РЕШЕНИЕ
№ ………………../16.07.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на втори юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ
КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12580 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, р-н *, срещу С.А.Ю. с ЕГН **********, с адрес ***, установителени искове с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
приемане за установено
в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 370,90лв, представляваща потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 28.12.2017 г. до
19.02.2018 г. за ползването на мобилен номер * по договор * от 28.12.2017 г., сключен между
ответника и „*, сумата от 62.46 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор * от 28.12.2017 г. на основание т. 11 от договор * от 28.12.2017 г. за периода от
20.04.2018 г. до 28.12.2018 г., за които вземания са издадени фактури от 20.01.2018 г., от 20.02.2018 г. и от 20.04.2018
г.; както и сумата от 69,43 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 09.05.2018 г. до 06.12.2019 г.,
които вземания са прехвърлени от „* на „* с договор за цесия от 12.07.2019 г., а от „* са прехвърлени на „Ю.” ЕООД с договор за цесия от
29.11.2019 г. и за които суми е издадена
по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №*/05.02.2020 г. по ч.гр.д.
№20595/2019 г. по описа на РС-Варна, 50 състав.
В исковата си молба ищецът
твърди, че между „* и
ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер * от 28.12.2017г., по силата на който на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер * и е избран абонаментен план „*“ с
месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с ДДС, със срок на действие на
договора от 24 месеца. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
месечни абонаментни такси и услуги за съответния период, за което са издадени
фактури. С оглед допуснатата забава при
изпълнението, на абоната е начислена мораторна лихва. Поддържа, че поради
забавата в плащането на дължимите суми, на основание т. 11 от договора във вр. чл. 75 от Общите условия, мобилният оператор прекратил
едностранно и предсрочно договора за мобилни услуги с ответника и начислил
неустойка за предсрочното му прекратяване в размер н** и
КЗП. Твърди, че са сключени два последователни договора за цесия – първият от
12.07.2019 г., сключен между *
и „*, а вторият - от 29.11.2019 г., сключен между „* и
ищеца. Поддържа, че с връчването на препис от исковата молба, с приложени към
нея уведомления за извършените цесии, следва да се счита, че ответникът е
надлежно уведомен за прехвърлените вземания по договора. Тъй като същият не е погасил
задълженията си, се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 20595/2019г., по описа на РС-Варна, 50-ти състав. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и
за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуване на вземането му
за сумите, предмет на заповедта. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.А.Ю., чрез особен представител адв. К.С. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за
допустимост и основателност на предявения иск.
В
съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат предствители.
От ищеца е депозирана писмена молба, в която са развити подробни съображения по
същество на спора.
След съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и
преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
За успешното
провеждане на така предявения иск е необходимо ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между „* и ответника по сключен договор за мобилни
услуги; размера на уговорената месечна
абонаментна такса; реално извършване на
доставката и потреблението на мобилни услуги за съответните периоди;
едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор;
наличието на валидна клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора; и валидно сключване на договори за цесия за процесното
вземане между договарящите страни.
Предмет
на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация
по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 20595/2019
г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в,
по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по
чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване
в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили
следните факти: ответникът да има качество на потребител на мобилни услуги за
процесния период и абонатен номер; ищецът в
качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено
между страните договорно отношение, да е предоставил посочените услуги на
ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения
във фактурите размер.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, наличието на действително облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на
мобилни услуги; че на ищеца е предоставен мобилен телефонен номер * с месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с ДДС; че претендираните суми са реално доставени и потребени от абоната; че договорът е прекратен едностранно
от страна на мобилния оператор; наличието на валидна неустоечна
клауза в посочения размер; че са сключени валидни договори за цесия на процесното вземане между договарящите страни.
Не е налице спор между страните, че
са били в твърдяните облигационни правоотношения с
предмет предоставени мобилни услуги. Видно е, че договорните отношения са
възникнали за срок до 24 месеца, с уговорена месечна абонаментна такса по
договора. Договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни
съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между
страните се регламентира от общите правила за договорните задължения.
Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка, за който факт
страните не спорят, а още повече при липсата на оспорване на представените
извлечения от електронната система на телекомуникационната компания, в които
доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод,
че е извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги.
Ето защо, съдът намира, че сумите,
начислени за осъществени услуги, са дължими, поради което потребителят дължи
цената за тях. Доказателства за извършено плащане на потребените
услуги не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този
факт, претенцията за главница по договора, за който е издадена фактура, се
явява доказана по основание и в размер на 370,90лв. следва да се уважи в пълен
размер.
С оглед извода за основателност на претендираната главница и предвид аксесорния
характер на обезщетението за забава, основателно се преценява и искането за
присъждане на мораторна лихва върху главницата в размер на 69,43лв. за периода от 09.05.2018 г. до 06.12.2019 г.
От анализа на ангажираните по делото
доказателства за дължима се преценява и претендирана
неустойка за прекратяване на договора.
Липсва нормативно ограничение и в рамките
на предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по
договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации: мобилния
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на бившия мобилен
оператор и нарушава принципа за справедливост. Предвид изложеното съдът приема,
че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД в този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016
по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г.
на ВКС , I т.о.
В случая обаче с оглед предявеното искане
за заплащане на неустойка в трикратния
размер на месечни абонаментни такси и представеното споразумение между мобилния
оператор и Комисията за защита на потребителите, съдът намира, че претендираният трикратен размер на неустоечното
плащане не противоречи на изискването за добросъвестност. Доказани са
основанията за възникване на неустоечното задължение.
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в предявения
размер за сумата от 62,46лв.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, които съобразно представените
доказателства възлизат в общ размер на 785лв.,
от които 360 лева адв. възнаграждение, 125лева платена дължима за исковото
производство държавна такса; 300 лв. за особен представител.
На
основание т.12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, за заплатена
държавна такса в размер на 25 лв. и 360лв. адвокатско възнаграждение, т.е. в
общ размер на 385лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С.А.Ю. с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, р-н *, следните суми: сумата от 370,90лв, представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 28.12.2017 г. до 19.02.2018
г. за ползването на мобилен номер * по договор * от 28.12.2017 г., сключен между ответника и „*“ ЕАД, сумата от 62,46 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор * от 28.12.2017 г. на основание т. 11
от договор * от 28.12.2017
г. за периода от 20.04.2018 г. до 28.12.2018 г., за които вземания са издадени
фактури от 20.01.2018 г., от 20.02.2018
г. и от 20.04.2018 г.; както и сумата от 69,43
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.05.2018 г. до
06.12.2019 г., които вземания са прехвърлени от „* на „* с договор за цесия от 12.07.2019
г., а от „* са прехвърлени на „Ю.” ЕООД с
договор за цесия от 29.11.2019 г. и за които
суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение
№553/05.02.2020 г. по ч.гр.д. №20595/2019 г. по описа на РС-Варна, 50 състав, на основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.А.Ю. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, р-н *. „*” № *, сумата
от, представляваща направени в заповедното производството съдебно-деловодни
разноски от 385лв. (триста осемдесет
и пет лева), както и
сумата от 785лв. (седемстотин осемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред първа
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: