Р Е Ш Е Н И Е
№478
гр. Хасково, 19.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на единадесети август, през две хиляди и двадесет и първа
година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Светла Иванова
и
в присъствието на прокурора Делчо Лавчев
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №734/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84 ал.3
вр. с чл.75 ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от Б.С.А. -
гражданин на И., с посочен съдебен адрес:***, БХК - бежанци, срещу Решение № 1918/07.07.2021
г. на заместник – председател на Държавната агенция за бежанците при МС.
В жалбата се сочи, че решението е
незаконосъобразно. Оспорващият твърди, че заявил пред административния орган,
че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде
върнат обратно в И., ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и
реален риск за живота и личната му сигурност от страна на недържавен агент на
преследване, а именно, членове на семейството му, които го заплашвали с
убийство поради обстоятелството, че по време на престоя си във Ф. приел
християнството. Както заявил по време на интервютата си, всички членове на
семейството му били против и смятали постъпката му за посегателство срещу
честта на семейството, за което бил бит и заплашван със смърт. В тази ситуация
държавата не била в състояние по никакъв начин да го защити, поради което и
напуснал И.. Липсвала каквато и да е обосновка на изводите на административния
орган, че не бил обект на преследване поради смяната на религията си. От друга
страна, за преследването в И. на лица, сменили религията, от страна на
семействата им били налице многобройни данни от достоверни източници като
Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и Европейската служба за
подпомагане в областта на убежището (ЕСПОУ). Твърди се, че при анализа на
ситуацията в страната му на произход административният орган подходил напълно
формалистично. В практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху
предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в предложената
държава на връщане – в случая И.. Съдът разглеждал личните обстоятелства на
лицето, както и общите условия в съответната държава, например дали има обща
ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали има нарушаване на
правата на човека. По делото S. S. срещу Н. ЕСПЧ установявал, че решаващо
значение според ЕСПЧ имало обстоятелството дали жалбоподателят може да получи в
тази държава защита срещу бъдещи и компенсация за предишни действия, извършени
срещу него. Съдът приемал, че не е възможно да се изисква от жалбоподателя да
посочи наличието на други допълнителни специфични характеристики, които го
отличават, за да докаже, че е бил и продължава да бъде лично изложен на риск. Твърди
се също, че на стр. 76 от Съображенията за международна закрила на лица,
избягали от И. на ВКБООН от месец май 2019г., която към момента продължавала да
е актуалната такава на организацията, се посочвало: d) Преминаване от ислям към
християнство. Наказателният кодекс не забранява преминаването от ислям към
християнство (или друга религия); законът обаче не урежда юридическото
признаване на промяната в религиозния статут. При това положение националният
документ за самоличност на лице, приело друга религия, ще идентифицира титуляря
като „мюсюлманин“. Много рядко се съобщава за примери на открито преминаване от
ислям към християнство в И.. Тези, които са сменили вярата си, пазят това в
тайна поради повсеместната враждебност в иракското общество към отказалите се
от исляма и факта, че семействата и племената вероятно ще тълкуват смяната на
религията на техен член като оскърбление на общата им „чест“. Откритата смяна
на религията е вероятно да доведе до отлъчване и/или насилие от страна на
общността, племето или семейството на лицето, както и от ислямистки въоръжени
групировки. Сочи се, че гореизложените констатации се потвърждавали и от ЕСПОУ
в Насоките им относно Ирак от януари 2021г. религиозните малцинства в страната.
В параграф 2.14, т.а) от Насоките, касаеща именно апостасията (преминаването
към друга религия от исляма) директно било посочено, че такива лица са
заплашени от убийство най-вече от членове на техните семейства, които
възприемат действията им като накърняване на семейната чест, какъвто именно бил
случаят на жалбоподателя. Не на последно място, административният орган по
никакъв начин не отчел възможното приложение на чл.9, ал.8 от ЗУБ за
предоставяне на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, с оглед
обстоятелството, че вследствие на тежко заболяване към момента оспорващият се придвижвал с инвалиден стол, а при
евентуално завръщане в И. нямало да получи никаква подкрепа нито от държавата,
а още по-малко от членовете на семейството си. Въз основа на изложеното счита,
че е постановен незаконосъобразен административен акт и моли за отмяна на
решението и връщане на преписката на административния орган с указания за
постановяване на решение, с което да се предостави закрила.
Ответникът – заместник – председател
на Държавната агенция за бежанците - София, чрез процесуален представител моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба вх. № 105450-3552/08.12.2020
г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Б. А. от И.,
поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е
потвърдено с молба с вх. № 1670 от 09.12.2020 г., с рег. №УП 16428/09.12.2020
г. на ДАБ, подадена с името Б.С.А.. На 09.12.2020 г. лицето е регистрирано с
имената Б.С.А., роден на ***г. в И., гр. Б., със същия постоянен адрес,
етническа принадлежност – арабин, религия – християнин/православен, професия музикант
и шофьор, образование – средно, разведен, без документи за самоличност.
С писмо рег. №УП 16428/10.12.2020 г.
на ДАБ, директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че чужденецът се представил като Б. А., роден на ***г., от С.. С
писмо рег. №М-805/19.01.2021 г. (рег. №УП 16428/22.01.2021 г. в ДАБ при МС) е
постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р
България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
На 21.12.2020 г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от
което са отразени в Протокол с рег. №УП-16428/21.12.2020г. В хода на
производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при
попълване на регистрационния лист. Използвал други имена, на един фалшив
финландски паспорт. Притежавал само иракско гражданство. Нямал роднини в
държава-членка на ЕС. Не можел да представи документи за самоличност, защото
националният му паспорт изтекъл, а шофьорската му книжка, лична карта и
удостоверението му за гражданство били в И.. Имал издадени национален паспорт,
шофьорска книжка, лична карта и удостоверение за гражданство от И.. На
27.08.2019г. напуснал нелегално И., за Т. и останал около година в град И..
След като тръгнали от град И. с група от 15 души, влезли нелегално в Б. на 06.11.2020г.,
през зелена граница. След това се качили на една кола и тръгнали към град С.,
но по пътя били арестувани от полицията. Последният му адрес в страната му бил
И., гр. Б.. Посочил, че е разведен през 2016г. и правата на детето били присъдени
на майка му. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга
държава-членка на ЕС. За пръв път подал молба за закрила през 2015г. във Ф.,
където останал около четири години. В последствие пожелал доброволно да се
върне в И., защото му трябвал документ от развода и поради предстоящата
операция на майка му. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга
държава, но в Т. бил задържан за около 10 месеца, защото направил опит да
напусне страната с фалшив финландски паспорт. Не бил осъждан в държавата си по
произход или в друга държава. Заявил, че е арабин. Не е имал проблеми заради
принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е православен
християнин от 2017г. Имал семеен проблем поради това, че си сменил религията.
Те го заплашвали с оръжие заради това. От Ф. се върнал в И. на 20.08.2019г. и
само два дни след това отново решил да напусне И. през К.. Не членувал в
политическа партия или организация. Не участвал в религиозни организации, общност,
секта. Родителите му, двамата му братя, сестра му, бившата му съпруга и детето
му били в И.. Имал средно образование. Бил музикант и шофьор. Главно заради
притесненията за живота си напуснал И.. В И. имал лични проблеми със
семейството си, защото си сменил религията през 2017г. Очаквал, че ще го
приемат въпреки това, но напротив, след като се върнал на 20.08.2019г. от Ф.,
още на другия ден станал скандал заради това. Дори не можал да се види с дъщеря
си. Брат му и част от другите роднини на съпругата му го заплашили с пистолет.
Излязъл на улицата и там срещнал двама приятели, които му помогнали да отиде в
К., а от там след няколко дни напуснал И.. През тези дни негови приятели го
информирали, че семейството му и семейството на бившата му съпруга го търсят,
за да го убият. Именно поради това не желаел да се връща в И.. Искал да живее
нормално и спокойно в Б.. Имало заплаха, отправена лично към него, от
семейството му и от това на бившата му съпруга. Братята му и бащата на бившата
му съпруга го били. Заявил, че не би се завърнал в държавата си по произход,
защото там ще го убият неговите роднини. На въпроса защо подава молба за
закрила в Република България отговорил, че защото е християнска държава, в
която иска да остане, пък и има здравословен проблем (астма).
С Разпореждане рег. №УП
16428/21.12.2020г. на Интервюиращ орган, на основание чл.67а, ал.2, т.1 от ЗУБ
е образувано производство за определяне на държавата, компетентна за
разглеждане на молбата за международна закрила на Б.С.А.. Чужденецът е запознат
с разпореждането на 22.12.2020г.
С Решение №13405/22.01.2021г. на
Решаващ орган, на основание чл.67в, ал.1, т.2 от ЗУБ се отказва прехвърлянето
на Б.С.А. в Република Ф..
Представено е становище рег. №УП-16428/26.03.2021
г. от интервюиращ орган, с което, след преценка на събраните по преписката
доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут
на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение № 1918/07.07.2021 г., заместник-председател
на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет отказва да предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут на Б.С.А., на основание чл.75, ал.1, т.2
и т.4 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт, както и допълнително представени от процесулания представител на
жалбоподателя, касаещи заявения от същия здравословен проблем.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за
която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния
срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство
решение изхожда от компетентен орган – заместник - председател на ДАБ, за който
съобразно чл.52 от ЗУБ, във вр. с чл.48, ал.1, т.1, т.3-4 от ЗУБ е делегирано
правомощие да отказва международна закрила в Република България – л. 21 от
делото, Заповед №РД05-803/14.12.2020 г.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат
както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният
орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да
се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда
както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и
обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически
съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и
дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което се отказва
предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по
делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ
орган към РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено
в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на
език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително
са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на
интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10
от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 2020 г.), като в случая от ответника е изискано писмено
становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна
закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на
ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за
това.
Видно от данните по преписката, както
и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният
орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с
личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа
на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по
отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в
страната му по произход. Ето защо съдебният състав намира за неоснователни
доводите в насока, че административният орган не изпълнява задължението си при
произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и
задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи,
свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което
сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на
чл.75, ал.2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно
материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател
е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен
статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са
посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на
бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по
произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от
закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна
изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това
преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на
субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на
опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да бъде получена от държавата по произход.
При регистрацията на Б.С.А. с
Регистрационен лист Рег.№УП-16428/09.12.2020 г. същият е регистриран като иракски
гражданин, с постоянен адрес И., гр.Б., с оглед на което за държава по произход
по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме Ирак.
В настоящия случай правилно
административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю
не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от
ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Сочените от
кандидата за убежище мотиви са свързани с изповядваната от него религия. От
жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да
може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална
група. Самият заявител сочи в интервюто, че е напуснал Ирак, тъй като след като
сменил религията си не бил приет от семейството си и това на неговата съпруга.
Но не съобщава, че някой в И. му е наложил забрана да принадлежи към религиозна
общност на християните. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване
е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които
водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето
естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на
преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови,
административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се
прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в
разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото.
Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата
мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за
търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от
преследване. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично,
спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на
репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод,
че самата принадлежност към друго вероизповедание е достатъчно основание за
опасение от преследване. На следващо място общоизвестен е факта, че иракският
наказателен кодекс не забранява на дадено лице да смени религиозната си
принадлежност от ислям на християнство или на каквато и да е друга религия. В
подкрепа на изложеното е и съдържащата се в Справка с вх. № МД -145/19.03.2021г.,
изготвена от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС информация.
По така изложените съображения,
правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за
липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на
чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се
отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход
да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание
или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма
изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9,
ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е извършил
преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане
извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или
личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или
международен въоръжен конфликт”.
Наличието на тежки и лични заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко
посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15,
буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно
минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на
трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по
други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието
на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д” от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния
регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на
реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил
преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на
обективираната в Справка вх.№МД-145/19.03.2021г. на Дирекция „Международна
дейност“ при ДАБ, информация относно Република Ирак, като е приел, че на
територията на И. не са налице ситуации, в които конфликтите да достигат нива,
при които да съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства.
Достигнал е до заключението, че личното и обществено положение на молителя не
предполагат включването му в рискова група, чиято дейност би го поставила в
неблагоприятна позиция на фона на развиващите се там конфликти и на фона на
степента на безогледно насилие, която тези конфликти създават, в смисъла на
тълкуванията, дадени в т.39 от решението на съда в Люксембург по дело №
С-465/2007г. от 17.02.2009г. В решението е направен извода, че не се установява
спрямо жалбоподателя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита,
че единствено на основание присъствието му на територията на И., той би бил
изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне
на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. При постановяване на решението
органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.75, ал.2 от ЗУБ при
произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с
личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да
се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на основания
жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия
поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в И., се подкрепя напълно
и от допълнително представената по делото актуална справка на Дирекция
„Международна дейност“ на ДАБ. От Справка вх.№МД-384/09.08.2021 г., съдържаща
данни относно общото положение в И., актуалната политическа и икономическа
обстановка в страната и ниво на здравеопазването може да се направи извод, че насилие,
както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем,
не е налице, а ако се приеме, че е налице, то не е в степен, която да дава
основание да се счита, че цивилно лице, поради самия факт на пребиваване в И.,
е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив, от справката,
става ясно, че в страната обстановката е такава, при която може да се счита, че
е налице приемливо ниво на сигурност за гражданите и възможност за водене на
сравнително спокоен живот.
В заключение и с оглед представените
пред настоящата инстанция медицински документи, касаещи здравословното
състояние на жалбоподателя, настоящият състав на съда намира, че здравословното
състояние на чужденеца не е сред основанията за предоставяне на хуманитарен
статут, дори в случаите, когато такова лечение не може да бъде осигурено в
държавата по произход. В решението си по дело 542/2013 г. СЕС посочва, че
дадена държава - членка няма задължение, предвиждащо в посочената държава -
членка да се разреши пребиваването на чужденец, страдащ от заболяване,
създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве, или реална
опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в държавата му на
произход или в третата страна, където е пребивавал по-рано, няма подходящо
лечение, без да е налице лишаване от грижи, което е причинено умишлено на този
чужденец в посочената страна. В този смисъл са и насоките на Европейската
служба за подпомагане в областта на убежището. Липсата на персонал и адекватна
инфраструктура за справяне с нуждите на хората с медицински проблеми не би
отговаряла на изискванията за наличие на преследване или сериозна вреда, за да
бъде идентифициран в съответствие с чл. 6 от Директива 2011/95 ЕС, освен ако
лицето не е умишлено лишено от здравни грижи. В случай на лица, които живеят с
умствени и физически увреждания, индивидуалната оценка дали дискриминацията и
малтретирането от страна на обществото и /или от семейството може да
представлява преследване, трябва да се отчитат тежестта и/или повтаряемостта на
деянията или дали те се случват като натрупване на различни мерки. Не всички
лица под този профил биха се изправили пред нивото на риск, необходимо за
установяване на обоснован страх от преследване. Индивидуалната оценка за това,
дали има разумна степен на вероятност кандидатът да се сблъска с преследване
трябва да се вземе предвид обстоятелствата, влияещи на риска, като - естеството
и видимостта на умственото или физическото увреждане, отрицателното възприемане
от семейството и др. В допълнение, настоящия състав на съда намира, че не
добрият здравен статус на молителя, сам по себе си не е основание за
предоставяне на международна закрила. В този смисъл е решение №
12844/24.10.2018 г. по адм. дело № 1494/2018 г. на Върховен административен
съд.
При това положение се налага извода,
че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил
закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с
характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания
акт. Оспореното решение не противоречи и на материалноправните разпоредби,
съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна
и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Б.С.А., гражданин на И., срещу Решение №1918/07.07.2021 г. на заместник-председателя
на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: