Р Е Ш Е Н И Е
№ 260867 17.03.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9649 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Р.Г.К. се твърди, че за периода от 31.05.2018г. до 31.12.2019г. ответницата има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 441.66 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от 31.07.2018г. до 31.12.2019г. в размер на 26.62 лв., за обект, находящ се в ******. Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Ответницата фигурирали в базата данни на оператора като потребител с № *****, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Отчетът бил извършван при условията на неизправно измервателно устройство. Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № 944 по описа на ПРС за 2020г. заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 944 по
описа на ПРС за 2020г. е видно, че е издадена заповед № 379 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 23.01.2020г., с която е разпоредено Р.Г.К.
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от 441.66 лв.
главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода от 31.05.2018г. до 31.12.2019г. за обект,
намиращ се в *****, лихва в размер на 26.62 лв. за периода от 31.07.2018г. до
30.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 22.01.2020г. до изплащане на вземането, както и разноските
по делото – 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени заверени копия от справка за неплатени задължения за периода от 31.05.2018г. до 31.12.2019г. за клиент Р.Г.К., аб. № ****, както следва – 441.66 лв. главница и 26.62 лв. лихва.
Представена е справка за водомерите
на абонат № ****, опис на фактури по делото, издадени за периода от
31.05.2018г. – 31.12.2019г., карнети по адрес ****, водомер № *****. Приложени
са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
гр.Пловдив.
Препис от исковата
молба е редовно връчен на ответницата, видно от приложената на лист 41 разписка.
Ответницата е била редовно уведомена и за първото по делото заседание, видно от
разписката на лист 45. В изпратеното до страната съобщение по чл.131 ГПК, както
и в това за насроченото съдебно заседание, е вписано, че при неподаване в срок
на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските. В съдебно заседание ответницата не се явява и не се
представлява, като няма направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски, поради което на страната следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените в исковото производство разноски в размер на 75 лв. държавна такса.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Г.К., ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, със законен представител С. Л. Н. сумата от 441.66 лв. /четиристотин четиридесет и един лева и 66 ст./ главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.05.2018г. до 31.12.2019г. за обект, намиращ се в ****, сумата от 26.62 лв. /двадесет и шест лева и 62 ст./ мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 30.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 379 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.01.2020г., издадена по ч.гр.дело № 944 по описа на ПРС за 2020г.
ОСЪЖДА Р.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, със законен представител С. Л. Н. сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ направени разноски по заповедното производство и сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ направени разноски в настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ Н. СЛАВЧЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.