Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….10.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при
секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 922 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. срещу
решение № 1083 от 15.03.2019г., постановено по гр.д.№ 11279 по описа на ВРС за
2018г., с което е отхвърлен иска на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49 бл.53Е вх.В срещу Д.Р.Д. с ЕГН **********
за приемане за установено в отношенията между страните, че последният дължи на търговеца сумата в
размер 1543.30лв., главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 06.04.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 3207 /2018г. по описа на Варненски районен съд,
30-ти състав.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда
относно приложимостта на чл.60, ал.2 от ЗКИ в отношенията между небанковите кредитодатели с техните клиенти,
доколкото липсва нормативна опора за настъпване на последиците й да се въвеждат
допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените, поради което
указанията на ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК не
следва да бъдат прилагани в настоящия казус /О № 748/12.11.2013г. на ВКС по
ч.т.д № 3559/2013г., второ т.о., ТК; О № 041/11.01.2016г. на ВКС по гр.д. №
4606/2015г. четвърто г.о., ГК/. Сочи се, че с разпоредбата на чл.12, т.3 от ОУ
към договора е уговорен начина на настъпване на предсрочната изискуемост на
същия, като доколкото се налице обективните условия за това, то уведомяване на
длъжника не е предвидено. На следващо място се настоява, в условията на
евентуалност ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост по договор за
потребителски кредит № ********** от
06.04.2017г. не е надлежно обявена на длъжника, то да установи съществуване на
вземане за неизплатената част от задължението, съставляващо сбора от
непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните
състезания във въззивната инстанция по арг.от чл.235, ал.3 от ГПК, т.к. към
падежната дата на последната погасителна вноска по договора е с дата
15.04.2019г., когато целият погасителен план е изтекъл.
Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на иска в цялост с присъждане на
сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.263 ГПК,
въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Изразено е становище, че независимо, че
финансовата институция в конкретния случай не е банка, по отношение на
отпускането на кредити тяхната дейност се приравнява с тази на банките като
общия материално-правен режим на договорите за потребителски кредит налага
правилата за предсрочната изискуемост, въведени за банките, да се прилагат и за
небанковите институции. На следващо място се твърди, че липсват данни длъжникът
да е получил допълнителни услуги от тези, които са изброени в споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на
сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания
по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, ще обуслови неговата допустимост.
Ищецът
излага в исковата молба, че на 06.04.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и Д.Р.Д.. Договорът е сключен при
следните параметри: Сума на кредита: 600 лв.; Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 37.09 лв.; Падеж на вноската: петнадесети ден от месеца; Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.88 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен
процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 890.16 лв. Твърди се в
исковата молба, че ответникът дължи на ищеца и възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 720.24лв., уговорено на вноски в размер от 30.01лв.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 1610.40 лв.;
Общ размер на вноска: 67.10 лв.; Дата на погасяване: 15 ден от месеца.
Сочи се, че „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора,
като на 06.04.2017г. превежда парична сума в размер на 600 лв. по посочена от
длъжника Д.Р.Д. банкова сметка ***нен
номер BORD06245289 от дата 06.04.2017Г.
Излагат се твърдения, че ответникът
не е изпълнил точно задълженията си по договора, като е платена само една пълно
погасителна вноска по кредита с дата 11.05.2017г. Твърди се, че съгласно т.
12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 22.08.2017г.
договорът бил едностранно прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и
била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 04.09.2017г. на Д.Р.Д. е
изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което същият е
уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна
изискуемост.
За събиране на дължимите му
вземания, дружеството-ищец е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Варна за вземанията си към
ответника. По входираните документи е образувано ЧГД № 3207/2018г. по което е
издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, съотв. на ищеца е указано да предяви установителен иск в
едномесечен срок.
В предоставения му срок по чл.
131 от ГПК, ответникът чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител депозира отговор на исковата молба, с който се оспорва иска
изцяло.
От обстоятелствената част и
петитума на исковата молба се установява, че е заявен за разглеждане иск с
правно основание чл.422, ал.1, от ГПК, че ищецът има подлежащо на изпълнение
вземане срещу ответника по ЗИ № 1702 от 08.03.2018г., изд. по ч.гр.д.
№3207/2018г. на ВРС за сумата от 1543.30 лв., претендирана по Договор за
потребителски кредит № ********** от 06.04.2017г., включваща дадена в заем
главница в размер на 600 лева, възнаградителна лихва за кредитора в размер на
223.06 лева и сумата от 720.24 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
При извършена справка с
книжата по заповедното производство се установява, че е налице съвпадение в
размера и основанието на претендираните по ЗИ и исковата молба суми само по
отношение на главницата в размер на 600 лева и претенцията за възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 720.24 лева, която също има
характер на главница. Претенцията за сумата от 223.06 лева, конкретизирана като
възнаграждение на кредитора, настоящият състав счита за недопустима, доколкото
същата има характер на възнаградитилна лихва, каквато както в заявлението по
чл.410 от ГПК не е претендирана, съотв. такава не е присъдена в издадената
ЗИ.
Предмет на иска е установяване
на материално притезание на заявител, легитимиран по оспорено изпълнително
основание. Искът по чл. 422 от ГПК не е просто установителен, а цели
стабилизиране на вече наличното изпълнително основание. Касае се за специален
установителен иск, чийто предмет е нормативно ограничен до онези вземания,
съответно акцесорни претенции, за които заявителят вече е снабден с
изпълнително основание. Установителното решение не може да внася промени в
заповедта. Предмет на установяване по делото е вземането, обективирано в
издадената заповед за изпълнение. Основанието на вземането, за което е издадена
заповедта, трябва да бъде идентично с основанието на установителния иск,
посочено в обстоятелствената част на исковата молба.
В разглеждания случай липсва
идентичност между основанието, посочено в заповед за изпълнение № 1702 от
08.03.2018г. по частно гражданско дело № 3207/2018г. на ВРС, и основанието на
установителния иск, въведено в обстоятелствената част на исковата молба на
„Профи Кредит България“ ЕООД за част от
него – за сумата от 223.06 лева - основанието е посочено като договорна
възнаградителна лихва.
В т.11б от ТР № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГК и ТК на ВКС е прието, че в производството по
иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа, на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. Това е единствената хипотеза, която ВКС е обсъдил и
за която е приел, че е допустимо да се извърши промяна в основанието на
заявеното вземане - съединяването на положителния установителен иск, предявен
по реда на чл. 422 от ГПК с осъдителен иск в рамките на същото
производство при условията на евентуалност. Настоящият случай не се обхваща от
тази хипотеза.
Съдебно предявеният по реда на
чл.422 от ГПК дълг за сумата от 223.06 лева е различен от вземането, за което
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение, а наличието на идентичност на
материалноправното основание на заповедта и предявената установителна претенция
е процесуална предпоставка за редовността на иска, респ. за надлежното сезиране
на иска, която в настоящия случай липсва. Изводът се подкрепя както от закона –
чл.415 от ГПК, съгласно която разпоредба на установяване подлежи именно
вземането по заповедта за изпълнение, така и от постановките в мотивите на ТР
№4/2013г. на ОСГТК, т.8, че правният интерес от исковото производство по чл.422
от ГПК произтича от оспорване с възражение вземането, за което вече е издадена
заповед за изпълнение в заповедното производство.
Дори в заявлението да е допусната техническа грешка, последиците й следва да се понесат от заинтересованата страна, която не е очертала твърденията и исканията си ясно и недвусмислено, съобразно действителното фактическо положение. Този пропуск не може да бъде саниран в настоящото производство / в тази насока Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС, пост. по реда на чл. 290 ГПК; Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др., пост. по реда на чл. 290 ГПК/.
Ето защо, установителната претенция в частта
относно сумата от 223.06 лева – договорна възнаградителна лихва е недопустима.
Доколкото исковият съд се е произнесъл по недопустима искова претенция,
постановеният от него съдебен акт като недопустим, на осн.чл.270, ал.3,
изр.първо от ГПК, следва да бъде обезсилен, а производството в тази част
прекратено.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на
съдебното решение в останалата част, обуславя неговата допустимост.
По делото са представени Договор за потребителски кредит „Стандарт” с №
********** от 06.04.2017г. сключен между Профи Кредит България ЕООД, като
кредитор, и Д.Р.Д. , като клиент, за сума по кредита в размер на 600 лева за
срок от 24 месеца, с размер на вноската от 37.09 лева с падеж на вноската 15 десети
ден от месеца, годишен процент на разходите (ГПР) от 49.88 %, годишен лихвен
процент от 41.17 %, Лихвен процент на ден - 0.11%. Дължимата сума по кредита е
посочена изрично в договора в размер на 890.16 лева. Отделно страните са
постигнали съгласие, за което е съставен и отделен акт от същата дата, за
закупуване на пакет от допълнителни услуги, по който се дължи възнаграждение в
размер на 720.24 лева, която сума се разсрочва на месечни вноски за периода на
действие на договора всяка по 30.01 лева , като общата месечна вноска по
договора ведно със сумата по възнаграждението възлиза на 67.10 лева. В договора
изрично е посочена цялата дължима сума по договора от 1610.40 лева.
Не се оспорва подписа на ответника под договора, вкл. запознаването му с
действащите към него Общи условия, декларация, Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги и погасителен план към него ведно със Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.
Не е оспорено изявлението на ищеца, съотв.
приложеното извлечение от сметка към ДПК, че към 19.07.2018г. длъжникът е
заплатил само една вноска в размер на 67.10 лева, с която е погасена част от
главница в размер на 16.50 лева, лихва от 20.59 и пакет допълнителни услуги от 30.01 лева.
Не се оспорва подписа, положен от ответника
под книжата, с които е оформен договора за потребителски кредит и
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Не се спори, че сумата по кредита е усвоена
от ответника по посочена от него банкова сметка.
***, че във връзка с непогасения остатък от
кредита са налице предпоставките, предвидени в уговорката на чл. 12.3 от
договора за кредит за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на
дълга. Посочено е в исковата молба, че е налице уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно чл.12.3 от договора за кредит
е предвидено, че когато потребителят просрочи една месечна вноска с повече от
30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за
потребителски кредит, както и автоматично обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомление, покана, предизвестие
или друго изявление до длъжника. Разпоредбата на чл.12.4 от договора предвижда,
че при прекратяването му на това основание, клиентът дължи остатъчните и
непогасени вноски по погасителен план, вкл. и възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, такси и лихви за забава.
Позовавайки се на тази разпоредба, с
твърдения че ищцовото дружество е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1 ЗКИ, ищецът налага доводи, че спрямо него са неприложими
изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно указанията на т. 18 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, относно обявяване предсрочната изискуемост.
Въззивната инстанция не споделя така
изложените доводи. Константната съдебна практика и доктрината разглеждат възможността за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за кредит, като едностранно изменение на
същия. Същата е свързана с правото на кредитора, посредством едностранно волеизявление
и при наличието на две предпоставки – обективна и субективна да превърне в
изискуеми вземанията си с ненастъпил падеж към него. Обективната предпоставка
за настъпване на тази възможност е неплащане от страна на длъжника на изискуеми
вземания на кредитора, а субективната е отправено и достигнало до длъжника
едностранно изявление от кредитора, че се е възползвал от правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Ето защо обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ във всички случаи предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Съгласно разясненията дадени в т. 18 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Това разрешение се
следва и от трайната и последователна съдебна практика на съдилищата в
Република България, включително и по въпроса относно надлежното обявяване на
предсрочната изискуемост свързана с кредитите предоставяни от небанкови
финансови институции. Ето защо обявяването пред длъжника че кредиторът ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми е
необходим елемент за настъпване на предсрочната изискуемост, както в случаите,
когато се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
заповедно производство, така в случаите, когато се иска издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и тогава, когато
кредитният дълг се претендира по общия исков ред.
В този смисъл обстоятелството, че ищецът не
е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, не изключва
приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно указанията на т. 18 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС за необходимостта преди подаването на заявлението да
се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем. Вярно е, че заемодателят - ищец е финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1 ЗКИ и като такъв по занятие предоставя заеми със собствени
средства, но това не го поставя в привилегировано положение спрямо други
заемодатели, които предоставят средства, набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства ( напр. банки). Ето защо и същият не
може да се счита за освободен от задължението да обяви на длъжника, че счита
кредита за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в
привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в
заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва основание за
поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови
институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за
банкови кредити.
Срокът за изпълнение на задължението е
съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за
промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление
на кредитора, че се е възползвал от това право да обяви задълженията по кредита
за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането си без да уведомява
длъжника, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява
това свое право. Това волеизявление следва също да е достигнало до длъжника -
кредитополучател. Така предсрочната изискуемост на вземанията по разглеждания
договор за кредит не може да настъпи автоматично, въпреки уговорката в чл. 12.3
от същия, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил
длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и
това волеизявление да е достигнало до длъжника.
По делото липсват каквито и да е
доказателства, от които може да се заключи, че изявлението на ищеца за
настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди
подаване на заявлението на 02.03.2018г. Представено е по делото уведомително
писмо до ответника с дата 04.09.2017г. от "Профи Кредит България"ЕООД
(л. 42), но липсват твърдения и доказателства то да е било изпращано до
длъжника, нито такива за получаването им от същия.
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също не може да се приеме за уведомяване на същия за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Приложеното на листи 42 от делото волеизявление на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем, следва да се счита за връчено на ответника по иска едва
с преписа от исковата молба. Именно от този момент би могла да настъпи
предсрочната изискуемост на кредита. Така Решение № 139/05.11.2014г. по т.д. №
57/2012г. на ВКС, I т.о. и Решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на
ВКС, II т.о.
На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5 с оглед охрана интересите на ответника на
последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Изхождайки от цитираните разпоредби съдът намира, че изявлението на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем, следва да се счита за връчено на
ответника по иска едва с преписа от исковата молба, на неговия особен
представител на 09.11.2018 г. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.
Съгласно разясненията дадени в т. 2 на Т.Р.
№3/2017 г. на ВКС ОСГТК от 27.03.2019 г. размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за
заем/кредит следва да
се определи в
размер само на непогасения остатък
от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на
плащането. За периода
до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
В настоящия случай, предвид гореизложеното и
изхождайки от датата на връчване на исковата молба ведно с книжата, включващи и
изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, предсрочната
изискуемост следва да се счита за настъпила на
09.11.2018 г. (датата на която книжата са връчени на особения
представител). До този момент поетапно са падежирали главниците по първа до осемнадесета
от месечните вноски по кредита, като до датата на постъпване на заявлението в
съда – 02.03.2018 г. са падежирали първа до десета вноска вкл., съгласно
погасителен план /л.23/, а след тази дата поетапно са падежирали главниците и
по вноски от единадесета до осемнадесета. Настъпването на тези обстоятелства
следва да се отчете при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Считано от 09.11.2018
г. са предсрочно изискуеми и главниците по останалите от 19-та до 24-та вноски.
Доколкото се установи, че длъжникът е
направил една месечна пълна вноска, с която е погасена главница в размер на
16.50 лева, то искът, в частта за главницата по предоставения паричен заем е
основателен и доказан за сумата от 583.50 лева, до който размер следва да бъде
уважен, а за горницата над 583.50 лева до първоначално предявения размер от 600
лева – отхвърлен.
По отношение на иска в частта за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги : Заплащането на
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 720.24 лв.
е уговорено в т. VI от договора. Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се
явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо
място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В
тази връзка в чл. 10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В случая в Договора за потребителски
кредит не са посочени вида, размера и действието, за което се събират
съответните такси. В сключеното между страните споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от 06.04.2017 г., са изброени вида на услугите,
които може да ползва потребителят, но доколкото в самия договор и в
споразумението не е предвидена клауза, която да обвързва действието на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 06.04.2017г.
към Договор за потребителски кредит „Стандарт" С № ********** от
06.04.2017г., то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.
10а, ал. 4 ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират
такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в
разглеждания договор за потребителски кредит. По този начин в противоречие на
императивното правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК в договора за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на
720.24 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т.е. то е дължимо само за хипотетичната възможност за
предоставянето на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото
споразумение, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана
по време на действието на сключения между страните договор.
В споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 06.04.2017г. е посочено, че изискуемостта на
задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги е размер от 720.24 лв. настъпва от датата на сключване на самото споразумение,
а именно 06.04.2017г. Доказателство за това, че същото се дължи независимо от
обстоятелството дали някоя от услугите е ползвана въобще, е включването на
размера му във всяка от 24-те месечни погасителни вноски по кредита, които са с
краен размер от 67.10 лв. на месец, съгл. погасителен план от 06.04.2017г.
По изложените съображения се налага извод,
че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в
размер на 720.24 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни
норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2 пр. второ и чл. 10а, ал. З и ал. 4 от
Закона за потребителският кредит (ЗПК).
Освен това, видно от Общите условия на
кредитора „Профи Кредит България" ЕООД
съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит
съгласно клаузата на чл. А раздел
Декларации, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които
потребителят може да се възползва от включените в споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 06.04.2017г. допълнителни
услуги, а именно: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. В т.
15.2 отлагане на вноски от Общите условия е посочено, че ако договорът за
потребителски кредит (ДПК) е със срок от 30 месеца - клиентът може да поиска
кредиторът да му отложи шест погасителни вноски след платена трета вноска по
ДПК. По долу в същата точка е посочено, че това е максималният брой, който може
да бъде отложен и който важи за целия срок на ДПК. Записано е, че клиентът може
да поиска от кредитора да му отложи на части или накуп допустимия брой
погасителни вноски, но не може да поиска отлагане на повече от три
последователни погасителни вноски. В подточка а) са посочени причините, поради
които клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски
като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо
с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и
продължаваща повече от три седмици. Това означава, че при неработоспособност
продължила по-малко от три седмици клиентът няма право да поиска отлагането на
заплащането на погасителна вноска, прекратен трудов договор на клиента или на
друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, Неплатен отпуск на
клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. В този смисъл за ползването от
потребителя на услуга, представляваща отлагане на заплащането на определен брой
погасителни вноски е установена процедура, която следва да се спази преди
фактически клиента да има възможността да ползва заплатената вече от него
услуга. В подточка б) е посочена процедура, при която клиентът да е длъжен да
представи на кредитора собственоръчно заверено копие от изброените документи -
лекарско заключение, показващо времетраенето на неработоспособността; документ,
потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за
прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на
трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на трудово
възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение
за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети. В чл.15.2.2.
от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните документи,
доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от клиента към
кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска.
Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. В 15.2.4 от Общите условия е уредено, че в случай на
отлагане на вноски при условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента
дължи пълния размер на отложените вноски съгласно погасителния план, но същите
са платими в края на погасителния план. Аналогични са правилата за намаляване
на погасителните вноски изложени в 15.3, 15.3.1, 15.3.3., 15.3.4. в Общите
условия. Там в 15.3.4. е посочено, че намаляването влиза в сила от момента на
одобрение на заявлението от страна на кредитора.
Във всички случаи отлагането на
погасителните вноски зависи в крайна сметка от одобрението на кредитора, или от
изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително възнаграждение
за услугата, която кредиторът може да откаже да достави, ако клиентът дори по
обективни причини не успее да спази правилата, установени от кредитора в ОУ.
Принципът на добросъвестност и справедливост
при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за хипотетичното ползване на такава и то при условия,
които в определени случаи не би могъл да осъществи по обективни причини.
Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит,
с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги. Заплащане на такива е следвало
да бъде възложено като задължение на
потребителя едва след като той изпълни всички свои задължения, предвидени в ОУ
за доставката им.
Предвид на изложеното съдът приема, че клаузите т. 15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 и
т. 15.5 от Общите условите са неравноправни клаузи на основание чл. 143, вр.
чл. 146 ЗЗП. Същите са изготвени предварително и потребителят не е имал
възможност да влияе на тяхното съдържание, поради което, като неравноправни са
нищожни. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава
неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл.
146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Посочените уговорки са част от общите условия при предварително определени едностранно от
ищецът-кредитор и същите не са били предмет на предварително договаряне между
двете страни. Ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Не
се установи, а и не се твърди, че атакуваните уговорки в договора, разписани в
т. 15, 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 и 15.5 от ОУ да са били индивидуално
договорени, поради което съдът приема, че същите, доколкото предвиждат условията, при които потребителят
може да се възползва от включените в Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги възможности са нищожни.
При този изход на спора, подлежи на
разглеждане направеното искане от ищеца за присъждане на разноски съобразно
уважената част от иска и в съответствие с представените списъци по чл. 80 от ГПК. В тежест на ответника следва да се присъдят сторените разноски в
заповедното производство в размер на 30.58 лева /от които за ДТ и юрк
възнаграждение/, в исковото производство в размер на 177.28 лева /за ДТ, юрк
възнаграждение, определено на 100 лева и възнаграждение за особен представител/
и във въззивното производство в размер на 49.48 лева /за ДТ и юрк
възнаграждение, определено на 100 лева/.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
1083 от 15.03.2019г., постановено по гр.д.№ 11279 по описа на ВРС за 2018г.,
В ЧАСТТА, В КОЯТО е отхвърлен иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“
№49 бл.53Е вх.В срещу Д.Р.Д. с ЕГН ********** за приемане за установено в
отношенията между страните, че последният дължи на
търговеца сумата в
размер 1543.30лв., главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 06.04.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 3207 /2018г. по описа на Варненски районен съд,
30-ти състав, ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1320.24
лева до първоначално предявения размер от 1543.30 лева, като недопустимо,
и ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения иск.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1702/08.03.2018г., издадена по частно гражданско дело № 3207/2018 г., по описа на ВРС, за сумата в частта за горницата над 1320.24 лева до присъдения размер от 1543.30 лева.
ОТМЕНЯ решение №
1083 от 15.03.2019г., постановено по гр.д.№ 11279 по описа на ВРС за 2018г.,
В ЧАСТТА, В КОЯТО е отхвърлен иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“
№49 бл.53Е вх.В срещу Д.Р.Д. с ЕГН ********** за приемане за установено в
отношенията между страните, че последният дължи на
търговеца сума в размер на 583.50 лева, представляваща дадена в заем главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 06.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.03.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.д.№ 3207 /2018г. по описа на Варненски районен съд, 30-ти състав, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.Р.Д. с ЕГН ********** *** 6 ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49 бл.53Е вх.В сума в размер на 583.50 лева, представляваща
дадена в заем главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
06.04.2017г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г. за втора до десета
вноска; считано от датата на падежа от единадесета до осемнадесета вноска и от
09.11.2018г. за деветнадесета до двадесет и четвърта вноска до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 3207 /2018г. по описа на
Варненски районен съд, 30-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Д.Р.Д. с ЕГН ********** *** 6 да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49 бл.53Е вх.В сторените разноски в заповедното
производство в размер на 30.58 лева, в исковото производство в размер на 177.28
лева и във въззивното производство в размер на 49.48 лева /за ДТ и юрк
възнаграждение, определено на 100 лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.