№ 3132
гр. С. 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110157507 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу Ж. Г. Т., с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 1760,95 лева – цена за
доставена за периода май 2020 г. – април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес:
С. ж.к. „Х.С“, ********, топлинна енергия, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.06.2023 г., до окончателното плащане; 228,39 лева – лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 12.06.2023 г.;
41,25 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода май 2020 г. – април 2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.06.2023 г., до окончателното плащане, и 8,80 лева –
законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода
16.07.2020 г. – 12.06.2023 г.– вземания по заповед за изпълнение, издадена по
частно гражданско дело № 34131/2023 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
1
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Д.“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по
делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Ж. Г. Т., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен поради това, че не е
доказано ответницата да има вещни права върху имота, нито доставка на
енергия. Оспорва се и настъпването на падежа на задълженията, тъй като
фактурите не било доказано да са публикувани, а за някои от тях не бил
установен и срок за плащане. Прави се възражение за погасяване на
задълженията с 3-годишна давност. Иска се отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Третото лице – помагач – „Д.“ ЕООД, не изпраща представител и не
изразява становище по съществото на делото.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска. Ответникът с писмено
становище го оспорва и иска делото да се гледа в отсъствие на представител.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С протоколно определение от 06.11.2024 г. (на лист 101 от делото) съдът
е отделил за безспорен факта, че ответницата е имала предбрачни имена
Ж.Г.И.
Съгласно представен на лист 16 от делото Нотариален акт за
собственост на жилище, придобито като обезщетение по ЗТСУ № ******** г.,
том IV, нот. дело № ****** г. на Ж.Б, първи нотариус при Софийския районен
съд, ответницата с имена Ж.Г.И е призната за собственик на недвижим имот –
апартамент с адрес: С. ж.к. „Х.С“, ********.
Съгласно представено на лист 18 от делото Заявление-декларация от
29.06.2000 г. неучастващо по делото лице – Г.М.И, е подал искане да заплаща
доставената до описания в предходния абзац имот топлинна енергия. Съгласно
представено на лист 19 – 24 от делото в препис Решение от 13.07.2001 г. по
гражданско дело № 227/1997 г. на Софийския районен съд, 53. състав, влязло в
сила на 14.06.2004 г., ответницата Ж. Г. Т. е призната за едноличен собственик
на имота по отношение на подалия декларацията Г.М.И.
Съгласно представени на лист 76 – 77 от делото от третото лице –
помагач индивидуални отчети, подписани от ответницата и неоспорени по
делото, на 18.06.2021 г. и 30.04.2022 г. в имота, описан в по-предходния абзац е
отчетено потребление на топлинна енергия по индивидуални измервателни
уреди на два радиатора. На първата дата в апартамента са отбелязани двама
обитатели, на втората – един.
2
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 06.11.2024 г. (на лист 101 от делото), а в
писмен вид – на лист 96 – 98 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, в имота на
ответницата има два радиатора, за които са направени отчети, а консумацията
на топла вода е отчетена по нормативни формули поради липса на водомер,
като дяловото разпределение е в съответствие с нормативната уредба и се
установява потребление за периода от месец май 2020 г. до месец април 2021 г.
за 834,65 лева, и за периода от месец май 2021 г. до месец април 2022 г. –
967,70 лева.
Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с
лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, за
периода от 15.09.2021 г. до 12.06.2023 г. законната лихва върху сумата от
834,65 лева е 152,83 лева, а върху сумата от 967,70 лева за периода от
15.09.2022 г. до 12.06.2023 г. е 79,07 лева, а сборът между двете задължения за
лихва е 231,90 лева.
Съгласно представен на лист 25 – 26 от делото договор между етажните
собственици и дружеството, извършващо дялово разпределение, от 2002 г. (т.
5.2.) цената за отчитане на един уред за отчет в апартаментите е 4,20 лева.
Съгласно представени на лист 34 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С.
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата
страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2
във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните
изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка.
Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във
връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на годишната
фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ; чл. 140 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Ответницата излага възражения за погасяване на задълженията по
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията. Въпреки това искът ще се отхвърли, ако се установи, че е
3
предявен повече от 3 години след падежа на задълженията.
По претенцията за цена на топлинна енергия – чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
С подписването на годишните отчети за доставена енергия ответницата е
признала потребление и че дължи заплащането му, като вещото лице
установява въз основа на неоспорените отчети и представените от третото
лице – помагач документи, че са спазени нормативните условия за отчитане на
топлинна енергия, като общото задължение на ответницата е за 1802,35 лева.
Възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно –
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД давностният срок е три години, като съгласно чл.
84, ал. 1 ЗЗД тече от датата на срока за плащане на фактурите (падежа) и
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 116, б. „б“ ЗЗД се прекъсва с
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Падежът
на най-ранната фактура по делото – за май 2020 г., е 45 дена след края на
месеца за който се отнася, или на 15.07.2020 г., а заявлението е подадено в
съда на 20.06.2023 г., поради което не са изминали повече от 3 години и следва
да се приеме, че вземанията не са погасени по давност. Искът следва да се
уважи на основание чл. 6, ал. 2 ГПК за предявения си размер от 1760,95 лева,
макар и да е установено потребление за повече пари. Следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда.
По иска за лихва за забава върху цената на топлинна енергия – чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва се начислява
от деня на падежа на задълженията, който по общите условия на ищеца е 45
дена след издаване на годишните фактури на 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г., или
съответно – на 15.09.2021 г. и 15.09.2022 г. Изчисленото задължение от съда е
за 231,90 лева, като следва да се присъдят на основание чл. 6, ал. 2 ГПК
поисканите от ищеца 228,39 лева в пълен размер.
Неоснователно е възражението на ответницата, че не са изпратени
фактури или не били публикувани. Такова задължение на ищеца по общите
условия от 2016 г. няма, а тъй като фактурите са месечни, задължение на
ответницата е да проверява дали са издадени и може да се информира в касите
на ищеца.
По претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ – чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 140 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ:
От представените годишни отчети се установява, че услугата е
предоставена на ответницата, съдът установи и договор с конкретна цена, а
според общите условия на ищеца той събира задълженията за тази услуга,
извършена по възлагане от третото лице – помагач.
Следователно ответницата дължи уговорената цена от по 4,20 лева за
два уреда годишно за две измервания, или 16,80 лева, доколкото не се
установява в последствие уговорка за по-висока цена. Искът следва да се
уважи за 16,80 лева, като се отхвърли за разликата между тази установена като
дължима се сума и пълната претенция от 41,25 лева. Следва да се присъди и
4
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда.
По иска за законна лихва върху цената за дялово разпределение преди
образуване на делото – чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Тъй като няма уговорен падеж на задължението по общите условия на
ищеца, ответницата изпада в забава след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Няма доказателства да е отправена такава преди образуване на делото,
поради което този иск следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (2006,14 лева от общо
предявен размер от 2039,39 лева, или 98,37 %) и ответникът –
пропорционално на отхвърлената част (1,63 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3
ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 250 лева – депозит за вещо
лице; 55,79 лева – държавна такса, и следва да му се присъдят и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК,
поради което следва да му се присъдят от признатите общо 405,79 лева
разноски пропорционално на уважената част от иска 399,18 лева. В
заповедното производство от определени 90,79 лева следва пропорционално
да се присъдят 89,31 лева.
Ответницата претендира разноски за безплатна защита от адвокат, като е
представен договор в тази насока на лист 50 от делото, а съдът ги определя
поради ниската фактическа и правна сложност на делото и неявяване на
адвоката в открито заседание, но представяне на писмено становище, на 300
лева, поради което на адвоката следва да се присъдят пропорционално на
отхвърлената част от иска 4,08 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С“ ЕАД искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1
ЗЕ; чл. 150 ЗЕ; чл. 140 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Ж. Г. Т., с ЕГН:
**********, и адрес: С. ж.к. „Х.С“, ********, че дължи на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК:
***********, и адрес: С. ул. „Я.“ № ***, сумите от 1760,95 лева (хиляда
седемстотин и шестдесет лева и 95 стотинки) – цена за доставена за периода
май 2020 г. – април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес: С. ж.к. „Х.С“,
********, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.06.2023 г., до
окончателното плащане; 228,39 лева (двеста двадесет и осем лева и 39
стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2020 г. – 12.06.2023 г., и 16,80 лева (шестнадесет лева и 80 стотинки) –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода май 2020 г. – април 2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
5
изпълнение – 20.06.2023 г., до окончателното плащане,– вземания по заповед
за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 34131/2023 г. по описа
на Софийския районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за
разликата между установените 16,80 лева и пълния предявен размер от
41,25 лева (четиридесет и един лева и 25 стотинки) – за цена за дялово
разпределение, и 8,80 лева (осем лева и 80 стотинки) – законна лихва за
забава за плащане на цена за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. –
12.06.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж. Г. Т., с ЕГН: **********, и
адрес: С. ж.к. „Х.С“, ********, да плати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: ***********, и
адрес: С. ул. „Я.“ № ***, сумите от 399,18 лева (триста деветдесет и девет
лева и 18 стотинки) – разноски в исковото производство, и 89,31 лева
(осемдесет и девет лева и 31 стотинки) – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: ***********, и адрес: С. ул. „Я.“ № ***, да плати на
адвокат И. А. Н., с код по БУЛСТАТ: ********, и адрес на кантората: Б., ул.
„С.“ № ****** сумата от 4,08 лева (четири лева и 8 стотинки) – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6