№ 321
гр. Перник, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720105723 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Б. П. Е. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист
на 19.12.2014 г. и заповед за изпълнение в полза на „БНП Париба пърсънъл финас“
ЕАД в рамките на ч.гр.д. 6392/2014 г. по описа на Районен съд Перник. Твърди се, че
въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело на 05.02.2015 г.
под № 186/2015 г. по описа ма ЧСИ А. В..а в рамките на което е наложен запор на
****** г. върху трудовото възнаграждение на ищеца като е събрана сума в размер на
49,00 лева. Било възложено ново искане за извършване на действия по изпълнение на
******* г., но това било след като делото е перемирано, поради което съдебният
изпълнител прекратил делото с постановление от 25.05.2017 г., което било влязло в
сила.
На ********* взискателят поискал изпълнителният лист да му бъде върнат. На
****** г. въз основа на същия изпълнителен титул било образувано и.д. № 2635/2023
г. по описа на ЧСИ С. Б. по молба на ответника, който се легитимира като цесионер,
въпреки че уведомление по чл. 99 ЗЗД не било връчвано на ищеца. Твърди, че в
рамките на това изпълнително производство били извършени действия по изпълнение
като от него била събрана принудително сума в общ размер на 1791,95 лева.
Приема, че със сумата от 49,00 лева са погасени част от разноските по
изпълнението като такива с първа по ред привилегия, поради което това плащане не
рефлектира върху размера на дълга.
На следващите две страници от исковата молба излага правното си разбиране,
подкрепено със съдебна практика относно погасяване по давност на вземания,
произтичащи от доставка на топлинна енергия, както и когато те са установени с
влязла в сила заповед за изпълнение – съждения неотносими към предмета на
настоящия спор.
1
Приема, че погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015 г., поради
което към датата на образуване на образувано и.д. № 2635/2023 г. по описа на ЧСИ С.
Б. – ****** г. тя е изтекла.
Изрично заявява, че предявява единствено установителен иск относно
погасяване по давност на вземането, не и осъдителен, тъй като събраната сума не била
преведена на взискателя.
С оглед на изложеното, моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение за сумата от 3346,24 лева
главница по договор за потребителски заем *********** г., 827,72 лева
възнаградителна лихва в периода от 19.04.2013 до 20.08.2014 г., 413,86 лева мораторна
лихва в периода от 20.05.2013 г. до 23.10.2014 г. и 391,76 лева разноски, за които суми
е издаден н изпълнителен лист на 19.12.2014 г. и заповед за изпълнение в рамките на
ч.гр.д. 6392/2014 г. по описа на районен съд Перник, поради погасяване по давност на
вземането.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за
неоснователен. Признава фактическите твърдения на ищеца относно издаването на
изпълнителния лист и образуването на двете изпълнителни дела.
Излага разбирането си, че вземането установено с влязла в сила заповед за
изпълнение се погасява с петгодишна погасителна давност, като твърди, че тя е
многократно прекъсвана (без да сочи нито едно конкретно действие) като резултат от
процесуалната активност на кредитора. Позовава се на ТР 3/28.03.2023 г., като с
приетото в него аргументира, че давност по изпълнителното дело не е текла до
26.05.2015 г. при действието на Постановление № 3/18.11.1980 г. (погасителната
давност е спряла да тече) до отмяната му на 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение №
2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС – разбиране идентично с
това на ищеца.
Позовава се и на Решение № 127/12.07.2022 г., дело № 2884/2021, III г.о. на ВКС,
съгласно което давност не тече ако взискателят е възложил действия по изпълнение, но
съдебният изпълнител бездейства, както и на приетото в Решение № 37/24.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1747/2020 х. по описа на ВКС, IV, ГО.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното.
Прави изменение на иска като преминава от установителен към осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в
размер на 1791,95 лева - незаконосъобразно събрана в рамките на изпълнително дело
№ 2635/2023г. по описа на ЧСИ С. Б. - след погасяване на вземането по давност, а в
останалата част поддържа вече предявения отрицателен установителен иск.
Ответникът оспорва исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно чл. 55, ал. 1, предл. трето
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, получени на отпаднало
основание.
