Р Е Ш Е Н И Е
Номер № 260017 /17.09. Година 2020 Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети
август две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ТАТЯНА
ГЬОНЕВА
Секретар НАНКА
КОЕВА
Прокурор ХРИСТО
МИШОВ,
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО
ТОНЕВ ВНОХД №1111 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С
присъда № 4/24.02.2020 г. , по нохд № 3/2020г. Радневски районен съд е признал
за виновни подсъдимите, както следва:
- А.И.И. затова, че на 16.03.2019 г., в с.К.,
обл.Стара Загора, съучастие с Б.Р.Г. и Н.И. ***, като подбудител – умишлено
склонил Б.Р.Г. да отнеме чужди движими вещи – 10 000 /десет хиляди/ Евро,
от владението на И.М.Г.от гр.Стара Загора, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК,
вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, във вр. чл. 373, ал. 2, във вр. чл. 372, ал. 4
от НПК, във вр. чл. 58а, ал.1 от НК е осъден
на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим;
- Н.И.К. затова, че на 16.03.2019г., в с.К.,
обл.Стара Загора, съучастие с А.И.И. и Б.Р.Г.,***, като подбудител – умишлено
склонил Б.Р.Г. да отнеме чужди движими вещи – 10 000 /десет хиляди/ Евро,
от владението на И.М.Г.от гр.Стара Загора, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, за което и на основание чл.194, ал.1 от НК, вр.
чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, във вр. чл. 373, ал. 2, във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, във вр. чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода,
което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим;
- С.В.И. затова, че на 16.03.2019 г., в с.К.,
обл.Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил – 1300
/хиляда и триста/ Евро, за които знаел, че са придобити от другиго - Б.Р.Г., А.И.И.
и Н.И. ***, чрез престъпление по чл.194, ал.1 от НК – кражба, за което и на
основание по чл.215, ал.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл. 373,
ал. 2, във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на
една година и четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на наказанието
на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в законна сила;
- Т.Л.А. затова, че на 16.03.2019г., в с.К., обл.Стара
Загора, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил – 1300 /хиляда и
триста/ Евро, за които знаел, че са придобити от другиго - Б.Р.Г., А.И.И. и Н.И.
***, чрез престъпление по чл.194, ал.1 от НК – кражба, за което и на основание
чл.215, ал.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл. 373, ал. 2, във вр.
чл. 372, ал. 4 от НПК, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на една година и
четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в законна сила;
- Б.Р.Г. затова, че на 16.03.2019г., в с.К.,
обл.Стара Загора, съучастие с А.И.И. и Н.И. ***, като извършител, отнел чужди
движими вещи – 10 000 /десет хиляди/ Евро, от владението на И.М.Г.от
гр.Стара Загора, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Кражба представляваща опасен рецидив, за което и на основание чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК, във вр. чл. 373, ал. 2, във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, във вр. чл.
58а, ал.1 от НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален строг режим.
Присъдата е обжалвана писмено от всички
подсъдими, с изключение на Б.Р.Г., който преди даване ход на делото пред
въззивната инстанция се присъедини към останалите жалбоподатели съгласно
разпоредбата на чл.320, ал.6 от НПК.
Според въззивната жалба на подсъдимия А.И. присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована, постановена в противоречие с материалния закон, като
необосноваността произтича от липсата на доказателства, че подсъдимият А.И. е
склонил подсъдимия Б.Г. да извърши процесната кражба. Наред с това, според
адв.В.В., наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като са налице всички
предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 от НК.
Въззивна жалба против присъдата е подал и
подсъдимия Н.К. като в жалбата са изтъкнати същите недостатъци на съдебния акт,
като тези, които се отнасят и за подсъдимия А.И..
По отношение на тези двама подсъдими искането е
за прилагане института на условното осъждане.
Недоволни от постановената присъда са останали и
подсъдимите С.И. и Т.А., като основното искане
е свързано с необосноваността и незаконосъобразността на наложеното
наказание, което според адв.М.Г. е явно несправедливо. В тази връзка искането е
за намаляване размера на определеното наказание лишаване от свобода, както и
намаляване и на определения изпитателен срок по чл.66,ал.1 от НК.
В съдебно заседание въззивните жалби се
поддържат от защитниците на подсъдимите, респ. и от самите подсъдими, а
присъединилият се към подадените писмени въззивни жалби Б.Р.Г. моли за намаляване
на наказанието към определения от закона минимум.
Представителят на публичното обвинение пледира
за неоснователност на всички жалби и за потвърждаване на първоинстанционния съдебен
акт.
Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на Глава 27
от НПК- съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
Съдът след като се убедил, че
доказателствата събрани по надлежния ред на НПК потвърждават изложената
в обвинителния акт фактическа обстановка, е приел следното:
Петимата подсъдими-А.И., Н.К., Б.Г., Т.А. и С.И., се познавали, живеейки в едно и също населено
място – с.***, обл.Ямбол.
На 16.03.2019 г. всички били заедно
в кафене в селото. Подсъдимият А.И. предложил на останалите да тръгнат да
търсят работа по селата за ремонт на покриви и улуци. Подсъдимите се съгласили
и с лекия автомобил на подс.А.И. – „***“ с рег. № ***, петимата тръгнали да обикалят селата около
гр.Раднево. Пристигнали в с.К., общ.Раднево около 14.00-15.00ч. и спрели на
улицата пред къщата на пострадалия И.Г.. Подсъдимите Н.К. и С.И. отишли до
имота на пострадалия И.Г., повикали и на входа се появил пострадалия.
Двамата подсъдими му обяснили, че
извършват строително-ремонтни работи и успели да убедят свидетеля да се съгласи
да направят ремонт по покрива на къщата му и смяна на улуците.
След приключване на ремонтните дейности по покрива и смяна на улуците подсъдимите уведомили пострадалия, че следва
да заплати сумата от 860 лв. с ДДС. Пострадалият И.Г. имал в себе си само
180лв. затова отишъл в спалнята на
втория етаж на къщата, където държал пари и от там взел 200 евро от общата сума
– 13 900 евро, като парите били поставени в плик. Подсъдимият А.И. не се съгласил
на сумата от 200 евро плюс 180лв. и заявил на свидетеля И.Г., че за извършената
работа следва да заплати не по малко от 650лв. Пострадалият свидетел И.Г.
отново се качил на втория етаж на къщата и взел още 100 евро. Неговите действия
били наблюдавани внимателно от подсъдимите А.И. и Н.К.. Последните отишли в
двора и на цигански език казали на подсъдимия Б.Г. да спре да реже железа, а да
се качи в къщата и да вземе част от скритите пари. Докато свидетелят И.Г. бил
на двора с останалите подсъдими, а съпругата му метяла двора, подсъдимият Б.Г.
се качил в източната спалня на втория етаж и от чекмедже на нощното шкафче взел
част от парите – пачка от 100 банкноти с номинал по 100 евро - общо 10 000
евро. След като съобщил на цигански език на подс.А. И. и Н. К., че е взел
парите, по най-бързия начин подсъдимите напуснали дома на пострадалия и селото.
По пътя, след като преброили парите, ги разделили, като подсъдимите А.И. и Н.К.
взели за себе си по 2600 евро, а на останалите трима подсъдими дали по 1300
евро, а разликата до 10 000 евро - 900 евро била оставена за общи разходи.
Подсъдимите спрели в с.К.,
Пловдивска област. Настанили се в хотел, но бързо го напуснали. Тръгнали за
гр.Габрово, където преспали, а на следващата сутрин – 17.03.2019 г. заминали за
гр.Русе, където подсъдимият А.И. имал къща. От там подсъдимият А.И. закарал
останалите подсъдими до обменно бюро
собственост на „***“ ЕООД, където обменили парите - еврото в лева.
Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя и от
въззивната инстанция. Във връзка с обстоятелствата по фактическата обстановка е
и едно от възраженията на подсъдимите А. И. и Н. К. като защитата счита, че не е
установен механизма(начина) на подбудителската дейност на двамата подсъдими.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27
НПК-т.нар. съкратено съдебно следствие, в присъствие на защитник на
подсъдимите, с разясняване правата на подсъдимите по чл.371 НПК от страна на
съда, като те са признали изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е преценил, че самопризнанията на
подсъдимите се подкрепят от доказателствата събрани по надлежния ред. След като
всички специални правила но Глава 27 НПК са спазени е недопустимо да се правят
възражения свързани с фактическата обстановка пред въззивната инстанция още
повече, че съкратеното съдебно следствие е при хипотезата на чл.371,т.2 НПК и
при липса на нови доказателства свързани с фактите включени в предмета на
доказване.
Становището на защитата на подсъдимите Ат. И. и Н. К. незаконосъобразно.
Заетата позиция пред окръжния съд обезсмисля института на съкратеното съдебно
следствие ако пред въззивната инстанция се даде възможност на подсъдимите да се
откажат от направени самопризнания по реда на Глава 27 НПК – хипотезата на
чл.371,т.2 НПК. Именно направените самопризнания от подсъдимите са послужили
като основание за прилагане разпоредбата на чл.58а,ал.1 НК и е извършено
редуциране на определеното наказание лишаване от свобода с една трета. Само за
прецизност следва да се посочи, че обясненията на подс.Б. Г. не са изолирани,а
се допълват от обясненията на подс.С.И. и подс.Т.А., както и показанията на
пострадалия И.Г.. В тази връзка не може да се говори, че е налице оговор
от страна на подс. Б.Г..
Основното оплакване на всички
подсъдими е свързано със справедливостта на наложените наказания, които според
тях и техните защитници са явно несправедливи било откъм размер, било откъм
начин на изтърпяване.
Съдът прие, че определените наказания от първоинстанционния съд напълно
изпълват критериите на принципа за справедливост на наказателната отговорност.
За подсъдимите А.И. и Н.К. искането за отлагане изпълнението на
наказанието се мотивира с представените пред въззивната инстанция нови писмени
доказателства свързани с личността на подсъдимите, а именно: характеристика от
кмета на с ***, общ.Тунджа, от НЧ“***“ – с.***, общ.Тунджа, разписка за
погасени суми, споразумение с пострадалия И.Г.за срок за възстановяване на отнетата
парична сума.
Позитивните характеристични
данни, ведно с обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението
и двамата подсъдими са реабилитирани, са аргументите да се иска приложението на
чл.66 от НК при изпълнение на присъдата.
Въззивната инстанция прие, че
новоприетите писмени доказателства не са достатъчни, за да се коригира
обжалвания съдебен акт в исканата от защитата насока. Първоинстационният съд подробно
в мотивите на присъдата е обосновал решението си за реално изтърпяване на
присъдата от подсъдимите, стъпвайки и на генералната превенция, с оглед
конкретното престъпно деяние. Двамата подсъдими са подбудители за извършването
на кражбата. Без тях физическият извършител – подс.Б. Г., не би имал представа
за наличните пари на пострадалия, тъй като е бил извън къщата, когато постр. И.Г.е
ходил на няколко пъти до спалнята на втория етаж, за да взема пари. Именно
подс.А. И. и Н. К. са проследили св.И.Г.и са взели решението за извършване на
кражбата, което и подс.Б. Г. направил.
При определяне на наказанието за
престъпление, което е извършено в съучастие, се отчита характера и степента на
фактическото участие на лицата в неговото извършване, значението на това
участие в постигане целите на престъплението и влиянието върху характера и
размера на вредите (арг.чл.21 НК). Следователно наказанието на съучастниците в
едно престъпление се индивидуализира в зависимост от степента и характера на фактическото участие в извършване на
престъплението и влиянието върху размера на настъпилите вреди. Формалната роля(характера)
на участника - извършител, подбудител или помагач, има голямо значение в
развитието на престъпното събитие, но това не следва да се абсолютизира. Степента
на участие в престъплението е мярка за интензивността и ефективността на всеки
от участниците в задружната престъпна дейност, респ. на резултата(вредните
последици) или създаване на възможности за неговото настъпване. В настоящия
случай подс.Н. К. и подс.А. И. „са казали на обв.Г. да влезе и да вземе част от
парите“(обв.акт.с.3),т.е. двамата са убедили подс.Б. Г. да извърши
престъплението, като му обяснили къде пострадалият държи парите. Подсъдимият Б.
Г., при мисълта за материалната облага, веднага се съгласил и извършил кражбата
на 10 000 евро, собственост на св. И. Г..
В конкретния случай е актуален латинския
правен принцип
Plus peccat auctor quam
actor(„Подбудителят е виновен повече от извършителя“).
Окръжният съд, на основа на изложеното
прие, че присъдата по отношение на подсъдимите А. И. и Н.К. е правилна и
законосъобразна и наложените наказания лишаване от свобода на двамата подсъдими
следва да се изтърпят ефективно. Макар и реабилитирани за предишни осъждания
двамата подсъдими са лица със завишена обществена опасност, тъй като те са
породили и формирали решението на подс.Б. Г. да извърши престъплението и самите
те - А. И. и Н. К., са взели за себе си по 2600 евро от откраднатата сума пари,
докато дяловете на останалите трима подсъдими са по 1300 евро. Очевидно самите
подсъдими са оценили, че приносът
им(степента на участие) в извършеното деяние е по-значим, в сравнение с
останалите подсъдими, което е намерило отражение и при определяне на
наказанието от първоинстанционния съд.
Оплакването на подсъдимите С.И.
и Т.А. за явна несправедливост на наказанията е, че съдът не е приложил чл.58а,ал.4 НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, т.е.
наличието на основания за приложението на чл.55 от НК. В тази връзка явната
несправедливост на наложените наказания се изразява, както в определения размер
на наказанието лишаване от свобода, така и свързания с него изпитателен срок
при приложението на чл.66 от НК, които според защитата и подсъдимите са
несправедливи и в необосновано висок размер.
Районният съд е определил
наказанията и на двамата подсъдими в размер на две години лишаване от свобода,
което е редуцирал след приложението на чл.58а,ал.1 НК на една години и четири
месеца лишаване от свобода изпълнението, на което отложил на основание
чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от четири години.
При предвидено в НК наказание
за престъплението по чл.215,ал.1 НК лишаване от свобода в размер на една до
шест години лишаване от свобода е очевидно, че определените наказания лишаване
от свобода по отношение на подсъдимите С. И. и Т. А. са далеч под средния
размер и по-скоро гравитират към определения в закона минимум. Следователно
съдът е приел значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, за да
определи наказание лишаване от свобода по общия ред в размер на две години, което в последствие намалил с една
трета, тъй като производството е протекло по реда на Глава 27 НПК.
Действително по отношение на
тези подсъдими е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства – сравнително
незначителен размер на вредите, направени самопризнания в досъдебното
производство, които са спомогнали за установяване на обективната истина,
имуществено и семейно състояние, като подс.Т. А. е и реабилитиран.
За приложението на чл.55,ал.1
от НК законодателят изисква наличие на две предпоставки: изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извод, че и
най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко.
В настоящия случай наистина
смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни, но са недостатъчни по
значимост, за да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона(чл.215,ал.1 НК)
наказание е несъразмерно тежко,т.е. да се приложи чл.55 от НК, респ.чл.58а,ал.4 НК. Наказания определени в близост до
законовия минимум трудно могат да се приемат за несправедливи, поради
прекомерна строгост. Целите и мотивите на извършвано престъплението не намаляват
обществената опасност на подсъдимите, още повече, че подс.С. И. към момента на
извършване на деянието е осъждан. Мотивът на извършеното престъпление от
двамата подсъдими не е под влияние на принуда или разпореждане от останалите
подсъдими, при условията на крайна необходимост, под влияние на противоправни
действия от пострадалия и т. н. Подсъдимите след деянието не са предприели
действия за доброволно възстановяване на вредите.
Определеният изпитателен срок
също не може да се приеме, че е в прекален размер. Четири години е срок, който
ще има силно възпиращ и превъзпитателен ефект върху бъдещето поведение на
подсъдимите. С оглед съдебното минало на подс.С. И.(осъждан) определянето на по
дълъг изпитателен срок е просто задължително. Слабите морално-волеви задръжки
на подс.Т. А. също изискват продължителен изпитателен срок.
На с.22 от мотивите на
обжалваната присъда районният съд е обосновал размерът на определеното
наказание на Б. Г.. Съдът е определил базово наказание в размер на четири
години лишаване от свобода, което на основание чл.58а,ал.1 НК редуцирал с една
трета, като в окончателен вид наказанието е две години и четири месеца при
първоначален строг режим. Очевидно е, че наказанието е далеч под средния размер
и реално съдът е поощрил подсъдимия Б. Г. за неговото цялостно процесуално
поведение и особено това в досъдебното производство при установяване на
обективната истина.
Искането на защитата и
подсъдимия Б. Г. е да се намали размера на наказанието в рамките на законовия
минимум,т.е. две години лишаване от свобода. Като доводи се излагат „почтеното“
поведение на подсъдимия, който след като по заръка на подс.А. И. и подс.Н. К.
взема парите от пострадалия, предава същите на двамата подбудители и не
претендира за равен дял от сумата. Изтъква се и последващото поведение на
подс.Б. Г., който въпреки материалните затруднения е възстановил част от сумата
на пострадалия И.Г.и сключил споразумение с него за пълното й погасяване.
Въззивната инстанция не
споделя аргументите на защитата, че определеното наказание на подсъдимия Б. Г. е
явно несправедливо. От справката за съдимост е видно, че престъпната дейност на
подс.Б. Г. през годините се разпростира на територията на областите Ямбол,
Сливен, Хасково и Стара Загора, т.е. освен проявена престъпна упоритост, за
подсъдимия и разстоянията не са проблем. Преобладават кражби на движимо
имущество от имоти в села, където живущите са възрастни хора или имотите са
необитаеми. Въпреки няколкократните осъждания с лишаване от свобода, до
момента на подсъдимия Б. Г. са налагани
наказания в нисък размер, които очевидно не са дали резултат за постигане
целите на наказанието и не са довели до неговото поправяне. Престъпленията по
чл.194,ал.1 от НК са с висока степен на обществена опасност и в съчетание с
високата степен на обществена опасност на дееца обосновават и определеното от
районния съд наказание.
При извършената цялостна проверка на присъдата съдът не намери основания
за нейната отмяна или изменение, поради което същата следва да се потвърди.
Водим от това и на основание
чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК , съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
4/24.02.2020 г. по нохд № 3/2020г. Радневски районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.