Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24. 01. 2020 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, Х въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
ИВА
НЕШЕВА
при
участието на секретаря Димитрина Димитрова и в присъствието на прокурора Дойчо
Тарев, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.ч.д. № 5727 по описа за 2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С определение от 23. 05. 2018 г. по
н.ч.д. № 3404/18 г. Софийският районен съд, НО, 115 състав, по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК е определил на осъдения Л.Д.Л. едно общо наказание по чл.
25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК измежду наложени спрямо него такива с влезли
в сила съдебни актове по н.о.х.д. № 1427/07 г. на СГС, н.о.х.д. № 4532/05 г. на
СРС и н.о.х.д. № 9140/16 г. на СРС,
а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. На
основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК от времето за изтърпяване на това
наказание са приспаднати изрично посочени периоди, в които осъденият е бил
задържан, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или е търпял наказание
„Лишаване от свобода“. Оставено е без уважение искането на Софийската районна
прокуратура за групиране на други наказания спрямо Л..
Срещу това определение в
законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП. В него са
изложени пространни съображения за незаконосъобразност на съдебния акт,
представени са разбиранията на прокурора за правните последици на определението
за постановяване на съдебна реабилитация в случаите, когато се установи след
влизането му в сила, че в срока по чл. 87, ал. 1 от НК всъщност е било
извършено престъпление, като поради това се счита, че СРС е следвало да извърши
групиране на всички осъждания на Л.. Към първоинстанционния съд е отправен и
упрек за неправилно зачитане на периодите по чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК. От въззивния съд се иска да отмени атакуваното определение, да извърши
групиране, съобразено с предложението на СРП, както да и да приложи чл. 24 от НК.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният
съдебен състав е приел, че за изясняване на обективната истина по делото не е
необходимо да се събират допълнителни доказателства.
В проведеното публично съдебно
заседание представителят на СГП поддържа така подадения протест и моли да бъде
определено общо най-тежко наказание на Л., съобразено с аргументите на
прокуратурата.
Защитникът на подсъдимия намира
протестираното определение за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Осъденият Л. поддържа исканото от
прокуратурата относно приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
спрямо предходните му осъждания.
Въззивният съдебен състав, като
съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и съдържанието на
контролирания съдебен акт, намери за установено следното:
За да постанови посоченото
определение от 23. 05. 2018 г., предмет на настоящата проверка, Софийският
районен съд е бил сезиран с предложение от СРП по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК
за групиране наказанията на Л.Л.. От събраните като доказателства по делото
справка за съдимост, копия от бюлетини за съдимост и съдебни актове, постановени
спрямо Л. във връзка с наложените му наказания, съдията докладчик правилно е
преценил, че следва да разгледа предложението в състав от един съдия и двама
съдебни заседатели. Това е така, доколкото последното осъждане на Л. – по
н.о.х.д. № 9140/16 г. на СРС, в сила от 13. 07. 2017 г., е за престъпление по
чл. 198, ал. 1 от НК, което се разглежда в такъв състав съобразно правилото на
чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК.
Докато съдебното заседание е
проведено с участието на двама съдебни заседатели, председателствани от съдията
докладчик, то крайният съдебен акт, който е инкорпориран в съдебния протокол от
23. 05. 2018 г., е подписан само от председателя на съдебния състав. Това
означава, че същият е постановен в незаконен състав и не отразява волята на съдебните
заседатели, доказателство за което биха били положени от тях подписи като
завършващ елемент на сложния фактически състав, който представлява
постановяването на съдебен акт. Последното е съществено нарушение на
процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК и е основание за отмяна на
акта и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, както предвижда императивно чл. 335, ал. 2 от НПК.
При новото разглеждане на делото,
следващият състав на СРС следва да извърши внимателна преценка на наличието на
обстоятелства за приложение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК в
конкретния случай, като обсъди задълбочено възможността влязъл в сила съдебен
акт, какъвто е определението по чл. 87 от НК, да загуби правните си последици
екс леге без нарочно възобновяване на производството, довело до постановяването
му, и отмяна на акта в резултат на същото.
По изложените съображения и на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
определение на СРС, НО, 115 състав, постановено на 23. 05. 2018 г. по н.ч.д. №
3404/18 г., с което е извършено групиране на наказания, наложени с влезли в
сила съдебни актове спрямо осъдения Л.Д.Л..
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.