П Р И
С Ъ Д А
№ 921 22.06.2009 година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
На двадесет и втори юни две
хиляди и девета година
В публично заседание, в следния състав:
Председател:ІV-ти наказателен състав
Съдебни заседатели:1. ІV-ти
наказателен състав
2. ІV-ти
наказателен състав
секретар ІV-ти наказателен състав
прокурор С.М.
като разгледа докладваното от ІV-ти наказателен
състав
наказателно общ характер дело № 1921 по описа за 2008 година
П Р И
С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА
подсъдимият И.С.Н. - ЕГН **********, роден
на ................... г. в град Б., българин,
български гражданин, неосъждан, освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК, с основно образование, безработен, женен, с постоянен адрес в
село Р., понастоящем живущ *** за ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление:
- На 26.12.2007 г. в село Черноморец, Община
Созопол, Област Бургас, набрал отделно лице- С.В.В., ЕГН **********, транспортирал
същото с неустановен лек автомобил до град Бургас и град Русе и го превел с
микробус "Ф.Д." с per. № .........., собственост на М.Ч.Т., ЕГН **********,
през границата на страната с Република Румъния през ГКПП Русе Дунав мост
на 27.12.2007 г., с цел да бъде използвано за развратни действия-проституция
във Федерална Република Германия и за да бъде държано в принудително
подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е било извършено чрез
въвеждане на С.В.В. в
заблуждение- че ще работи във Федерална Република Германия като чистачка на
железопътни превозни средства и чрез използване на състояние на зависимост
- В периода от 13.01.2008 г. до 16.01.2008 г. в град
Бургас набрал и укрил в апартамент в град Б., отделно лице- С.В.В., ЕГН ********** и
транспортирал същото с лек автомобил „Ф." с per. № .............., собственост
на П.Г.И., ЕГН **********, до
пътен участък в близост до село Ветрен, Бургаска област, находящ се в посока от
село Ветрен за град Айтос, с цел да бъде използвано за развратни действия
-проституция, и за да бъде държано в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, като деянието е било извършено чрез използване на принуда и чрез
използване на състояние на зависимост- престъпление по чл. 159б,
ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 159а, ал. 2, т. 2,
предложение първо и второ и т. 4 вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК,
като на основание чл.304 от НПК го признава за НЕВИНЕН и оправдава по
повдигнатото обвинение по чл. 159а ал.2 т.6 от НК, поради което и на
основание по чл. 159б, ал. 2, вр.
ал. 1, вр.
чл. 159а, ал. 2, т. 2,
предложение първо и второ и т. 4, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл.54 от НК го осъжда на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ ГОДИНИ и глоба в размер на 3000 лева.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание ЛОС, което
да бъде изтърпяно в затвор.
ПРИЗНАВА подсъдимият И.С.Н. - ЕГН **********, роден на ........ г. в град Б., българин, български гражданин, неосъждан,
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с основно
образование, безработен, женен, с постоянен адрес в село Р., понастоящем
живущ *** за ВИНОВЕН в
това, че при условията на продължавано престъпление:
- На 30.12.2007 г.,
в съучастие като извършител със С.В.Т., ЕГН *********,***, Федерална Република Германия, склонявал С.В.В., ЕГН **********, към
проституция и деянието е извършено с користна цел
- В периода от 13.01.2008 г. до 16.01.2008 г., в
град Бургас, склонявал С.В.В., ЕГН **********,
към проституция и деянието е извършено с користна цел- престъпление
по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 155, ал. 3, вр.
ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл.54 от НК го осъжда на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ и глоба в размер на 6000 ЛЕВА.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното наказание ЛОС, което
да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип.
НАЛАГА на основание чл.23 ал.1 от НК ОБЩО наказание на
подсъдимия И.С.Н. в
размер на най-тежкото измежду така наложените му, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ШЕСТ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното общо наказание ЛОС,
което да бъде изтърпяно в затвор.
ПРИСЪЕДИНЯВА ИЗЦЯЛО към така определеното общо
наказание ЛОС- наказанието ГЛОБА В РАЗМЕР НА 6000
ЛЕВА.
ПРИЗНАВА подсъдимият С.В.Т.- ЕГН **********,***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с основно образование, безработен, с постоянен адрес в град Б.за ВИНОВЕН в това, че за времето от 29.12.2007г. до 13.01.2008 г. в град Франфуркт, Федерална Република Германия, набрал и приел в апартамент в град Франфуркт, Федерална Република Германия, отделно лице - С.В.В., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни действия - проституция и за да бъде държано в принудително подчинение, независимо от съгласието му, чрез използване на състояние на зависимост -престъпление по чл. 159а, ал. 2 т. 4, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл.304 от НПК го признава за НЕВИНЕН и оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 159а ал.2 т.6 от НК, поради което и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и глоба в размер на 6000 ЛЕВА.
ОТЛАГА на основание чл.66 от НК
изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия С.В.Т. ЗА СРОК ОТ
ПЕТ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимият С.В.Т.- ЕГН **********,***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с основно образование, безработен, с постоянен адрес в град Б.за ВИНОВЕН в това, че на 30.12.2007 г., в съучастие като извършител с И.С.Н., ЕГН **********,***, Федерална Република Германия, склонявал С.В.В., ЕГН **********, към проституция и деянието е извършено с користна цел- престъпление по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр.чл.54 от НК го ОСЪЖДА на Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и глоба в размер на 6000 ЛЕВА.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от
НК изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода на
подсъдимия С.В.Т. ЗА СРОК ОТ ПЕТ
ГОДИНИ.
НАЛАГА на С.В.Т. на основание чл.23
от НК ОБЩО наказание в размер на най-тежкото измежду така определените му, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
ОТЛАГА на основание чл.66 от НК
изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия С.В.Т. ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ.
ПРИСЪЕДИНЯВА
към така определеното общо
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наказанието ГЛОБА В РАЗМЕР НА 6000 ЛЕВА..
ОСЪЖДА подсъдимите И.С.Н. и С.В.Т. с установена по делото самоличност да заплатят в полза на държавата сумата от по
46.25 лева всеки съдебни разноски по делото.
Присъдата
подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд, гр. Бургас в 15-дневен
срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ІV-ти наказателен състав
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. ІV-ти
наказателен състав
2.
ІV-ти наказателен състав
мотиви към
присъда № 921 /
22.06.2009г. по н.о.х.д. №1921/ 2008г. по описа на Бургаския районен съд
Производството е образувано по внесен в Бургаския районен съд обвинителен акт на БРП против лицето И.С.Н. с обвинение за извършени престъпления по чл.195б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а ал.2 т.2 предложение първо и второ т.4 и т.6, предложение първо и
трето вр. ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК и чл.155 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26
ал.1 от НК и лицето С.В.Т. за
извършени престъпления по чл.159а ал.2 т.4 и т.6 предложение първо и трето вр.
ал.1 от НК и чл.155 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК.
