РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Павликени, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Административно
наказателно дело № 20244140200023 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН.
Образувано е по депозирана от „Д.и – БМ“ ЕООД с ЕИК *** жалба
срещу наказателно постановление № ***/09.01.2024 г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“– В. Т. към Главна дирекция „Инспектиране
на труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ за
нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ на „Д.и – БМ“ ЕООД с ЕИК ***, в качеството
му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е
неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на
процедурните правила. Акцентирано е върху обстоятелството, че АУАН бил
съставен в отсъствие на представляващия дружеството, като управителят на
дружеството не бил поканен за съставяне на акта и не било посочено за какво
нарушение ще се издаде евентуалния акт. Изложени са твърдения за липса на
описание на нарушението, непосочване на конкретно време и място на
извършването му, несъответствие между датата на нарушението и датата на
установяването му в АУАН, които пропуски не могат да бъдат санирани.
Поддържа маловажност на деянието, с твърдения то да е извършено за пръв
1
път и без каквито и да е било вредни последици за работника. Към съда е
отправено искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде
отменено. Претендира разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“– В. Т. към Главна дирекция „Инспектиране
на труда“ оспорва жалбата, с доводи за нейната неоснователност. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на претендирания от
жалбоподателя адвокатски хонорар, като моли за редуцирането му.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
По силата на трудов договор № ***2023 г. Д. Д. К. била назначена на
длъжността „касиер“ в обект, стопанисван от „Д.и – БМ“ ЕООД с ЕИК ***, а
именно магазин за хранителни стоки "А.", находящ се в гр. С., ул. ***, при 8-
часов работен ден, на сменен режим по график.
Служителите в магазин за хранителни стоки "А." при „Д.и – БМ“ ЕООД
с ЕИК *** полагат труд на смени по вид и продължителност уредени в
Правилника за вътрешния трудов ред, както следва: при работен ден с
продължителност 6 часа: първа смяна от 06,00 ч. до 14,30 ч.; втора смяна от
12,30 ч. до 21,00 ч. и трета смяна от 17,00 ч. до 21,00 ч., а при работен ден с
продължителност 8 часа: редовна смяна от 09,00 ч. до 17,30 ч., редовна смяна
1 от 07,00 ч. до 11.00 ч., редовна смяна 2 от 14,00 ч. до 18,00 ч. и целодневна
смяна от 06,00 ч. до 18,30 ч. В същия правилник е уредено правото на
служителя да ползва непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и
седмична почивка в размер на 2 календарни дни.
2
На 01.11.2023 г. на място в обекта и в периода 07.11.2023 г.- 24.11.2023
г. по документи свидетелката Ж. Ц. Д. гл. инспектор, Дирекция „Инспекция
по труда“- В. Т. и Д. А. - ст. инспектор, Дирекция „Инспекция по труда“- В. Т.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект
магазин за хранителни стоки "А.", находящ се в гр. С., ул. *** стопанисван от
при „Д.и – БМ“ ЕООД с ЕИК ***. При проверката били констатирани две
нарушения, обективирани в протокол за извършена проверка № *** от
29.11.2023 г., препис от който е връчен на представител на при „Д.и – БМ“
ЕООД - И. И. на 30.11.2023 г. В точка 2 от посочения протокол е видно, че е
констатирано нарушение на чл. 152 КТ за месец септември по отношение на
лицето Д. К., на която за периода 13.09.2023 г.-14.09.2023 г. не е осигурена
полагащата й се междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа, тъй
като е работила втора смяна на 13.09.2023 г. с край на работното време 21.00
часа, а на 14.09.2023 г. първа смяна с начало на работното време 06.00 часа.
Констатирано било, че работодателят „Д.и – БМ“ ЕООД не е изпълнил
даденото му предписание в т. 6 на протокол от предходна проверка от
11.09.2023 г., а именно да осигурява на работещите непрекъсната
междудневна почивка не по-малко от 12 часа.
На 01.11.2023 г. на управителя на „Д.и – БМ“ ЕООД – М. Д. е връчена и
призовка по чл. 45, ал. 1 АПК дружеството - работодател да представи на
07.11.2023 г. в Дирекция "Инспекция по труда" В. Т. документи, сведения и
книжа, свързани с изпълнението на задължителните предписания дадени с
протокол за извършена проверка № ***2023 г. - копие на графиците на
смените за периода м.09.2023 г. – м.11.2023 г., присъствени форми за периода
м.09.2023 г. – м.11.2023 г., копие на ведомости за заплати за периода
м.09.2023 г. – м.11.2023 г., трудови досиета на заварени в обекта и последно
назначени лица.
Изисканите документи - правилник за вътрешния трудов ред, поименни
графици за положен труд, таблици за отчитане явяването/неявяване на работа
са представени от „Д.и – БМ“ ЕООД.
По делото е приложен график за работното време за месец септември
2023 г. (л. 28 от делото), от съдържанието на който се установява, че
служителят Д. К. е следвало да полага труд на 13.09.2023 г. от 12,30 ч. до
21,00 ч. – втора смяна и на 14.09.2023 г. от 06.00 ч. до 14,30 ч. – първа смяна.
3
Абсолютно идентично разписание на смени за същия служител се наблюдава
и за периода 20-21.09.2023 г., когато при край на смяна в 21.00 ч. служителят
следва да се яви на работното си място на следващия ден в 06,00 ч., както и
през месеците октомври и ноември. В представените присъствени форми
също е отразено присъствието на К. на работното място.
Във връзка с посочената констатация, а именно че на 13.09.2029 г.
свидетелката Д. К. е полагала труд в часовия диапазон от 12.30 часа до 21.00
часа, а на 14.09.2023 г. е полагала труд от 06.00 часа до 14.30 часа при
жалбоподателя, като не й е осигурена 12-часова непрекъсната междудневна
почивка проверяващите лица - свидетелката Ж. Д., на 01.12.2023 г., в
присъствието на свидетелите Д. А. и А. А., както и в присъствието на
представител на жалбоподателя - И. И., съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № *** срещу „Д.и – БМ“ ЕООД, за
нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ – за това, че в качеството му на работодател не
е изпълнил приложената принудителна административна мярка - дадено на
основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ задължително предписание № ***, с Протокол
за извършена проверка № ***2023 г., а именно: „На основание чл. 152 КТ
работодателят да осигурява на работниците и служителите непрекъсната
междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа. Срок за
изпълнение:12.09.2023 г. и занапред. Видно от представените от работодателя
документи - Правилник за вътрешния трудов ред, утвърден от управителя
графици за обект супермаркет "А.", намиращ се в гр. С., ул. *** за м. 09,10 и
11.2023 г. отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец септември,
м. октомври, м. ноември 2023 г. е, че на 13.09.2023 г. Д. К. на длъжност
„касиер“ е отработила втора смяна с краен час 21.00 часа, а на 14.09.2023 г.
първа смяна с начален час 06.00 часа. Осигурената й от работодателя
непрекъсната междудневна почивка между 13.09.2023 г. и 14.09.2023 г. е от 9
часа. От представените документи е видно, че работодателят не е осигурил на
Д. К. непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа.
Следователно работодателят не е изпълнил приложената ПАМ, дадено на
основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ задължително за изпълнение предписание под
№ *** с Протокол за извършена проверка № ***2023 г. на Д „ИТ“ В. Т..
Нарушението е извършено на 14.09.2023 г. от работодателя „Д.и – БМ“
ЕООД, в обекта на контрол. Открито е при проверка по документи на Д „ИТ“
В. Т.. Процесният АУАН е съставен пред представител на „Д.и – БМ“ ЕООД
4
и му е връчен срещу подпис на 01.12.2021 г., като възражения при връчването
не е направил, нито са постъпили такива по административно наказателната
преписка.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № ***/09.01.2024 година на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“– В. Т. към Главна дирекция „Инспектиране на труда“,
с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал.1 КТ, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя
„Д.и – БМ“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес гр. В. Т., ул. *** е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева
(хиляда и петстотин лева) за нарушение по чл. 415, ал.1, във вр с чл. 404, ал.1,
т.1 КТ.
Препис от НП е връчен на представител на въззивника на 12.01.2024 г.,
като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез
наказващия орган на 26.01.2024 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, а именно: № ***/09.01.2024 (лист 6-8 от
делото); АУАН № *** (на лист 9-11 от делото), Протоколи за извършена
проверка с № ***2023 г. ( л.37-38 от делото) и с № *** от 29.11.2023 г. (л. 12-
14 от делото); покана от 30.11.2023 г. (л.15 от делото) и призовка от
01.11.2023 г. (на лист 23-24 от делото); трудов договор № ***2018 г. (л. 20 от
делото); списък на работници и служители в обект супремаркет "А." гр. С. (л.
21 от делото); писмо, декларация поименен график за работното време за м.
септември – ноември 2023 г., таблици за отчитане явяването/неявяване на
работа за месеците септември – ноември 2023 г., правилник за вътрешния
трудов ред в „Д.и – БМ“ ЕООД, супермаркет "А." , гр. С. (л. 22-36 от делото);
пълномощно (л. 41 от делото), Заповед № ***2022 г., Трудов договор №
***2023 г., ведно с длъжностна характеристика и справка уведомление от
НАП (л.95-97 от делото), 3 броя декларации (л. 98-100 от делото).
Представеният график за месец септември 2023 г. при проверяващите
органи, надлежно подписан и заверен от представляващия жалбоподателя е
действителният такъв, по които се е работило в проверявания обект през
съответния период от време, доколкото същият носи подпис и печат на
5
работодателя, представен е пред органите на проверка в изпълнение на
предходно дадено предписание, нещо повече представляващия „Д.и – БМ“
ЕООД е декларирал на лист 36 от делото, че представените графици, са
реално отработеното време.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита
на трима свидетели, всички служители при Инспекция по труда –
съставителят на акта и свидетелите, присъствали при установяване на
нарушението и съставяне и връчване на АУАН. В разпита си пред съда свид.
Ж. Д. – актосъставител и свид. Д. А., независимо една от друга
възпроизвеждат възприетите факти по време на осъществена на място в
обекта на жалбоподателя и по документи проверка, а именно че по отношение
на конкретно лице – Д. К., изпълняваща длъжността „касиер“ в хранителен
магазин "А." в гр. С., работодателят не е изпълнил законово вменено му
задължение да осигури 12-часова междудневна почивка. И двете свидетелки
конкретизират времето на нарушението, като уточняват, че по отношение на
този служител са констатирани и други нарушения отново по повод
продължителността на междудневната почивка, осъществени в проверявания
период. Свидетелстват за установено в хода на проверката неспазване на
предписания, дадени в рамките на предходна такава, отново отнасящи се до
продължителността на междудневната почивка. Съдът кредитира изцяло
заявеното от тези две свидетелки. Показанията им са еднопосочни, логични и
намират опора в останалия събран по делото доказателствен материал.
Коментираните по-горе свидетелски показания дават сведения и за още
един значим към предмета на спора факт, а именно представителната власт на
лицето, получило предписанията от извършената на 29.11.2023 г. проверка,
поканата за съставяне на АУАН и присъствало при съставянето на същия.
Според заявеното от всяка една от разпитаните служители на ИТ, при
съставянето на АУАН и в последствие АУАН е връчен на упълномощено
лице от дружеството „Д.и-БМ“ ЕООД, което обстоятелство било установено с
представено пълномощно. Свид. Ж. Д. категорично посочва, че дружеството е
поканено за съставяне на АУАН. В същия смисъл са и показанията на свид. Д.
А., на които съдът дава вяра.
Приложената на л. 15 от делото покана с изх. № ***/30.11.2023 г.
установява изпълнението на задължението на административнонаказващия
6
орган да покани „Д.и-БМ“ ЕООД за съставяне на АУАН. В поканата е
посочен нормативния израз на нарушението – чл. 415, ал. 1 КТ вр. с чл. 404,
ал. 1, т. 1 КТ. Адресирана е до „Д.и-БМ“ ЕООД, а видно от находящата се в
долната й част разписка за връчване, е получена на 30.11.2023 г. от И. Д. И.,
посочен като упълномощено лице. Поканата е официален документ, а в частта
за връчване има удостоверителен характер и се ползва не само с формална
доказателствена сила, с каквато се ползват всички официални документи, а и
с материална такава. Авторството на ръкописния текст и положените подписи
в разписката не са оспорени, поради което няма причина да се приеме
различно от отразеното в нея, а именно уведомяването на представител на
„Д.и-БМ“ ЕООД и отправяне покана към последния за съставяне на АУАН за
посоченото в поканата нарушение и с разяснени последици при неявяване.
Лицето И. Д. И. е получило и съставения АУАН, видно от отразеното в
разписката на страница трета от приложения по делото АУАН (л. 19), на
01.12.2023 г. и не е направило възражения при съставянето му.
По делото (л.41) е представено пълномощно, по силата на което
управителят на „Д.и-БМ“ ЕООД М. С. Д., действащ в качеството си на
управител, учредява представителна власт по обем и със срок, посочени в
пълномощното на лицето И. Д. И.. Сред изброените делегирани правомощия
на И. фигурира и получаването на документи от Главна дирекция по труда.
Пълномощното е безсрочно, със заверка на подписи от Кмета на с. Д., общ. П.
Анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателства дава
основание на съда да направи извод, че по категоричен начин са установени
фактите относно извършената от свид. Ж. Д. последваща проверка по
документи, както и установяването на неспазването на предходно дадено
предписание, относно спазването на разпоредбата на чл. 152 КТ, по
отношение на служителката Д. К. на 13.09.2023 г. и на 14.09.2023 г. когато на
първата дата е приключила работа в 21.00 часа, а на втората е започнала да
полага труд в 06.00 часа, съответно без да й е била осигурена непрекъсната 12
часова междудневна почивка. Тази констатация е отразена в протокола за
извършена проверка № *** от 29.11.2023 г., послужил при издаване на
АУАН. Извън характера на този протокол, ползващ се с удостоверителна
стойност за отразеното в него, същото е стигнало до знанието на
представител на жалбоподателя, получил препис от него. По делото няма
7
данни този протокол, както и протокол № ***2023 г. да е обжалван,
следователно Протокол за извършена проверка ***2023 е влязъл в сила и
дадените с него предписания са станали задължителни за изпълнение от
жалбоподателя.
В това производство съдът не преценява законосъобразността на
предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка ***2023 г., тъй
като тяхното оспорване е могло да стане по реда на АПК и след като същите
са влезли в сила - те подлежат на изпълнение и не могат да бъдат ревизирани
от настоящия съдебен състав.
Предписание № ***, дадено с Протокол за извършена проверка ***2023
г. не е изпълнено и като взе предвид разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 КТ
и доколкото констатациите от АУАН № *** от 01.12.2023 г. намират опора,
както в Протоколите за извършена проверка, така и в представения график за
работно време за месец септември 2023 г. и в саморъчно заявеното от
представляващия ”Д.и-БМ“ ЕООД, че представения график е реално
отработеното време и в показанията на свидетелите Ж. Д. и Д. А., този
съдебен състав прецени, че следва да кредитира и АУАН.
Приложените по делото призовка (л. 20) и покана (л. 15), вече обсъдена
по-горе, адресирани до „Д.и-БМ“ ЕООД удостоверяват изпълнение на
задължението на АНО да изиска представянето на документи във връзка с
изпълнение на предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка от
11.09.2023 г., получени лично от управителя на дружеството – жалбоподател,
и поканата за съставяне на АУАН – получена от упълномощено лице. Поради
това настоящият съдебен състав приема, че с тези писмени доказателства се
установява, че са изпълнени изискванията на чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 40,
ал. 2 ЗАНН.
Приложените на лист 43-53 от делото писмени доказателства
представляват официални документи, с оглед което съдът ги кредитира като
установяващи по безспорен начин териториалната компетентност на
свидетелката Ж. Д. - служител в Дирекция „Инспекция по труда“ В. Т..
Следователно процесният АУАН и Наказателно постановление са издадени
от оправомощени за това лица, а спрямо жалбоподателя не са издавани други
НП за нарушения на трудовото законодателство.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
8
доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.
40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика са очертани времето, мястото, механизма на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН уреждаща законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Доколкото в случая става въпрос за неизпълнение на предписание,
чийто срок е бил от 12.09.2023 г., то правилно от страна на административно
9
– наказващия орган е прието, че нарушението е извършено на 14.09.2023 г.,
когато на Д. К. не е осигурена непрекъсната 12-часова междудневна почивка
след отработване на смяна с край на работното време в 21.00 часа на
13.09.2023 г. и започване на полагане на труд на 14.09.2023 г. в 06.00 часа, тъй
като с изтичането на срока и с бездействието (неизпълнение на
предписанието) нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ е довършено. В АУАН и в
наказателното постановление ясно е посочено съдържанието на
предписанието и това, че то не е било изпълнено. Посочени са и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Поради това
съдебният състав намира, че административно – наказателното обвинение
срещу „Д.и-БМ“ ЕООД е достатъчно ясно и разбираемо и не са нарушени
правата на работодателя да научи какво нарушение му се вменява. С оглед
изложеното и твърденията в противния смисъл във въззивната жалба са
неоснователни.
Поканата за съставяне на АУАН и в последствие АУАН е съставен в
присъствието на представител на жалбоподателя. Действително актът е
съставен и връчен на лице, различно от законния представител на
дружеството, но приетите по делото писмени доказателства – по-конкретно
находящото се на л. 41 пълномощно установяват с категоричност наличието
на валидно учредена представителна власт на пълномощника. Съответно
липсва и нарушение на разпоредбите на чл. 43 ЗАНН, а наведените в жалбата
твърдения за това са неоснователни.
Съгласно чл. 415, ал. 1 КТ който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 10 000 лева. Доколкото принудителните административни
мерки са посочени в чл. 404, ал. 1 от КТ и в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ като
принудителна административна мярка е посочено даване на задължително
предписание на работодател за отстраняване на нарушение на трудовото
законодателство, то следва, че неизпълнението на задължително предписание
на контролен орган представлява неизпълнение на принудителна
административна мярка, т. е. административно нарушение по чл. 415, ал. 1
КТ.
За да е реализирано това нарушение следва да се установи, че
10
контролният орган е дал предписание и че същото не е изпълнено. В случая
от кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства съдът установи, че
на Д.и-БМ“ ЕООД в качеството му на работодател е било дадено предписание
по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, а именно на осн. чл. 152 КТ да осигурява
на работниците и служителите непрекъсната междудневна почивка в размер
не по-малък от 12 часа - със срок за изпълнение 12.09.2023 г. занапред“.
Съдът намира, че към месец ноември 2023 г., когато е извършена
проверката на Д.и-БМ“ ЕООД, в обекта и след това по документи, Д. К. на
13.09.2023 г. е работила втора смяна с краен час 21.00 часа, а на следващия
ден - 14.09.2023 г., след по-малко от 12 часа е започнала работа като първа
смяна - от 06.00 часа. Като не е осигурило на служителя К. непрекъсната
междудневна почивка не по-малко от 12 часа, дружеството - въззивник е
нарушило чл. 152 КТ, с което и не е изпълнено даденото му задължително
предписание.
Предвид факта, че отговорността на юридическите лица, е обективна,
субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон и
дружеството - жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
нарушение.
Не са налице предпоставките на чл. 415в КТ. Предвид задължителното
тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. №
7/2010 г. на ВАС специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на
„маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност (за разлика от тези по чл. 28 от ЗАН), а налагане на същото по
вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-
нисък размер. В настоящата хипотеза обаче не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като предпоставки за приложимостта й
са на първо място - нарушението да е отстранено веднага след установяването
му и за работника да не са произтекли вредни последици. Нарушението е от
такова естество, че не може да бъде отстранено, тъй като е довършено с факта
на полагане на труд от страна на работника в два последователни дни с
почивка, по-малка от 12 часа. От нарушението са произтекли и вредни
11
последици за работника, тъй като е нарушено изискването за минимална
междудневна почивка, чиято продължителност законодателят е
регламентирал с оглед необходимостта от възстановяване на работната сила.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ предвижда налагането на
имуществена санкция в размер от 1 500 лева до 10 000 лева за работодател,
който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в минималния,
предвиден размер. С оглед невъзможността за намаляването й под този
размер съдът намира, че не следва да излага съображения досежно
индивидуализацията й.
Ето защо жалбата е неоснователна и наказателното постановление
следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, чл. 37, ал.
1 ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по
труда" – В. Т. юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (сто
лева).
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр с ал. 9 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от 09.01.2024 г.,
издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – В. Т., с което на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ, за нарушение на чл. 415,
ал. 1, във вр с чл. 404, ал.1, т.1 КТ, на „Д.и – БМ“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес
гр. В. Т., ул. *** (в качеството му на работодател), представлявано от М. С.
Д., е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева (хиляда и
петстотин лева).
ОСЪЖДА „Д.и – БМ“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес гр. В. Т., ул. *** (в
качеството му на работодател), представлявано от М. С. Д. - управител да
заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – В. Т. сумата от 100 лева (сто
лева) сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
12
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – В. Т., на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
13