна ярост и
ожесточение, а в част от проявите и садизъм, характеризиращи ги като жестоки
хора.
Деянието му е
осъществено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като преди това подс. В.В. е осъждан за тежко умишлено престъпление по
чл. 354а, ал.2, пр.2, вр. с чл.26 от НК с присъда от 22.05.2005 год. постановена
по НОХД № 266/2004 год. на Окръжен съд гр. Г., в сила от 23.02.2007 год., на
наказание не по-малко от една година лишаване от свобода, изпълнението на което
не е било отложено, а именно на ОСЕМ години. Това престъпление е било
осъществено в ПЕТ-годишния срок по чл.30 от НК, считано от деня - 07.06.2011
год., в който е изтекъл изпитателния срок на условно предсрочното освобождаване
по определението на Окръжен съд гр. П. от 21.12.2010 год. постановено по ЧНД №
1395/2010 год. по техен опис, в сила от 07.01.2011 год.
От субективна страна престъплението е
осъществено от подс. В. с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществено
опасния характер на деянието и е искал
настъпването на тези общественоопасни последици.
2. На второ място по чл. 214, ал.3, т.2,
вр. с ал.2, т.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, т.2 и т.4, вр. с чл.214, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.2 от НК, тъй като на 09.08.2012 год., заедно
с подсъдимите М.В.Л. и В.Т.Т. в землището на с. Т., Рс. област, с цел да
набавят за себе си и за останалите двама подсъдими от тях имотна облага – пари
в размер на 500 лв. тримата направили опит да принудят някого - Я.Р.Р., ЕГН **********
от гр. Г. О., чрез сила – нанасяне на побой и заплашване за убийство и мъчения,
да извърши нещо противно на волята му – да им даде сумата от 500 лв. и с това
да причинят нему имотна вреда в същия размер.
Съобразно правната доктрина и възприетата
съдебна практика, престъплението „изнудване” по смисъла на чл. 214 от НК и по
чл. 213а ал. 1 от НК, по своята правна природа, съставлява престъпна дейност,
съдържаща в себе си упражнената от дееца принуда в случая от тримата подсъдими
и в частност подс. В. върху св. Р., чрез действие в нейната разновидност - заплашване
с бъдещо деяние с цел пострадалото лице да извърши акт на имуществено разпореждане
в полза на дееца. Средствата с които деецът предизвиква страх у пострадалия са
изчерпателно посочени в закона и се изразяват в насилие, разгласяване на
позорящи обстоятелства, увреждане на имуществото му или друго противозаконно
действие с тежки последици за жертвата или нейните ближни. За да бъде извършено
изнудването по основния състав на чл. 213а ал.1 от НК е необходимо деецът да
доведе до знанието на пострадалия какво поведение той следва да осъщистви.
Субектът на престъплението трябва да поиска от пострадалия да се разпореди със
своя вещ или със свое право или да поеме някакво имуществено задължение. Освен
това този рекет представлява формално престъпление, тъй като не предвижда нищо
друго освен осъществяване на изпълнителното деяние, защото законът не предвижда
пострадалия да е предприел конкретното искано от дееца поведение. Самото
заплашване трае известно време и то ще е довършено винаги когато е предизвикан
страх у пострадалото лице.
В конкретният случай съдът приема за
безспорно установено, че от обективна страна самото изнудване се е изразило в
отправени от тримата подсъдими и в частност подс. В., цитирани по-горе конкретни
заплахи за упражняване и реалното упражнено о тях на насилие спрямо св. Р., което
е довело до появата на страхови представи в неговата психика. В резултат на
тези техни действия, които са имали за цел единствено да мотивират пострадалия Р.
да извърши акта на имуществено разпореждане, като тяхното деяние е било недовършено
престъпление, въпреки, че в действителност не са настъпили вредоносни
последици. Поради това престъплението по чл. 214 от НК във връзка с чл. 213а
ал.1 от НК е на просто извършване, тъй като липсва престъпен резултат, но
същевременно е осъществено с користната цел Р. да се разпореди със свое имуществено
право, което ако беше осъществено, би имало тежки последици както за него. Заплахите,
които са били отправени лично от подс. В. са били между тях като формирането на
страхови представи у пострадалия станало в продължение на много чесове. Всички негови
действия в тяхната съвкупност са били насочени единствено към мотивирането на
св. Р. сам да се разпореди с паричните средства, негова собственост, а именно да
даде сумата от 500 лв. на тримата подсъдими. Същевременно те са били възприети
от пострадалия непосредствено, което го е накарало пряко своята воля да се
обажда на своя баща и на своята приятелка да му дадат исканата парична сума за
да я даде на тримата подсъдими.
Деянието е извършено от
тримата в съучастие, като съизвършители по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК, тъй
като всеки един от тях е участвал в изпълнението на престъплението.