Подсъдимите не се признават за виновни по повдигнатите обвинения. Дават
обяснения, като оспорват изложените в обвинителния акт обстоятелства и отричат
да са извършвали престъпления.
Защитниците на Н. и Т. намират обвинението за недоказано по безспорен и
несъмнен начин, като пледират за оправдателна присъда.
Представителят
на БРП поддържа обвинението срещу
двамата подсъдими. Счита, че престъпленията са осъществени от обективна и субективна страна. Пледира за осъдителна присъда.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В началото на месец декември
2007г. свидетелката С.В. напуснала
дома на родителите си в село Р. и се преместила в с.Ч.. Там живеела под наем и работила на строителен обект,
който се изграждал в същото населено място. Малко преди коледните празници, В. *** с подсъдимия И.Н. и свидетеля С.М.,
които познавала, защото живеели в село Р. Разговаряли известно време,
като по време на срещата им младата жена споделила, че работи на строеж, живее
самостоятелно и в момента няма приятел. Н. бил наясно, че В. не
се разбира с родителите си и възнамерявал да склони последната да проституира в
чужбина, като по този начин я използва за развратни действия. За да реализира
тези свои намерения подсъдимият отново на 26.12.2007г. потърсил момичето в село
Ч. Тази втора среща между тях се провела отново в присъствието на свид.М.. В тези разговори последният участвал по идея на
подсъдимия, като дори на въпросната дата му услужил със сумата от 500 лева. Н.
обяснил на приятеля си, че парите са му необходими, за да пътува с В. до
Германия. Когато се видял с пострадалата подсъдимият започнал да я убеждава, че
трябва да отиде с него до Република Германия, че ще и осигури работа като
чистачка на ж.п.вагони при
заплащане от 40 евро на ден, както и в това, че възнамерява да напусне жената,
с която живее и да остане с В.. Целта на Н. била да изведе пострадалата
безпрепятствено от страната, като в Германия я принуди да работи противно на
волята и като проститутка и по този начин я държи в принудително подчинение,
присвоявайки спечелените от нея пари. В изпълнение на този план подсъдимият се
постарал да спечели доверието на В., като я заблудил относно истинските си
намерения, обяснявайки и колко добре се живее в Германия. Освен това я уверил, че
не трябва да се безпокои за нищо, тъй като ще поеме всичките разходи по
пътуването и осигури незабавно транспорт обратно, ако нещо, след пристигането
им не и хареса. Пострадалата била в такова душевно състояние, че лесно се
поддала на натиска на Н. и повярвала в думите му, без да си дава сметка за
истинските му намерения и преследвана цел. Още същата вечер, след като младата
жена приела предложението, тримата напуснали село Ч. придвижили се до гр.Б. с лек автомобил, взели бащата на подсъдимия и всички
заедно продължили за гр.Р. В. не носила багаж и
разполагала само с незначителна парична сума в наличност, мобилен телефон и
лична карта. Рано сутринта на 27.12.2007г. пристигнали в Р. Там Н. и момичето
останали да нощуват в хотел, а двамата им спътници отпътували обратно за гр.Б. По-късно подсъдимият организирал транспорта до
Германия, след което се обадил на братовчед си- С.Т. и
му обяснил, че след два дни пристига и очаква да бъде посрещнат в гр.Франкфурт. На 27.12.2007 г., около 17.00 часа Н. и В. се качили в микробус „Ф." с per. №.........., собственост на М.Ч.Т., ЕГН **********, извършващ
редовни пътнически превози до Република Германия. Подсъдимият взел мобилния
телефон и личната карта на момичето, като последния документ предал на шофьора
на микробуса, за да го показва пред съответните гранични власти. Същият ден и с
описания микробус двамата преминали границата на страната с Република Румъния
през ГКПП Дунав мост. Докато пътували към Германия, подсъдимият така и не
върнал мобилния телефон на В., осуетявайки по този начин възможността и да комуникира и поддържа връзка с други хора.
Пострадалата нямала парични средства, за да посреща дори дребните си нужди, а
това, че не знаела чужди езици допълнително създавало у нея усещането, че е
изцяло зависима от подсъдимия и трябва да изпълнява неговите желания и
указания. Н. купувал единствено храна на С.В. по време на пътуването.
Последната от своя страна избягвала разговорите със спътника си защото била
изморена от пътуването и силно притеснена от първото си излизане извън
страната. Пристигнали в гр.Франкфурт на 29.12.2007г., като на автогарата в
посоченото населено място ги чакал подсъдимия С.Т.. Той настанил двамата в нает
от него апартамент в град Франкфурт. Сутринта на 30.12.2007г. пострадалата
заявила на Н., че не се чувства добре и иска да се прибира в България.
Последният и отвърнал, че няма пари за връщане обратно и че ако В. има такива
може да се прибере. Естествено подсъдимият бил наясно, че последната няма
парични средства и след като младата жена разговаряла по телефона със свидетеля
Д.И., който обещал да и прати сумата от 200 евро, но
така и не разбрал на какъв адрес в гр.Франкфурт трябва
да стане това, двамата мъже открито заявили на В., че трябва да работи като
проститутка, за да печели пари. Н. и Т. дали на пострадалата да разбере, че в
противен случай ще остане на улицата. Момичето било много притеснено при това
изявление на подсъдимите, които междувременно я отвели на по-горен етаж в
същата сграда. Там друг мъж попитал Н. и Т. дали пострадалата е неясно с какво
се захваща и получил утвърдителен отговор от тях. В крайна сметка Н. заявил на В.,
че решението е лично нейно, но тъй като алтернативата била да остане на улицата,
без подслон и пари, на непознато място и в чужда държава В. приела
предложението му да проституира. Момичето възнамерявало да прави това само, за да събере пари за връщане в България. Четиримата
заедно-двамата подсъдими, В. и непознатото лице отишли с автомобил в клуб,
който се намирал извън града. Пострадалата била представена на жена с псевдоним
“Д.”, която отговаряла за организацията на предлаганите услуги и реда на
посоченото място. На В. било обяснено, че в клуба се
работи по бельо, секс услугите на клиентите се предоставят в различни помещения
на посоченото място, а паричните суми получава “Д.”. На това място пострадалата
се запознала с българските гражданки Р.Д., използваща
псевдоним “Д.” и Е.Р. с
псевдоним ”Г.”. От тях научила, че клиентите заплащат по 88 евро на ден, като
цената включва храна, напитки и консумиране на секс- по
желание с всяко едно от момичета. Пострадалата споделила с тях притесненията
си, че никога преди това не е проституирала. За времето от 30.12.2007г. до
11.01.2008г. В. предоставяла платени секс услуги в посочения клуб. “Д.” трябвало
да заплаща на пострадалата по 150 евро на ден.
На 31.12.2007г. Н. посетил публичния дом и взел от
въпросната “Д.”-лице неустановено по делото сумата от
250 евро, която трябвало да получи В. за предлаганите секс услуги в
заведението. Още същия ден Н. обяснил на пострадалата, че няма пари, за да
поеме разходите и обратно, след което си тръгнал, отпътувайки със самолет до
България. След завръщането си в страната Н. се видял с М., като му разказал, че
В. е останала да работи като проститутка в Германия. Последният от своя страна
изразил опасения, че родителите и ще се притесняват, но подсъдимият го
успокоил, че никой няма да разбере с какво се занимава същата.
На
01.01.2008г. подсъдимият Т., придружен от същия непознат мъж, който ги завел в
заведението, също посетил клуба и заявил на В., че им дължи сумата от 550 евро.
На въпроса на пострадалата защо трябва да плаща тези пари, последният
отговорил, че Н. е трябвало да я уведоми, след което започнал да заплашва
момичето, че ще го заведат при пакистанци или араби. В. се
притеснила много от грубото държание на подсъдимия Т. и поведението му,
разкриващо недвусмислени намерения за саморазправа с момичето и след проведен
разговор с “Д.” разбрала, че трябва да заработи и плати и тази парична сума. Потърпевшата
осигурила и предала чрез “Д.” сумата от 550 евро, след което отново се появил
подсъдимия Т. и поискал този път 200 евро, с обяснението, че бил дал заем на Н.
и парите трябва да му се възстановят. Пострадалата първоначално го излъгала, че
е пратила тази сума на Н. в България, след което въпреки всичко решила да му
даде 200 евро, част от които взела в заем. По време на
престоя си В. успяла да се свърже по телефона със
свидетеля С.И., с когото работили заедно в Ч., като му казала, че е в чужбина и
се опитва да се върне.
На
11.01.2008г. “Д.”, след многократни настоявания от страна на пострадалата,
позвънила на подсъдимия Т., като го убедила, че трябва да организира връщането
на В. в България. Последният взел момичето от клуба и чрез свой познат- И.И. уредил
транспортирането на пострадалата обратно до България. Младата жена била качена
в автомобил марка “Р.”, с регистрационен номер...............,
управляван от свидетеля Б.В.. Т. заплатил цената
на превоза на последния и му обяснил, че трябва да свали В. на пътен възел
“Петолъчката”, намиращ се на пътя София-Бургас.
На 13.01.2008г. В. се завърнала
в страна, пътувайки с посоченото по-горе превозно средство и още на същата дата
била откарана до “Петолъчката”. Там я очаквали подсъдимия Н. и свидетеля М.. С лек автомобил, управляван от подсъдимия тримата се
придвижили до гр.Бургас, като по пътя до там Н.
категорично заявил на В., че ще работи за него като проститутка в гр.Бургас.
Пострадалата се опитала да се противопостави, но последния отговорил, че ще я
пребие и ще я остави гола на пътя, както и това, че няма да може да се отърве
от него. Подсъдимият обяснил на момичето, че трябва да проституира за него, което
означавало, че е длъжна да му предоставя спечелените от секс-услугите парични средства. В. държала
да се види с родителите си, но въпреки желанието и Н. ***-жилище, обитавано от
свидетелката Р.П.. Освен нея в апартамента се намирал и П.И.-чичо
на подсъдимия Н.. Заведена отново на непознато място и сериозно уплашена и
стресната от поведението на Н. пострадалата се съгласила да проституира, като
нарежданията на последния били да нощува в жилището и да му предава изкараните
пари. На 14,15 и 16.01.2008г. Н. превозвал пострадалата с лек автомобил,
собственост на П.И. до пътен участък, намиращ се близо
до село Ветрен, гледано в посока към гр.Айтос. Там
момичето било оставяно да проституира за времето от 00.00 часа до 04-05.00
часа. Рано сутринта Н. връщал обратно пострадалата в гр.Бургас. В. разполагала
с мобилен телефон, но той бил оборудван със СИМ-карта, която не позволявала
провеждане на изходящи обаждания, поради липса на предплатен импулсен кредит.
Младата жена изрично била предупредена от Н. да не се опитва да избяга от него,
като за този период от време изкарала на пътя и предала на подсъдимия сумата от
45 лева.
Междувременно родителите на В. правили
многократно опити да се свържат с дъщеря си и след като не успели да осъществят
контакт с момичето предприели действия
по издирването и. Първо посетили квартирата на пострадалата в с.Ч. след това разговаряли със свидетеля И.,
който им споделил, че се е чул по телефона с В. и
от нея разбрал, че се намира в Германия. На 15.01.2008г. родителите на
потърпевшата подали сигнал в РПУ гр.Созопол за
изчезването и. Веднага стартирали необходимите издирвателни
мероприятия и на 16.01.2008г. В. била открита от
служители на полицията на посочения по-горе пътен участък, където проституирала
по настояване на подсъдимия Н.. Пострадалата подробно разказала на органите на
реда и на родителите си какво се е случило с нея, как е изведена извън граница
в Република Германия и принудена да проституира от Н. и Т. и как след
пристигането и в България нещата се развивали по описания по-горе начин, на пътния възел близо до село
Ветрен. Няколко дни след, като момичето се прибрало при родителите си, по
телефона и позвънил подсъдимия Н., като поискал да не подава жалби в полицията
и да го уведоми за намеренията си, за да знае той какви действия да предприема
след това. В. разказала за този разговор на родителите си, както и на водещия
разследването.
В хода на съдебното следствие С.В. подробно
разказва, как през месец декември 2007г. се е срещнала в село Ч.два пъти с
подсъдимия Н. и свидетеля М., като по време на второто им виждане Н. директно я
поканил с него в Германия, обещавайки да поеме пътните разходи, предлагайки и
включително възможност да започне работа като чистачка на ж.п. вагони. Споделя,
че познавала подсъдимия, тъй като са от едно село, имала му доверие и понеже били в добри отношения
повярвала на казаното от него. Пострадалата се сеща как са пътували с автомобил
до гр.Русе, придружени от бащата на Н., като заявява, че двамата с него
пренощували в хотел в гр.Русе, след което потеглили за
Република Германия с микробус. Твърди, че по пътя до Франкфурт не е разполагала
с мобилния си телефон, а след като пристигнали, апарата и бил върнат. Спомня
си, че подсъдимите Н. и Т. я завели при непознато за нея лице от турски
произход, като и казали, че няма друг изход освен да работи като проститутка в
място, на което ще я отведат или в противен случай остава на улицата. Разказва,
че изправена пред реалната възможност да няма къде да нощува, на непознато
място и в чужда страна се съгласила да проституира, противно на волята си.
Заявява, че била излъгана от подсъдимия Н. който твърдял, че може да и осигури
работа, както и относно възможността, във всеки един момент да се върне обратно
в България. Свидетелства, че е била крайно притеснена, никога преди това не е
проституирала и принудена от подсъдимия се съгласила да направи това нещо.
Подробно описва мястото, на което била отведена от двамата подсъдими и
неустановеното лице от турски произход, като се сеща за опасенията си, дали
въобще може да се справи с това, което се очаква от нея, както и за недоверието
с което била посрещната в началото от отговорника за клуба-“Д.”.
Потвърждава по време на разказа си идването в заведението на подсъдимия Н.,
който взел от “Д.” 250 евро и след това посещенията на подсъдимия Т., който от
своя страна я изнудвал първо за сумата от 550 евро, а после за 200 евро, които
тя от своя страна му дала. Разказва как се прибрала в България и била свалена
на “Петолъчката”, а там я чакал Н., който и заявил, че трябва да проституира за
него в България или ще я пребие от бой. Спомня си как се е съгласила да прави
това от страх, като условието поставено от последния било да му дава всички
изкарани пари, в резултат на предлаганите от нея секс-услуги. Подробно описва
мястото, на което била водена, за да нощува в к-с “М.Р.”,,
както и лицата, с които е контактувала по време на престоя си там до
момента, в който била открита от служители на полицията.
Свидетелят Б. В. разказва как около новогодишните
празници в края на 2007г. се връщал към България от Белгия. Минал през
гр.Франкфурт, откъдето качил пострадалата, като преди това обаче по телефона му
се обадил познат на име И. и с него се уговорили да се чакат до бензиностанция
”Шел”, на околовръстния път, минаващ край посоченото
по-горе населено място. Там качил момиче, за което му било обяснено, че трябва
да откара до “Петолъчката”. Заявява, че приятелят му И. заплатил транспортната
услуга, а той от своя страна превозил момичето до посоченото място, като там на
бензиностанция “OMB” го потърсило лице, което
след това разпознал в полицията, а пътничката била откарана с друг автомобил. Спомня
си, че момичето разговаряло с някого от неговия мобилен телефон
С.В.-майка на пострадалата свидетелства, че през месец декември
2007г. С. отишла да живее на квартира в с.Ч., но
поддържали постоянна връзка по телефона. Лично тя останала учудена след като
дъщеря и не се обадила, за да я поздрави за именния ден на 27.12.2007г. Спомня
си как започнала да я търси упорито по телефона от следващия ден, но не могла
да осъществи контакт. Разказва, че на 01.01.2008г. заедно със съпруга си
посетила квартирата на С., но им обяснили, че тя отсъства от няколко дни. Сеща
се, че провела срещи с познати на дъщеря си, от които научила, че тя пребивава
в Германия, след което незабавно уведомили полицията за отсъствието и. Твърди,
че след завръщането в дома си, С. и разказала какво е преживяла и как е била
насилвана от двамата подсъдими да проституира.
В.В.-баща на пострадалата разказва, че преди Коледа дъщеря му
се скарала с майка си, след което се преместила на квартира в село Ч.. Спомня
си, че след празниците правили многократно опити да се свържат с дъщеря си и тъй
като не успели уведомили полицията за отсъствието и. Около седмица по- късно служители на МВР довели дъщеря му в с.Р. Заявява,
че е присъствал на част от разговорите с дъщеря си, която подробно описала къде
е била отведена от двамата подсъдими, защо се е наложило да напусне страната,
както и подробности относно престоя си в чужбина, включително и това как насила
са я карали в Германия и България да проституира. Спомня си обясненията на
детето си, че са и взели личната карта и мобилния телефон и не е имала никаква
възможност да се върне обратно в страната.
А.В.-брат на пострадалата
свидетелства, че през месец декември 2007г. В. изчезнала
и родителите му я обявили за издирване. Впоследствие сестра му споделила как
подсъдимият Н. я е карал да проституира в клуб в Германия.
Свидетелят С.М. по време на
съдебното следствие
заявява, че показанията му по време на досъдебното производство
са дадени под натиск, независимо, че това е станало в присъствието на съдия.
Твърди, че е посещавал село Ч., заедно с Н., като там пили кафе и разговаряли с
пострадалата и същия ден е оставил последния да пренощува там. Обяснява, че на другия
ден е взел от Ч. Н. и В. и заедно с бащата на първия ходили до гр.Русе. По пътя
присъствал на разговор между подсъдимия и потърпевшата, по време на който се
коментирало, че двамата ще работят в Германия. След това, по негови спомени се
видял с подсъдимия на Нова година, който му споделил, че се е върнал, а В. е
останала в Германия. Разказва, че 3-4 дни по-късно с подсъдимия Н. взели с
автомобил пострадалата от “Петолъчката” и пътували до гр.Бургас,
като той лично откарал двамата в к-с “М.Р.”.
По време
на разпита, даден пред съдия на 16.04.2008г. в хода на досъдебното производство
М. е свидетелствал, че действително е придружил подсъдимия Н.
***, където се видели с пострадалата и пили заедно кафе и втори път
около Коледа. Спомня си, че на първата среща Н. разпитал В. с
какво се занимава, къде работи и какви доходи получава, при второто им
посещение и предложил директно да отиде с него в Германия, като обявил, че ще
се откаже от жената, с която живее в момента. Заявява, че подсъдимият е
убеждавал В. да отиде с него, като и разказвал, че има роднини в Германия и
може да и намери работа за 40-50 евро на ден. Твърди, че по същото това време,
малко преди да се видят с пострадалата за втори път Н. споделил с него, че е в
затруднено финансово положение и му поискал в заем сумата от 500 лева, които
той от своя страна му дал. Обяснява, че всички заедно, придружени от бащата на
подсъдимия пътували до гр.Русе и след пристигането им пострадалата и Н.
останали да нощуват там, преди да отпътуват до Германия. Той и бащата на
подсъдимия се върнали, а на 31.12.2007г. приятелят му се обадил по телефона, за
да го уведоми, че се е прибрал в България. Същият ден се срещнали и Н. обяснил
на М. как В. е останала да работи като проститутка в Германия. Известно време
по-късно последният отново му звъннал по телефона, като му заявил, че
пострадалата се прибира от Германия и трябва да отидат да я посрещнат. Взели я
с лек автомобил марка “О.” от бензиностанцията на “ОМВ” на “Петолъчката” и
потеглили към гр.Бургас. Спомня си, че по време на
пътуването подсъдимият бил много изнервен, като през цялото време се карал на С.. Същевременно споделя и своите наблюдения, че когато И.
се ядоса става много агресивен и лично той изпитва страх от него, когато
изпадне в такова състояние. Разказва как Н. заявил на В., че ще трябва да
работи като проститутка в гр.Бургас и когато тя изразила несъгласието си,
заплашил да я пребие и остави гола на пътя. След това негово поведение и
държание последната се съгласила да проституира. Твърди, че отишли в к-с “М.Р.”, в апартамент, в който
заварили две жени и мъж на име П.-чичо на подсъдимия, за който знаел, че се
занимава със сводничество и има проститутки. Обяснява, че Н. и В. останали там, а той се прибрал в село Росен. Сеща се, че
няколко дни по-късно Н. му звъннал по телефона, като му обяснил, че С. е
задържана в полицията, докато проституира.
Свидетелят
С.И. разказва, че познава пострадалата, която живеела
на квартира в с.Ч. през месец декември 2007г. Заявява,
че се е виждал често с нея, като работили заедно на строителен обект. Спомня
си, че след 20 декември В. изненадващо изчезнала и
хазяйката и провела разговор с него по повод заплащането на наема. Твърди, че
на трети януари пострадалата му се обадила по телефона, от непознат номер, като
му казала, че се намира на границата.
Д.И. разказва, че е съдружник във фирмата, изпълняваща строежа на обекта
в село Ч., на който била наета да работи и пострадалата. Спомня си, че В. е
работила в неговата фирма през месец декември 2007г., но е изчезнала за определен
период от време. Сеща се за това как е приел телефонно обаждане от нея и по
време на разговора им пострадалата му обяснила, че се намира в Германия и се
нуждае от пари. Твърди, че първоначално му поискала сумата от 400 евро, но той
и заявил, че и 200 евро ще стигнат за връщане обратно. На въпроса му как да изпрати парите
пострадалата не му отговорила веднага. По-късно получил съобщение на мобилния
си телефон, в което били посочени банкова институция и имената на В., но не и
номер на сметка, където да бъдат изпратени парите. Твърди, че не и изпратил
сумата, тъй като не повярвал на разказа на момичето. Разказва, че по телефона
потърпевшата споделила с него, че се е “прекарала”, но така и не разбрал какво
означава това. Заявява, че имал информация, за това че родителите на В. са ходили да я търсят на строителния обект.
Р.Д. свидетелства в хода на съдебно следствие, че познава пострадалата и
са работили заедно в клуб в Германия, където предлагали секс-услуги. Спомня си,
че заведението през зимата на 2007г., когато там се появила В. се ръководило от жена на име “Д.” и тя била лицето, на което
клиентите заплащали за получената услуга. Разказва как веднага е усетила, че
пострадалата няма опит с мъжете, за това се наложило по настояване на “Д.” да и
покажат какво точно харесват клиентите, с които правили секс. Твърди, че не
помни кой е довел С. в клуба, нито се сеща за конкретни лица, които са я
посещавали. Заявява, че плановете на В. били да събере средства, за да се върне
в България и че е чувала от пострадалата за това, че има да връща на някого
пари.
По време
на разпита си, даден пред съдия на досъдебното производство Д. споделя, че
пострадалата и разказала в Германия как никога преди това не е проституирала и
действително е изглеждала много неопитна, поради което се наложило да и дава
съвети как да
задоволява клиентите. Заявява, че е правила, както и С. секс с всеки един от
клиентите на заведението. Разказва, че подсъдимият Т. е идвал при В. в клуба и
тя му давала пари, но не може да посочи за какви суми става въпрос. След
прочитане на дадените от нея по време на досъдебното производство показания
пред съдия уточнява, че това което е казала по време
на първия си разпит отговаря на истината и е вярно.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на С.В. ,С.В., В.В., А.В.,
Банко В., С.И., Д.И. и Р.Д., като счита същите за достоверни, а удостоверените
посредством тях факти и обстоятелства намира за изложени по безпристрастен и
обективен начин. Според настоящия състав всички изброени свидетели са заявили
ясно и последователно това, което им е известно по случая и независимо от
малките неточности в разказите им, дължащи се на изминалия период от време тези
посочени по-горе лица са убедителни и категорични в спомените си за случилото
се през месец декември 2007г. и януари 2008г. Съдът кредитира изявленията
на свидетеля М., направени по време на разпита му пред съдия-на досъдебното
производство, като намира, че съобщените от него в този по-ранен момент факти и
обстоятелства са верни и отразяват възприятията му за случилото се по обективен
и безпристрастен начин. По мнение на настоящия състав показанията му дадени по
време на съдебното следствие не могат да бъдат ценени, а изцяло недоказано и
голословно остава твърдението за упражнен върху него полицейски натиск.
Свидетелката Р. П. твърди, че не
познава пострадалата, но си спомня, че през месец януари 2008г. получила
обаждане от снаха си Г., след което се срещнала с нея в кв.”А”, а малко след
това я поканила, заедно с приятелката и да пият кафе в к-с “М.Р.”.
Заявява, че така и не говорила с другото момиче, след което двете си тръгнали без да нощуват в апартамента и. Показанията и се
опровергават както от фактите съобщавани по време на разпита на свидетелите В.
и М., така и от събраните по делото писмени доказателства-включително проведен
следствен експеримент и извършен оглед на жилището и. Ето защо съдът не дава
вяра на казаното от П..
Подсъдимите са дали обяснения, след изслушване на всички свидетели, с изключение на П.
И.Н. твърди, че е имал интимна връзка с пострадалата и тя самата е поискала да отиде в Германия с него. Разказва, че заедно с баща си и приятеля му М. са пътували до Русе, а след това до Франкфурт се придвижили двамата с В.. Споменава, че в Германия ги посрещнал подсъдимия Т., който уредил хотел, в който да нощуват. Заявява, че действително е поел пътните разходи на потърпевшата, но целта на посещението му е била закупуване на лек автомобил, след което, трябвало до се върне обратно в България. Твърди, че пострадалата проституирала в България и възнамерявала да прави точно това и в Германия. Спомня си, че се наложило да се върне много бързо в България, тъй като възникнали усложнения по повод бременността на жената, с която живеел и затова предложил на В. да се прибере в България с него, но тя отказала. Освен това, според него изразила готовност да върне парите, които Т. бил похарчил за хотела. Обяснява, че на 13.01.2008г. пострадалата му се обадила по телефона, като го уведомила, че се прибира и поискала да я посрещне на “Петолъчката”. Сеща се, че младата жена пристигнала с микробус и тръгнали с автомобил, придружени от М. ***. По време на пътуването обаче последната пожелала да отиде в Бургас, тъй като там имала позната и смятала да остане при нея. Казала, че няма как да обясни отсъствието си на своите родители, след което в гр.Бургас, кв.”А” се срещнала с жена, която Н. познавал само визуално. Според него двамата с М. ***, оставяйки пострадалата в кв.”А.” в компанията на лице на име Г., придружено от свидетелката Р.П.. Заявява, че не взимал личните документи на В., нито пък и е обещавал да я уреди на работа като чистачка на ж.п.вагони в Германия. Твърди, че не е упражнявал насилие срещу потърпевшата, като между тях е имало неразбирателство, но по повод на интимната им връзка.
