РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 15.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Димитър Ковачев
Йоана
Генжова
при секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 7817/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Е.Н. чрез особения
представител адвокат Л. Т. срещу Решение № 78561 от 29.04.2020г., постановено
по гр. д. № 75417/2018г. по описа на Софийски районен съд, 113 с-в в частта, с
която са уважени предявените от „А.з.с.н.в.“ЕАД (като цесионер) установителни
искове по чл. 415 от ГПК с предмет вземания по договор за паричен заем, сключен
от въззивника-ответник с друго дружество (цедент), като е осъден за заплащане
на деловодни разноски и разноски по заповедното производство.
С жалбата моли решението да бъде отменено в
уважителните части и исковете да бъдат отхвърлени.
Изложени са множество оплаквания, които по същество се
свеждат до твърдения за процесуални нарушения и необоснованост - липса на
разглеждане от СРС на възраженията в отговора на исковата молба и непосочване
на доказателствата въз основа на които СРС е направил извод, че между цедента и
ответника е имало сключен договор. Правят се оплаквания за неправилност на
изводите, че предмет на цесията е съществуващо задължение, както и за
действителност на цесията и нейното редовно съобщаване на длъжника. Изразява
несъгласие с изводите на СРС за липса на оспорване на договора за заем. Не било
обсъдено възражението за недействителност на договора за заем поради липса на
реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
При проверка
по чл. 269 ГПК ПОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а като
краен резултат за правилно по следните съображения:
От фактическа страна се установява по делото от
представения договор за кредит валидно възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит между праводателя на ищеца и ответника. Договора не е
оспорен по отношение автентичност на
подписа на ответника по исковете поради което СГС приема действително
възникнало по него правоотношение. Оспорванията се отнасят за липса на подписи
представляващ цедента-заемодател, каквато липса не се констатира, а оспорването
за липса на мандат за подписване на заема е възражение за липса на
представителна власт по чл. 42 ЗЗД. На този порок обаче може да се позовава
само ненадлежно представлявания.
Договора отговаря и на останалите изисквания за
валидност по закона за потребителския кредит що се отнася до заетата сума и
дължимостта на лихва. Той съдържа и реквизита по т. 12, ал. 1 от чл.
11-възпроизведен почти буквално в чл. 7 от договора.
Договора съдържа и погасителен план по изискванията на
т. 11, ал. 1, чл. 11 от ЗПК- инкорпориран в чл. 2, точки 2-8 от договора.
От самият договор чл. 3, ал. 2 изречение последно се
установява, че има силата на разписка, което означава, че сумата е получена
реално.
Неоснователни са и възраженията, че договора за цесия
между ищеца като цесионер и третото за делото лице (заемодател по договора) не
бил съобщен на ответницата и това не можело да стане с връчване на препис от
исковата молба с приложено уведомление за цесията, тъй като книжата са получени
от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. По този въпрос СГС споделя
обратното виждане,
а именно че закона не урежда определен
начин на връчване на съобщението за цесията на длъжника по прехвърленото
вземане. При това положение всеки предвиден в закона способ включително
връчване на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител със
самата искова молба е допустим и валиден.
Трайна е практиката и на ВКС, че няма пречка
връчването на уведомлението за цесията да стане с исковата молба ако самото уведомление
е приложено към нея, какъвто е случая.
Относно валидността на връчването на особен представител
по чл. 47, ал. 6 ВКС в Решение 198/18.01.2019г. по т.д. 193/2018г. на I Т.О. е приел, че то е надлежно и СГС не намира
основание да се отклонява от тази практика, която макар и постановена по дело
за банков кредит е относима и към настоящият казус тъй като се касае до правата
от материална страна на особения представител надлежно да получава уведомления
с материално правни последици адресирани до лицето на което е назначен за
процесуален представител.
Поради това възражението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че конкретното вземане
на цедента не било предмет на договора
за цесия с ищеца по делото. От приложението към договора за цесия, намиращото се на л. 17-18 от делото на ПРС се
установява именно, че вземането по процесния договор е било предмет и на
договора за цесия. Установено е и обстоятелството, че на 16.11.2010 г. между
дружеството-заемодател и праводателя на ищеца в настоящото производство е
сключен рамков договор за цесия. С посочения рамков договор ищецът обосновава
процесуалната си легитимация за претендиране по исков ред на процесните
вземания. Сключването на договора за цесия, действително предхожда
възникването на заемното правоотношение предмет
на делото. Страните по рамковия договор
за цесия са постигнали изрично съгласие за прехвърляне и на нови вземания, въз
основа на допълнително споразумение, именовано Приложение № 1, със съответна
нова дата, в което да бъдат индивидуализирани новите прехвърлени вземания.
Следователно, за да се породи уговорената между цедента и цесионера принципна
възможност за прехвърляне и на нововъзникнали вземания, е необходимо, съгласно
изричните договорни клаузи, сключването на последващо споразумение, наименовано
Приложение № 1. Поради тази причина така сключеният рамков договор, предхождащ
възникването на процесното заемно правоотношение, сам по себе си не
представлява правно основание, годно да прехвърли на ищеца в настоящото
производство вземанията на цедента към
ответника.
Представено
е по делото Приложение № 1 по смисъла на чл. 2.1 от договора за цесия с което вземанията по процесния договор за заем са
цедирани на правоприемника на ищеца. Процесното Приложение № 1 от 01.09.2017 г. е годно да
породи правни последици, тъй като носи подписи на страните, чиито волеизявления
се твърди, че обективира. Оплакването за
липса на представителна власт за лицата които са го подписали не е в правата на
длъжника, защото е по чл. 42 ЗЗД и на него може да се позове само ненадлежно
представлявано лице. Приложението съдържа всички реквизити на договор за
прехвърляне на вземане. Има съгласие за прехвърляне на конкретно вземане,
подписи на страните, цена, конкретизация на вземането към деня на прехвърляне.
Оплакванията отнасящи се до неустойка и такси не се
разглеждат от СГС, защото исковете за тези вземания са отхвърлени и решението е
влязло в сила в тази си част.
Неоснователно е оплакването за нищожност на клаузата
за фиксирана годишна лихва в размер на 40 %.
Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП не са нищожни клаузи
отнасящи се до основния предмет на договора дори да не са уговорени
индивидуално.
Съгласно чл. 143,
ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, сключените от потребител по см. на пар. 13 от ДР
на ЗЗП неиндивидуални клаузи в договор са нищожни като неравноправни, ако
уговорката е във вреда на потребителя, тя не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Уговорките, които определят основния
предмет на договора, сключен от потребител, и не са индивидуално договорени, не
могат да бъдат неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП.
Това са случаите, при които клаузата определя основния предмет на договора и
последната е ясна и разбираема. Възнаградителната лихва e цената на кредита и
следователно клаузата за нея е съществен елемент на договора за кредит, поради
което, ако тя е ясна и разбираема, няма нарушение на принципите за
справедливост и добросъвестност и уговорката не противоречи на добри нрави. В случая клаузата на чл. 2, т. 6 от договора е
пределно ясна относно размера и начина определяне на лихвата-фиксирана, тоест
непроменлива след сключване на договора, при което при самото подписване на
договора потребителя е бил наясно колко лихва ще дължи. Тя е посочена и в т. 7
от същата клауза тъй като общо дължимата сума по договора е главницата плюс
лихвата.
Неоснователно е оплакването, че не бил представен
предходен договор между цедента и длъжника. В процесния договор е обективирано
признание за съществуването на такъв и за размера на дължимата по предходния
договор сума (чл. 3, ал. 1) с подписването на договора длъжника е направил
извънсъдебно признание че дължи по предходен договор и се е съгласил
задълженията да се погасят с част от новодоговорената сума, което е напълно
допустимо.
Дължимостта на законната лихва следва поради липсата
на изпълнение на задължението за връщане на заетата сума ведно с
възнаградителната лихва. Размерът е установен със СЧЕ неоспорена.
Предвид гореизложеното решението в обжалваната му част
следва да се потвърди.
Следва да бъде осъден въззивника да заплати сторените
разноски на въззиваемото дружество за депозит за особен представител (300,00
лева) и за юрисконсултско възнаграждение. СГС намира за основателно
възражението на адв, Т. за прекомерност на претенцията за юрисконсултско
възнаграждение. Делото не оът висока правна или фактическа сложност и размерът
му СГС определя на 100,00 лева.
На адвокат Т. следва да се изплати възнаграждение за
особеното представителство от внесения депозит.
Следва да се осъди въззивникът да заплати по сметката
на СГС за държавни такси сумата от 46,11 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78561 от 29.04.2020г., постановено по гр.
д. № 75417/2018г. по описа на Софийски районен съд, 113 с-в в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА Е.В.Н., ЕГН: **********,***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка за държавни такси на Софийски градски съд сумата от 46,11 лева
–държавна такса за въззивното дело
ОСЪЖДА Е.В.Н., ЕГН: **********,***,
да заплати н. „А.з.с.н.в.“ЕАД разноски за въззивното дело в размер на 400,00 лева
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Т. възнаграждение в размер на
300,00 лева от внесения депозит
Настоящото решение е окончателно.
Председател : Членове : 1. 2.
/о.м./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по
гр.д.№ 7 817/2020 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав
При съществуващата фактическа
обстановка по делото не споделям становището на мнозинството от решаващия
състав на СГС относно крайния изход от разглеждане на спора. Исковете – предмет
на въззивен контрол са неоснователни и следва да бъдат отхвър-лени изцяло.
По силата на разпоредбата на
чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има дей-ствие спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кре-дитор. Установеното
в тази норма изискване има за цел да защити длъжника, който не е страна по
договора за цесия, срещу ненадлежното изпълнение на задължението му по
отно-шение на лице, което не е носител на вземането. До момента на надлежното
съобщаване на цесията на длъжника от предишния кредитор-цедент, титуляр на
вземанията по облига-ционното правоотношение спрямо това лице остава цедентът
/в т.см. и константната съдеб-на практика ТР на ОСГК на ВС № 142-7 от
11.11.1954 г.; решение № 1279 от 12.11.1996 г. по гр.д.№ 29/1996 г. на ВС, V
ГО; решение № 698/23.10.2008 г. по т.д.№ 306/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №
123/ 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 150/26.03.2009 г.
по гр.д.№ 147/2008 г. на ВКС, І ГО; решение № 40/13.05.2010 г. по т.д.№
566/2009 г. на ВКС, І ТО и др./. Съдебната практика е константна, че доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомле-нието, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано.
В настоящия случай обаче, приложеното към исковата молба на
ищеца-цесионер уведомление за извършена цесия не е достигнало до ответника с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Същото е връчено
на назначения на ответника особен представител по делото по реда на чл.47, ал.6 ГПК, което връчване не съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99,
ал.3 ЗЗД, с което осъщественото прех-върляне на вземането да е породило
действие и за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Длъжникът не се
представлява от надлежно упълномощен от него адвокат-пълномощник, който би
могъл да доведе до знанието му всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. Връчването на уведомлението за цесия
на особен представител на ответника по делото не би могло да се приравни, нито
на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически
действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на
длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши
тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Представителната власт на особения представител спрямо ответника по делото,
произтича от акт на съда, с който е назначен същия, като при-ложение намират
правилата на разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, която се свързва с общото правило
на чл.29, ал.3 ГПК – /в този
смисъл и мотивите на т.6 на Тълкувателно решение № 6/06.11.20013 г. по
тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, която представителна власт е ограничена
– аргумент от нормата на чл.29, ал.5 ГПК, което води до извода, че особеният
представител на ответника по делото не притежава пасивна представителна власт
да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. С
оглед на горното приемам, че в процесния случай ответникът по делото не е
надлежно уведомен за извърше-ната цесия.
От друга страна, от представеното
приложение към приложения договор за прех-върляне на вземания, на който ищецът
е обосновал качеството си на кредитор, е видно, че задължението по договора за
паричен заем № 2758717/28.02.2017 г., е посочено само „Остатък на дължима сума към датата
на засичане /01.09.2017 г./ – 3 047,74 лева, в т.ч. и лихва за
просрочие към датата на засичане /01.09.2017 г./ – 66,26 лева“, В графа 5 на
приложението е отразено, че главницата е 2 000,00 лева, като по отношение
на разликата над сумата от 2 066,26 лева до пълната вписана стойност на
дължимата се сума от 3 047,74 лева не са налице каквито и да било
индивидуализиращи данни относно вида на прехвър-леното вземане/вземания/,
отделна стойност – ако същото се отнася за повече от едно за-дължение, период и
др.съществени белези, което възпрепятства възможността да се устано-ви волята
на съконтрагентите относно обекта на правоотношението им по договора за
продажба и прехвърляне на вземания. Визираната неопределеност на част от предмета
на разглежданата сделка е начална и пълна и нейното наличие води до липсата на
съществен елемент от съдържанието на сключения между ищеца и „И.А.М.” АД
дого-вор в частта, извън главницата и лихвата за просрочие от 66,26 лева, което
обуславя неговата нищожност на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД. Нищожният
договор не поражда действие в обективната действителност, поради което с
визирания акт в патримониума на „Агенция за събиране на вземанията“ АД не са
прехвърлени никакви права на „И.А.М.” АД срещу ответника във връзка с лихвите,
извън тези за просрочие за сумата от 66,26 лева, с оглед на което ищецът не е
носител на действително вземане срещу ответ-ника на заявеното основание за
договорна възнаградителна лихва и за обезщетение за забава над сумата от 66,26
лева и за периода от 02.09.2017 г. до 29.03.2018 г.
СЪДИЯ:
/Е.Иванова