№ 60
гр. П., 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200080 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на Община П. представлявана от кмета Л.В., против НП № *** г. издадено от
Председателя на ДАМТН, с което и на основание чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ на ЮЛ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че „на 01.07.2021 г. е
извършена проверка на язовир „Г-П“, находящ се в имот № ***, в землището на с.Г.,
общ.П., област Т. и имот № ***, в землището на с.П., общ.П., обл.Т.. Същият, съгласно
Акт за публична общинска собственост № 2673/15.02.2000 г. е собственост на Община П..
За извършената проверка е съставен ***. 2021 г. Вследствие на проверката, чрез обход и
оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от
експлоатацията е установено, че бързотокът на преливника е обраснал с храстовидна и
висока тревна растителност, т.е. че община П. е проявила бездействие, като в
качеството си на собственик на язовир „Г-П“, не е изпълнила задължителното
предписание на комисията от проверка на състоянието и създадената организация за
експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея, назначена със Заповед №
363/05.10.2020 г. на Областния управител на област Т., свързано с безопасната
експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея, дадено в протокол №
22/17.11.2020 г., а именно: „Да се почисти бързотока на преливника от храстовидна
растителност“ със срок за изпълнение до 30.04.2021 г.“- нарушение по чл.190а,ал.2,вр. с
138а,ал.3,т.5 от Закона за водите (ЗВ).
В жалбата се оспорва изцяло извършването на посоченото нарушение, като се
релевират подробни доводи за незаконосъобразност и по същество на обжалваното НП.
Преди всичко се сочи, че Община П. не е субект на нарушението по ЗВ, тъй като не е
собственик на преливника на язовир „Г-П“, доколкото тази част от язовира е продадена на
1
А.Г. по договор от 2013 г. Поради тази причина счита, че не следва да се предприемат
действия от страна на общината по изпълнение на даденото задължително предписание. В
с.з. жалбата се поддържа изцяло чрез надлежно упълномощения защитник адв.Р.Д. от гр.П.,
ТАК, която ангажира допълнителни доказателства и пледира за отмяна на издаденото НП,
претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител в с.з., депозира
писмени бележки чрез Е.З. – ст.експерт, юрист към ДАМТН, в което оспорва жалбата и
моли НП да бъде изцяло потвърдено.Прави искане по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. С акт за публична общинска собственост № 2673/15.02.2000 г. /приложен,
ведно със скици л.37-39/ Община П. е вписана като собственик на язовир „Г-П“, находящ се
в имот № ***, в землището на с.Г., общ.П., област Т. и имот № ***, в землището на с.П.,
общ.П., обл.Т..
На 17.11.2020 г. комисия, назначена със Заповед на Областния управител на Област
Т. извършила проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир “Г-П“, на
която присъствал представител на Община П. – св. М.М., както и актосъставителя Р.Р. –
инспектор от ДАМТН. След обход на язовира били дадено задължителни предписания по
реда на чл.138,ал.3,т.5 от ЗВ на собственика, между които и такова по осъществяване на
безопасна техническа експлоатация, обективирано в протокол № 22 /приложен л.33-л.35/, а
именно:“в срок до 30.04.2021 г. да се почисти бързотока на преливника от храстовидна
растителност“. Направените при проверката констатации и даденото предписание били
възприети без възражения от всички присъствали лица, в т.ч. и от представителя на община
П..
На 01.07.2021 г. била извършена проверка за техническото и експлоатационното
състояние на яз.“Г-П“, на която отново присъствал представител на собственика-св.Д.Н.. За
резултатите от проверката бил съставен ***. 2021 г. /приложен л.28-л.30/, в раздел III,т.2.1
от който, актосъставителят Р. Р. отразил, че даденото предписание – „ в срок до 30.04.2021 г.
да се почисти бързотока на преливника от храстовидна растителност“, не е изпълнено.
Протоколът бил предявен на присъствалите при проверката лица, които го подписали без
възражения.
При установената по-горе фактология било преценено, че Община П. не е изпълнила
в срок даденото задължително предписание с протокол № 22/17.11.2020 г., поради което на
кмета Л.В. била изпратена покана /приложена л.26/ да се яви на 16.09.2021 г. в 11.30 ч. или
да изпрати представител в РО“НЯСС“ в гр.Ш., където да му бъде съставен АУАН. Поканата
2
била получена на 16.08.2021 г. в деловодството на община П., но на указаната дата, място и
час не се явил представител. В отсъствие на редовно уведомения нарушител, Р.Р. съставил
АУАН № 05-216/16.09.2021 г. /приложен л.18/, с който и на осн.чл.36,ал.1 от ЗАНН било
поставено началото на АНП против община П. за извършено нарушение по чл.190а,ал.2,вр.
с чл.138а,ал.3,т.5 от ЗВ. С писмо /приложено л.22/, съставеният АУАН бил изпратен за
връчване на община П. чрез РУ П.. Видно от приложената докладна записка /л.21/
нарушителят – ЮЛ чрез кмета на общината е отказал до получи съставения АУАН, като
отказът му е бил надлежно отразен на 01.10.2021 г. по реда на чл.43,ал.2 от ЗАНН чрез
подписа на св.Й.С.Й.. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не били депозирани
допълнителни писмени възражения по акта, след което било издадено и атакуваното в
настоящия процес НП № *** г. зам.председател на ДАМТН /приложено л.15/, връчено на
01.04.2022 г. /разписка л.17/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
актосъставителя Р.Р., свидетелите Д.К. /само по съставяне и връчване на акта/, М.М., З.М. и
Д.Н., както от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя
видно от наведените в жалбата доводи, като се твърди, че възоснова на нея наказващият
орган е ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган предвид обстоятелството, че
съгласно чл.201,ал.12 от ЗВ наказателните постановления по ал.11 се издават от
Председателя на ДАМТН, а актосъставителя Р. Р. е изрично оправомощен /т.47 от Заповед
№ *** г., л.24/ от Председателя на ДАМТН да контролира предписанията на комисиите по
чл.138а,ал.3 от ЗВ, да дава задължителни предписания на собствениците на язовирни стени
и/или на съоръженията към тях, както и да съставя актове по ЗВ. Както АУАН, така и НП
съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити, като не е налице противоречия по
отношение на фактическите констатации и по отношение правната квалификация на
нарушението. Процедурата по съставяне и връчване на АУАН е стриктно спазена, като не са
допуснати никакви съществени нарушения на правилата за съставяне и връчване на АУАН,
поради което правото на защита на наказаното лице не е било ограничено. Както АУАН така
и издаденото въз основа на него НП съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни
реквизити. Между АУАН и НП е налице единство както по отношение на фактическите
констатации, така и по отношение правната квалификация на нарушението. Налице е яснота
относно елементите от състава на административното нарушение.
При безспорно установената фактическа обстановка и най-вече с оглед допълнително
ангажираните в процеса писмени доказателства, съдът приема, че Община П. в случая не се
явява годен субект на който може да се вмени отговорността за неизпълненото
задължително предписание по чл.190а,ал.2,вр. с чл.138а,ал.3 т.5 от ЗВ.
Видно от приложеното по делото писмено становище, изготвено от „Язовири и
3
съоръжения“ЕООД гр.С. в качеството му на оператор на процесния язовир съгласно чл.138в
от ЗВ, преливника попада в ПИ *** с площ от 21577 кв.м, земеделска територия 5, НТП
Нива, стар № ***, който е частна собственост, като е приложена и извадка на имотите от
КАИС /л.76-л.77/. Видно от приложения /л.82/ договор за продажба на общински имоти чрез
търг с явно наддаване /вписан в СП П./, още на 11.02.2013 г. община П. е продала на А.Г. Г.
от гр.П. общинска земеделска земя, представляваща имот № ***, с площ 21.577 дка, НТП
сметище, пета категория, за сумата *** лв. Приложена е /л.84/ и актуална скица на имот стар
№ ***, респ. актуален ПИ с идентификатор № ***, в която е отразена промяната на
собствеността и новия собственик. Право само на собственика е да сключи писмен договор
с друго лице, което да осъществява контрол по експлоатацията на язовирната стена и
съоръженията към нея /виж Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за
осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях,
Обн., ДВ, бр.17/2004 г./. Именно поради това, че се касае за частна собственост, съдът
намира за неоснователни твърденията, изложени в НП, че Община П. следва да поддържа
преливника на язовира като в случая бъде задължена да почисти неговия бързоток от
храстовидна растителност, поради което неправилно и незаконосъобразно е санкционирана
за неизпълнение на даденото задължително предписание.
С оглед изхода на делото частично основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски адвокатско
възнаграждение, за заплащането на което е приложен договор за правна защита, платежно
нареждане и списък на разноските. В случая заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение 600 лв. значително надхвърля минималния размер съгласно чл.18,ал.2,вр. с
чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № ** г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
който е 300 лв. Доколкото в становището на АНО е направено възражение за прекомерност
по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН, съдът с оглед конкретната фактическа и правна сложност на
делото намира, че възнаграждението следва да се редуцира и присъди в минималния размер
от 300 лв. /триста лева/. Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Съобразно чл.143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане
на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Административнонаказващ орган в случая
е ДАМТН, поради което именно ДАМТН следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя Община П. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯВА № НП №*** г. издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което и на основание чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ на Община
П. ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.П., обл.Т., ул.“***, представлява от
кмета Л.Д. В., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за
неизпълнение на задължение по чл.190а,ал.2,вр. с чл.138а,ал.3,т.5 от Закона за водите, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл.63, ал.3 и ал.4 ЗАНН ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“***, ЕИК: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Община П. ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.П., обл.Т.,
ул.“***, представлява от кмета Л.Д. В., действащ чрез пълномощник адв. Р.Д. от АК-Т., със
съдебен адрес гр.П., ул.***, сумата 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5