Подсъдимият Т. обяснява, че живеел и работил в строителството в Германия и през 2007г. около коледните празници му се обадил братовчед му Н., с молба да го посрещне в гр.Франкфурт. Твърди, че Н. го посещавал неколкократно в Германия и по това време се занимавал с покупко-продажба на леки автомобили. Заявява, че когато посрещнал своя роднина във Франкфурт за пръв път видял В.. Спомня си, че настанил двамата в сградата, в която живеел под наем, като заплатил вместо тях цената на нощувките от общо 60 евро. Разказва, че на третия ден се обадили по спешност на подсъдимия Н., като се наложило същият да пътува бързо за България. На въпроса му какво ще стане с момичето Н. отвърнал, че ще се върне бързо, след което смята да закупи кола и да се прибере заедно с пострадалата обратно. Сеща се, че по същото време В. се запознала с лице от турски произход, което и обяснило, че ще и намери хубава работа, с добро заплащане. Твърди, че те двамата разговаряли на турски език и той не разбрал какво точно си казват. Същевременно заявява, че В. приела предложението на “турчина”. Обяснява, че придружил двамата до мястото, на което този човек предлагал работа на пострадалата, за да може да си вземе парите, които заплатил за нощувката и храната на Н. и В.. Описва мястото, където потърпевшата трябвало да работи, което представлявало къща с надпис “188”, отдалечена на около 15-20 км. от Франкфурт. Няколко дни по-късно посетил отново клуба и разбрал, че С. работи там като проститутка. Разказва, че по време на второто му отиване там пострадалата била само по бельо и му върнала сумата от 200 евро. Според него В. изглеждала нормално и не му се сторила притеснена. Няколко дни по- късно, по негови спомени, му се обадила В., като го помолила да намери транспорт до България, което и направил, осигурявайки и място в микробус, който пътувал от Белгия за България.
Съдът намира обясненията на подсъдимите за израз на защитната им
позиция, а твърденията им приема за неверни и не ги цени, като същите
категорично се опровергават от фактите, изложени в показанията на изброените
по-горе свидетели, с изключение на Р.П., както и от останалия, събран по делото писмен доказателствен
материал. Настоящият
състав счита разказите на двамата подсъдими за недостоверни, като намира, че
макар и да следват някаква хронология при описване на събитията, изложенията им
са непоследователни и противоречиви, както сами по себе си, така и едни спрямо
други и не отразяват правилно и обективно техните възприятия за случилото се.
В хода на производство не са ангажирани убедителни доказателства в подкрепа на тезата на подсъдимия Н., че се наложило спешно връщане в България и затова, след като пострадалата не пожелала да отпътува с него закупил самолетен билет и се прибрал в страната. Неговите изявления са в противоречие, както със събраните по делото гласни доказателства, така и с приобщените в хода на процеса писмени документи и извършени експертизи. Изказването му се разминава сериозно, включително и с твърденията на другия подсъдим, който заявява, че е провел разговор с Н. и последният му обяснил как ще се върне при първа възможност в Германия, за да купи кола и вземе С., което естествено не направил. Казаното от Н. противоречи и на изявленията на свидетеля М., направени по време на съдебно следствие, независимо, че съдът не ги кредитира, а именно, че след като посрещнали В. в България са я откарали в к-с “М.Р”,а не в кв.”А.”. Обясненията на Т. също се опровергават по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства и най-вече от показанията на свидетелките В. и Д., които са категорични, че последният е посещавал публичния дом неколкократно и е искал пари от пострадалата. Така и недоказана остава неговата версия, изложена по делото, че е посетил клуба само веднъж, за да вземе сумата от 200 евро, най-малкото защото това е било на практика невъзможно-той да получи пари още преди потърпевшата да започне работа. На отделен коментар подлежи факта, че същият е ходил да изнудва пострадалата за пари и е получил общо сумата от 750 евро-надхвърляща в пъти-две нощувки в общежитие, които осигурил. Тези негови посещения са станали достояние, включително и на свидетелката Д., която е била през цялото време с потърпевшата и е имала възможност да наблюдава отблизо лицата, които са контактували с В.. Никой от двамата подсъдими няма обяснение за това как точно пострадалата се е свързала с това неустановено по делото лице от турски произход, след като е попаднала на място което не познава, без да знае език, без средства и възможност за контакти. Ето защо съдът приема, че именно двамата подсъдими са завели момичето при въпросния мъж и с негова помощ и посредничество, след като предварително са принудили В. да се съгласи да проституира са го откарали в клуба.
При така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира, че с деянията си подсъдимият И.Н. е
осъществил от обективна страна признаците от състава на чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2,
т. 2, предложение първо и второ и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на продължавано
престъпление:
- На 26.12.2007 г. в село Ч.,
набрал отделно лице- С.В.В., ЕГН **********, транспортирал същото с неустановен лек
автомобил до град Бургас и град Русе и го превел с микробус "Ф.Д." с per.........., собственост на М.Ч.Т.,
ЕГН **********, през границата на страната с Република
Румъния през ГКПП Русе Дунав мост на 27.12.2007 г., с цел да бъде използвано за
развратни действия-проституция във Федерална Република Германия и за да бъде
държано в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е
било извършено чрез въвеждане на С.В.В. в заблуждение- че ще работи във Федерална Република Германия
като чистачка на железопътни превозни средства и чрез използване на състояние
на зависимост
- В периода от 13.01.2008 г.
до 16.01.2008 г. в град Бургас набрал и укрил в апартамент в град Бургас, к-с М.р., отделно лице- С.В.В., ЕГН ********** и
транспортирал същото с лек автомобил „Ф." с per..........собственост на П.Г.И.,
ЕГН **********, до пътен участък в близост до село
Ветрен, Бургаска област, находящ се в посока от село Ветрен за град Айтос, с
цел да бъде използвано за развратни действия -проституция, и за да бъде държано
в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е било
извършено чрез използване на принуда и чрез използване на състояние на
зависимост и признаците от състава на чл. 155,
ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, като при
условията на
продължавано престъпление:
- На 30.12.2007 г., в съучастие като извършител със С.В.Т., ЕГН *********,***, Федерална
Република Германия, склонявал С.В.В., ЕГН **********, към проституция и деянието е извършено с
користна цел
- В периода от 13.01.2008 г.
до 16.01.2008 г., в град Бургас, склонявал С.В.В., ЕГН **********, към проституция и деянието е извършено с
користна цел.
Престъпната дейност, извършвана от подсъдимия Н.
спрямо личността на пострадалата Н.се е развивала и
продължила през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината в условията на продължавана престъпна дейност.
Подсъдимият Т. от своя
страна с действията си е осъществил от обективна страна признаците от състава
на чл.159а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от
НК, като за времето от 29.12.2007г. до 13.01.2008 г. в град Франфуркт, Федерална Република Германия, набрал и приел в
апартамент в град Франфуркт, Федерална Република
Германия, отделно лице - С.В.В., ЕГН
**********, с цел да бъде използвано за развратни действия - проституция
и за да бъде държано в принудително подчинение, независимо от съгласието му,
чрез използване на състояние на зависимост, както и тези на чл. 155, ал. 3, вр.
ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, като в съучастие като извършител с И.С.Н., ЕГН **********,***, Федерална
Република Германия, склонявал С.В.В., ЕГН **********, към проституция и деянието е извършено с
користна цел.
Безспорно
е, че по отношение на свидетелката В. по време на инкриминирания период от
време подсъдимият Н. е осъществил първо
действието набиране, като форма на изпълнителното деяние по чл.159б от НК. От обективна страна това действие се изразява в
намирането на пострадалата и мотивирането й да замине за Република Германия,
тъй като за разлика от простото търсене, “набирането” включва и личното
съгласие на потърпевшата с предложението на подсъдимия за “работа” в Германия.
Инициативата е била на подсъдимия, който много внимателно проучил и се запознал
с положението и състоянието на В., като се възползвал от момента и конкретната
ситуация-влошените и отношения с родителите, липса на доходна работа, след
което направил всичко възможно, за да я мотивира да повярва на думите му. В
този смисъл действията на подсъдимия по набирането са се изразявали,
включително и в подпомагане на жертвата да премине границата. Н. първо разказал на пострадалата за
възможностите да издейства много по-добри условия на труд в Германия, като
предоставил на момичето финансова подкрепа, за да я мотивира да замине с него
за Германия. Действията по транспортиране са включвали отвеждането и до
транспорт, с който да пътуват до посоченото по-горе място, включително и
осигуряване на посрещане в гр.Франкфурт. Ефектът от действията на Н. е бил
комплексен, като целения с него резултат е мотивирането на пострадалата да
замине за Германия. Фактът, че В. склонила да направи това, говори за постигане
му. Съдът счита за надлежно доказано
и транспортирането на пострадалата на територията на Република България до
гр.Бургас и гр.Русе от подсъдимия Н., а именно осъществено с лек автомобил,
управляван през повечето време от самия него. Превеждането на жертвата, като
форма на изпълнителното деяние с микробус “Ф.Д.” с
регистрационен номер...........през границата на
страната с Република Румъния през ГКПП Русе-Дунав мост на 27.12.2007г. е също
безспорно доказано по делото-Н. е осигурил както превозното средство, с което
да се осъществи пътуването, така и финансовите средства за заплащане на
транспортната услуга. Повече от ясно е, че като е накарал жертвата да повярва
как ще и осигури платена работа в Германия и ще организира връщането и по всяко
време, стига само последната да поиска това подсъдимият е въвел В. в
заблуждение относно истинските си намерения-да я използва за проституция и
присвоява спечелените от нея средства. Като квалифициращ признак от състава на
престъплението трафик, осъществено от Н. следва да се приема създаденото у
жертвата състояние на зависимост. Подсъдимият е набрал пострадалата и
въвеждайки я в заблуждение-включително, че иска да живее заедно с нея я е
мотивирал да приеме предложението му, осигурявал е средства и заплащал всички
разходи по повод на пътуването до Германия, като включително задържал личната и
карта и мобилния и телефон и по този начин поставил В. в състояние на
зависимост. Поведението му обаче не следва да се квалифицира, като обещаване и
получаване на облаги, тъй като би трябвало това да стане по повод на
осъществявани развратни действия и проституция в чужбина, а пострадалата в конкретния
казус в никакъв случай не е била наясно какво точно ще бъде поискано от нея в
чужбина.
Деянието извършено от подсъдимия в периода
13.01-16.01.2008г. също следва да се характеризира, като дейност по набиране и
укриване на В. ***, както и транспортирането и с лек
автомобил до мястото, на което трябва да проституира. Повече от ясно е че
момичето е било мотивирано от Н. да проституира, който я заплашил с физическа
саморазправа още докато пътували от “Петолъчката” към гр.Бургас,
като същевременно жертвата е укривана в апартамент в к-с “М.Р.”,
без парични средства, тъй като
давала изкараните пари на подсъдимия и лишена от възможности да напусне мястото
или комуникира с други лица. Терминът укрива по смисъла на чл.159а
от НК до голяма степен се припокрива с общоприетото значение на тази дума. Това
е скриване на местонахождението на жертвата от нейни близки или от държавните
органи, ако те са сигнализирани. За това, че В. е принуждавана насила да проституира
свидетелстват не само нейните изявления, но този факт се потвърждава и от
показанията на свидетеля М., който подробно описва разговора в колата и
афектираното състояние на приятеля си. По същия начин, както и в Германия
жертвата е била поставена в състояние на зависимост-не е разполагала с пари и
импулси на СИМ-картата, сложена в мобилния и телефон, като изкараното предавала
на подсъдимия и реално била откъсната от околния свят.
От субективна страна всяко едно от горните деяния
е осъществено от подсъдимия Н. при форма на вината “пряк умисъл”, тъй като същия е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. За субективната стана на деянието съдът
прави извод от обективните действия на подсъдимия. Психологическият елемент на
умисъла – знанието за противоправността на деянията
се установява от действията по убеждаването на пострадалата да замине. Това е
ставало след проучване на жертвата, включително осведомяване за връзките и
контактите и с близките, като пострадалата жена е била лъгана, за това как ще и
се осигури работа, като чистачка на ж.п. вагони. Що се отнася до волевия момент, желанието за
настъпване на общественоопасните последици се
установява от самото им постигане в крайна сметка. Н. е имал възможност
доброволно да се откаже от осъществяването на инкриминираните деяния, но не го
е сторил, а ги е довършил. Налице са и двете форми на предвидената в
закона специална цел у подсъдимия, а
именно – използването на пострадалата за развратни действия и държането и в
принудително подчинение. Подсъдимият е искал да използва младата жена за
развратни цели и се е постарал да я уведоми за намеренията си, както в
Германия, така и в България. В първия случай се оказало, че не може и никога не
е имал намерение да осигури работа на В., освен като проститутка и се постарал
последната да е наясно с този факт, както и че това е единствената и
възможност, в противен случай ще бъде изхвърлена на улицата. В другия директно
е заявил на жертвата, че трябва да проституира за него в България. Н. е бил с
ясното съзнание и престъпна нагласа, че поставяйки пострадалата в ситуация, в
която няма никакви средства, възможности за комуникация и осъществявайки
постоянен контрол върху нея на практика държи В. в принудително подчинение, а
същата, страхувайки се от него не е в
състояние по никакъв начин да му се противопостави или да се съпротивлява.
В условията на съвкупност с
горепосоченото престъпление и в съучастие с Т., Н. е осъществил от обективна
страна и признаците на състава на чл.155 ал.3 вр.
ал.1 от НК. Субект на
престъплението по чл. 155 от НК - сводничество, може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а склоняването от обективна страна представлява психично въздействие върху друго
лице с цел да го мотивира да участва в съвкупление, в хомосексуални или в блудствени действия срещу получаване на материална облага. Деянието по чл. 155 от НК е формално и е довършено, без да е необходимо
склоняваното лице да е взело решение да проституира. Лесно може да бъде констатирано съответствие при
съпоставяне на описаните по-горе признаци и елементи от състава на
престъплението с установената по делото фактическа обстановка. Веднага след
пристигането на подсъдимия и пострадалата в Германия станало ясно, че
последният не е в състояние да и предложи никаква работа заблуждавал я е и няма
контактите и възможностите да я запознае с други лица, които да направят това.
За сметка на това Н. не се бавил много, за да разкрие на потърпевшата
истинското положение на нещата. Обяснил и съвместно с Т., че няма пари, с които
да осигури връщането им обратно и В. трябва да работи като проститутка, иначе
ще бъде оставена на улицата. Това негово поведение в комбинация с лабилното
състояние на пострадалата-намираща се в чужда държава, без средства,
възможности по някакъв начин да си набави финанси, липса на контакти и незнание
на език е мотивирало последната да се съгласи да проституира. Двамата Н. и Т.
склонили жертвата да се съгласи да извършва развратни действия и сексуални
услуги, принуждавайки я по описания по-горе начин. Подсъдимият е действал с пряк умисъл- съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е обществено- опасните му последици и е искал
настъпването им. Целта, която е
преследвал е била користна, а именно получаване на всички доходи, изкарани от С.
в публичния дом. Тази користна цел, като елемент от субективната страна на
престъплението се извежда пряко от действията на подсъдимия, който е имал
предварително оформен план и взето решение още в България да принуди и склони В.
към проституция, след което да присвоява изкараните от нея пари.
Подсъдимият Т. от своя страна е извършил действия
по набиране и приемане в апартамента, ползван от него в гр.Франкфурт
на пострадалата с цел да бъде използвана същата за развратни действия и да бъде
държана в принудително подчинение, чрез използване на състоянието и на
зависимост. Както вече беше посочено набирането, като една от формите на изпълнителното деяние на престъплението чл.
159а, ал. 1 от НК е психично въздействие върху
едно или няколко лица, насочено към тяхното мотивиране да участват в постигане
на една или на няколко от целите на престъплението. По делото е безспорно установено, че много скоро,
след като посрещнал братовчед си и В. ***, Т. от своя
страна се постарал да обясни на пострадалата, че няма друг изход и алтернатива,
за да преживява, освен като започне да проституира-в противен случай ще бъде
изхвърлена на улицата. Това негово поведение на човек, който живее в Германия
от доста време, както и убедителните му разяснения, че друга работа за С. не
може да се намери, безспорно са изиграли сериозно влияние за мотивацията и
взимане на решение от жертвата да проституира. Под приемане следва да се
разбира, освен осигуряване на квартира, така и даване на разяснения относно
условията на работа-действия, които видно от събраните по делото доказателства
подсъдимият Т. ***-Германия. Като квалифициращ признак от състава на
престъплението трафик, осъществено от Т. следва да се приема създаденото у
жертвата състояние на зависимост. Подсъдимият е набрал пострадалата и създал в
нея състояние на зависимост, оставайки я без средства и възможности за комуникация,
като това ставало и след завръщането на Н. в България. Няма събрани по делото
доказателства, след анализ, на които да се направи обоснован извод и формулира
заключение, че някой от действията на Т. биха могли да се квалифицират, като
обещаване и получаване на облаги. Деецът е съзнавал обществено опасния характер
на деянието и последиците му и е искал същите да настъпят. Целта на Т. е била В.
*** за развратни действия и държана в принудително подчинение.
В условията на съвкупност с горепосоченото престъпление и в съучастие с Н.,
Т. е осъществил от обективна страна и признаците на състава на чл.155 ал.3 вр. ал.1 от НК. Веднага след пристигането на братовчед му и
пострадалата в Германия станало ясно, че последният не е в състояние да и
предложи обещаваната работа, като това не може да направи включително и Т.,
който пребивавал в Германия от дълго време. Нещо повече Т. и съучастникът му се
постарали ясно да обяснят на В., че тя сама трябва да се издържа и по-конкретно
трябва да изкарва пари, работейки като проститутка. Това му държание в
комбинация с уплахата неувереността, които изпитвала пострадалата я мотивирало
да се съгласи да проституира. Ето защо съдът счита, че Т. и Н. положили
сериозни усилия и успели да склонят жертвата да се съгласи да извършва
развратни действия и сексуални услуги, принуждавайки я по описания по-горе
начин. Подсъдимият е действал с пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е обществено- опасните му последици и е искал
настъпването им. Целта, която е
преследвал е била користна, а именно получаване на доходите, изкарани от С. в
публичния дом. Тази користна цел, като елемент от субективната страна на
престъплението се извежда пряко от действията на подсъдимия Т., който посещавал
няколко пъти пострадалата в публичния дом, за да взима спечелените от нея пари.
За престъплението по чл.159б ал.2 от НК към момента на извършването му от Н. е предвидено наказание лишаване от свобода от
пет до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева, а за това по чл.155 ал.3 от НК-лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от пет до петнадесет хиляди лева. Касае се за деяния, които предвид естеството,
обекта, механизма и интензитета на престъпното посегателство, всички свързани с
накърняване на основни човешки права– тези на полова неприкосновеност, на чест,
достойнство, свобода на личността и право на свободно придвижване, осъществени
по отношение личността на млад човек разкриват висока степен на обществена
опасност. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е съобразил младата възраст на подсъдимия и необремененото му съдебно минало. Предвид съотношението на отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства и подбудите за извършване на
престъплението, коренящи се в стремежа
на извършителя да се облагодетелства по неправомерен начин, експлоатирайки
сексуално жертвата на престъплението и като е взел предвид имотното състояние
на подсъдимия, съдът е намерил, че на Н. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 3000 лева за
първото престъпление и
лишаване от свобода за срок от три
години и глоба в размер на 6000 лева за второто престъпление. Настоящият състав
е определил на основание чл.23 от НК общо наказание в
размер на най-тежкото от двете посочени, а именно лишаване от свобода за срок
от шест години, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим и
глоба в размер на 6000 лева.
За престъплението по чл.159а ал.2 от НК към момента на извършването му от Т. е предвидено наказание лишаване от свобода от
две до десет години и глоба до десет хиляди лева, а за това по чл.155 ал.3 от НК-лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от пет до петнадесет хиляди лева. При реализацията на наказателната отговорност
на подсъдимия Т., съдът е отчел високата степен
на обществена опасност на деянията - предвид вида на засегнатите с тях обществени отношения, осигуряващи спазването на моралните норми, установени
в обществото относно половото общуване между хората и половата нравственост. От друга страна настоящият състав е отчел
невисоката степен на обществена опасност на дееца, както
и смекчаващите вината обстоятелства, каквито са
младата възраст на извършителя и чистото му съдебно минало, поради което е
определил наказание при превес на последните, а именно: лишаване от свобода за
срок от три години и глоба в размер на 6000 лева за първото престъпление,
извършено от Т. и лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на
6000 лева за второто деяние. На основание чл.23 ал.1 от НК е наложил
най-тежкото измежду посочените наказания-лишаване от свобода за срок от три
години, като е преценил, че целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати ако
изтърпяването му бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от 5 години.
Към така определеното общо наказание съдът е присъединил наказанието глоба в размер на 6000 лева.
Подсъдимите Н. и Т. са осъдени да заплатят в полза
на държавата направените по делото разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата.
СЪДИЯ: ІV-ти
наказателен състав
Вярно с оригинала!
З.К.