№ 696
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110209011 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № Р-10-439 от 02.06.2021г., издадено от ... –
Заместник председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност” на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.15,
ал.1, т.7 от ЗКФН и чл.222, ал.1, предл.2 и чл.221а, ал.2, т.1 от Закона за публично
предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) на ... е наложена „имуществена санкция” в размер на
5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл.100о, ал.2, вр. ал.5, вр. ал.4, вр.
чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1, вр. ал.4 от ЗППЦК, вр. §45, т.1 от ПЗРЗМДВИП.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от .... В нея се твърди, че
НП е незаконосъобразно, необосновано, неправилно и издадено в противоречие с
материалния закон. Поради това се иска неговата отмяна. Според жалбоподателя не е
възможно да се установи кои законови норми е счел наказващият орган за нарушени, тъй
като чл.100о, ал.4 от ЗППЦК включва четири различни точки и множество предложения и
хипотези, които не били уточнени в АУАН и НП, а чл.100т, ал.4 от ЗППЦК има две
изречения и също няколко предложения и хипотези, които не би посочени в Акта и в
Наказателното постановление. Поради това се претендира за нарушено право на защита на
нарушителя. Твърди се, че са нарушени чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Освен това се
1
сочи, че нарушението е маловажно, тъй като било формално и незначително, несправедливо
било да се налага санкция от 5000 лева за деянието, от което не са настъпили каквито и да
било вреди за държавата и за акционерите на Дружеството. Изтъква се и това, че през 2020г.
Дружеството – жалбоподател изпитало множество трудности заради корона – вируса. Не
било налице и трайно противоправно поведение. Поради това се иска СРС да отмени изцяло
обжалваното Наказателно постановление и да бъде наложено предупреждение вместо
наказание.
Пред СРС в съдебно заседание на 17.09.2021г. жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Димитрова, която заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС тя моли да се отмени изцяло Наказателното постановление, тъй
като не било изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да се посочи точно
законовото основание за налагане на наказанието. Преповтарят се и доводи от жалбата.
Изрично адвокатът посочва, че не претендира адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна КФН се представлява пред СРС – 10 състав от юрк. Генова. В
съдебно заседание на 17.09.2021г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС юрк. Генова пледира за потвърждаване на Наказателното постановление
като правилно и законосъобразно и за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна
и недоказана. Според процесуалния представител на въззиваемата страна в хода на
административно – наказателното производство не е допуснато нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Посочва се, че в Акта и в НП ясно, точно и
непротиворечиво било дадено словесно описание на нарушението и неговата правна
квалификация, между които имало пълно съответствие, поради което няма как
жалбоподателят да не е разбрал какво нарушение му се вменява. Според юрк. Генова
законодателят също е предвидил работата в условията на глобална пандемия и изрично в
Закона за мерките и действията по време на извънредно положение е удължил срока, в
който Дружествата следва да подадат консолидираните си 6-месечни отчети. Според
процесуалния представител на КФН жалбоподателят е изпълнил своето законово
задължение да представи 6-месечен консолидиран отчет за първото шестмесечие на 2020г.
едва на 23.12.2020г. и то чак след като е било открито производство за налагане на
принудителна административна мярка. Поради това юрк. Генова счита, че в случая е
неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят ... е вписано в регистъра на публичните дружества по реда на чл.110
от ЗППЦК.
В КФН било открито административно производство по издаване на индивидуален
административен акт за прилагане на принудителна административна мярка по чл.212а, ал.1,
т.1 от ЗППЦ спрямо .... В тази връзка от КФН изпратили на ... писмо с изх. № РГ-05-32-14 от
29.10.2020г.
2
Свидетелката ... (старши експерт в КФН) направила справка в електронния регистър
на КФН и установила, че до 30.09.2020г. няма подаден в КФН 6-месечен консолидиран
финансов отчет на .... Поради това тя поканила представител на Дружеството да се яви в
КФН за съставяне на Акт. На 14.12.2020г. св. ... (в присъствието на .... - свидетели при
връчването на Акта) съставила срещу ... Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № Р-06-986 от 14.12.2020г. за нарушение, извършено на 01.10.2020г. в
гр. София с правна квалификация по чл.100о, ал.2, вр. ал.5, вр. ал.4, вр. чл.100т, ал.1, изр.1,
предл.1, вр. ал.4 от ЗППЦК, вр. §45, т.1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците. Актът бил връчен
на представляващия ... – ... срещу подпис на дата 14.12.2020г.
На 23.12.2020г. по електронен път в КФН постъпили от ... тримесечен консолидиран
финансов отчет за второто тримесечие на 2020г., шестмесечен консолидиран финансов
отчет за първите шест месеца на 2020г. и други документи, свързани с отчети, промяна на
Устав и адрес на Дружеството.
Въз основа на АУАН № Р-06-986 от 14.12.2020г. е издадено обжалваното
Наказателно постановление № Р-10-439 от 02.06.2021г., с което ... – Заместник председател
на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на основание чл.83,
чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН и чл.222, ал.1, предл.2 и чл.221а, ал.2, т.1 от
ЗППЦК е наложила на ... „имуществена санкция” в размер на 5000 (пет хиляди) лева за
нарушение на чл.100о, ал.2, вр. ал.5, вр. ал.4, вр. чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1, вр. ал.4 от
ЗППЦК, вр. §45, т.1 от ПЗРЗМДВИП.
Наказателното постановление е получено на 07.06.2021г. от представляващия ... – ...
и е обжалвано с жалба, входирана в КФН на 11.06.2021г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на св. ..., както
и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК – АУАН № Р-06-986 от 14.12.2020г.; извлечение от
електронна поща относно подаване на жалба на 11.06.2021г.; писмо с изх. № РГ-05-32-14 от
29.10.2020г. (ведно с известие за неговото доставяне по пощата и извлечение от електронна
поща); извадка за получени от ... в КФН документи на 23.12.2020г.; Междинен
консолидиран доклад за дейността. Междинен съкратен консолидиран финансов отчет към
30 юни 2020г. (лист 17-20, лист 29-41 от делото); справка за годишни и шестмесечни отчети
на консолидирана основа; счетоводен баланс; отчет за доходите; отчет за паричните потоци
по прекия метод; отчет за измененията в собствения капитал; справка за нетекущите активи;
справка за вземанията, задълженията и провизиите; справка за ценните книжа;
Консолидиран доклад за дейността на ... и дъщерните му Дружества за второ тримесечие
към 30.06.2020г.; декларация; информация по чл.7 от Регламент (ЕС) № 596/2014г. на
Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014г. относно пазарната злоупотреба,
относно обстоятелствата, настъпили през второто тримесечие на 2020г.; Допълнителна
3
информация към Междинен консолидиран финансов отчет за второто тримесечие на 2020г.;
информация по приложение № 9 по чл.33, ал.1, т.3 от Наредба № 2 на КФН за второто
тримесечие на 2020г.; извадка за кодовете на входираните в КФН документи; Заповед на
Заместник председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност” с № З-249 от 20.10.2020г.; удостоверение за актуално състояние на ... и извлечение
от ДВ бр.31 от 12.04.2019г.
Целият наличен по делото доказателствен материал е непротиворечив, еднопосочен и
взаимно обусловен, поради което съдът го кредитира напълно.
Цитираните по-горе писмени доказателства са обективни, непротиворечиви и с
достоверна дата. Поради това съдът им се доверява изцяло.
Показанията на свидетелката ... звучат достоверно и непредубедено. Те намират
опора в писмените доказателства по делото. Поради това съдът се доверява и на тях.
От удостоверението за актуално състояние се установява, че ... е вписано в регистъра
на публичните дружества по реда на чл.110 от ЗППЦК.
От писмо с изх. № РГ-05-32-14 от 29.10.2020г. се доказва, че в КФН било открито
административно производство по издаване на индивидуален административен акт за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.212а, ал.1, т.1 от ЗППЦ и за това
... било запознато чрез въпросното писмо.
От показанията на св. ... се установява, че именно тя е направила справка в
електронния регистър на КФН и е установила, че до 30.09.2020г. няма подаден в КФН 6-
месечен консолидиран финансов отчет на ....
От документите, приложени на лист 15-51 от делото се установява какви документи
са били входирани на 23.12.2020г. по електронен път в КФН от името на ....
Констатациите от АУАН се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Поради това СРС кредитира и Акта.
От извлечението от електронната поща на лист 4 от делото се доказва, че жалбата
срещу процесното НП е била подадена на 11.06.2021г.
Съдът се доверява напълно и на Заповед № З-249 от 20.10.2020г. на Заместник
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, както
и на извлечението от ДВ бр.31 от 12.04.2019г., тъй като това са официални документи с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. От приложения по делото препис –
извлечение от ДВ бр.31 от 12.04.2019г. се уставоява, че ... е Заместник - председател на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”. Това означава, че именно тя има правомощието по чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН и
чл.222, ал.1 от ЗППЦК да издава НП като налага глоби и имуществени санкции за
нарушения по ЗППЦК. От приложената по делото Заповед № З-249 от 20.10.2020г. на
Заместник председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност” и от нормата на чл.222, ал.1 от ЗППЦК се доказва, че към 14.12.2020г.
4
свидетелката ... е имала право да съставя Актове за установяване на административни
нарушения на ЗППЦК, тъй като е била оправомощена за това от Заместник председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”. Това означава, че
процесните АУАН и НП са издадени от опровомощени за това лица.
Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, еднопосочни и
непротиворечиви помежду си, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по
аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
Така установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от оправомощено за това
лице срещу административен акт, подлежащ на проверка по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
В конкретния случая не става ясно кога е установен нарушителят, но доколкото
нарушението е извършено на 01.10.2020г., а АУАН е съставен на 14.12.2020г., следва да се
приеме, че не са изтекли сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От съставянето на Акта (на
14.12.2020г.) до издаване на НП (на 02.06.2021г.) не са изтекли повече от 6 месеца. Поради
това СРС приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Издаването на НП след
повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по чл.52 от ЗАНН) не е
съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на НП на формално основание,
тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН е
насочен единствено към дисциплиниране на държавните органи за срочно упражняване на
правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води до незаконосъобразност
на Наказателното постановление.
От Заповед № З-249 от 20.10.2020г. на Заместник председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност”, извлечението от ДВ бр.31/12.04.2019г.
(анализирани по-горе) и от чл.222, ал.1 от ЗППЦК се установява, че конкретните АУАН и
НП изхождат от компетентни лица.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че е било допуснато нарушение по чл.42, т.5
от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като основният текст на нарушението е чл.100о,
ал.2 от ЗППЦК, а чл.100о, ал.5 и ал.4 от ЗППЦК са дадени като привръзка за уточняване за
кой консолидиран финансов отчет иде реч. Освен това чл.100о, ал.5 от ЗППЦК препраща
само и единствено към чл.100о, ал.4, т.2 от ЗППЦК и от съдържанието на тези норми става
ясно, че пояснителните бележки следва да са част от уведомлението, което емитентът дължи
по чл.100о, ал.1 и ал.2 от ЗППЦК. Срочността на изпълнението на това задължение е
разписана в чл.100о, ал.2 от ЗППЦК, поради което и този текст в случая е посочен като
основен при правната квалификация на деянието. Никъде не се твърди, че нарушението
касае съдържанието на това уведомление. Поради това е и неоснователно възражението в
жалбата, свързано с текста на чл.100о ал.4 от ЗППЦК. Поради същите съображения съдът
приема за неоснователни и доводите на жалбоподателя относно чл.100т, ал.4 от ЗППЦК. В
5
Акта и в НП е посочена привръзка с чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗППЦК само и
единствено, за да се посочи, че въпросната информация е следвало да бъде предоставена
пред КФН, както е написано и с думи в АУАН и НП. Привръзката с чл.100т, ал.4 от ЗППЦК
касае начина на разкриване на информацията, а именно по „електронен път“. Това не е
основният текст, по който да е квалифицирано нарушението, поради което и аргументите от
жалбата за неяснота се явяват несъобразени с конкретиката на този казус.
След собствена служебна проверка съдът достигна до извода, че в АУАН и в НП
нарушението е подробно, ясно и недвусмислено посочено. Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. Спазени са реквизитите по чл.42 и чл.57,
ал.1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита, че са изпълнени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3,
респ. чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Съдът не констатира основания за отмяна на Наказателното постановление на
формално основание и счита, че спорът следва да бъде решен по същество.
По делото не се спори, че Дружеството – жалбоподател е емитент.
Според чл.100о, ал.2 от ЗППЦК, вр. §45, т.1 от ПЗРЗМДВИП емитентът (който
изготвя консолидиран годишен финансов отчет) е длъжен да разкрива публично
уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние, като за 2020г. това е
следвало да стане в срок до 30.09.2020г. Според чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1, вр. ал.4 от
ЗППЦК това следва да става пред КФН по електронен път.
От целия наличен по делото доказателствен материал е видно, че до 30.09.2020г. в
КФН не е бил представен от страна на Дружеството – жалбоподател консолидиран
финансов отчет за първите шест месеца на 2020г. и едва на 23.12.2020г. е бил входиран по
електронен път в КФН.
Това означава, че по делото е безспорно доказано, че Дружеството – жалбоподател е
реализирало от обективна страна съставът на вмененото му нарушение.
От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на юридическите лица е
обективна и безвиновна. Това означава, че е доказано извършването от страна на ... на
вмененото му нарушение и от субективна страна.
Правилно юрк. Генова отбелязва, че заради пандемията от ковид – 19 е било
изменено законодателството и е бил увеличен срокът за разкриване на публично
уведомление по чл.100о от ЗППЦК до 30.09.2020г. Поради това обстановката с ковид – 19 не
следва да се счита /както се твърди в жалбата/ като допълнително оневиняващо
обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателя, че деянието е
маловажно, тъй като жалбоподателят е предприел действия по изпълнение на законовите си
задължения едва след като е научил с писмото на КФН, че е започнала проверка и е открито
административно производство по издаване на индивидуален административен акт за
6
прилагане на принудителна административна мярка по чл.212а, ал.1, т.1 от ЗППЦ спрямо ....
Освен това нарушението е формално – с непредставянето на въпросното уведомление в
КФН до 30.09.2020г. то е довършено. Съставът на нарушението не изисква да са настъпили
вреди за държавата или акционерите. Поради това и липсата на такива не следва да се
приема като обстоятелство, освобождаващо нарушителя от административна отговорност.
Законодателят е въздигнал в административно нарушение неразкриването в срок на
публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента.
Само защото нарушението е формално това не означава, че не е обществено опасно или че е
с по-ниска степен на обществена опасност. С бездействието на жалбоподателя в случая е
засегнат интересът на обществото да научи чрез представяне в КФН на публично
уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента. Срокът на
неизпълнение на задължението по чл.100о, ал.2 от ЗППЦК в случая е близо 3 месеца и
доколкото Дружеството е изпълнило задължението си след като е научило за проверката в
КФН, не следва да се приема, че е налице чл.28 от ЗАНН. Развитите в тази връзка аргументи
на наказващия орган в обжалваното НП също се споделят от съдебния състав и с оглед
тяхното обективиране в НП не е необходимо да се преповтарят и в този съдебен акт.
Поради това следва да се ангажира административната отговорност на ... за
нарушението по чл.100о, ал.2, вр. ал.5, вр. ал.4, вр. чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1, вр. ал.4 от
ЗППЦК, вр. §45, т.1 от ПЗРЗМДВИП.
На основание чл.221а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.100о от ЗППЦК на юридическите лица
следва да се наложи „имуществена санкция“ в размер от 5000 до 20 000 000 лв. или до 5 на
сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет,
приет от управителния орган, или до двойния размер на реализираната печалба или
избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен,
като се прилага по-голямата стойност. В случая на ... е наложена минималната
„имуществена санкция” по чл.221а, ал.2, т.1 от ЗППЦК, която е 5000 лева. За съда не
съществува възможност да влошава положението на жалбоподателя, вкл. да увеличава
размера на наказанието. Доколкото срокът на закъснението и това, че Дружеството е
изпълнило задължението си след като е започнала проверката в КФН са отчетени от съда
като обстоятелствата, имащи отношение към обществената опасност на деянието, те не
следва да се отчитат повторно и като отегчаващи обстоятелства. Същевременно СРС счита,
че няма отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това правилно е било определено
административно наказание в минимален размер.
Водим от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че следва изцяло
да се потвърди обжалваното Наказателно постановление.
По време на съдебните прения пред СРС – 10 състав процесуалният представител на
въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Такова се
полага на въззиваемата страна с оглед изхода на делото. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в
настоящото производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63, ал.5
7
от ЗАНН в полза на КФН следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда,
който, обаче, не може да е по-голям от максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП). Според чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за правната помощ. В случая по
настоящото дело е имало само едно открито съдебно заседание пред СРС с участието на
процесуален представител на КФН. Юрисконсултът не е задавал въпроси на св. ..., но е
изразил становище в хода на съдебните прения пред СРС. Поради това и в предвид
конкретната фактическа и правна сложност на казуса, но и с оглед участието на
юрисконсулт на КФН само в едно съдебно заседание, вкл. и като се съобрази времетраенето
на съдебното заседание пред СРС, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4
и чл.144 от АПК, вр. чл.78 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за правната
помощ, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-439 от 02.06.2021г.,
издадено от ... – Заместник председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл.83, чл.53 и чл.27
от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН и чл.222, ал.1, предл.2 и чл.221а, ал.2, т.1 от ЗППЦК на ...
е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на
чл.100о, ал.2, вр. ал.5, вр. ал.4, вр. чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1, вр. ал.4 от ЗППЦК, вр. §45,
т.1 от ПЗРЗМДВИП.
ОСЪЖДА ... с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к.
1220, район „Сердика“, бул. „Илиянци” № 41, с представител ..., да заплати на Комисията
за финансов надзор на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 и чл.144 от
АПК, вр. чл.78 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за правната помощ за
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 100 /сто/
лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8