В Районен съд – Дупница е внесен обвинителен акт по досъдебно производство вх.
№ 94/2016г., ДП № 157/2016г. по описа на Дупнишката
районна прокуратура, ДП № 18/2016г. по описа на РУ гр. Рила срещу Г.А.Б., който
е в обвинен в това, че в края на м. юни 2015г., в с. Пороминово, област
Кюстендил, ул. "Юрий Гагарин" № 16, противозаконно е присвоил чужди
движими вещи: 8 бр. хюнебеци, на стойност: 238.40
лв., 13 бр. талпи за скеле (дървени), на стойност: 286.50 лв., 17 бр. кофражни
платна (метални), на стойност: 224,90 лв., 1 бр. бормашина в пластмасов куфар,
ведно с комплект свредла (българско производство), на стойност: 112.50 лв., 1
бр. макара с гумиран кабел ШКПТ - 50 м., на стойност: 129.60 лв., 30 м. кабел
3x1,5 кв.мм., на стойност: 45.90 лв., 1 бр. тесли, на стойност: 10.80 лв., 1
бр. голям чук, на стойност: 26.10 лв., 1 бр. кози крак - голям, на стойност:
19.80 лв., 1 бр. кози крак - малък, на стойност: 9.90 лв., 1 бр. ковашки клещи,
на стойност: 63.27 лв., 2 бр. арматурни клещи, на стойност: 30.60 лв., 1 бр.
клещи електрически, на стойност: 13.50 лв., 1 бр. ножици за ламарина, на
стойност: 10.98 лв., 2 бр. мистрии, на стойност: 11,34 лв., 1 бр. маламашки, на
стойност: 19.95 лв., 1 бр. мастар, алуминиев, 2 м.
дължина, на стойност: 61.65 лв., 1 бр. мастар,
алуминиев, 1,5 м. дължина, на стойност: 35.64 лв., 2 бр. кирки, на стойност:
41.40 лв. и 5 бр. лопати, на стойност: 67.50 лв., всички вещи на обща стойност:
1460,23 лв., собственост на К.М.С. и М.С.С.,***,
които е владеел в качеството му на възложител на строителство на сграда -
престъпление по чл. 206, ал. 1 (пр. 1) НК, както и в това, че в
условията на реална съвкупност през месец ноември 2010 г., в с. Пороминово,
общ. Кочериново, обл. Кюстендил, ул. "Юрий
Гагарин" № 16, от новопостроена къща, противозаконно е присвоил чужда
движима вещ: 1 бр. ударна пробивна машина (перфоратор), марка: "Макита", модел: НЕ.2470, на стойност: 351.00 лв.,
собственост на Б.К. ***, които е владеел
в качеството му на възложител на строителство на сграда - престъпление по
чл.206, ал.1 (пр.1) НК.
Настоящият състав на съда не се произнесе по повдигнатото със същия
обвинителен акт обвинение по чл. 339, ал. 1, предл.
2-ро НК, тъй като в тази част има постигнато споразумение, одобрено от друг
състав на съда с определение от 22.03.2018г. по нохд №
344/2018г. по описа на РС – Дупница.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателства и доказателствени средства може да се
направи обоснован и категоричен извод, че подсъдимият е извършил състава на
престъплението, за което е обвинен. Моли за признаването му за виновен и
налагане на справедливо наказание в рамките на закона.
Поверениците на частните
обвинители К.С. и М.С. - адв. П. и адв. П., считат за доказано извършването на престъплението
по чл. 206, ал. 1 НК, като поддържат, че са осъществени признаците от обективна
и субективна страна.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г. пледира за
невиновност на подсъдимия. Моли същият да бъде признат за невиновен и да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение, за което навежда подробни съображения.
Подсъдимият Г.А.Б. се присъединява към становището на защитника си.
В последната си дума моли съда за справедливост.
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.А.Б. е роден на ***г***, българин, с българско гражданство,
със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
На 06.08.2010г. подсъдимият и дружеството „Макстрой
Груп Стоянови“ ООД сключили договор за строителство на недвижим имот,
представляващ двуетажна масивна жилищна сграда и мансарден етаж съгласно
одобрените на 30.05.2007г. строителни книжа. Преговорите за сключване на договора,
както и проведените впоследствие разговори относно неговото изпълнение
подсъдимият водел със свидетелите К.М.С. и М.С.С.,
които били съдружници и управители на процесното дружество.
Съгласно чл. 4 от договора за
строителство осигуряването на материали, детайли, конструкции, както и всичко
друго необходимо за строителството е задължение на строителя. След започване на
строежа и в изпълнение на договора от страна на К.С. и М.С. било осигурено
доставянето на машините и материалите, необходими за изграждане на процесната къща. По време на извършване на строежа на
къщата материалите и машините стояли на обекта. Сред работниците, участвали в
изграждането бил и Б.И., който притежавал 1 бр. ударна пробивна машина
(перфоратор), марка: "Макита", модел:
НЕ.2470, която също била използвана по време на строителството.
В хода на строителството между страните
по договора неколкократно били договаряни изменения
във възложената работа като за всяко от тях подсъдимият се задължавал да
заплаща допълнително възнаграждение. Строежът на къщата бил почти завършен (с
изключение на част от покрива), когато между страните възникнал спор относно
това дали подс. Б. трябва да заплати допълнителни
средства за завършване на строителството. М. и К. Стоянови поискали от Г.Б. още
1000,00 лева, за да завършат строителството. Подсъдимият поискал да разговаря с
дъщеря си и зет си, след което отказал да заплаща повече от уговореното и
настоял строителите да довършат обекта в цялост. Отношенията помежду им се
влошили, в резултат на което фирмата напуснала, без да довърши обекта в цялост.
Подсъдимият отказал да върне намиращите се при него вещи, докато строежът не
бъде завършен.
Частните обвинители депозирали жалба в
полицията, в резултат на която на 18.05.2016г. било извършено претърсване и
изземване в дома на подсъдимия, при което били иззети следните вещи: 8 бр. хюнебеци, на стойност: 238.40 лв., 13 бр. талпи за скеле
(дървени), на стойност: 286.50 лв., 17 бр. кофражни платна (метални), на
стойност: 224,90 лв.,1бр. бормашина в пластмасов куфар,ведно с комплект свредла
(бълг. производство), на стойност: 112.50 лв., 1
бр. макара с гумиран кабел ШКПТ - 50 м., на стойност: 129.60 лв., 30 м. кабел
3x1,5 кв.мм., на стойност: 45.90 лв., 1 бр. тесли, на стойност: 10.80 лв., 1
бр. голям чук, на стойност: 26.10 лв., 1 бр. кози крак - голям, на стойност:
19.80 лв., 1 бр. кози крак - малък, на стойност: 9.90 лв., 1 бр. ковашки клещи,
на стойност: 63.27 лв., 2 бр. арматурни клещи, на стойност: 30.60 лв., 1 бр.
клещи електрически, на стойност: 13.50 лв., 1 бр. ножици за ламарина, на
стойност: 10.98 лв., 2 бр. мистрии, на стойност: 11,34 лв., 1 бр. маламашки, на
стойност: 19.95 лв., 1 бр. мастар алуминиев, 2 м.
дължина, на стойност: 61.65 лв., 1 бр. мастар,
алуминиев, 1,5 м. дължина, на стойност: 35.64 лв., 2 бр. кирки, на стойност:
41.40 лв. и 5 бр. лопати, на стойност: 67.50 лв.
По доказателствата:
Събраните по делото доказателства не съдържат съществени противоречия като
в основни линии потвърждават фактическата обстановка, съдържаща се в
обвинителния акт. Независимо от това, установените от съда факти се основават
на следния събран по делото доказателствен материал:
От показанията на свид. К.С. се установява, че на
06.08.2010г. подсъдимият и дружеството „Макстрой Груп
Стоянови“ ООД сключили договор за строителство на недвижим имот, представляващ
двуетажна масивна жилищна сграда и мансарден етаж. От показанията на свид. К.С. става ясно още и че в хода на строителството
между страните по договора неколкократно били
договаряни изменения и допълнения във възложената работа като за всяко от тях
подсъдимият заплащал допълнително възнагражение.
Строежът на къщата бил почти завършен (с изключение на част от покрива), когато
между страните възникнал спор относно това дали подс.
Б. трябва да заплати допълнителни средства за завършване на строителството. М.
и К. Стоянови поискали от Г.Б. още 1000,00 лева, за да завършат строителството.
Подсъдимият поискал да разговаря с дъщеря си и зет си, след което отказал да
заплаща повече от уговореното и настоял строителите да довършат обекта в
цялост. Отношенията помежду им се влошили в резултат на възникнали спор, поради
което фирмата напуснала, без да довърши строежа.
В идентичен смисъл са и показанията на свид. М.С.,
който също свидетелства за това, че строежът бил почти завършен (с изключение
на част от покрива), когато поискал от Б. да заплати още 1000,00 лева, за да
довършат къщата, но подсъдимият казал, че „повече пари няма да даде“. Свид. М.С. също е останал с впечатлението, че отказът на Б.
да върне процесните вещи е мотивиран от това, че не е
довършен покривът на къщата („считам, че заради това, че не е довършен покривът
на къщата, те ни задържат инструментите, материалите и машините. Аз така си
мисля“; „беше ни казано, че няма да ни върнат вещите, докато не завършим
имота“).
От показанията на свид. А.М. (който твърди да е
присъствал на разговори между подсъдимия и частните обвинители) се установява
същото обстоятелство – че М.С. е поискал връщането на строителните материали,
но „фирмата на Краси и М. е трябвало да възстанови някаква сума на инвеститора
(зетя или сина на Б.) и затова му задържа активите“.
Частично потвърждение на посочените доказателствени
средства се явяват и показанията на свид. С.Б., свид. З.Р. и свид. К.Т., които
също разбрали, че строителните работи се спират заради наличието на финансово
неразбирателство между инвеститора и строителите. В същия смисъл са и
обясненията на подсъдимия, в които също се сочи, че къщата не била довършена, а
пострадалите претендирали допълнителни средства.
Посочената по-горе фактическа обстановка намира потвърждение още и в
приложения на ДП договор за строителство, от който също става ясно, че
отношенията между подсъдимия и дружеството, в което частните обвинители са съдружници и управители, са уредени въз основа сключен
между тях писмен договор.
От приложения протокол за претърсване и изземване се установява, че на
18.05.2016г. било извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия, при
което били иззети следните вещи: 8 бр. хюнебеци, на
стойност: 238.40 лв., 13 бр. талпи за скеле (дървени), на стойност: 286.50 лв.,
17 бр. кофражни платна (метални), на стойност: 224,90 лв., 1 бр. бормашина в
пластмасов куфар, ведно с комплект свредла (българско производство), на
стойност: 112.50 лв., 1 бр. макара с
гумиран кабел ШКПТ - 50 м., на стойност: 129.60 лв., 30 м. кабел 3x1,5 кв.мм., на стойност: 45.90 лв., 1 бр.
тесли, на стойност: 10.80 лв., 1 бр. голям чук, на стойност: 26.10 лв., 1 бр.
кози крак - голям, на стойност: 19.80 лв., 1 бр. кози крак - малък, на
стойност: 9.90 лв., 1 бр. ковашки клещи, на стойност: 63.27 лв., 2 бр.
арматурни клещи, на стойност: 30.60 лв., 1 бр. клещи електрически, на стойност:
13.50 лв., 1 бр. ножици за ламарина, на стойност: 10.98 лв., 2 бр. мистрии, на
стойност: 11,34 лв., 1 бр. маламашки, на стойност: 19.95 лв., 1 бр. мастар, алуминиев, 2 м. дължина, на стойност: 61.65 лв., 1
бр. мастар, алуминиев, 1,5 м. дължина, на стойност:
35.64 лв., 2 бр. кирки, на стойност: 41.40 лв. и 5 бр. лопати, на стойност:
67.50 лв. Стойността на всяка от посочените вещи съдът намира за установена въз
основа приетата без възражения оценителна експертиза, която съдът възприема
като обективна и достоверна.
От приложения запис на заповед (л. 65 от ДП) е видно, че „Макстрой Груп Стоянови“ ООД е издал в полза на Г.Б. запис
на заповед за сумата от 4000,00 лева, който е подписан и лично от свид. М.С. в качеството му на авалист.
Въз основа на същия запис на заповед имало и издаден в полза на подсъдимия по
настоящото дело изпълнителен лист. За събиране на вземанията по същия изп. лист имало образувано изпълнително дело при ЧСИ Шукри
Дервиш. От приложените писма и справка на съдебния изпълнител (л. 14-17 и л.
135-138 от ДП) е видно, че към 25.04.2016г. е осъществена публична продан на
недвижими имоти, срещу която имало депозирана жалба по чл. 435, ал. 3 ГПК,
поради което за постъпилите суми не било извършено разпределение по чл. 460-463 ГПК.
От изисканата справка за съдимост е
видно, че подсъдимият е неосъждан.
От правна страна:
Повдигнатото обвинение е за извършени престъпления по чл. 206, ал. 1, предл. 1 НК. Посочената норма предвижда наказателна отговорност за всяко наказателноотговорно
лице, което противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази.
От обективна
страна е необходимо инкриминираните вещи да са били предоставени на дееца да ги
владее или пази на определено основание.
Изпълнителното
деяние се определя от факта, че деецът има временно правомерно владение на
вещта и че той дължи при определени обстоятелства нейното връщане. Присвояване
ще е налице всякога, когато деецът се разпореди с вещта като със своя или щом
отрече, че тя принадлежи на действителния й собственик. Следователно, за да е съставомерно поведението му е необходимо да са проявени
външни действия, изразяващи се в промяна на отношението към вещта, при която
деецът започва да третира вещта като своя.
В съдебната
практика е възприето разбирането, че изпълнителното деяние на обсебването може
да се изрази и в отказ на дееца да върне вещта (напр. Решение № 608 от 12.07.1991
г. по н. д. № 445/91 г., I н. о., ВС). В тази хипотеза отказът трябва да представлява проява на намерение за присвояване, а не
да бъде обусловен от възражения, основани на договорните отношения между
страните, при което владелецът не оспорва собствеността на вещта, а само
правото тя да бъде незабавно върната.
От субективна
страна съставът на престъплението се характеризира с пряк умисъл. Деецът следва
да съзнава, че упражнява фактическа власт върху чужда движима вещ, с която няма
право да се разпорежда и въпреки това предприема разпоредителни действия.
Тези
принципни положения, съотнесени към настоящия случай,
налагат несъмнен извод, че престъплението, за което е повдигнато обвинение на подс. Б. не е осъществено нито обективна, нито от
субективна страна.
Установената
по-горе фактическа обстановка се свежда единствено и само до неуредени гражданскоправни
отношения между подсъдимия и двамата частни обвинители по повод сключения между
тях договор за строителство. Наведените в настоящото производство доводи и
възражения на практика съставляват аргументи в
спора между страните по договора относно това дали подс.
Б. е имал право да откаже връщане на процесните вещи,
позовавайки се на насрещното неизпълнение. Не би могло да има каквото и да било
съмнение, че такъв спор, свързан с неуредените последици от неизпълнен договор подлежи
на разрешаване единствено на плоскостта на гражданското и търговското право.
Отсъствието
на съставомерно поведение на подс.
Б. следва от това, че по делото бе категорично доказано обстоятелството,
включено в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно че подс. Б. е заявил на частните обвинители „да не взимат
никакви материали и машини от обекта докато не си довършат работата“. Безспорно
е установено, че поводът за влошаване отношенията между страните е това, че
строежът не бил завършен, а за довършването на покрива строителите поискали от
подсъдимия по-голяма сума от уговорената. Това е била и причината у подсъдимия
да се създаде убеждение, че пострадалите следва да получат вещите си едва след
като довършат строежа.
От
изложеното следва, че с действията си подсъдимият не е оспорил по никакъв
начин собствеността на пострадалите върху процесните
вещи, а единствено правото им да искат незабавното им връщане. За
пострадалите не е имало никакво съмнение, че отказът на подсъдимия да върне
вещите е свързан с допуснатото от тях неизпълнение. Самите частни обвинители
заявяват, че причината да изискат връщане на намиращите се в имота на Г.Б. вещи
е това, че са поискали допълнителна сума за довършването на покрива, каквато подсъдимият
е отказал да заплати, а е поискал да се придържат към уговорената в договора
цена. Именно този отказ на подсъдимия е мотивирал частните обвинители да откажат
довършването на сградата и да поискат обратно намиращите се в имота вещи, което
пък от своя страна е провокирало отказа на подсъдимия да върне материалите
докато не бъде довършен строежът, съобразно уговореното в договора за
строителство.
Подобно
поведение на подсъдимия е напълно предвидимо и логично, при положение, че се
позовава на договорно неизпълнение, в който случай за кредитора възниква правото
да противопостави на длъжника възражение за неизпълнен договор (чл. 90 ЗЗД),
както и да упражни право на задържане (чл. 91 ЗЗД).
Ирелевантен за наказателния процес е въпросът дали в
конкретния случай подс. Б. основателно или не е
отказал да върне процесните вещи, доколкото
споровете, отнасящи се до възникването на материални граждански права могат да
се разрешат единствено по реда на ГПК. Възприемането на обратното виждане, на
практика би довело до това, че се вменява като задача на органите на досъдебното
производство да провеждат наказателно преследване срещу всяко лице, което
неоснователно се позове на възникнало в негова полза материално гражданско
право (било то и акцесорно, каквито са тези по чл. 90
и чл. 91 ЗЗД). Подобни спорове са обичайни в гражданския оборот като с
правомощия да възстанови законосъобразното му състояние разполага единствено
гражданският съд.
В
този смисъл следва да се отбележи още и че с действията си по претърсване и
изземване органите на досъдебното производство на практика частично са
разрешили гражданскоправния спор, тъй като изземването
на процесните вещи от подсъдимия и последващото им връщане на правоимащите
лица е довело до разместване на фактическата власт върху задържаните материали,
а тя е същественият признак на правото на задържане. Иначе казано, с тези си
действия полицейските органи фактически са се произнесли по съществуването на
правата по чл. 90 и чл. 91 ЗЗД.
За
пълнота на изложението, следва да посочи още че според настоящия съдебен състав
е без значение обстоятелството дали Б. е получил изпълнение по приложения запис
на заповед и образуваното въз основа на него изпълнително производство. От една
страна, този въпрос касае основателността на упражненото от подсъдимия
възражение за неизпълнен договор, която може да бъде установена само по гражданскоправен път. Въпреки това, следва да се посочи още
и че записът на заповед представлява едностранна абстрактна сделка, в която по
начало не се сочи основанието, за което се издава, поради което в случая не
може да се приеме за доказано и това, че с получаването на сумата по процесния запис, подсъдимият е получил изпълнение именно по
договора за строителство. Съвсем отделен е и въпросът, че в изпълнителния
процес вземането на взискателя получава удовлетворение
едва след влизане в сила на разпределението (чл. 460-463 ГПК), каквото в случая
няма данни въобще да е извършвано, доколкото от справката на ЧСИ Шукри Дервиш
(л. 135-138 от ДП) е видно, че към
25.04.2016г. не е имало извършено разпределение, тъй като публичната продан
е обжалвана. След като не е имало разпределение към 25.04.2016г., то тогава
такова не е имало и към инкриминираните дати, на които се твърди да е извършено
обсебването (края на м. юни 2015г. и м. 11.2010г.).
В обобщение - по делото не са
налице каквито и да било данни подсъдимият да е оспорил собствеността на
пострадалите върху инкриминираните вещи, поради което съдът намира за
недоказано осъществяването на изпълнително деяние. Поведението на подсъдимия не
е съставомерно, а дали същото е законосъобразно
следва да се прецени от гражданския съд.
Неубедително
е и становището, че подсъдимият се е разпоредил с вещите като със свои, тъй
като същите били използвани от него. От една страна присвоителните
действия следва да се изразят в окончателно
разпореждане с чуждо имущество, каквото не е налице при временно използване с намерение за връщане. От друга страна, индиции за ползване се съдържат единствено по отношение на част от вещите, но това ползване касае
единствено момента на тяхното предаване на органите на ДП, а не и на
инкриминираните дати. Независимо от това, дори и да се приеме, че в случая
подсъдимият неоснователно е ползвал намиращите се при него чужди вещи, то
произтичащите от това последици отново следва да се уредят на основата на гражданското
право, в който правен отрасъл ползването на чужди вещи без основание не е
необичайно, а засегнатото лице разполага с иск по чл. 59 ЗЗД.
При положение, че не е доказано осъществяването на състава на
престъплението от обективна страна, съдът намира, че не е необходимо самостоятелно
изложение относно субективната му страна. Независимо от това, следва да изрично
да се подчертае, че в случая по никакъв начин не е доказано наличието на пряк
умисъл у подсъдимия Б.. Този извод следва и от това, че подсъдимият през цялото
време не е отричал собствеността на пострадалите, а е отказвал единствено
връщането им до изпълнение на договора за строителство. Позицията, че вещите не
са негови същият е заявил лично и пред органите на досъдебното производство,
видно от протокола за претърсване и изземване.
В допълнение на горните съображения (относими в
пълна степен и за двете обвинения по чл. 206, ал. 1, предл.
1 НК), на самостоятелно основание подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението
относно процесната ударна пробивна машина. Не са
налице доказателства подсъдимият да се е разпоредил през ноември 2010г. със същата вещ, при положение, че по делото е
установено същата да е използвана при строителните дейности, които към този
момент са били в начален етап (доколкото строежът е започнал септември 2010г.).
Отделно от това няма данни подсъдимият към посочената дата да е отказал
връщането й на пострадалия Б.И., както и такива да е осъществил някаква друга
форма на фактическо или юридическо разпореждане с нея. Не са налице и
доказателства за формиран у подсъдимия умисъл досежно
изпълнителното деяние относно посочената ударна пробивна машина.
С оглед горното съдът прие, че
подсъдимият не е извършил престъплението в което е обвинен, поради което бе признат
за невиновен и на основание чл. 304 НПК бе оправдан по повдигнатото обвинение.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски остават в
тежест на държавата.
Съдът не се произнесе изрично по въпроса за веществените доказателства, тъй
като по делото не са приложени такива.
По изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
Районен
съдия: