Решение по дело №361/2018 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 43

гр.Поморие, 25.04.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Районен съд – Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                 

                            СЪДИЯ : Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 361 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от Г.В.Л. ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.В.А. против наказателно постановление (НП) № 18-0320-000841/08.10.2018 г. (л.7 от делото), на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП, затова, че на 05.10.2018 г., около 16.05 ч., в гр.Поморие, на ул. „Манастирска”, в близост до бензиностанция „SNG”, управлявал лек автомобил „БМВ 316 с рег. № NE слуд употреба на алкохол, констатирана с техническо средство дрегер Алкотест 7410+ ARSM-0078, отчело концентрация 0.51 на хиляда в издишания от водача въздух.

С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от редовно упълномощен (л.6) процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата. Застъпва становище, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя не е доказана по несъмнен начин, предвид допустимата грешка на техническото средство от 5 %  от измерваната концентрация. Счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и тъй като е издадено в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, с което жалбоподателят е лишен от възможността да направи писмени възражения по акта за установяване на административно нарушение.

АНО не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното пред него производство, като в придружаващото преписката писмо е изразеното становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП като нарушител. НП е връчено на жалбоподателя на 08.10.2018 г., а жалбата е  депозирана на същата дата, в срока по  чл.59, ал.2 ЗАНН.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) серия Д, бл. № 848641/05.10.2018 г. (л.8), съставен от С.М.Ж. – мл.автоконтрольор в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно оправомощен да осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. (л.12-13), на Министъра на вътрешните работи, т.1.3 от същата.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител и на свидетел, подписан е от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В обстоятелствената част на акта е посочена фактическа обстановка, идентична с описаната в НП.

НП е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189, ал.12 – началник група в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно определен да издава НП по ЗДвП с посочената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., т.2.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.

Въз основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число показанията на св.С.Ж., се установява следната фактическа обстановка.

На посочените в АУАН и НП дата, час и място – 05.10.2018 г., около 16.05 ч., в гр.Поморие, на ул. „Манастирска”, в близост до бензиностанция „SNG”, при управление на лек автомобил „БМВ 316 с рег. №, жалбоподателят бил спрян за проверка от контролни органи по спазването на правилата за движение в лицето св.Ж. и Н.С.Н., двамата служители на РУ – Поморие.

На водача била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух – дрегер Алкотест 7410+ с инв. № ARSM-0078, което отчело концентрация на алкохол в кръвта на Л. 0.51 на хиляда.

Посоченото техническо средство е преминало  успешно периодична проверка за техническа изправност на 12.09.2018 г., извършената проверка е със срок на валидност шест месеца, видно от представения по делото списък  рег. № 328вр-43149/13.09.2018 г.  (л.14), поради което съдът приема, че към датата на нарушението – 05.10.2018 г., средството, с което е извършена проверката е било технически изправно

След проверката с техническо средство актосъставителят и свидетел Ж. издал талон за изследване с № Д 848641-1 (л.9), в който отразил положителния резултат от техническото средство, като проверяваното лице посочило в талона, че приема показанията.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

По силата на чл.174, ал.4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, която към датата на процесното нарушение, както и към датата на издаване на обжалваното НП е Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози  (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.).

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство.

Съгласно чл.3, ал.2, т.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста.

В случая жалбоподателят не е оспорил показанията на техническото средство, поради което съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта му – 0.51 на хиляда, е надлежно установена с изправно техническо средство – дрегер Алкотест 7410+ с инв. № ARSM-0078.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че горепосочената концентрация на алкохол в кръвта му не е несъмнено доказана, предвид конкретната ѝ стойност и допустимата грешка на уреда при измерването.

Това е така, тъй като законът има предвид само установените стойности с конкретно използваното техническо средство при конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване с допустимо техническо отклонение – Решение № 428/11.11.2013 г. по н. д. № 1435/2013 г., III н. о., НК на ВКС, посочено в Решение № 2072/15.11.2018 г. по к. а. н. д. № 2508/2018 г. на АдмС – Бургас..

Действително горепосоченото тълкуванието на закона е дадено в случаите по чл.6 от Наредба № 30/27.06.2001 г. (отм.) – в случай на отказ на водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване – чл.6, ал.9 от Наредба № 1/19.07.2017 г., но по аргумент от по-силното основание е относимо и в хипотезата, в която водачът не оспорва показанията на техническото средство.

Правото на защита на жалбоподателя не е съществено нарушено с издаване на НП в срока за възражения по чл.44, ал.1 ЗАНН тъй като жалбоподателят е осъществил това си право в пълна степен с обжалването на постановлението пред съда.

Предвид изложеното и с оглед установената в случая концентрация на алкохол 0, 51 ‰ в кръвта на жалбоподателя, налице са обективните и субективните елементи от състава на административното нарушение по 174, ал.1, т.1 от ЗДвП, отговорността на водача е ангажирана законосъобразно от АНО, наложените наказания са в императивно определените от закона размери, които като такива не могат да бъдат изменяни от съда, поради което обжалваното НП се явява законосъобразно и правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0320-000841/08.10.2018 г., на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :