Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-227 11.05.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На петнадесети декември 2020
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 2511 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260137
от 28.08.2020г., постановено по гр. дело № 5317/2019г. по описа на Районен съд
– Бургас е прието за установено по отношение на В. И.В., че в полза на “ЕВН
България Електроснабдяване” АД съществува вземане в размер на 251, 53 лева -главница,
представляваща половината от стойността на доставена електрическа енергия по
партида с клиентски № **654 за обект находящ се в гр. Камено, област Бургас,
улица „Т.“ № *, ИТН №**232, за периода: 25.01.2017г. - 23.04.2017г., както и
сумата от 50, 25 лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата от
251, 53 лева, за периода: 11.03.2017г. - 14.03.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението - 15.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
2201 /2019г. по описа на Бургаски районен съд.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от адвокат Любомир
Александров Цветков в качеството му на особен представител на В.И.В., с която
се претендира да бъде отменено изцяло постановеното решение като неправилно и
необосновано и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на
спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. В жалбата се посочва, че
постановеното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано поради
противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Посочва се, че
в производството не се установява наличието на валидно сключен договор между
ищеца и ответника за доставяне на ел. енергия и се прави обстоен анализ на
представените по делото доказателства. Сочи се, че съдът неправилно е
анализирал доказателствения материал, вследствие на което е формирал грешни
крайни и фактически правни изводи.
Не се отправят
искания за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание не се явява назначеният особен представител на въззивника В.И.В. – адвокат
Цветков.
Ответната
страна по жалбата – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД депозира по делото
писмен отговор на въззивната жалба, в който заявява, че решението на Районен
съд – Бургас е правилно, обосновано и изцяло съобразено с правната материя,
регулираща процесните отношения. Посочва се, че първоинстанционният съд е
обсъдил всички факти и обстоятелства по делото, като безспорно е установил
дължимостта на претендираните суми.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба и счита, че атакуваното решение следва да
бъде потвърдено.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск
от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД със седалище гр. Пловдив против В.И.В. ***,
с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ищцовото
дружество, че ответната страна му дължи следните суми – сума в размер на 503,
06 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 25.01.2017г. до 23.04.2017г., както и сума в
размер на 100, 51 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 11.03.2017г. до
14.03.2019г., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 15.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. В исковата молба се посочва, че ищцовото дружество е доставило на
обекта, собственост на В.И.В. за периода от 25.01.2017г. до 23.04.2017г.
електроенергия на обща стойност от 503, 06 лева, която до този момент не е
заплатена от страна на ответника. В исковата молба се посочва, че поради забава
в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, която сума за периода от 11.03.2017г.
до 14.03.2019г. възлиза на сума в размер от 100, 51 лева.
По делото е
депозиран писмен отговор от назначения в качеството му на особен представител
на ответната страна адвокат Любомир Цветков, в който се посочва, че ответната
страна не е запознат с Общите условия, оспорва се размера на иска, като се
сочи, че същият е определен произволно за някакъв период от време. Посочва се,
че уважаването на такава претенция би довела до неоснователно обогатяване от
страна на ищцовото дружество. А от приложените доказателства към исковата молба
не се установява, че ответникът е собственик и то единствен на процесния имот.
За да уважи
предявените искове, първоинстанционния съд е приел, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответната страна е
задължен да заплати доставената до обекта електрическа енергия, но само за
половината от претендираната сума в съответствие с установените му права на
собственост по отношение на недвижимия имот.
На основание
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. При служебната проверка на
първоинстанционното решение, настоящата инстанция намира, че същото е валидно и
допустимо.
По отношение на
наведените доводи във въззивната жалба относно неговата неправилност,
настоящата инстанция намира за установено следното:
На основание
чл. 98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. На основание чл. 98а, ал. 3 от ЗЕ
крайният снабдител на електрическа енергия публикува общите условия най-малко в
един централен един местен всекидневник
и на основание ал. 4 от цитираната разпоредба публикуваните общи условия влизат
в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В този
смисъл, съдът приема, че е неоснователно възражението на жалбоподателя,
изложено във въззивната жалба, че той не е запознат с Общите условия – с публикуването
им всеки един би могъл да се запознае с тях, а и по силата на цитираните
разпоредби Общите условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без
изрично писмено приемане.
Безспорно е и
обстоятелството, че на основание чл. 13 от Общи условия (одобрени с Решение №
ОУ-013 от 10.05.2008г. от ДКЕВР) – в сила към момента, в който се претендира да
са начислени процесните суми, ЕВН снабдява с електрическа енергия всеки клиент,
чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение“ АД и не се е възползвал от правото си да избере
друг доставчик. По делото не се твърди, че обекта, за който се претендира да е
начислена консумираната ел. енергия не е присъединен към
електроразпределителната мрежа, поради което и за ищцовото дружество е
съществувало задължение да го снабдява с електрическа енергия. Безспорно е и
обстоятелството на основание чл. 1, т. 4 от цитираните Общи условия понятието
„клиент“ се разбира в своето значение като „потребител на електрическа
енергия“, а „потребител на електрическа енергия“ е физическо лице, собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. По делото е представена
Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на РБ по чл.
26 от ЗМДТ, от която е видно, че ответникът по делото В.И.В. е декларирал
своето право на собственост по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.
Камено, Община Камено, област Бургас, „Т.“ № *, представляващ жилищен имот -
едноетажна къща. Видно от представената декларация имотът е деклариран като
съсобствен от страна на ответника по делото В.И.В. заедно с лицето Д. И. П.,
декларирано е също и обстоятелството, че имотът е електрифициран. В този
смисъл, съдът намира, че по делото се установява обстоятелството, че В.В.
притежава правото на собственост по отношение на имота, за който се твърди, че
е доставена електроенергия за периода от 25.01.2017г. до 23.04.2017г., но
стойността й е останалата незаплатена. В този смисъл, следва да се приеме и
обстоятелството, че той има качеството на потребител на електрическа енергия и
съответно дължи стойността на доставена и консумирана електрическа енергия до
обекта, чийто собственик е. В тази връзка, настоящата инстанция намира, че
възражението на въззивната страна, че по делото остава недоказана собствеността
на процесния имот е неоснователно. Действително представената Данъчна
декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на РБ по чл. 26 от ЗМДТ е частен документ, но същата е подадена именно от ответника В.И.В., поради
което и съдът намира, че следва да зачете декларираните в нея имот и
обстоятелствата, свързани с този недвижим имот и счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява правото на
собственост по отношение на процесния недвижим имот само за ½ ид.ч. от
имота. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че наведените във въззивната
жалба възражения са неоснователни и следва да бъде прието, че между страните е
налице облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е
доставяло електрическа енергия на потребителя (съобразно публично известни
условия и по цени, определени от ДКЕВР), а за ответната страна е възникнало
задължението да заплати стойността на доставената и консумирана електрическа
енергия, но само за ½ от претендираната сума – в съответствие с притежаваното
от негова страна право на собственост по отношение на процесния недвижим имот.
По делото е
извършена съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на която е
видно, че за процесният период от време има доставена електрическа енергия до
дома на ответната страна, процесният електромер се е отчитал от страна на
отчетник или с помощта на оптична глава и показанията на електромера, записани
във фактурите са реалните показания на електромера.
По делото е
извършена и съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение на която
е видно, че цената на предоставената услуга за консумирана и начислена ел.
енергия за процесния период е отразена в издадените и неплатени до датата на
предявяване на исковата молба три броя данъчни фактури на обща стойност от 503,
06 лева. Вещото лице в своето заключение изрично посочва, че цените на
издадените фактури са съобразени с постановените решения от страна на КЕВР.
Посочва се и обстоятелството, че размерът на обезщетението за забавено плащане
за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на предявяване на
исковата молба – 03.07.2019г. възлиза на сума в размер от 116, 15 лева.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че за процесния период –
от 25.01.2017г. до 23.04.2017г. до обекта, собственост на ответната страна – В.И.В.
за ½ ид.ч. е доставена електрическа енергия на обща стойност от 503, 06
лева, поради което и за ответната страна е възникнало задължението да заплати
половината от тази стойност. По делото няма данни дължимата сума да е погасена,
поради което и не може да се приеме, че правото на ищцовото дружество да получи
стойността на доставената и консумирана ел. енергия е погасено. В този смисъл,
настоящата инстанция намира, че за ответната страна е съществува задължението
да заплати на ищцовата страна половината от стойността на доставената и
консумирана ел. енергия, поради което и предявената претенция е основателна за
сума в размер от 251, 53 лева. С оглед на основателността на главната претенция
следва да се приеме, че е основателна и претенцията за заплащане на обезщетение
за забавено плащане в размер на половината от претендираната от ищцовото
дружество сума, а именно – 50, 25 лева.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил
първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че атакуваното решение
следва да бъде потвърдено.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ЗЗД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
от страна на ищцовото дружество, а именно – сума в размер на 300 лева,
представляващи разноски за особен представител.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, предвид обстоятелството, че цената на предявения иск е
под 5 000 лева.
На основание
чл. 77 от ГПК следва да бъде осъден въззивника В.И.В. да заплати и дължимата
държавна такса за водене на настоящото въззивно производство в размер на 25
лева, предвид обстоятелството, че въззивната жалба е депозирана от особен
представител, който не дължи държавна такса при подаване на жалбата.
Мотивиран от
горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260137 от 28.08.2020г., постановено по гр. дело № 5317/2019г.
по описа на Районен съд – Бургас.
ДА се изплати на назначения особен
представител на ответната страна – В.И.В. – адвокат Любомир Цветков определеното
и внесено възнаграждение за особен представител във въззивното производство в размер на 300
(триста) лева.
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН ********** *** да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, ЕИК
********* и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сума в
размер на 300 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски пред
въззивното производство.
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сума в размер на 25 (двадесет и пет)
лева, представляваща държавна такса, дължима за водене на въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.