№ 429
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500366 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р
Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Ю.
– изпълнителен директор, чрез процесуален представител юрк. Петкова, срещу
разпореждане № 28978 от 16.12.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 17516/2022 г. по
описа на РС- Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е. С. С., ЕГН
**********.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане, като се излагат аргументи, че съдът неправилно е приел, че извършените
плащания по процесния договор са от значение за уважаване на заявлението, за което е
достатъчно да се твърди, че вземането е изискуемо и не е удовлетворено, като дали са
извършени плащания и дали с тях са погасявани съществуващи вземания може да бъде
предмет само на спорно, исково производство. Излагат се подробни разсъждения, че
целта на заповедното производство е единствено да се провери дали вземането е
спорно, като в конкретния случай попълненото по образец заявление е достатъчно да
бъде издадена заповед за изпълнение, а обстоятелствата на които се основава
претенцията не следва да се доказват, а само да се изложат. Поставеният въпрос,
според жалбоподателя, относно размера на претендираните суми с оглед постъпилите
плащания от страна на длъжника са въпроси по същество на спора, подлежат на
доказване от длъжника, като би следвало да се разглеждат едва при наличие на
основания за провеждане на спорно производство. Поради изложеното счита, че
заявлението отговаря на чл. 410, ал. 2 от ГПК, а посочените причини за отказ за
издаване на заповед за изпълнение са неоснователни. Моли да бъде отменено
атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено подаденото заявление, като
неправилно и незаконосъобразно, като се реши въпроса по същество.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
ответната страна.
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, като кредитор, срещу длъжник Е. С. С.,
ЕГН **********, Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение за следните вземания: 5741,14 лева -главница,
249,31 лв.-договорна лихва, 446,10 лева обезщетение за забава, както и законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.
Последните, според кредитора се явяват дължими, вследствие на сключен между
длъжника и „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ЕАД договор за паричен заем от
07.07.2015 г., вземанията по който са прехвърлени на кредитора с договор за цесия от
21.07.2020 г.
Районен съд Пловдив е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е приел, че не са били
изпълнени дадените указания на заявителя, поради което, с оглед твърденията в
заявлението, не са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
Посочил е, че има задължението да следи служебно за неравноправни клаузи в
договора и за неговата действителност, като е констатирал недействителност на
договора, на осн. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като липсва яснота как е формиран ГПР, какви компоненти са включени в
него, дали съответства на действителния размер. Приел е, освен, че договорът е
недействителен и това, че не може да се присъди чистата стойност на кредита, на осн.
чл. 23 ЗПК, тъй като не е уточнено каква част от главницата и акцесорните вземания са
заплатени по кредита. Горното е мотивирало заповедния съд да приеме, че са налице
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, като е отхвърлил изцяло заявлението.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността
на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
С разпореждане № 27511/01.12.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя в
едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, да посочи какви плащания са
извършвани от длъжника и какви суми са погасени с тях, предвид претендиране на
част от сумите за главница и дог. лихва по договора за кредит. В изпълнение на така
дадените конкретни указания е постъпила молба от заявителя, с която не са изпълнени
дадените указания, а са изложени съображения, относно липсата на необходимост, с
оглед вида на производството, да се изпълняват дадените указания, доколкото
твърдението на заявителя, че вземане в посочения размер съществува, е достатъчно, за
да бъде задействана процедурата по проверка дали то е спорно. Твърди, че при спор,
обусловен от извършено погасяване, породен от преценката за неравноправност на
клауза в договора, може да бъде направено единствено в рамките на исковия процес,
като е извън обхвата на посочените обстоятелства в заявлението, съответно и извън
обхвата на проверката в заповедното производство. Счита, че извършените плащания
са в доказателствена тежест на длъжника при евентуално исково производство, а
правилността на изчисление на размера на лихвата също не подлежи на проверка в
заповедното производство.
При така посочените обстоятелства и с оглед въведените оплаквания в частната
въззивна жалба, следва да се прецени дали е било необходимо изпълнение на дадените
указания от съда за уважаване на заявлението, които не са били изпълнени от
заявителя. Заповедното производство е формално, като с оглед целта му - да се
2
провери дали едно вземане е спорно, законът е поставил изисквания за редовност от
външна страна на заявлението, посочени в чл. 410, ал. 2 от ГПК, като по отношение на
съдържанието му, текстът препраща към уредбата на задължителното съдържание на
исковата молба в чл. 127, ал. 1 от ГПК. Или законът приравнява задължителното
съдържание на заявлението и на исковата молба по отношение на индивидуализацията
на вземането, досежно посочване на всички обстоятелства, на които се основава
искането и в какво се състои. Законовото изискване за необходимо съдържание на
заявлението е необходимо да бъде спазено от една страна, за да може длъжникът да
прецени дали да възрази по отношение на дължимостта на вземането, а от друга, при
положение, че длъжникът упражни правото си на възражение, да може да се направи
преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението и предмет на
евентуален иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Идентичността между двата
предмета следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба (в този
см. Определение № 744 от 28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС). Поради това, с
оглед спазване изискването на закона, както и правото на защита на длъжника, следва
да е ясно посочено какво представлява вземането, което се претендира, какви са
основанията за възникване на задължението и формиране на претендирания му размер,
как е определен размерът. Това не е сторено от заявителя, въпреки дадените конкретни
указания на съда. От друга страна, в конкретния случай, дадените указания са с цел да
се прецени размерът на претендираното вземане при обоснована вероятност за наличие
на неравноправни клаузи в потребителски договор, които влекат недействителност по
силата на императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК. Задължение на съда при преценка
дали да издаде заповед за изпълнение е да провери наличие на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, или обоснована вероятност за наличие на такива, което
следва да стори, като се запознае със съдържанието на договора, всички приложения
към него и приложимите общи условия, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Доколкото
законът забранява да бъде издавана заповед за изпълнение на основание неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или обоснована вероятност за това, то
необходимо условие при наличие на съмнение за неравноправност на клаузи в
договора, водещи до неговата недействителност, на осн. чл. 22 ЗПК, е да бъдат ясно
изложени обстоятелствата как е формиран размера на вземането, с оглед извършени
плащания по кредита, доколкото от заявителя в конкретния случай не се претендира
целия размер на главницата, нито се претендира вземането частично, с оглед преценка
дали да бъде издадена заповед за изпълнение за чистата стойност на кредита и в какъв
размер.
С оглед изложеното съдът счита, че с подадената от заявителя след получаване
на указанията на съда молба не са изложени всички обстоятелства, на които се
основава вземането, не е налице необходимата индивидуализация на вземането,
включително по отношение на начина на формиране на размера му, поради което
заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, препращаща към чл.
127, ал. 1 ГПК, въпреки дадения срок за изпълнение на указанията на съда.
По горните съображения, въззивния съд намира, че оплакванията и доводите в
частната жалба са напълно неоснователни. Районният съд правилно е отказал издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а обжалваното
разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 28978 от 16.12.2022 г., постановено по ч.
3
гр. д. № 117516/2022 г. по описа на РС- Пловдив, с което е отхвърлено изцяло
заявлението на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е. С. С., ЕГН
**********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4