Решение по дело №3202/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              16.05.2019 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3202 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3202/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И.Д.Д. ЕГН ********** *** срещу решение №6689 от 09.01.2019 г на СРС , 58 състав по гр.дело №16328/2018 г по описа на СРС , с което е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК във чл.234 ал.3 т.2 КТ и чл.92 ЗЗД на „С.Б.“ ЕООД *** срещу въззивника , че последният дължи сумата от 420,65 лева неплатен остатък от неустойка по договор за повишаване на квалификацията от 12.04.2016 г, ведно със законната лихва от 22.01.2018 г до окончателното заплащане на неустойката ; и сумата от 40,04 лева  лихви за забава върху посочената главница за периода 11.02.2017 г – 18.01.2018 г, за които е издадена заповед за изпълнение №232 от 23.01.2018 г на Районен съд Русе по ч.гр.д.№449/18 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е ясно какво е било обучението му като „ресторантски работник“ , нито по делото е доказано , че е извършено такова обучение . Няма данни , че въззивникът е бил на безсрочен трудов договор , както и същият е изпълнил частично задълженията си .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва  въззивната жалба. Въззивникът е бил обучаван за повишаване на квалификацията му , а с частичното изпълнение е признал фактите на обучението си . Пред СРС въззивникът не е оспорил , че е бил обучаван , а неизпълнението му и прекратяване на трудовото му правоотношение са безспорни . Задължението за заплащане на неустойка е неделимо и не следва да се присъжда в частичен размер .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 22.01.2019 г и е обжалвано в срок на 05.02.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

 След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна  страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че ответникът не е изпълнил задължението си по договор за повишаване на квалификацията от 12.04.2016 г и 4 месеца след започване на обучението е прекратил безсрочния си трудов договор . Ответникът не е възразил за прекомерност на неустойката , но дори да се разгледа такова възражение , то е неоснователно предвид предмета и срока на договора .    

Решението на СРС е правилно.  Задълженията на страните по договор за повишаване на квалификацията от 12.04.2016 г са подробно описани в него , а въззивникът не е възразил за неизпълнен договор от ищеца. Нещо повече , ищецът е заплатил част от процесната неустойка и единствените му възражения са били , че така е погасил задълженията си . Възражението , че ищецът не е обучавал въззивника за повишаване на квалификацията му е изцяло ново за процеса и се явява преклудирано . Също преклудирано , а и неподкрепено с доказателства , е възражението на въззивника , че не е бил назначен на безсрочен договор. След като въззивникът е бил на трудов договор със срок за изпитване и той не е бил прекратен трябва да се счита , че трудовото правоотношение се е трансформирало в безсрочно . Отделно , това обстоятелство е без значение за изхода на спора , защото той касае  неустойка по договора за повишаване на квалификацията .

Правилно СРС е приел , че дори да се разгледа възражението за прекомерност на неустойката , това възражение е неоснователно . Неустойката е в размер на приблизително една работна заплата на ответника , а самият срок за обучение е 6 месеца .

Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са деловодните разноски на въззиваемата страна в размер на 360 лева адвокатско възнаграждение с ДДС .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 5000 лева – настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №6689 от 09.01.2019 г на СРС , 58 състав по гр.дело №16328/2018 г по описа на СРС .

 

ОСЪЖДА И.Д.Д. ЕГН ********** *** да заплати на „С.Б.“ ЕООД *** сумата от 360 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.