О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 740/2.9.2019г.
Варненският окръжен съд, наказателно
отделение, в закрито съдебно заседание на 30.08.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марин Атанасов
ЧЛЕНОВЕ: Николай Петков
Стоян попов
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
ВЧНД № 996 по описа на ВОС за 2019година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от адв. И.В. от ВАК в качеството и на процесуален
представител на К.И.Н. - подсъдим по НОХД№ 3497/2019 г. по описа на 36 състав
на ВРС, срещу определение
по същото дело, постановено на 19.08.2019
г.. С
него подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия
С.С.сумата от 800 лева, представляваща сторените от
него в досъдебното производството разноски за платено в брой адвокатско
възнаграждение.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е постановено
в нарушение на материалното право и на процесуалните правила, като са изложени
възражения, които могат да бъдат систематизирани накратко по следният начин:
1. С влязло в сила определение ВРС е одобрил
постигнатото споразумение между ВРП, подсъдимия и неговия защитник, с което Н.
е бил признат за виновен в извършването на престъпление и на основание чл. 343 ал. 3, б. А, вр.
ал. 1, б. Б, вр. чл. 342 ал. 1 НК и чл. 54, ал. 1 от НК му е било наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 (две) години, чието изтърпяване е
било отложено за срок от четири години, както и е бил лишен от правоуправление
за срок от пет години. Съгласно споразумението в тежест на подсъдимия са били
възложени направените по делото разноски в размер на 793,50 лв., в която сума
не е включена и такава за процесуално представителство на пострадалото лице С.С.в лицето на адв. Николай Вълчев
от ВАК. В тази връзка се твърди, че ВРС е следвало да откаже присъждането на
допълнителните разноски на подсъдимия тъй като в чл. 189, ал. 3 НПК тази
възможност е предвидена относно сторените разноски направени от частния
обвинител и/или граждански ищец, ако са направили такова искане., каквито не са
участвали с оглед развилото се производство по реда на глава 29 НПК. Като аргумент към това е добавено и че, одобреното по
делото споразумение, съгласно
разпоредбата на чл.
381, ал.
5, т.
6, пр.
2 от
НПК е съдържало съгласие на страните по размера на осъществените в хода на
делото разноски и осъждането на подсъдимия допълнително по реда на
чл.306,ал.1,т.4 НПК на практика изменя посоченото съгласие, каквото подсъдимия
не е предоставял в хода на производството.
2.
Твърди се, че присъденото възнаграждение е многократно завишено с оглед
изискванията на НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от
23.07.2004
г., изм. и доп., бр. 2 от
9.01.2009
г. , където в Раздел IV се
определят възнаграждения по наказателни и административнонаказателни
дела за една инстанция от 300 или 500 лева, с оглед на престъплението предмет
на делото и участието или не адвоката. Твърди се, че в настоящия случай тя би
следвало да се ограничи в по-малкия размер .
Към това се добавя и, че в представеното по делото пълномощно на адв. Н.Вълчев не е посочено, че сумата е заплатена.
В
заключение се иска отмяна на атакуваното определение
Настоящият съдебен състав, като разгледа доводите, изложени в
частната жалба, и като прецени материалите по делото, намира за установено
следното:
НОХД № 3497/2019 г. по описа на 36
състав на Районен съд гр. Варна е било образувано по внесено в съда
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство. Същото е било
насрочено и разгледано по реда на чл.381 и чл.382 НПК, като на 06.08.2018 г. в
открито съдебно заседание съдът е одобрил постигнатото споразумение между ВРП,
защитника на обвиняемия К.И.Н. в присъствието на последния. Съгласно
определението на съда Н. е признат за виновен в извършването на престъпление и
на основание чл. 343 ал. 3, б. А, вр. ал. 1, б. Б, вр. чл. 342 ал. 1 НК, и
чл. 54, ал. 1 от НК му е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 2 (две) години, чието изтърпяване е било отложено за срок от четири
години, както и е бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет години.
Със споразумението обвиняемият е бил осъден и да заплати направените по делото
разноски в размер на 793,50 лв.
С атакувано определение № 1488 от 09.08.2019г по реда на
чл.306,ал.1,т.4 НПК в закрито заседание, ВРС е осъдил К.И.Н. да заплати по сметка на С. С. С.
сумата от 800 лева, представляваща сторени в производството разноски за платено
в брой адвокатско възнаграждение
Депозираната частна жалба е допустима. Подадена е срещу
подлежащ на въззивна проверка по реда на глава
двадесет и втора съдебен акт, от процесуално легитимирано лице и в
законоустановения седемдневен срок. Разгледана по същество същата се явява основателна,
макар и не по всички наведени в нея твърдения, по следните причини:
Произнасянето на ВРС
по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК предполага наличието на присъда, постановена
по предвидения в НПК общ ред за разглеждане на наказателното дело, която може
да бъде допълнена по изчерпателно изброени в чл. 306 от НПК въпроси, между
които и този, отнасящ се до сторените по делото разноски.
Споразумението между
прокурора и защитника на подсъдимия, в присъствието на последния, като дифиренцирана процедура /особено правило/ за провеждане на
съдебното производство по реда на глава 29 НПК, следва да съдържа съгласие по
определен кръг въпроси, между които и този, поставен пред съда с искането на
повереника на пострадалото лице по аргумент чл. 381 ал. 5 т.6 пр. 2 от НПК.
Наличието на съгласие
по размера на сторените по делото разноски не може да бъде променен еднолично
от съда и то след влизане в сила на съдебния акт. Определението противоречи и
на разпоредбата на чл.189 НПК, в която не е предвидено да се осъжда признатото
за виновно лице за разноски направени от пострадалия в хода на досъдебното
производство, ако същия не е конституиран като страна в съдебното производство
според правилата на действащия НПК.
Процесуалният закон
не предвижда възможност една част от въпросите по споразумението да се преразглеждат
в друго производство, освен в това по глава двадесет и девета от НПК, тъй като
липсата на съгласуваност по всички изчерпателно изброени в чл. 381 от НПК
въпроси принципно би могла да доведе и до несъгласие за разглеждане на делото
по обсъжданите особени правила. Законодателя изрично е посочил в разпоредбата на
чл.383 НПК, кои въпроси може да реши съдът без съгласието на страните по реда
на чл.306,ал.1 НПК и въпроса с разноските е изключен.
Горното освобождава
ВОС да се ангажира със становище за прекомерност на присъденото възнаграждение
за оказана адвокатска помощ на пострадалия, но за коректност следва да се
отбележи, че на л. 117 от д.п. е приложено пълномощно, което не съответства на
описаното в частната жалба предмет на настоящото производство.
Макар и да няма
задължение за това, съдът сочи, че ако се намери, съдът да е допуснал нарушение
на процедурата по 382 от НПК, то пропускът би могъл да бъде отстранен след
евентуалното възобновяване на наказателното дело. Защитата интересите на пострадалия
може да стане и по гражданско правен ред, за което ВРС го е уведомил.
Така мотивиран и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4,
пр. 2 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1488 от 09.08.2019г постановено
по НОХД № 3497/2019 г. по описа на 36 състав на Районен съд гр. Варна, с което К.И.Н. е осъден да заплати по сметка на С.
С. С.ов сумата от 800 лева, представляваща сторени в
производството разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение
НЕ УВАЖАВА искането на С. С. С.ов, за произнасяне по реда на чл.306,ал.1,т.4 НПК относно направените
от него разноски за процесуално представителство по д.п.№ 142/2018г по описа на
ОСлО при ОП Варна, предмет на НОХД № 3497/2019 г. по описа на 36
състав на Районен съд гр. Варна
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.