МОТИВИ към
Присъда № 51/07.11.2013г.,
постановена по НОХД № 33/2013г. по описа на Асеновградски районен съд, V н. с.
Районна прокуратура – Асеновград е повдигнала
обвинение срещу Д.А.П. – роден на ***г***, обл.Пловдивска,
ул.„Цар И.А. II” № 93, българин, български гражданин, с основно
образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН: ********** за това, че на 09.10.2012г.
в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, е причинил на Н.Д.Ф.
две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на зъба на втория шиен
прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на врата за повече от един
месец и счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движенията
на левия долен крайник за повече от един месец – престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебното производство са
предявени и приети за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански
искове от Н.Д.Ф. против подс.Д.А.П. в общ размер на 30 000 лева, а именно:
за сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на причинено счупване на
зъба на втория шиен прешлен, довел до трайно затрудняване на движението на
врата за повече от един месец, ведно със законната лихва от момента на деянието
– 09.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата; за сумата от 13 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
в следствие на причинено счупване на
лявата лакътна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия горен
крайник за повече от един месец, ведно със законната лихва от момента на
деянието – 09.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Н.Д.Ф. е конституиран в
качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Представителят на Районна
прокуратура – Асеновград поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимият обвинения,
като счита последните за доказани по несъмнен и категоричен начин. Прави анализ
на събрания доказателствен материал, като счита, че подсъдимият бил решил да
приключи възникнал спор с пострадалия за това кой и къде следва да пасе овцете
си. Именно в деня на инцидента подс.П. взел дървена тояга, ползвана от св.Д. и
започнал да нанася удари по коня и каруцата на пострадалия Н.Ф.. Последният, за
да се предпази, вдигнал високо лявата си ръка, при което бил ударен от подс.П.
с дървената тояга, като този удар довел до счупването на лявата лакътна кост.
Подсъдимият не спрял с ударите с тоягата, като насочил последната срещу главата
на пострадалия Ф., който при един от ударите в главата паднал на пода на
каруцата, от което падане получил счупване на зъба на втория шиен прешлен. Тези
свои изводи прокурорът прави от свидетелските показания на Н.Ф., С.Ф., А.М., И.Ю.
и Ф.Д.. Подс.П. отричал да е нанасял удари по тялото
и главата на пострадалия Н.Ф., но прокурорът счита, че тази защитна теза не
кореспондира със свидетелските показания и със заключението на съдебно
медицинската експертиза. Представителят на обвинението приема, че защитната
теза на подсъдимия не бе доказана и остава единствено плод на желанието на подсъдимия
да оневини действията си. Не спори, че след нанасянето на телесните повреди
подсъдимият е бил нападнат от св.Фезови, като С.Ф. го
атакувал с брадва, а Н.Ф. насочил каруцата си към автомобила на П., а в
последствие С.Ф. хвърлял и камъни по автомобила, при което счупил стъклата му.
Тези действия обаче последвали нанасянето на телесните повреди, което мотивира
прокурора да приеме, че не е налице неизбежна отбрана, а напротив – умишлени
действия, целящи нараняване на пострадалия Н.Ф.. С оглед на това представителят
на обвинението предлага на съда да признае подс.Д.П. за виновен по така
повдигнатото му обвинение и с оглед наличието единствено на смекчаващи
отговорността обстоятелства да приеме, че са налице условията на чл. 55 ал.1
т.2 б.Б от НК и замени наказанието „лишаване от свобода“ с наказание
„пробация“, което да бъде със задължителните две пробационни мерки за срок от
година и шест месеца. За веществените доказателства – газов пистолет и брадва, предлага
да бъдат върнати на собствениците им, а вещественото доказателство дървена
тояга да се унищожи като вещ без стойност. За гражданските искове предлага да
бъдат уважени по справедливост.
Повереникът на гражданският ищец
Н.Ф. – адв.Н. счита, че тезата на прокурора се подкрепя от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, като моли Съда да обърне внимание на
нараняванията на пострадалия, които не му дават възможност правилно и точно да
опише последователността на ударите. Въпреки това останалите доказателства по
категоричен начин установяват механизма на причиняване на телесните повреди, с
изключение на обясненията на подсъдимия, който отрича това. С оглед на това
повереникът моли Съда да признае подс.П. за виновен по така повдигнатото му
обвинение и да приложи чл. 54 от НК, като му наложи наказание „лишаване от
свобода“, чието изтърпяване отложи с изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК.
По отношение на гражданските искове счита, че последните са доказани по основание
и размер, тъй като пострадалият Никола Ф. е бил в болница, а в последствие и на
домашно лечение, като е бил неподвижен за период от около три-четири месеца,
след което е бил затруднен да извършва нормалната си дейност и следвало да пази
здравето си. Ето защо моли Съда да уважи изцяло така предявените граждански
искове, като претендира и за направените разноски от гражданския ищец в
процеса.
Повереникът на гр.ищец Никола Ф.
– адв.А. изцяло подкрепя изложеното от неговия колега.
Гражданският ищец и частен
обвинител Никола Ф. също подкрепя изложеното от поверениците
си.
Защитникът на подс.Д.П. – адв.М.Б. счита, че
обвинението не е доказано по категоричен начин, а дори противоречи на
нормалната житейска логика. Навежда твърдения, че подс.П. е отишъл на среща с
пострадалия Никола Ф., като го поздравил, но насреща му било отвърнато с
псувня. Именно поради това действия защитникът счита, че последващото поведение
на подсъдимия било изцяло при условията на чл. 12 ал.1 от НК, т.е. при
неизбежна отбрана, а не при превишаването й, тъй като подсъдимият бил нападнат
първоначално с коня на пострадалия, а в последствие и с брадва. Твърди, че
подс.П. не е имал никакво намерение да причини телесни повреди, защото ако е
съществувало подобно намерение, подсъдимият би могъл да използва отнетата от
него брадва, но не е сторил това. Подсъдимият единствено е нанасял удари с
тоягата по коня, което е било с цел да се защити, като защитникът счита, че
обвинителната теза не била доказана по категоричен начин както от свидетелските
показания, така и от заключението на съдебно медицинската експертиза. Не било
доказано и поради какви причини пострадалия Ф. паднал в каруцата или извън нея,
дали е загубил баланс при желанието си да насочи коня към подсъдимия, като били
налице множество противоречия в свидетелските показания. След самия инцидент
подс.П. сам посетил полицейското управление в гр.Асеновград, което също водело
до извода, че подсъдимият нямал съзнанието, че върши престъпление, а че бил
пострадал от подобни престъпни действия на Н.Ф.. За предявените граждански
искове счита последните за неоснователни основание и размер, тъй като
пострадалият Н.Ф. искал да черпи права от собственото си противоправно
поведение. С оглед на това счита, че единствената правилна и справедлива
присъда би била оправдателна присъда за подс.П., а алтернативно навежда
твърдения за наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства,
което да бъде отчетено от Съда в неговия окончателен съдебен акт.
Защитникът на подс.П. – адв.Д. също счита, че
обвинението не е доказано по категоричен начин и причина за това е
кредитирането от страна на прокурора на свидетелски показания, които не са
безпристрастни, а са на пострадалото лице. Налице са и противоречия между
свидетелските показания на Никола Ф. и С.Ф., които също мотивират защитника да
приеме, че изложеното от последните не е обективно. Наред с това твърди, че
коня е следвало да реагира на ударите с тояга и да избяга, което би прекратило
конфликта, като отдалечи спорещите един от друг. Защитникът счита, че основната
причина за конфликта било поведението на Никола Ф., който предизвикал спор със
служителя на подсъдимия, като в деня на инцидента имал със себе си и брадва,
т.е. все намерения и желания на пострадалия да предизвика конфликт и да нападне
подсъдимия. Самият конфликт бил ръководен основно от пострадалия, който
насочвал коня с каруцата към подсъдимия и в последствие към неговия автомобил,
което водело до извода, че същият имал поведение на нападател и не се чувствал
застрашен от подсъдимия и не приемал последния за опасност. Подсъдимият от своя
страна е усетил нападението и опасността на действията на пострадалия Н.Ф.,
който се опитвал да го прегази с коня и каруцата, а в последствие и от
поведението на св.С.Ф., като подсъдимия се опитал да избяга, но по него били
хвърляни камъни, като прозорците на автомобила му били счупени. Именно поради
тези действия на свидетелите Фезови, подсъдимият се
почувствал западнат и затова след инцидента първата му работа била да посети
полицейското управление и да се оплаче от нападението срещу него. По отношение
на причинените телесни увреждания защитникът счита, че механизмът им на
причиняване не бил доказан по категоричен начин, тъй като едната телесна
повреда не може да бъде причинена от удар с тояга, а именно счупването на зъба
на втория шиен прешлен. Тази повреда е причинена от падане върху твърда
повърхност, какъвто е подът на каруцата или земната повърхност, като защитникът
счита, че при самото падане пострадалият е получил и втората телесна повреда –
счупването на лакътната кост, тъй като са налице
данни, че Никола Ф. бил падал в каруцата или на земята, удрял се в различните
части на каруцата, което явно е причинило тези увреждания. Отново защитникът постава под въпрос обективността на показанията на Н.Ф. и С.Ф.,
като навежда твърдения, че тези показания не кореспондират помежду си, а дори
си противоречат. С оглед на това защитникът счита, че подс.П. е действал при
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, тъй като е бил
нападнат от св.Н.Ф. и е причинил вреди, които са били в рамките на закона и са
били необходими, с оглед защитата от противоправното
поведение на св.Н.Ф.. Ето защо единственият правилен извод, който Съдът може да
изведе от събраните доказателства бил да признае подсъдимия за невинен и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подс.П. – адв.Х. също подкрепя
изложеното от колегите му, като твърди, че повдигнатото обвинение на подсъдимия
не е коректно и Съдът следва да го оправдае изцяло.
Подсъдимият Д.П. не се признава за виновен и не е имал
намерение да напада или да бъде нападан. Ако това е целял, то след като е отнел
брадвата на св.С.Ф. и имал възможността да я използва и да удари нападателите
си, но не го е направил. Наред с това колата му също била удряна от Н.Ф. и С.Ф.,
но подсъдимия не само, че не желаел да отвръща на нападението, а се качил в
автомобила си и избягал, тъй като нямал намерение да напада или да причинява
каквито и да било вреди на другите. С оглед на това се счита за невинен и моли
Съда да го оправдае.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Д.А.П. е роден
на ***г***, обл.Пловдивска, ул.„Цар И.А. II” № 93, българин,
български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН: **********.
Подс.Д.П. се занимава с
отглеждане на овце, като имал голямо стадо – около 300 животни, което отглеждал
в с.Боянци, общ.Асеновград. За целта през 2012г. бил наел св.Ф.Д., който пасял
всеки ден овцете и се грижел за тях. Подс.П. бил дал
на св.Д. газов пистолет, който да ползва при необходимост и защита, ако стадото
с овцете било застрашено. Св.Д. носел със себе си газовия пистолет, но не го
използвал, а контролирал стадото единствено с дървена тояга.
Св.Н.Ф. също се занимавал с
отглеждане на овце, които отглеждал в покрайнините на гр.Асеновград. В тази си
дейност Н.Ф. се познавал добре с подс.П. и имали близки отношения, но често
спорели за продажна цена на животните, като веднъж дори св.Ф. решил, че подс.П.
искал да го излъже и да закупи от него евтино овце.
Н.Ф. бил конфликтен и своенравен,
като стриктно избирал пасищата си и ги охранявал, като не давал на други овчари
да пасат стоката си там, а ги смятал за свои. Така било и с пасище в земеделски
блок, намиращ се в местността „Св.Илия“ между старото и новото гробище, в
землището на гр.Асеновград. В дейността си по отглеждане на животните бил
подпомаган от сина си – св.С.Ф. и двамата охранявали пасищата. С.Ф. от своя
страна често се срещал със св.Д. докато последният пасял овцете на подс.П. и му
казвал да се маха от пасището в местността „Св.Илия“ и да не пасе овцете там.
За да изгони Д. св.С.Ф. гонел овцете му с коня с каруцата, които управлявал или
изпускал водата на корито на чешма до пасището, където овцете пиели вода.
На 08.10.2012г. св.Ф.Д.
отново извел овцете на подс.П. на паша и ги закарал в местността „Св.Илия“ до
гр.Асеновград, където св.Н.Ф. също бил извел своето стадо. Св.С.Ф. решил отново
да подгони овцете на Д., като насочил коня с каруцата си към тях и ги подгонил
в противоположната посока на неговото стадо. След това св.С.Ф. се доближил с
каруцата си до св.Д. и двамата започнали да се карат за пашата,
като св.Д. показал на св.С.Ф. пистолета, а последния дори и не се уплашил, а
заявил на Д., че ще му завре пистолета отзад и да се маха от земеделския блок.
Двамата се разделили, като св.С.Ф. се върнал и разказал за случилото се на баща
си – св.Н.Ф., а св.Д. *** и разказал за случилото се на подс.Д.П..
Сутринта на следващия ден –
09.10.2012г. св.Ф.Д. отново извел стадото с овце от с.Боянци в посока
гр.Асеновград и ги повел към местността „Св.Илия“. Когато наближил пътя за
с.Козаново, св.Д. бил застигнат от подс.Д.П., който пристигнал с личния си
автомобил марка „Форд“ с ДК N РВ 48 05 ХВ. Подсъдимият помогнал на св.Д. да
преведе стадото през пътя, като след това му казал, че ще отиде в местността
„Св.Илия“ за да се разбере с Н. и С. Фезови. Така
подс.П. отишъл в местността „Св.Илия“, а малко след това, около 9,30ч. там
дошъл със стадото и св.Д.. В местността били и св.А.М. и И.Ю., които пасели
кози и се намирали на около 50-тина метра от подс.П. и св.Д..
Тъй като една от овцете на
подс.П. имала проблем с крака, подсъдимия и св.Д. я обрязали, клекнали на
земята, като подсъдимия забелязал, че към тях се приближава кон с каруца, на
която се возели Н. и С. Фезови. Подс.П.
се изправил от земята, като при изправянето си взел дървената тояга, ползвана
от св.Д., която била дълга около 165 см. и дебела около 3 см. Подсъдимият
тръгнал в посока към каруцата, като при приближаването си поздравил Фезови. Св.Н.Ф. обаче отговорил, че не му щат поздрава и са
дошли да го трепят. Св.Н.Ф. насочил коня към подс.П., който за да се предпази,
го ударил с пръчката. Коня спрял, при което св.Ф. отново го насочил към
подсъдимия, а последния продължил да маха с пръчката, като последователно
ударил коня и след това канатите на каруцата. Конят
подминал подсъдимия, при което св.Н.Ф. се отдалечил малко, обърнал каруцата и
отново насочил коня към подсъдимия. П. отново замахнал
с пръчката, ударил коня, след което пръчката му отскочила и ударила св.Н.Ф. по
главата. Подсъдимия продължил да замахва, като насочвал пръчката към главата на
св.Н.Ф., който за да се предпази вдигнал лявата си ръка. Така подс.П. ударил с
пръчката лявата ръка на св.Н.Ф., като при удара с пръчката счупил лявата
лакътна кост на ръката на св.Н.Ф.. Св.С.Ф., който бил също на каруцата, опитал
да защити баща си, като замахнал с малка пръчка, която
носел, но при един от ударите на подс.П., пръчката на св.С.Ф. се ударила в
тоягата на П. и се счупила. Св.С.Ф. взел малка брадва, която се намирала в
каруцата и слязъл от нея, като имал намерение да заобиколи
подс.П.. Св.Н.Ф. отново подкарал коня, седейки на каруцата, като се отдалечил
от подсъдимия, обърнал каруцата към него и пак подкарал коня като потеглил
рязко, при което св.Н.Ф. загубил равновесие и паднал назад на пода на каруцата.
При падането си на твърдата повърхност св.Н.Ф. получил нараняване в областта на
врата, а именно счупване на зъба на втори шиен прешлен. Св.Н.Ф. успял да се
изправи, след което отново подкарал коня, като викнал на сина си С.Ф. „Трепи го
с брадвата.“ Подсъдимият видял, че отстрани до него се приближава св.С.Ф.,
който носел в ръцете си брадва и замахнал да го
удари. Подсъдимия успял да избегне удара и след това хванал брадвата и я
издърпал от ръцете на св.С.Ф.. В този момент св.Н.Ф. насочил каруцата с коня
към автомобила на подс.П., който бил паркиран в страни от мястото на инцидента,
като св.Ф. имал намерение да го удари с каруцата. Конят обаче минал близо до
автомобила, при което не го ударил с гумите на каруцата. Св.Н.Ф. отново заходил
отстрани с каруцата и я насочил отново към автомобила, като този път успял да
удари автомобила в задната му част с гумите на каруцата. Св.С.Ф. от своя страна
взел камъни от земята и започнал да ги хвърля по подс.П., който тръгнал към
автомобила си. Св.Н.Ф. се отдалечил от автомобила, като подсъдимият успял да
влезе и да запали автомобила. В това време св.С.Ф. продължавал да хвърля
камъни, като с един от тях успял да счупи предното стъкло на лекия автомобил
„Форд“, а с друг камък счупил задното дясно стъкло на автомобила. Подсъдимият П.
потеглил с автомобила си и отишъл пред сградата на РУП – Асеновград, а св.Д.
повел обратно стадото към с.Боянци. Св.Н.Ф. потеглил с каруцата по пътя за
гробището на гр.Асеновград, където цветари от гробището повикали бърза помощ и
полиция, тъй като му текла кръв от главата в областта на врата. На място
пристигнал екип на бърза помощ и полиция, като св.Н.Ф. бил транспортиран до
болницата. В последствие бил отведен в болница в гр.Пловдив, където лежал осем
дни. Ръката му била гипсирана, а на врата му бил поставен нашийник, който носел
три месеца. Лекуващият го лекар му обяснил, че трябва да му направи операция,
която струвала около 60 000 лева, но друг лекар го посъветвал да не прави
такава операция. След изписването му от болница, св.Н.Ф. се прибрал в дома си,
където бил на легло в продължение на три месеца, тъй като лекарите му забранили
да ходи, за да не получи увреждания от счупването на зъба на втория шиен
прешлен.
Описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин частично от
обясненията на подсъдимия Д.А.П., частично от показанията на свидетелите Н.Д.Ф.
и С.Н.Ф., както и изцяло от показанията на свидетелите Ф.Х.Д., А.И.М. и И.Ю.Ю., дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по
реда на чл. 281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК показания
на свидетелите Н.Ф., С.Ф., А.М. и Ю.Ю..
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Ф.Х.Д., от
които се установява, че е работел при подсъдимия Д.П., като е пасял овцете му.
Св.Д. имал проблеми със св.С.Ф., който гонел овцете му с коня с каруцата и не
му давал да ги пасе в земеделски блок, находящ се в местността „Св.Илия“ до
гр.Асеновград. От показанията на св.Д. се установява, че на 08.10.2012г. е имал
разговор със св.С.Ф., като са се карали и му показал носения от него газов
пистолет. Също от показанията на св.Д. се установява с детайли как е протекъл
инкриминирания инцидент, какви са били действията на св.Н.Ф., как последния е
насочил коня към подс.П. и нанесените от последния удари с дървената тояга по
коня и по главата на св.Н.Ф., как последния е паднал в каруцата си и как
насочил същата към автомобила на подс.П., като ударил същия с гумите на
каруцата. От показанията на св.Д. се установява и това, че св.С.Ф. замахнал с брадвата към подс.П., но не успял да го удари, а
последния измъкнал брадвата от ръцете на св.Ф.. След това св.С.Ф. започнал да хвърля
камъни по подсъдимия, при което ударил два пъти автомобила му и счупил предното
и задното дясно стъкло на автомобила.
Тези показания кореспондират изцяло с показанията на
св.А.М. и И.Ю., които също заявяват, че видели посд.П.
и св.Н.Ф. да се карат, при което подс.П. замахнал с
пръчката по св.Н.Ф. и го удари в областта на главата и ръката. Св.М. и св.Ю., в
прочетените по реда на чл. 281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от
НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство, са категорични, че са
видели св.Н.Ф. да пада в каруцата, след което да се изправя сам и да потегля с
каруцата, като след падането видели кръв по главата му.
Отчасти следва да бъдат кредитирани показанията на св.С.Ф.,
който заявява, че баща му – св.Н.Ф. се опитал да бяга, като слязъл от каруцата,
при което паднал на земята и бил удрян тогава от подс.П.. Това противоречи на
изложеното от останалите свидетели – св.Д., М. и Ю., чиито показания Съдът
кредитира изцяло. В останалата им част показанията на св.С.Ф. следва да бъдат
кредитирани, тъй като същият описва фактическата обстановка, изложена по-горе и
кореспондираща с показанията на св.Д., М. и Ю..
Частично следва да бъдат кредитирани и показанията на
пострадалия свидетел Н.Ф., като Съдът не кредитира тези показания в частта им,
с която св.Н.Ф. твърди, че слязъл от каруцата и тръгнал да бяга пеша, при което
бил ударен от подсъдимия и паднал на земята. Както бе посочено по-горе св.Д., М.
и Ю. заявяват категорично, че св.Н.Ф. не е слизал от каруцата си и е паднал в
нея, като след това сам е станал, което не кореспондирал с изложеното от св.Н.Ф..
Наред с това е странно и обяснението на св.Н.Ф., че тръгнал да бяга пеша, а в
последствие сам се качил на каруцата си и успял да отиде до гробището за да
търси помощ. Не следва да се кредитират и показанията на св.Н.Ф., че докато бил
на земята и с гръб към подс.П., последния го ударил с пръчката по врата, което
не кореспондира с останалите събрани по делото гласни доказателства, от които
се установява, че подсъдимия ударил с тоягата по главата св.Н.Ф., докато
последния бил на каруцата. В останалата им част показанията на св.Н.Ф.
кореспондират с показанията на цитираните по-горе свидетели, поради което Съдът
ги кредитира в тази им част.
Съдът кредитира отчасти и обясненията на подс.Д.П.,
като не следва да бъдат кредитирани обясненията му, че св.Н.Ф. возел в каруцата
си циганин, който не бе установен в хода на съдебното следствие. От обясненията
на подс.П. се установи, че имало и неустановено по делото лице, което също
хвърляло камъни по него, но това не бе потвърдено от останалите свидетели на
инцидента. Не следва да се кредитират обясненията на подс.П. в частта им, с
която последния отрича да е нанесъл удари по главата и тялото на св.Н.Ф., тъй
като това противоречи на свидетелските показания на Ф.Д., А.М. и И.Ю., които
категорично заявяват, че подс.П. е нанесъл удари с тоягата по главата на св.Н.Ф..
В останалата им част обясненията на подс.Д.П. кореспондират с цитираните от
Съда свидетелски показания, поради което следва да бъдат кредитирани от Съда.
По делото бе прочетена и приета назначена балистична
експертиза, от която се установява, че вещественото доказателство – газов
пистолет е технически изправен и годен да произвежда изстрели със стандартни
газови и шумови патрони 9 кал. Не е възможно възпроизвеждане на изстрели със
стандартни бойни патрони. С пистолета са били изследвани 8 бр.патрони, които са
стандартни шумови газови патрони 9 кал., представляващи боеприпас за газови
оръжия.
В хода на досъдебното производство бе назначена
съдебно – психиатрична експертиза, която бе прочетена и приета в хода на
съдебното следствие. От заключението на вещото лице д-р К. се установява, че
подс.Д.П. не се води на диспансерен учет и не страда
от психично заболяване. Има запазена психична годност и може да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си на
09.10.2012г. Може пълноценно да участва в наказателното производство и да дава
достоверни обяснения. Липсват каквито и да било доказателства за състояние на
физиологичен афект или други състояния, изключващи съзнанието. Няма установени
психопатологични нагласи, които да дават отражение върху възможността на подс.П.
да разбира свойството и значението на предприетите действия и да ръководи
постъпките си.
Прочетено и прието бе в
хода на съдебното следствие и заключението от назначената в хода на досъдебното
производство съдебно медицинска експертиза. От заключението, изготвено от
вещото лице проф.д-р И.Д. се установява, че на 09.10.2012г. на пострадалия св.Н.Ф.
са били причинени следните телесни увреждания: - счупване на зъба на втори шиен
прешлен без разместване; - открито счупване на тялото на лявата лакътна кост; -
рана на кожата в окосмената част на главата в централната тилна област; -
сътресение на мозъка; - кръвонасядане на кожата по гръбната
повърхност на първи пръст на дясната ръка; - кръвонасядане на кожата по
предно-вътрешната повърхност на лявото бедро в долната трета;
Като механизъм за
причиняване на телесното увреждане „счупване на зъба на втори шиен прешлен“
вещото лице сочи падането върху твърда равна повърхност каквато е дъното на
каруцата, тъй като естеството на самото увреждане е специфично и свързано с
извиване на шията и падане върху твърда повърхност на хора в напреднала
възраст. Именно и падането в каруцата е определено като действие, довело до
посоченото увреждане, като последното е невъзможно да бъде причинено с удар от
твърд предмет с малка повърхност, каквато е повърхността на дървената тояга.
Счупването на зъба на втори шиен прешлен е причинило трайно затрудняване на
движенията на врата за повече от един месец.
За счупването на лявата
лакътна кост вещото лице приема, че увреждането е причинено от действието на
твърд тъп предмет с по-малка повърхност, което отговаря на удар с дървена
тояга, което отговаря и на „защитни“ действия от страна на пострадалия, който
при възникнала опасност вдига ръката си за да се предпази от удар. Малката
повърхност на твърдия предмет и интензитета на удара могат да доведат до
счупването на лакътната кост, което е и най-често
срещаната травма при подобен вид удари с тояга по предмишницата.
Счупването на лявата лакътна кост е причинило трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник за повече от един месец.
Останалите телесни
увреждания са разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица
като обективни, пълни, съобразени с поставените задачи и специалните знания на
вещите лица. Заключенията кореспондира и със събраните свидетелски показания и
медицинските документи, представени по делото и кредитирани от Съда, както бе
посочено по-горе.
При така установената по несъмнен
и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият Д.А.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 09.10.2012г.
в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, е причинил на Н.Д.Ф.
една средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост,
довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за повече от
един месец.
От обективна страна се събраха
достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че именно подс.П.
е нанесъл удар с дървена тояга по главата на пострадалия св.Н.Ф., който от своя
страна е вдигнал лявата си ръка за да се предпази. При това му действие
дървената тояга, замахната от подс.П., е ударила св.Н.Ф.
в предмишницата, като е причинила и счупването на
лявата лакътна кост, с което подс.П. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината на
подсъдимият е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият
е разбирал свойството и значението на извършеното от него, действал е с намерение
да удари пострадалия св.Н.Ф., като за целта е използвал дървена тояга, с която
нанасял удари по главата и тялото на св.Ф.. Подс.Д.П.
е разбирал значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като
липсват каквито и да било доказателства за наличие на физиологичен афект.
В хода на съдебното следствие се установи по категоричен
начин, че св.Н.Ф. е насочвал коня с каруцата към подс.Д.П., като това е ставало
няколко пъти, предвид фактът, че подсъдимият успявал да се отдръпне от пътя на
коня. При едно от потеглянията св.Н.Ф. дръпнал силно
юздите на коня, който потеглил рязко и св.Н.Ф. паднал на пода на каруцата. Това
падане върху твърдата повърхност и възрастта на св.Ф. са довели до счупването
на зъба на втори шиен прешлен, но което телесно увреждане не е в причинна
връзка с действията на подс.Д.П.. От цитираните по-горе и кредитирани
свидетелски показания на св.Д., М. и Ю. се установява, че св.Н.Ф. е обикалял с
каруцата около подсъдимия и насочвал коня към него, като при едно от
потеглянията паднал в каруцата, поради което Съдът приема за категорично
установено, че това падане не е свързано с нанесените от подс.П. удари по св.Н.Ф.,
както и липсва причинна връзка между нанесения с дървена тояга удар по главата
на св.Н.Ф. и счупването на зъба на втори шиен прешлен. Предвид и на това Съдът
счита, че подс.Д.А.П. не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 129 ал.2 вр. с ал.1 от НК за това по същото
време и място да е причинил на Н.Д.Ф. и средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на зъба на втори шиен прешлен, довело до трайно затрудняване на
движенията на врата за повече от един месец, поради което и на основание чл.
304 от НПК подс.Д.П. следва да бъде признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по
повдигнатото му в този смисъл обвинение.
За извършване на престъпление
по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години. При определяне на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия, Съдът следва да отчете смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. В настоящият случай отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха констатирани, а са налице единствено
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни на подсъдимия, напредналата му възраст. Следва да
се отчете и фактът, че пострадалият от своя страна също активно е участвал в
инцидента, като е насочвал коня си към подсъдимия с цел също да го постави в опасност
и да го увреди. Това не омаловажава поведението на подсъдимия, но следва да
бъде отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като в случая и
подсъдимия и пострадалия са били активните страни в този конфликт. С оглед на
изложеното Съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.“Б“ от НК като наказанието „лишаване от свобода“ се замени с наказание „Пробация“ за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА при следната съвкупност от пробационни мерки на осн.
чл. 42а ал.2 т.1 и т.2 вр. с ал.1 от НК, а именно:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес в
гр.Асеновград, ул.”Цар И.А. II” N 93 за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл. 42а ал.3 т.1 вр. с ал.2
т.1 вр. с ал.1 от НК определя периодичност на явяване
и подписване на подсъдимата пред пробационния
служител на „ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО”.
-
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът счита, че с така определеното наказание ще се
изпълнят целите
на наказанието за поправяне на дееца, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Подс.Д.П. ще има
възможност да преосмисли поведението си и да се поправи, като това наказание ще
има превантивно възпитателен ефект както върху подсъдимият, така и в
обществото.
В хода на съдебното
следствие от страна на защитата бе наведен доводът, че поведението на подс.Д.П.
е било при условията на неизбежна отбрана, поради което се иска подсъдимият да
бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Тези твърдения на защитата
бяха мотивирани от поведението на пострадалия св.Н.Ф., който насочвал коня си
към подсъдимия и последния се страхувал да не бъде прегазен. Съдът не споделя
тази защитна теза, тъй като неизбежна отбрана би имало при отблъскване на
нападението, каквото в случая би било опитът за прегазване с коня. С
преминаването на животното покрай подсъдимия опасността за последния е била
отминала, което води и до извода, че последващите му действия не са
отбранителни, а нападателни. Това е така, тъй
като подс.П. е насочил ударите си към св.Н.Ф., който държал единствено
юздите на коня, като позицията на подсъдимия при нанасянето на ударите по
главата и тялото на св.Ф. не е била в опасност от действията на коня или пък от
действия на св.Н.Ф., за каквито няма данни по делото. Т.е. подс.П. е забелязвал
опасност за себе си, но след преминаването на животното покрай него е предприел
действия по нанасяне на удари срещу пострадалия, без да е налице каквато и да
било опасност за подсъдимия и евентуалното му увреждане. Не следва да се
пропусне и фактът, че подс.П. е тръгнал към св.Н.Ф. с дървена тояга в ръце,
което води до извода, че не е имал само намерение да разговаря, а взел тоягата
на работника си с явната цел да я използва. Предвид и на тези факти Съдът
счита, че защитната теза не се подкрепя от събраните по делото доказателства,
поради което е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Безспорно с виновното си поведение подс.Д.П. е причинил
на св.Н.Ф. неимуществени вреди – болки и страдания, които следва да репарира.
Отговорът на въпроса за основателността на гражданския иск е в зависимост от
разрешаването на въпроса за авторството на деянието. Относно последното, Съдът
изложи съображения по-горе, като прие, че подс.П. е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, довела до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник. В конкретният случай по
отношение на размера на претенцията на гражданският ищец Съдът констатира, че
гражданският ищец претендира от подсъдимия сумата от 13 000 лева. За
наличието на болки и страдания по делото са налице данни от медицинската
документация, заключението на вещото лице, както и показанията на св.Н.Ф. и С.Ф..
Установи се, че св.Н.Ф. е бил с гипсирана ръка и в продължение на месец не е
имал възможност пълноценно да използва левия си горен крайник. Същият се
оплаква, че и към настоящият момент не ползва пълноценно ръката си. Ето защо и
с оглед събраните по делото доказателства Съдът счита, че така предявеният
граждански иск следва да бъде уважен до размера от 1 500 /хиляда и петстотин/
лева, като над този размер до пълният предявен размер от 13 000 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Посочената сума се дължи ведно със законната
лихва от момента на деянието – 09.10.2012г. до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изводите, приети от Съда по-горе, предявеният граждански иск от св.Н.Ф. против
подс.Д.П. за сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на причиненото
счупване на зъба на втори шиен прешлен, ведно със законната лихва от момента на
увреждането – 09.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде
отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
В хода на съдебното следствие по категоричен начин се установи, че подс.Д.П.
не е причинил с действията си посоченото телесно увреждане, а последното е
настъпило в следствие на рязкото потегляне от страна на св.Н.Ф. и падането му
на пода на каруцата. Ето защо и гражданската му претенция за вреди от това
телесно увреждане е неоснователна, тъй като подс.П. с действията си не е довел
до причиняването на телесното увреждане, а то е резултат от действията на св.Н.Ф..
Предвид и на това искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Вещественото доказателство 1 бр.пистолет, сигнално –
газов „Волтран“ модел 99, 9-ти калибър, с фабр. N U 390924, следва да се
върне на собственика му Д.А.П., след влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказтелство 1
бр. дървена тояга с дължина 165 см. и дебелина в единия край 2 см, а в другия
3,5 см. следва да се унищожи като вещ без стойност, след влизане в сила на
присъдата.
Вещественото доказтелство 1
бр. метална брадва с дървена дръжка следва да се върне на собственика й св.С.Н.Ф.,
след влизане в сила на присъдата.
Подсъдимият Д.А.П. следва, на основание чл.189 ал.3 от НПК, да бъде осъден да заплати на гр. ищец Н.Ф. сумата от 400 /четиристотин/
лева, представляваща направените от гр.ищец разноски за повереници, съобразно
уважения размер на гражданския иск.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК подс. Д.П., следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Съда в полза на държавния бюджет, държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 60 лева, както и сумата от
450 лева, представляваща разноски по делото.
Причини за извършване
на деянията – незачитане на установения в страната правов ред и незачитане на
личната неприкосновеност.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: