Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 104 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 96227 от 17.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 36581/2016 г., по описа на СРС, І ГО, 50 състав, е
признато за установено, че Ю.Ж.Я. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 903, 21 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия и дялово разпределение доставена
в топласнабден имот – апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № 345315, за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г.,
ведно със законната лихва за периода от 02.03.2016 г. до изплащане на вземано, както
и сумата от 86, 45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.09.2015 г. – 19.02.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 12107/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 50 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сторените от него разноски в исковото производство в размер на 660
лв., от които: 160 лв. - държавна такса
и 500 лв. депозити на вещите лица, както и сторените от него разноски в
заповедното производство в размер на 89, 79 лв., от които: 39, 79 –държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач „Н.И.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение
е депозирана въззивна жалба от ответника Ю.Ж.Я., с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че решението е необосновано и неправилно. Счита, че сумите
за главница и лихва не са точно изчислени, тъй като районният съд не е взел
предвид изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която
дължимата сума следва да бъде намалена съобразно данните от топломерите. Твърди,
че за процесния период не е използвал топлинна енергия, поради което дължи само
стойността на топлинната енергия за сградна инсталация. Поддържа, че неправилно
съдът е възприел изводите на вещото лице по съдебно - техническа експертиза,
тъй като методиката на изчисление е нарушена и не отговаря на действащите
нормативни изисквания. Моли съда да отмени обжалваното решение като отхвърли
изцяло предявените срещу него искове. В случай, че приеме същите за основателни,
да намали техния размер съобразно данните от съдебно-счетоводната експертиза.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С молба от 15.09.2020
г. моли съда да потвърди същото, като му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца – „Н.И.“
ООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът
е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ за
топлоснабден имот – апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж. к. „Овча купел“,
бл. 20, ет.9, аб. № 345315, като му
дължи сумата от общо 1 989, 66 лв., от която: 1 853, 41 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.
– м.04.2015 г., сумата от 81, 25 лв. - обезщетение за забава върху стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.09.2015 г. до 19.02.2016 г.,
сумата от 49, 80 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода
м.05.2014 г. – м.04.2015 г., както и сумата от 5, 20 лв. - обезщетение за
забава върху стойността на услугата дялово разпределине за периода от 01.09.2015
г. до 19.02.2016 г. Във връзка с подадено на 02.03.2016 г. заявление, по ч. гр.
д. № 12107/2016 г. по описа на СРС, 50 състав, е постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК
ответникът е депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на
вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника. В молба от 12.06.2017 г. същия
излага, че ищеца не е изпълнил задължението си в съответствие с разпоредбата на
чл.78 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, съгласно която,
когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда –етажна собственост е
намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на
енергията отделена от сградна инсталация е по-голямо от количеството на
енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено
да уведоми потребители в сградата –етажна собственост и лицето по чл.139б ЗЕ и
да предприеме действия по т.6.6 и 6.6.1 от Методиката. Оспорва предявените
искове по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените исокве.
На 02.03.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ю.Ж.Я., за сумата от 1903, 21 лв. - главница, както и 86, 45 лв. –
мораторна лихва за периода 01.09.2015 г. – 19.02.2016 г. В т.12 от заявлението
е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през
периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
гр. София, ж. к. „*******, абонатен № 345315. Посочено е, че дължимите суми са,
както следва: за доставена незаплатена топлинна енергия: 1 853, 41 лв. –
главница и 81, 25 – лихва, а за дялово разпределение: 49, 80 лв. – главница и 5,
20 лихва.
С определение от 15.03.2016 г. по ч.
гр. д. № 12107/2016 г. по описа на СРС, 50 състав е допуснато уточнение в
личното име на длъжника от „Ю.” на „Ю.”.
С разпореждане от 15.03.2016 г. по посоченото
частно гражданско дело, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като
присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 39, 79 лв. държавна такса и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил
искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от
представения нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 48, том 239,
дело № 47028/1997 г. на 12.12.1997 г. процесният апартамент 48, находящ се в
гр. София, ж. к. „*******, е продаден от К.Л.А.и И.А.А.на Ю.Ж.Я..
С молба - декларация от 01.09.1998 г. Ю.Ж.Я. е поискал откриване на партида за имота на негово име.
Съгласно
представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 97, том I,
рег.№ 0770, дело № 89/2008 г. от 08.04.2008 г., Ю.Ж.Я. е учредил договорна ипотека в
полза на ТБ „Алианц България” АД върху собствения му недвижим имот, а именно:
апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
Видно от представения протокол от проведеното на 25.09.2002 г. Общо събрание
на етажната собственост, находяща се в гр.София, ж.к. „*******, етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с ТАЕС „Н.И.“ ООД, което
дружество да извършва дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
На 11.10.2002 г. е сключен договор между „Топлоснабдителна агенция –
енергиен сервиз - Н.И.“ ООД и етажната собственост с адрес в гр.София, ж.к. „*******,
по силата на който дружеството се е задължило да монтира индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сградата.
Пред СРС е ангажиран договор № У-100/06.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз - Н.И.“ ООД – изпълнител,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
В становище от 23.02.2017 г. „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз - Н.И.“
ООД е заявил, че в процесния имот има 4 бр. радиатори с монтирани топлинни
разпределители и 1 бр. водомер за топла вода. Абонатът е консумирал топлинна
енергия, припадаща се на имота от топлинната енергия, отдадено от сградната
инсталация, потребеното от отоплителните тела и топлинна енергия, необходима за
подгряването на изразходените кубически метри топла вода. При изготвянето на
изравнителната сметка на абонатната станция за съответните отчетни подпериоди,
включитебно и процесния, като делът за
отопление на имота и топла вода е изчислен въз основа на показанията от уредите
за дялово разпределение, снети в края на
конкретните сезони.
От заключението на вещото лице инж. К.Б.по
изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че абонатната
станция в сградата – етажна собственост е в експлоатация от преди началото на
процесния период, като няма данни за нейното увреждане или неправилно
функциониране. В периода м.05.2014 г. – м. 04.2015 г. в същата са функционирали
1 бр. общ топломер и 1 бр. общ водомер за битово горещо водоснабдяване, които
са отчитани ежемесечно, към първо число на месеца. Същите са снабдени с
европейска оценка за съответствие и са преминали през необходимите
метеорологични проверки. Технологичните разходи в абонатната станция са
определяни своевременно за сметка на топлопреносното дружество. Няма данни за
недопустими отклонения от топлотехническия проект на системите за захранване с
топлинна енергия в сградата –етажна собственост, както и несъответствия между
топлотехническите принципи и дяловото разпределение на топлинна енергия между абонатите
в топлозахранените входове. Дяловото разпределение е извършено при спазен
топлотехнически проект в сградата – етажна собственост. Топлоподаването към
абонатната станция съответства на нормативните изисквания и Общите условия на
дружеството. Количествата на разпределената на абоната топлинна енергия и
нейната цена по пера/периоди са гарантирани от лицензиран софтуер. През процесния период за имота на абоната вещото
лице е установило несъответствие в броя на топлоразпределителите. В протокола от проведеното на 25.09.2002 г. Общо събрание на
етажната собственост от абоната са декларирани 4 бр. отоплителни тела за
монтаж на топлоразпределители, а по данни на фирмата за дялово разпределение в
имота има 1 бр. пломбиран водомер за битово горещо водоснабдяване с визуален
отчет и 7 бр. отоплителни тела с топлоразпределители с визуален отчет. По
сметките за дялово разпределение на
абоната за сезон 2014 г. – 2015 г. е
разпределена топлинна енергия за отопление на имота върху 7 бр. отоплителни
тела – по отчет / вместо върху 4/, а за битовото горещо водоснабдяване – по
водомер. Според вещото лице фирмата за дялово разпределение е нарушила
методиката за разпределение на топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като е определила топлинна енергия с 10,91% повече, при което
съответно е завишена разпределената на абоната топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване за процесния период в размер на 928, 89 лв. Фирмата за
дялово разпределение е нарушила методиката и като не е разпределила разликата
между количеството битово горещо водоснабдяване, измерено по общ водомер в
абонатната станция и измерените /нормативно определени количества битово горещо
водоснабдяване за абонатите в сградата, само между имотите без приведени в
съответствие с нормите водомери за битово горещо водоснабдяване, при което
разпределената на абоната топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в
посочения размер е невярна. Вярната стойност е 813 лв. Завишаването на топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване в сградата е довело до съответното занижаване на топлинната
енергия за отопление в сградата, както и до промяна на процентите на топлинна
енергия за сградна инсталация - т. е. фирмата за дялово разпределение е
нарушила методиката, поради което разпределената на абоната топлинна енергия за
сезон 2014 г. - 2015 г. в размер на 924, 53 лв. е невярна, евентуално занижена.
На следващо място фирмата за дялово разпределение е нарушила методиката, тъй
като за разглеждания отоплителен сезон при определяне на топлинната енергия за сградна
инсталация в сградата – етажна собственост е ползвала проектната мощност на
отоплителната инсталация, а не инсталираната такава на отоплителните тела, при
което разпределената на абоната топлинна енергия за сградна инсталация е неточна
- завишена. Поради липса на данни за инсталираната мощност на отоплителните
тела в сградата, вещото лице не може да преизчисли стойностите на топлинната
енергия за сградна инсталация и на топлинната енергия за отопление на имота.
Преизчисление е във възможностите само на фирмата за дялово разпределение. Вещото
лице приема, че последната е определила и разпределила формално сградната
инсталация повече от 50% от топлинната енергия за отопление. При липсата на
данни за топлинния товар на отоплителните тела към абонатната станция и за
констативния протокол от проверка на отоплителната инсталация в сградата – етажна
собственост спрямо абоната е налице формално нарушение на т.6.6 от Методиката
към Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Предвид невъзможността
експертно да се определи процента топлинна енергия за сградна инсталация спрямо
общото количество топлинна енергия за отопление и липсата на данни от
констативен протокол от проверка на отоплителната инсталация в сградата спрямо
абоната е налице евентуално нарушение на
т.6.6.1 от Методиката. В приложение № 1 към експертното заключение като обща
стойност на топлинната енергия е посочена сумата от 1 853, 43 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно -
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице В.П., от чието заключение се
установява, че няма данни за извършени плащания за покриване на начислените
суми за исковия период. Констатирано е, че изравнителните сметки, изготвени от
фирмата за дялово разпределение за имота на абоната за периода м.05.2014 г. –
30.04.2015 г. са въведени в информационната система на топлопреносното дружество
през м.септември 2015 г., като е установена сума за доплащане от 13, 53 лв.
Издадени са кредитни известия към фактурите за прогнозно начислената топлинна
енергия за процесния период на обща стойност 2 444, 85 лв., от която: 1 102, 43
лв. – битово горещо водоснабдяване и 1 342, 42 лв. – доставена топлинна енергия,
с която сума са сторнирани прогнозните задължения по фактури. Издадена е обща
фактура за реално консумираната топлинна енергия, в която са начислени суми за
реално консумираната топлоенергия за този период на обща стойност 1 839, 88 лв.
Разликата между кредитните известия и сумата на общата фактура е сума за
възстановяване в размер на 604, 98 лв. Така след извършеното сторниране, общият
размер на неплатените суми за периода м.05.2014 г. – 30.04.2015 г. възлиза на 1 903, 21 лв., формиран като сбор
от реално потребената топлинна енергия в размер на 1 839, 88 лв., дялово
разпределение в размер на 49, 80 лв. и
сума за доплащане от изравняване в размер на 13, 53 лв. Мораторната лихва за
забава върху главницата за периода от датите на падеж на съответните фактури до
19.02.2016 г., вещото лице е изчислило в размер на 86, 45 лв. Така общият
размер на дължимите суми за главница и лихви възлиза на общо 1 989, 66 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
действаща след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните
тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Ответникът не оспорва
обстоятелството, че е собственик на процесния имот, в каквато насока са и
представените по делото нотариални актове за покупко -
продажба на недвижим имот и за учредяване на договорна ипотека, обсъдени по
– горе. Доводи в тази насока не са заявени и във въззивната жалба. С оглед на
това ответникът, в качеството си на собственик на процесния имот, се явява и
потребител на топлинна енергия за битови нужди, като за исковия период между
главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот
.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на ТАЕС „Н.И.“ ООД
с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото
лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на
принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Спори се между страните в
производството относно размера на реално доставената топлинна енергия за
процесния имот през разглеждания период, като жалбоподателят поддържа, че
задължението следва да се определи съгласно заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза.
В производството пред СРС са
изслушани съдебно - техническа и съдебно – счетоводна експертизи. Вещото лице
инж. К.Б.по изслушаната съдебно - техническа експертиза е констатирало редица
неточности при отчитането и разпределението на топлинната енергия през исковия
период, обсъдени по – горе, като е приело, че стойността на топлинната енергия,
доставена до процесния топлоснабден имот за исковия период възлиза на 1 853,
43 лв. Вещото лице В.П. по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза е
установило издадени кредитни известия за прогнозно начислената топлинна енергия
за процесния период на обща стойност от 2 444, 85 лв., в които се включва и
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване през исковия период, като
сумите са своевременно сторнирани от топлоразпределителното дружество. Така вещото
лице е установило, че реално консумираната топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. възлиза на 1 839, 88 лв., от която: 762, 80 лв.
за битовото горещо водоснабдяване и 770, 43 лв. за отопление, с начислен ДДС,
както и сума за доплащане в размер на 13, 53 лв. Стойността на дяловото
разпределение за исковия период възлиза на 49, 80 лв., която не е оспорена от
ответника. Ето защо общият размер на главницата за разглеждания период,
определен съобразно заключението на вещото лице В.П. по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза, възлиза на 1 903, 21 лв., в каквато насока са и изводите
на решаващия съд.
По изложените съображения доводите
на жалбоподателя, че неправилно решаващият съд е определил размера на
доставената топлинна енергия, като не е съобразил експертното заключение на
вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, се явяват
неоснователни.
Във въззивната жалба не са изложени
оплаквания относно размера и периода на лихвата за забава, поради което и на
основание чл.269 ГПК тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Предвид обстоятелството, че ответникът
по жалбата „Т.С.“ ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, не е
представляван в проведеното открито съдебно заседание от юрисконсулт, следва да
се приеме, че същия не е защитаван във въззивното производство от юрисконсулт,
поради което се налага извода, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.3,
вр. с ал.8 ГПК и не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96227 от 17.04.2019 г., постановено по гр.
д. № 36581/2016 г., по описа на СРС,
І ГО, 50 състав.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца: „Н. И.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***-17.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.