О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД МОНТАНА, V състав, в закрито заседание на 02.09.2019 г. в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 321/2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано
е по Искова молба на Г.С.М., чрез пълномощник й С.
Севестакиев М.,*** против Върховен
Касационен съд, Софийски градски съд и Софийски районен съд за присъждане на
обезщетение за претърпени вреди, последните посочени в Определение
на същия състав от 10.07.2019 г.
По
делото е направено писмено изявление от ищцата чрез пълномощника й за
освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски по делото /л. 12/, като
се твърди липсата на финансова възможност за заплащане. Приложени са декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, регистрационна карта
издадена от Дирекция „Бюро по труда” гр. Видин и заповеди за предоставяне на
социална помощ за отопление на ищцата за отоплителен сезон 2017/2018 и
2018/2019 г. /л. 34-38/.
Съгласно
текста на чл. 83, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за
освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Разпоредбата
е императивна и от нея следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и
разноски в съдебното производство, същото следва да установи наличието на горе
изброените предпоставки.
В
конкретния случай, от представените от ищцата в настоящето производство писмени
доказателства, по безспорен начин се установява, че Г.С.М. *** не е омъжена, не
притежава недвижими имоти и МПС и не получава/реализира доходи, поради което и към
момента не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна
такса за образуване на настоящето производство, дори и в минималния размер от
10 лева. На практика, съдът приема, че същата ще бъде материално затруднена по
начин, че да не може да упражни предоставените й по закон процесуални права.
Предвид
изложеното, съдът счита искането на ищцата за освобождаване от внасяне на ДТ и
разноски по делото за основателно с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА Г.С.М.
***, от внасяне на разноски - държавна такса в размер на 10.00 лева по
настоящото Адм. дело № 321/2019 г. по описа на Административен Съд - Монтана.
По исковата претенция:
С исковата молба се твърди, че:
1. Влязлото в сила съдебно решение, с което прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата е обявено за законосъобразно противоречи,
както на Общностното право, така и на императивни норми на националното право -
Кодекса на труда. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е в
пълно противоречие на нормата на чл. 123, ал.1, т. 7 КТ - която норма изрично
забранява да се прекратява трудовото правоотношение със служителя, чиито
функции са прехвърлени на друго предприятие. В случая ищцата е уволнена поради
съкращение в щат, тъй като функциите й са прехвърлени на румънска гражданка
работеща в друго предприятие там и нито един състав не си е направил труда да
направи преглед на доказателствата по делото и да извърши преценка извършено ли
е всичко от страна на работодателя съобразно нормите на чл. 1306 ал. 1, ал.2,
ал. 4, ал. 5, ад. 6 и ал. 7 от КТ, за да е законно прехвърлянето на тези
функции.
2. Представени са три приложения, в които са изброени нарушените
правни норми, както следва: на международното право - (Приложение № 1);
нарушените норми на първичното и вторично право на ЕС (Приложение № 2) и нарушената
съдебна практика на Съда на ЕС (Приложение № 3).
3. Изброени са различни процесуални действия на съдебни състави
на СРС, СГС и ВКС, които ищцата счита за незаконосъобразни. Изброяването е
посочено като неизчерпателно, но с оглед предмета на спора единствено заявените
претенции подлежат на разглеждане, поради което съдът ще се ограничи единствено
върху посочените от ищцата действия.
4. действия по недопускане на касационните обжалвания на ищцата,
извършени по гр. дело № 502/2016 и по гр. дело № 253/2018 на ВКС на основание
чл. 288 ГПК, представлява грубо нарушение на принципа на ефективност по
отношение на съдебната й защита. Нарушение на принципа на ефективната защита е
извършено и по ч. гр. д. №№ 2366/2016, 39968/2016 и 4380/2016 на ВКС, по които
дела в закрити заседания са постановени актове, които приемат за необжалваеми
определенията за допустимост по чл. 288 ГПК, което е правен абсурд и
противоречие с триинстанционното производство по гражданските дела.
5. действия на съдия Светла Димитрова – зам. председател на ВКС
и ръководител на Гражданската колегия, която е отстранила от случаен избор
съдиите - Стоил Христов Сотиров, Василка Иванова Илиева и Зоя Стефанова
Атанасова, а в последствие и съдия Светла Людмилова Цачева, което отстраняване
не е случайно, тъй като тези съдии са постановили съдебна практика противно на
постановената по казуса на ищцата, както и такива по
6. процесуални действия на съда по гр. дело № 253/2018 (последно
в маратона от дела), свързани с несъобразяване с направените от ищцата доводи и
искания в откритото заседание за преюдициално запитване.
При така изложените твърдения, ищцата, чрез своя пълномощник,
счита, че са нарушени правата й гарантирани, както от ЕС, така и на
националното право. Въз основа на посочените нарушения/действия, ищцата счита, че
е налице основание за реализиране на отговорността на държавата, тъй като
същата е останала без работа за продължителен период от време.
Заявява, че по отношение на изброените в приложенията нарушени
норми, в съдебно заседание ще представи в детайли всяка норма и извършеното
нарушение от страна на съдебните състави и особено на последната инстанция ВКС,
като представи точна практика на Съда на ЕС.
С Определение от 10.07.2019 г. настоящият състав е дал
указания на ищцата, като същата е следвало да направи уточнения по исковата
молба, а именно:
- да посочи конкретно като разграничи и индивидуализира за
всеки един от посочените ответници – ВКС, СГС и СРС, незаконосъобразните
съдебни актове, от които претендира обезщетение за вреди, респ. в какво се
изразяват незаконосъобразните действия/бездействия и кое е лицето, което ги е
извършило.
В отговор на дадените указания, в писмено изложение,
процесуалният представител на ищцата твърди наличието на влязло в сила съдебно
решение, което противоречи на правото на ЕС, без да посочва кое е това съдебно
решение, при положение че в Исковата молба също няма посочване на такова, а са
изброени номера на различни гр.д., а именно: гр.д. № 12374/2014 г. на СРС; гр.
д, № 11470/2015 г., ч. гр. д. № 4660/2015 г. и гр.д. 13684/2016 г. всички на СГС;
гр. дело № 502/2016 г.; ч. гр. д. № 2366/2016 г.; ч. гр. д. № 3996/2016 г.; ч.
гр. д. № 4380/2016 г.; гр. д. № 253/2018 г. всички на ВКС.
Поддържа твърдените нарушения на правото на ЕС и задължителната
практика на Съда на ЕС, изброени в приложенията към исковата молба, както и че
при постановяване на своите съдебни актове по посочените в исковата молба дела,
тези съдебни състави са нарушили правото на ЕС.
В б. А. на изложението повторно изброява различни процесуални
действия, извършвани от конкретно посочените съдебни състави.
Твърди и разглеждане на спора по гр. дело № 12374/2014 г. на СРС, 73-ти състав, извън определения от закона срок.
Настоящият състав счита, че с оглед
на така изложените факти и обстоятелства, ищцата търси обезщетение от органите
на съдебната власт за нарушени от тази власт национални правни норми при
постановяване на съдебни актове по сочените от нея гр.д., които нарушават
правото на ЕС и с които са нарушени нейни законни права, в резултат на което същата
е останала без работа.
С оглед на горното и поради
необходимостта от уточняване на конкретните основания за търсеното обезщетение,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца Г.С.М., в 7 дн.ср., да уточни, както следва:
1. изчерпателно да изброи националните правни норми, които
противоречат на правото на ЕС, с които счита, че всеки един от съдебните органи
/СРС, СГС, ВКС/ е нарушил нейни права.
2. изчерпателно да посочи съответните права, които са й
предоставени от правото на ЕС и които са нарушени, съответно кой е съдебният
орган – СРС, СГС или ВКС извършил нарушението;
3. периода, за който претендира обезщетение;
4. размерът на обезщетението – цифром и словом, предвид
поставените препинателни знаци между отделните цифри;
5. направеното пред ВКС искане за преюдициално запитване;
6. конкретните факти и/или доказателства, които не са взети
предвид и от коя съдебна инстанция, като съотнесе същите към съответното дело;
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 129 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК - Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба
заедно с приложенията се връща, а ако
адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на
ищеца. Против връщането на исковата молба
може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