2
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на
спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от
ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на
факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
В тежест на ищеца е било да установи, че сумата от 1791,95 лева е принудително
събрана от него и получена от ответника по предявения осъдителен иск.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност.
По делото не е спорно, че в полза на „БНП Париба пърсънъл финас“ ЕАД е
издаден изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. 6392/2014 г. по описа на Районен съд
Перник, както и че вземането по него е цедирано на ответника.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
3
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на първото изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, което е станало най - късно на 18.12.2014 г. – денят преди
издаване на изпълнителен лист поради липса на обективни данни за връчването и по
– ранното ѝ стабилизиране.
От приложения по делото изпълнителен лист се установява, че срещу ищеца е
било образувано и.д. № 186/2015 г. по описа на ЧСИ А. В..а, като в молбата за
образуване са инкорпорирани искания за прилагани на изпълнителни способи –
действие водещо до прекъсване на погасителната давност.
С постановление от 25.05.2017 г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това е станало,
въпреки, че на ******* г. (преди да е изтекла погасителната давност) е поискано
налагане на запор върху банковите сметки на ищеца, както и възбрана върху
недвижими имоти – действия на взискателя, отново водещи до прекъсване на
погасителната давност съгласно разширителното тълкуване, дадено с Решение №
37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.
Други действия, водещи до прекъсване на погасителната давност в това
производство не се установяват. С молба от ********* първоначалният взискател е
поискал връщане на изпълнителния лист.
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че нова давност за вземането е
започнала да тече на ******* г., независимо от прекратяването на делото с
постановление от 25.05.2027 г. Същата е пет годишна и е изтекла на 23.05.2022 г.
Изпълнително дело № 2635/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б. е образувано на
******г. – след изтичане на петгодишния срок на погасителната давност, поради
което действията, предприето в него и водещи до прекъсване на давността са
ирелевантни и не се обсъждат.
При извод за погасяване на вземането по давност след 23.05.2022 г., то и
принудително събраната сума след тази дата е незаконосъобразно. От приетото като
доказателство по делото – препис от изпълнително дело № 2635/2023 г. по описа на
ЧСИ С. Б. се установява, че на 06.10.2023 г. по специалната сметка на съдебния
изпълнител е постъпила сума в размер на 1791,95 лева в резултат от наложен запор
върху банковите сметки на ищеца. По арг. от чл. 75, ал. 1, изр. първо, предл. четвърто,
с постъпване на сумата по сметка на съдебния изпълнител настъпва погасване на дълга
– в случая частично, за чийто погасителен ефект се прилага чл. 76 ЗЗД. Доказано е
плащане, което е извършено за сметка на длъжника чрез законово определен орган на
принудително изпълнение. След изземването на правата му по запорираните вземания
4
на осн. чл. 451 ГПК, сумите получавани по доверителна сметка на съдебния
изпълнител се държат именно за техния собственик (длъжника) и се предават на
взискателя като имущество на длъжника, което е обект на изпълнение. Ето защо съдът
приема, че собствената на ищеца сума, събрана незаконосъобразно в рамките на и. д.
№ 2635/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б. подлежи на възстановяване от ответника,
независимо дали същата му е технически преведена от съдебния изпълнител.
При горните изводи и правните съображения, предявените искове са изцяло
основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса (199,18 лева). За
процесуално представителство на ищцовата страна е претендирано адвокатско
възнаграждение в размер от 770,00 лева, което също следва да бъде присъдено.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, в качеството му на цесионер не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу Б. П.
Е., ЕГН **********, за сума в размер на 2795,87 лева – част от главница по Договор
*********** ведно със законна лихва от *******, за която е издаден изпълнителен
лист на 19.12.2014 г. и заповед за изпълнение в полза на „БНП Париба пърсънъл
финас“ ЕАД - в рамките на ч.гр.д. № 6392/2014 г. по описа на Районен съд Перник
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
с ЕИК: ********* да заплати на Б. П. Е. , ЕГН ********** сума в размер на 1791,95
лева, незаконосъобразно събрана – след погасяване на вземането по давност в
рамките на и. д. № 2635/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б., представляваща остатъка по
вземането, за което е издаден изпълнителен лист на 19.12.2014 г. и заповед за
изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 6392/2014 г. по описа на районен съд Перник
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати
на Б. П. Е. сумата от 969,18 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5