Съобразно чл. 18 ал.2 от НК деянието е останало недовършено по независещи от тях причини – бягството на
пострадалия Я.Р.Р., от гр. Г. О..
Налице са и
горепосочените квалифициращи обстоятелства, а именно, че деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, съгласно чл.29, ал.1, б. „а” от НК по
горепосочените съображения, изнудването е придружено със заплахи за убийство,
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето, а също така е извършено е от две или повече лица, в
случая лицата са три.
От субективна страна престъплението е
осъществено от подс. В. с пряк умисъл и користна цел, тъй като той е съзнавал,
че пострадалия Р. не желае да извърши акта за имуществено разпореждане.
Същевременно В. е предвиждал, че в резултат на заплашването и побоя може да
възникне страх, което в крайна сметка е била неговата пряка цел. Тази особена
користна цел на В. е била да принуди пострадалия Р. да извърши тези
разпоредителни действия или да поеме имущественото задължение въпреки неговото
нежелание да стори това.
3. На трето място, по
отношение на подс. В.В. следва да бъде ангажирана и наказателна отговорност и
за престъпното деяние по чл. 131а, пр.2, вр. с чл.129 ал.2, вр. с чл.20 ал.2
от НК, тъй като на 09.08.2012 год. на неопределено място (край с. П., ВТ област
или в землището на с. Т., Рс. област) , заедно с останалите двама подсъдими,
чрез нанасяне на удари с ръце, крака, масивен фенер, пластмасова туба с вода и
неустановен метален предмет, при горепосоченото фактическо участие на всеки от
тримата в побоя, са причинили на пострадалия Я.Р.Р. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата.
Те са действали в
съучастие, като съизвършители по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК, тъй като всеки
един от тях е участвал в изпълнение на престъплението. Налице е тази форма на
съвместна престъпна дейност, тъй като е без значение точно кой от тях е
причинил средната телесна повреда. Достатъчно е общност на умисъла за това.
Отново за това
престъпление, по същите съображения, В.П.В. и М.В.Л. са го извършили при условията
на опасен рецидив.
От субективна страна деянието е извършено
от подс. В. с пряк умисъл, тъй като той е искал настъпването на тези
общественоопасни последици, а именно причиняването на средната телесна повреда,
по начин в противовес на закона. Между неговите действия и противоправния
характер на деянието съществува прака причинна връзка.
ІІ.
От данните по делото става ясно, че подс. М. В.Л.,
като субект на трите престъпления е наказателно-отговорно лице по смисъла на
чл. 31 ал.1 от НК.
С
последователните си действия този подсъдим, от обективна и субективна страна е
консумирал престъпните състави на три деяния по отношение на пострадалия Я.Р. ***.
1. На първо място подс. Л. е извършил
престъплението по чл.142, ал.3, т.1, пр.2, т.3 и т.4, пр.1, вр. с ал.2, т.2,
вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 09.08.2012 год. край с. П., ВТ
област и в землището на с. Т., Рс. област, заедно с останалите двама подсъдими В.П.В.
и В.Т.Т., принудително чрез сила е отвел на друго място и противозаконно е
лишил от свобода пострадалия Я.Р..
В правната доктрина е застъпено
становището, че от обективна страна чрез отвличането на жертвата се цели
нейното противозаконно лишаване от свобода. Винаги едно лишаване от свобода ще
бъде противозаконно, когато това действие е извършено от дееца в противоречие с
нормативните актове, които регламентират тази правна материя, тъй като
конституционно е закрепен приннципа на неприкосновеноост на личността. в чл. 30
от Конституцията на РБ е предвидено, че „...Никой не може да бъде задържан,
подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му
неприкосновеност, освен при условията и реда определен със закон.” Именно тази
конституционна норма е детаелирана в раздел ІV на глава ІІ-ра от НК озаглавена
„Отвличане и противозаконно лишаване от свобода”, където е предвиден този
престъпен састав на чл. 142 ал.1 от НК.
Обективно от доказателствата по делото
съдът приема за установено, че на посочената инкриминира дата, противно на
неговата воля по нареждане на подс. Л., пострадалия Р. е бил качен в автомобила
му и откаран без неговото знание в местността, където няколко часа е бил лишен
от възможността свободно да се придвижва, да разполага със себе си, ограничен в
действията си. По този начин св. Р. е бил лишен от свобода за определен период
от време, което противоречи на каквито и да са нормативни актове. Законът който
регламентира лишаването от свобода е НПК и ЗМВР, а налагане на наказанието
лишаване от свобода е визирано в НК, което се налага само и единствено от съда.
В конкретния случай няма никакво основание подс. Л. да нарежда на св. Р. да
бъде качен в автомобила, да бъде отведен в неизвестна посока, която св. Р.
впоследствие разбира, че се намира в землището на с. Т. и да бъде подлаган на
побой от страна на тримата подъсими и принуждаван на прави признания за липсата
на дизейнелската дрога, която В. преди това е укрил.
Деянието е извършено от
тримата в съучастие, като съизвършители по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК, тъй
като всеки един от тях е участвал в изпълнението на престъплението.
Налице са и
горепосочените тежко квалифициращи признаци, тъй като деянието е извършено от
две или повече лица, в случая три, по особено мъчителен за отвлечения начин и
към Я.Р.Р. е проявена особена жестокост, тъй като са му били причинени
изключителни страдания, а извършителите са проявили изключителна ярост и
ожесточение, а в част от проявите и садизъм, характеризиращи ги като жестоки
хора.
Деянието му представлява
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а” от НК, поради посоченото му
предходно осъждане за тежко умишлено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК с
присъда № 903/06.02.2004 год. постановена по НОХД № 1957/2002 год. на Районен
съд гр. П., в сила от 26.10.2004 год., на наказание не по-малко от една година
лишаване от свобода, изпълнението на което не е било отложено. Налице е пет-годишния
срок по чл.30 от НК, считано от 03.01.2011 год. – денят, когато е изтърпяно
същото наказание.
2. На второ място по чл.214, ал.3, т.2,
вр. с ал.2, т.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, т.2 и т.4, вр. с чл.214, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.2 от НК, тъй като на 09.08.2012 год., заедно
с подсъдимите В.П.В. и В.Т.Т. в землището на с.Т., Рс. област, с цел да набавят
за себе си и за останалите двама от тях имотна облага – пари в размер на 500
лв. тримата направили опит да принудят някого - Я.Р.Р.,***, чрез сила –
нанасяне на побой и заплашване за убийство и мъчения, да извърши нещо противно
на волята му – да им даде сумата от 500 лв. и с това да причинят нему имотна
вреда в същия размер.
Съобразно правната доктрина и възприетата
съдебна практика, престъплението „изнудване” по смисъла на чл. 214 от НК и по
чл. 213а ал. 1 от НК, по своята правна природа, съставлява престъпна дейност,
съдържаща в себе си упражнената от дееца принуда в случая от тримата подсъдими
и в частност подс. Л. върху св. Р., чрез действие в нейната разновидност - заплашване
с бъдещо деяние с цел пострадалото лице да извърши акт на имуществено
разпореждане в полза на дееца. Средствата с които деецът предизвиква страх у
пострадалия са изчерпателно посочени в закона и се изразяват в насилие,
разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имуществото му или друго
противозаконно действие с тежки последици за жертвата или нейните ближни. За да
бъде извършено изнудването по основния състав на чл. 213а ал.1 от НК е
необходимо деецът да доведе до знанието на пострадалия какво поведение той
следва да осъщистви. Субектът на престъплението трябва да поиска от пострадалия
да се разпореди със своя вещ или със свое право или да поеме някакво имуществено
задължение. Освен това този рекет представлява формално престъпление, тъй като
не предвижда нищо друго освен осъществяване на изпълнителното деяние, защото
законът не предвижда пострадалия да е предприел конкретното искано от дееца
поведение. Самото заплашване трае известно време и то ще е довършено винаги
когато е предизвикан страх у пострадалото лице.
В конкретният случай съдът приема за
безспорно установено, че от обективна страна самото изнудване се е изразило в
отправени от тримата подсъдими и в частност подс. В., цитирани по-горе конкретни
заплахи за упражняване и реалното упражнено о тях на насилие спрямо св. Р.,
което е довело до появата на страхови представи в неговата психика. В резултат
на тези техни действия, които са имали за цел единствено да мотивират
пострадалия Р. да извърши акта на имуществено разпореждане, като тяхното деяние
е било недовършено престъпление, въпреки, че в действителност не са настъпили
вредоносни последици. Поради това престъплението по чл. 214 от НК във връзка с
чл. 213а ал.1 от НК е на просто извършване, тъй като липсва престъпен резултат,
но същевременно е осъществено с користната цел Р. да се разпореди със свое
имуществено право, което ако беше осъществено, би имало тежки последици както
за него. Заплахите, които са били отправени лично от подс. Л. са били между тях
като формирането на страхови представи у пострадалия станало в продължение на
много чесове. Всички негови действия в тяхната съвкупност са били насочени
единствено към мотивирането на св. Р. сам да се разпореди с паричните средства,
негова собственост, а именно да даде сумата от 500 лв. на тримата подсъдими.
Същевременно те са били възприети от пострадалия непосредствено, което го е
накарало пряко своята воля да се обажда на своя баща и на своята приятелка да
му дадат исканата парична сума за да я даде на тримата подсъдими.
Деянието е извършено от
тримата в съучастие, като съизвършители по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК, тъй
като всеки един от тях е участвал в изпълнението на престъплението.
Съобразно чл. 18 ал.2 от НК деянието е останало недовършено по независещи от тях причини – бягството на
пострадалия Я.Р.Р., от гр. Г. О..
Налице са и
горепосочените квалифициращи обстоятелства, а именно, че деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, съгласно чл.29, ал.1, б. „а” от НК по
горепосочените съображения, изнудването е придружено със заплахи за убийство,
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето, а също така е извършено е от две или повече лица, в
случая лицата са три.
От субективна страна престъплението е
осъществено от подс. Л. с пряк умисъл и користна цел, тъй като той е съзнавал,
че пострадалия Р. не желае да извърши акта за имуществено разпореждане. Същевременно
Л. е предвиждал, че в резултат на заплашването и побоя може да възникне страх,
което в крайна сметка е била неговата пряка цел. Тази особена користна цел на Л.
е била да принуди пострадалия Р. да извърши тези разпоредителни действия или да
поеме имущественото задължение въпреки неговото нежелание да стори това.
3. На трето място подс. Л. е извършил и
престъплението по чл. 131а, пр.2, вр. с чл.129 ал.2, вр. с чл.20 ал.2 от НК,
тъй като на 09.08.2012 год. на неопределено място (край с. П., ВТ. област или в
землището на с. Т., Рс. област), заедно с останалите двама подсъдими, чрез
нанасяне на удари с ръце, крака, масивен фенер, пластмасова туба с вода и
неустановен метален предмет, при горепосоченото фактическо участие на всеки от
тримата в побоя, са причинили на пострадалия Я.Р.Р. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата.
Те, включително и Л. са
действали в съучастие, като съизвършители по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК, тъй
като всеки един от тях е участвал в изпълнение на престъплението. Налице е тази
форма на съвместна престъпна дейност, тъй като е без значение точно кой от тях
е причинил средната телесна повреда. Достатъчно е общност на умисъла за това.
Отново за това
престъпление, по същите съображения, В.П.В. и М.В.Л. са го извършили при
условията на опасен рецидив.
От субективна страна деянието е извършено
от подс. Л. с пряк умисъл, тъй като той е искал настъпването на тези общественоопасни
последици, а именно причиняването на средната телесна повреда, по начин в
противовес на закона. Между неговите действия и противоправния характер на
деянието съществува прака причинна връзка.
ІІІ. От
данните по делото става ясно, че подс. В.Т.Т.,
като субект на трите престъпления е наказателно-отговорно лице по смисъла на
чл. 31 ал.1 от НК.
С
последователните си действия този подсъдим, от обективна и субективна страна е
консумирал престъпните състави на три деяния по отношение на пострадалия Я.Р. ***.
1. На първо място подс. Т. е извършил
престъплението по чл. 142, ал.3, т.3 и т.4, пр.1, вр. с ал.2, т.2, вр. с ал.1,
вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 09.08.2012 год. край с. П., ВТ. област и в
землището на с. Т., Рс. област, заедно с останалите двама подсъдими Л. и В., принудително чрез сила отвели на друго място
и противозаконно лишили от свобода Я.Р.Р.,***.
В правната доктрина е застъпено
становището, че от обективна страна чрез отвличането на жертвата се цели
нейното противозаконно лишаване от свобода. Винаги едно лишаване от свобода ще
бъде противозаконно, когато това действие е извършено от дееца в противоречие с
нормативните актове, които регламентират тази правна материя, тъй като
конституционно е закрепен приннципа на неприкосновеноост на личността. в чл. 30
от Конституцията на РБ е предвидено, че „...Никой не може да бъде задържан,
подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му
неприкосновеност, освен при условията и реда определен със закон.” Именно тази
конституционна норма е детаелирана в раздел ІV на глава ІІ-ра от НК озаглавена
„Отвличане и противозаконно лишаване от свобода”, където е предвиден този
престъпен састав на чл. 142 ал.1 от НК.
Обективно от доказателствата по делото
съдът приема за установено, че на посочената инкриминира дата, противно на
неговата воля по нареждане на подс. Т., пострадалия Р. е бил качен в автомобила
му и откаран без неговото знание в местността, където няколко часа е бил лишен
от възможността свободно да се придвижва, да разполага със себе си, ограничен в
действията си. По този начин св. Р. е бил лишен от свобода за определен период
от време, което противоречи на каквито и да са нормативни актове. Законът който
регламентира лишаването от свобода е НПК и ЗМВР, а налагане на наказанието
лишаване от свобода е визирано в НК, което се налага само и единствено от съда.
В конкретния случай няма никакво основание подс. Л. да нарежда на св. Р. да
бъде качен в автомобила, да бъде отведен в неизвестна посока, която св. Р.
впоследствие разбира, че се намира в землището на с. Т. и да бъде подлаган на
побой от страна на тримата подъсими и принуждаван на прави признания за липсата
на дизейнелската дрога, която В. преди това е укрил.
Деянието е извършено от
тримата в съучастие, като съизвършители по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК, тъй
като всеки един от тях е участвал в изпълнението на престъплението.
Налице са и
горепосочените тежко квалифициращи признаци, тъй като деянието е извършено от
две или повече лица, в случая три, по особено мъчителен за отвлечения начин и
към Я.Р.Р. е проявена особена жестокост, тъй като са му били причинени
изключителни страдания, а извършителите са проявили изключителна ярост и
ожесточение, а в част от проявите и садизъм, характеризиращи ги като жестоки
хора.
Престъплението е
извършено от подс. В.Т. виновно, при пряк умисъл, което се установява от
обективните му действия, тяхната последователност, взаимна обусловеност от обща
цел и логическа зависимост.
2. На второ място подс. Т.
е осъществил и престъпния състав по чл. 214, ал.2, т.1, вр. с чл.213а, ал.2,
т.1, пр.1, т.2 и т.4, вр. с чл.214, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.2
от НК, тъй като на 09.08.2012 год., заедно с останалите двама подсъдими, в
землището на с. Т., Рс. област, с цел да набавят за себе си и за останалите
двама от тях имотна облага – пари в размер на 500 лв., направили опит да
принудят някого - Я.Р.Р., чрез сила – нанасяне на побой и заплашване за
убийство и мъчения, да извърши нещо противно на волята му – да им даде сумата
от 500 лв. и с това да причинят нему имотна вреда в същия размер.
Съобразно правната доктрина и възприетата
съдебна практика, престъплението „изнудване” по смисъла на чл. 214 от НК и по
чл. 213а ал. 1 от НК, по своята правна природа, съставлява престъпна дейност,
съдържаща в себе си упражнената от дееца принуда в случая от тримата подсъдими
и в частност подс. Т. върху св. Р., чрез действие в нейната разновидност - заплашване
с бъдещо деяние с цел пострадалото лице да извърши акт на имуществено
разпореждане в полза на дееца. Средствата с които деецът предизвиква страх у
пострадалия са изчерпателно посочени в закона и се изразяват в насилие,
разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имуществото му или друго
противозаконно действие с тежки последици за жертвата или нейните ближни. За да
бъде извършено изнудването по основния състав на чл. 213а ал.1 от НК е
необходимо деецът да доведе до знанието на пострадалия какво поведение той
следва да осъщистви. Субектът на престъплението трябва да поиска от пострадалия
да се разпореди със своя вещ или със свое право или да поеме някакво
имуществено задължение. Освен това този рекет представлява формално
престъпление, тъй като не предвижда нищо друго освен осъществяване на
изпълнителното деяние, защото законът не предвижда пострадалия да е предприел
конкретното искано от дееца поведение. Самото заплашване трае известно време и
то ще е довършено винаги когато е предизвикан страх у пострадалото лице.
В конкретният случай съдът приема за
безспорно установено, че от обективна страна самото изнудване се е изразило в
отправени от тримата подсъдими и в частност подс. Т., цитирани по-горе конкретни
заплахи за упражняване и реалното упражнено о тях на насилие спрямо св. Р.,
което е довело до появата на страхови представи в неговата психика. В резултат
на тези техни действия, които са имали за цел единствено да мотивират
пострадалия Р. да извърши акта на имуществено разпореждане, като тяхното деяние
е било недовършено престъпление, въпреки, че в действителност не са настъпили
вредоносни последици. Поради това престъплението по чл. 214 от НК във връзка с
чл. 213а ал.1 от НК е на просто извършване, тъй като липсва престъпен резултат,
но същевременно е осъществено с користната цел Р. да се разпореди със свое
имуществено право, което ако беше осъществено, би имало тежки последици както
за него. Заплахите, които са били отправени лично от подс. Т. са били между тях
като формирането на страхови представи у пострадалия станало в продължение на
много чесове. Всички негови действия в тяхната съвкупност са били насочени
единствено към мотивирането на св. Р. сам да се разпореди с паричните средства,
негова собственост, а именно да даде сумата от 500 лв. на тримата подсъдими.
Същевременно те са били възприети от пострадалия непосредствено, което го е
накарало пряко своята воля да се обажда на своя баща и на своята приятелка да
му дадат исканата парична сума за да я даде на тримата подсъдими.
Деянието е извършено от
тримата в съучастие, като съизвършители по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК, тъй
като всеки един от тях е участвал в изпълнението на престъплението.
Съобразно чл. 18 ал.2 от НК деянието е останало недовършено по независещи от тях причини – бягството на
пострадалия Я.Р.Р., от гр. Г. О..
Налице са и
горепосочените квалифициращи обстоятелства, а именно, че изнудването е придружено
със заплахи за убийство, причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание, без разстройство на здравето, а също така е извършено е от
две или повече лица, в случая лицата са три.
От субективна страна престъплението е
осъществено от подс. Т. с пряк умисъл и користна цел, тъй като той е съзнавал,
че пострадалия Р. не желае да извърши акта за имуществено разпореждане.
Същевременно Т. е предвиждал, че в резултат на заплашването и побоя може да
възникне страх, което в крайна сметка е била неговата пряка цел. Тази особена
користна цел на Т. е била да принуди пострадалия Р. да извърши тези
разпоредителни действия или да поеме имущественото задължение въпреки неговото
нежелание да стори това.
3. На трето място подс. Т. е участвал в
извършването на престъплението по чл. 129, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй
като на 09.08.2012 год., заедно с останалите двама подсъдими, на неопределено
място (край с. П., ВТ. област или в землището на с. Т., Рс. област) тримата
чрез нанасяне на удари с ръце, крака, масивен фенер, пластмасова туба с вода и
неустановен метален предмет, при гореописаните индивидуални действия на всеки
от тях, са причинили на Я.Р.Р.,***, средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване на движението на снагата.
Те, включително и Т. са
действали в съучастие, като съизвършители по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК, тъй
като всеки един от тях е участвал в изпълнение на престъплението. Налице е тази
форма на съвместна престъпна дейност, тъй като е без значение точно кой от тях
е причинил средната телесна повреда. Достатъчно е общност на умисъла за това.
От субективна страна деянието е извършено
от подс. Т. с пряк умисъл, тъй като той е искал настъпването на тези
общественоопасни последици, а именно причиняването на средната телесна повреда,
по начин в противовес на закона. Между неговите действия и противоправния
характер на деянието съществува прака причинна връзка.
Мотивите за
извършването на тези престъпления са осъзнатата у тримата подсъдими потребност,
чрез конкретните си действия да принудят пострадалия Р. да извърши акта на
имуществено разпореждане, чрез даването на сумата от 500 лв., като за тази цел
е бил лишен от свобода за няколко часа на инкриминирата дата и място.
Причините за извършване на тези три престъпления са постигане
на определени цели с противозаконни средства и начини за тяхното осъществвяване
от страна на тримата подсъдими , а също така незачитането на личността и правата на
другите.
По вида и размера на
наложените наказания.
І. По отношение на
подс. ВеселинПетков В..
1.
Съобразно принципа на законоустановеност на наказателната репресия съдът счита,
че при определяне на наказанието на подс. В.В. за престъплението по чл.142, ал.3, т.1, пр.2,
т.3 и т.4, пр.1, вр. с ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК отчете
като отегчаващи отговорността му обстоятелства лошите характеристични данни, многобройните минали осъждания извън
квалификацията „опасен рецидив” и високия ръст на престъпленията против
личността в страната, а като смекчаващи вината обстоятелства влошеното му
здравословно състояние видно от приложената медицинска документация,
наркотичната му зависимост и приноса на пострадалия, който добре е познавал
личността, живота и навиците, наркотичната зависимост на този подсъдим за
случилото се.
Съдът след като съобрази
и невисоката му възраст и досега търпяния най-висок размер на наказание
лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и адекватен на степента на обществена опастност на деянието и дееца на
основание чл. 54 ал.1 от НК следва да му бъде наложено наказание от ДВАНАДЕСЕТ
години лишаване от свобода.
2.
При индивидуализация на второто наказание за преспълението по чл.214, ал.3, т.2, вр. с
ал.2, т.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, т.2 и т.4, вр. с чл.214, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.2 от НК съдът след като взе
предвид гореизложеното, отчете като отегчаващи отговорността му обстоятелства лошите характеристични данни, многобройните
минали осъждания извън квалификацията „опасен рецидив” и високия ръст на
престъпленията против личността в страната, а като смекчаващи вината
обстоятелства влошеното му здравословно състояние видно от приложената
медицинска документация, наркотичната му зависимост и приноса на пострадалия,
който добре е познавал личността, живота и навиците, наркотичната зависимост на
този подсъдим за случилото се.
Окръжният
съд, след като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието и
конкретно на личността на дееца, на мотивите и причините за извършване на това
престъпление, прие,
че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и адекватен на степента
на обществена опастност на деянието и дееца на основание чл. 54 ал.1 от НК
следва да му бъде наложено наказание от ДЕВЕТ години лишаване от свобода, както
ГЛОБА в размер на 400 четиристотин лв.
3.
При индивидуализация
на третото наказание на подс. В. за престъплението по чл.131а, пр.2, вр. с
чл.129 ал.2, вр. с чл.20 ал.2 от НК съдът отчете като отегчаващи отговорността
му обстоятелства лошите характеристични данни, многобройните
минали осъждания извън квалификацията „опасен рецидив”, високия ръст на
престъпленията против личността в страната и големия брой тежко квалифициращи
признаци, а като смекчаващи влошеното му здравословно състояние видно от
приложената медицинска документация, наркотичната му зависимост и приноса на
пострадалия, който добре е познавал личността, живота и навиците, наркотичната
зависимост на подсъдимия за случилото се.
При съвкупен анализ на
тези обстоятелства съдът прие, че че за постигане целите на наказанието по чл.
36 от НК и адекватен на степента на обществена опастност на деянието и дееца на
основание чл. 54 ал.1 от НК следва да му бъде наложено наказание от СЕДЕМ
години лишаване от свобода
На основание чл. 23 ал.
1 и 3 от НК съдът счита, че на подс. В.В. следва да му бъде наложено като общо
наказание за трите престъпления наказание дванадесет години лишаване от
свобода, към което присъедини и наказанието глоба в размер на 400 лв.
Това общо наказание
следва пос. В. да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип, при зачитане на предварителното задържане на
подсъдимия.
ІІ. По отношение на
подс. М.В.Л..
1.
Съдът счита, че при определяне на наказанието на подс. М.Л. за първото престъплението
по чл.142, ал.3, т.1, пр.2, т.3 и т.4, пр.1, вр. с ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 от НК отчете като отегчаващи отговорността му обстоятелства лошите характеристични данни, многобройните
минали осъждания извън квалификацията „опасен рецидив” и високия ръст на
престъпленията против личността в страната, а като смекчаващи вината
обстоятелства влошеното му здравословно състояние видно от приложената
медицинска документация, наркотичната му зависимост и частичните му
самопризнания
Съдът след като съобрази
и невисоката му възраст и досега търпяния най-висок размер на наказание
лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и адекватен на степента на обществена опастност на деянието и дееца на
основание чл. 54 ал.1 от НК следва да му бъде наложено наказание от ДВАНАДЕСЕТ
години лишаване от свобода.
2.
При индивидуализация на второто наказание за преспълението по чл.214, ал.3, т.2, вр. с
ал.2, т.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, т.2 и т.4, вр. с чл.214, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.2 от НК съдът след като взе
предвид гореизложеното, отчете като отегчаващи отговорността му обстоятелства лошите характеристични данни, многобройните
минали осъждания извън квалификацията „опасен рецидив” и високия ръст на
престъпленията против личността в страната, а като смекчаващи вината
обстоятелства влошеното му здравословно състояние видно от приложената медицинска
документация, наркотичната му зависимост и приноса на пострадалия, който добре
е познавал личността, живота и навиците, наркотичната зависимост на този подсъдим
за случилото се.
Окръжният
съд, след като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието и
конкретно на личността на дееца, на мотивите и причините за извършване на това
престъпление, прие,
че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и адекватен на степента
на обществена опастност на деянието и дееца на основание чл. 54 ал.1 от НК
следва да му бъде наложено наказание от ДЕВЕТ години лишаване от свобода, както
ГЛОБА в размер на 400 четиристотин лв.
3.
При индивидуализация
на третото наказание на подс. Л. за престъплението по чл.131а, пр.2, вр. с
чл.129 ал.2, вр. с чл.20 ал.2 от НК съдът отчете като отегчаващи отговорността
му обстоятелства лошите му характеристични
данни, многобройните минали осъждания извън квалификацията „опасен
рецидив”, високия ръст на престъпленията против личността в страната и големия
брой тежко квалифициращи признаци, а като смекчаващи влошеното му здравословно
състояние видно от приложената медицинска документация, наркотичната му
зависимост и приноса на пострадалия, който добре е познавал личността, живота и
навиците, наркотичната зависимост на подсъдимия за случилото се.
При съвкупен анализ на
тези обстоятелства съдът прие, че че за постигане целите на наказанието по чл.
36 от НК и адекватен на степента на обществена опастност на деянието и дееца на
основание чл. 54 ал.1 от НК следва да му бъде наложено наказание от СЕДЕМ
години лишаване от свобода
На основание чл. 23 ал.
1 и 3 от НК съдът счита, че на подс. М.Л. следва да му бъде наложено като общо
наказание за трите престъпления наказание дванадесет години лишаване от
свобода, към което следва да се присъедини и наказанието глоба в размер на 400
лв.
Това общо наказание
следва пос. Л. да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип, при зачитане на предварителното задържане на
подсъдимия.
ІІІ. По отношение на
подс. В.Т.Т..
1.
Съдът счита, че при определяне на наказанието на подс. В.Т. за първото престъплението
по чл.142, ал.3, т.1, пр.2, т.3 и т.4, пр.1, вр. с ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 от НК отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства частичните
му самопризнания, чистото му от юридическа гледна точка съдебно минало, това че
има малолетно дете и че опитва да работи, а като отегчаващи съобрази високия
ръст на този вид престъпност. При наличие на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства и значение на приноса за бягството на
пострадалия, вероятно спестило му изключително тежки за здравето или живота му
последици, съдът прие наличие на предпоставките по чл. 55 ал. 1 т.1 от НК,
поради което счита, че следва да му бъде наложено предвиденото в закона
наказание лишаване от свобода в размер под законоустановения минимимум, а
именно шест години лишаване от
свобода.
2. При
индивидуализация на второто наказание за преспълението по чл.214, ал.3, т.2, вр. с
ал.2, т.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, т.2 и т.4, вр. с чл.214, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.2 от НК съдът след като взе
предвид гореизложеното, отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства частичните му
самопризнания, чистото му от юридическа гледна точка съдебно минало, това че
има малолетно дете и че опитва да работи, ниската степен на участие специално в
това престъпление и пълната му подчиненост на разпорежданията и действията на
останалите двама подсъдими, а като отегчаващи съобрази високия ръст на този вид
престъпност.
Налице са, както и за
първото му престъпление, предпоставките по чл. 55 ал. 1 т.1 от НК, поради което
счита, че следва да му бъде наложено предвиденото в закона наказание лишаване
от свобода в размер под законоустановения минимимум, а именно една година и шест месеца лишаване от
свобода и на основание на чл. 55 ал.3 от НК не следва да му бъде наложено
комулатовно предвиденото наказание глоба.
3. При индивидуализация
на третото наказание на подс. Л. за престъплението по чл.131а, пр.2, вр. с
чл.129 ал.2, вр. с чл.20 ал.2 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства частичните му самопризнания, чистото му от юридическа гледна
точка съдебно минало, това че има малолетно дете и че опитва да работи,
посочения му принос за бягството на пострадалия, вероятно спестило много
по-тежки последици, а като отегчаващи съобрази високия ръст на този вид
престъпност.
При така установеното
наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът констатира
специално по отношение на това престъпление, че не е налице комулативно
предвидената в разпоредбата по чл. 55 ал. 1 т.1 от НК предпоставка, а именно и
най-лекото предвидено в закона наказание в случая три месеца лишаване от
свобода да се явява несъразмерно тежко, поради което не приложи за това
престъпление тази привилегирована възможност, а наложи на подсъдимия това
именно най-леко предвидено в закона наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 23 ал.
1 от НК съдът след като групира трите наказания, счита че на на подс. Т. следва
да му бъде наложено общо наказание за трите му престъпления най-тежкото от
горните, а именно шест години лишаване от свобода,
при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит
тип.
На основание чл. 59 ал.1
от НК съдът счита, че срока на предварителното му задържане под стража от 27 до
28 август 2012 год., както и на периода на мярката му за неотклонение домашен
арест считано от 29.08.2012 год. следва да бъде зачетен, като на основание чл.
59 ал. 1 т. 2 от НК два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от
свобода.
Първоинстанционният
съд счита, че в този си вид и размер, наложените на тримата подсъдими В.В., М.Л.
и В.Т. наказания ще изиграят своята превантивна, възпираща и възпитателна роля.
По този начин с прилагането на такава наказателна репресия, по отношение на тях
ще се постигнат целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл. 36 ал.1
от НК за индивидуална и генерална превенция.
По направените деловодни
разноски.
При
този изход на делото съдът счита, че тримата подсъдими В.В., М.Л. и В.Т. със
снета по делото самоличност следва да бъдат осъдени да заплатят по сметката на
ОДП-МВР-Р. сумите по 120 лв. или общо 360 лв., представляващи направени
разноски в хода на досъдебното производство, както и сумите от по 106.61 лв.
или общо 319.84 лв. за тримата подсъдими по сметката на Р.нския окръжен съд,
представялващи деловодни разноски в хода на съдебното производство.
По въпроса за
веществените доказателства.
Освен това съдът счита,
че 3.0635 гр. коноп „марихуана” (бруто тегло 9.02 грама), без % на
активно съдържание на тетрахидроканабинол на съхранение в Централно митническо
управление при Главно управление „Митници”, следва да бъде отнето в полза на
Държавата, като след влизане в сила на присъдата същото да бъде унищожено.
Съдът
счита, че следва веществените
доказателства ……………………… след влизане на
присъдата в сила да се предаде на
издалото ги управление в МВР.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Председател:
Член съдия: