РЕШЕНИЕ
№ 838
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110157904 по описа за 2021 година
иск с пр.осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Ищецът – АЛ. Б. З., моли да се осъди ответникът да му заплати следната сума: 1
783,28 лева (увеличение на иска от о.с.з. от 02.02.2022г.), неизплатено обезщетение по щета
№ .......;
Претендира още законната лихва и разноски.
Ответникът – "А" АД, оспорва иска:
- дължимото обезщетение било изплатено изцяло; и
- имало корозирали елементи, което били в този си вид от преди инцидента;
евентуално била налице хипотеза на тотална щета.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Спорни са само две обстоятелства – каква е средната пазарна стойност на ремонта и
дали част от увредите се дължат на процесното ПТП или го предхождат.
Извънсъдебно е заплатена сумата от 1 980,28 лева.
Депозирано е заключение СТЕ, неоспорено от стаите и прието като компетентно
изготвено от съда. От него, както и от разпита на в.л. в о о.с.з. се установява, че:
1
- л.а. е на над 17 години;
- стойността на обезвредата е 4 093,28 лева;
- всички пера на увредата са следствие от инцидента;
- по задния ляв панел е налице корозия („следи от корозия“); задният ляв панел и
задната броня не са описани в изготвения от застрахователя опис, но са видни от снимките
(предоставени на експерта от ответника - стр. 5/л. 41 – и четирите); по тези детайли няма
следи от предишни ремонти;
- стойността без задна броня и панел заден ляв е 3 395 лева;
- пазарната стойност на самия л.а. е 7 639 лева, като не е налице тотална щета.
Задната дясна част не увредена следствие на процесното ПТП. Част от елементите са
по-леко увредени, съобразно снимковия материал, отколкото е посочено в описите. В
областта на задния ляв панел се наблюдават следи от ръжда.
Към писмените изявления се прилагат: 3. преписи от изявлението и приложенията
според броя на насрещните страни (чл. 102, ал. 2, т. 3 от ГПК). Нормата е цитирана с оглед
неприемането на допълнителен снимков материал в о.с.з., поради непредставяне на копие за
ищеца. Става въпрос за веществени доказателства, които обаче моат да се изготвят в
неограничено количество копия – по тази причина важи правилото за писмените
доказателства.
Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл.
204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в
определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от
значение за делото, или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт.
Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да
носи спрямо него ролята на веществено доказателство - Решение № 136 от 11.04.2011г. по
гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС; и Огледът е способ да се съберат веществени
доказателства, които не могат да бъдат представени в съда и приложени към делото. Затова
протоколът за оглед трябва да бъде така съставен, че да отрази пълно и точно събраните
веществени доказателства, чието онагледяване може евентуално да стане и с нарочна
окомерна скица, като показанията на свидетелите, заключението на вещото лице и
становищата на страните се свързват със събраните веществени доказателства. Иначе
втората инстанция не е в състояние да провери обосноваността на изводите на съда от
извършения оглед - Р. 1510—77—I
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
2
Всички щети са пряка последица от инцидента (включително и тези, видни от
снимковия материал, но неописани в описите). В исковата молба не се твърди нищо за
дясната задна част на л.а. подобни елементи или части от елементи не се претендират като
увредени и неизплатени (или недоизплатени). Невключването на детайл в описа, който се
изготвя от една страна в производството, не го изважда от броя на увредите, ако е следствие
от инцидента, както е в случая.
По задната част на автомобила няма следи от предишни ремонти. Предполага се, до
доказване на противното, че те не са ремонтирани и са увредени вследствие на процесния
инцидент. Всъщност именно, за да се предпазят от подобни (съобразно собствените на
ответника възражения) неоснователни твърдения, застрахователите заснемат изцяло л.а. в
предходен момент (обикновено когато се сключва за първи път застраховката). Такива би
следвало да се изискат от застрахователя по застраховка „Каско“. Това не е сторено от
страна на ответника.
По задната метална част на колата има „следи“ от ръжда. Това все още не означава
негоден детайл – не е ясно дали става въпрос за дълбока ръжда, която е прояла метала, или
само за леко оцветяване (видно и от л. 42). Съобразно заключението на експерта, по-скоро
става въпрос за второто. Това означава структурно здрав детайл (без значение колко дълго е
бил в експлоатация), който следва да се замени с подобен – а не с нов от официален сервиз.
Не е налице и тотална щета.
Изложеното в цялост означава, че се дължи сумата от 4 093,28 лева - 1 980,28 лева =
2 113 лева.
Искът следва да се уважи в претендирания размер.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски – 321,33 лева.
На процесуалния представител на ищеца, съобразно размера на иска, се дължи
възнаграждение (чл. 38 от ЗА, във вр.с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Тук са необходими няколко уточнения:
По делото е представен договор (л. 53), който, според решаващия орган, е коригиран в о.с.з.,
предвид констатацията, че ответникът в никакъв случай не е затруднен материално.
Сделката е материализирана в две оригинални копия (ред последен, преди подписите), като
„дължимите“ суми са коригирани, но без полагане на допълнителни подписи (В този случай
съдът е длъжен да укаже на представилата документа страна задължението по чл. 183 ГПК
или тежестта да установи съдържанието му с други доказателствени средства, ако това е
наложително, или да я задължи да представи четливо копие, като е възможно и да установи
неговото съдържание чрез изслужването на експертиза - Решение № 458/01.06.2010 г., по
гр.д. № 1299/2009 г., на III г.о.; Решение № 352/06.07.2010 г., по гр.д. № 189/2009 г., на II
г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). Същото се отнася и до списъка по чл. 80 от ГПК
3
(л. 52). Той поне се изготвя едностранно.
Цитираната практика относно корекции по документите обаче следва да се съобрази с друга
такава – относно масовата злоупотреба с нормата на чл. 38 от ЗА (Съгласно О. № 163 от
3.06.2016г. на ВКС, I г.о. по ч.гр.д. № 2266 от 2016г.: Така изложените от въззивния съд
съображения за предпоставките на фактическия състав на чл. 38, ал. 2 ЗА, при които на
адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение и при
липса на договор за правна помощ, съответстват на задължителната практика на ВКС-
определение № 515/02.10.2015г. на тричленен състав на Първо ТО по ч.гр.д. № 2340/2015г.,
в което е прието, че за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е
била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
… По така поставения въпрос съдът приема, че преценката за наличие на материална
затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото,
като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват
съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно
изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв
договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на
чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с
процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна
правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен
акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице).
Странната процесуална пасивност от страна на ответника обвърза съда.
Следва да се приеме, че действително е налице хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Във
всички уредени случаи на цитираната норма, не страните определят възнаграждението, а
съда (например: Определение № 53 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2017 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Илияна Папазова; и Решение № 42 от 10.04.2020 г. на ВКС по т. д. №
506/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова).
Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3 от 20.11.2020г. за реда за водене, съхраняване и
достъп до регистрите на адвокатските колегии и единните адвокатски регистри,
възнаграждението в случая възлиза на 354,83 лева. То няма да бъде редуцирано, тъй като
наредбата е препоръчителна, а не задължителна (Решение от 23.11.2017г. по съединени дела
C-427/16 и C-428/16 на СЕС: Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят
4
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с
оглед на конкретните условия за прилагането ѝ такава правна уредба действително отговаря
на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели), само с оглед
скорошните инфлационни процеси. Самото дело не се отличава с каквато и да е фактическа
или правна сложност.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, "А." АД, ЕИК ....., да заплати на АЛ. Б. З.,
ЕГН **********, чрез адв. М.М. Т., следното:
- сумата от 1 783,28 (хиляда седемстотин осемдесет и три лева и двадесет и осем) лева,
представляващи застрахователно обезщетение по щета № ......., ведно със законната лихва,
считано от 05.10.2021г. до окончателното ù изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК,
- сумата от 321,33 (триста двадесет и един лева и тридесет и три стотинки) лева, сторени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, "А." АД, ЕИК ...., да
заплати на адв. М.М. Т. сумата от 354,83 (триста петдесет и четири лева и осемдесет и
три стотинки) лева, адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5