№ 2041
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330204459 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. В. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. М. Н. против Наказателно постановление № 21-1030-011762/15.12.2021
г., издадено от М.В.М. – ***, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
административно наказание глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за
установена фактическа обстановка и твърди мястото на извършване на
нарушението да не е конкретизирано. Моли наказателното постановление да
бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
явява, представлява се от адв. З. Г., с пълномощно по делото, която поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Р. В. М., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
1
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 07.07.2022 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Пловдив на 14.07.2022 г., поради което срокът по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 24.04.2021 г. в 11:26 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“,
пътен възел Скобелева майка, северно платно в посока на движение от изток
към запад жалбоподателят Р. В. М. управлявал лек автомобил „БМВ 520 И“ с
рег. № ***, собственост на В.Й. М., със скорост на движение от 103 км/ч при
разрешена максимална скорост в населено място от 50 км/ч. Движението на
автомобила с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 с №
MD 1196. Стойността на скоростта на движение на автомобила била
установена след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 %
от измерената скорост.
На 17.11.2021 г. собственикът на автомобила на В.Й. М. попълнил
декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че по време на извършване
на деянието на 24.04.2021 г. в 11:26 часа собственият му автомобил с рег. №
*** се управлявал от жалбоподателя Р. В. М..
На 26.11.2021 г. свид. З. Н. Г. – полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Пловдив, съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 174598 против жалбоподателя
М., в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта
бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. З. Н. Г.. От тях се установяват
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Свидетелят изяснява, че е съставил
акта въз основа на писмени материали, които са приложени и по преписката,
включително на статичните изображения, заснети от автоматизираното
техническо средство и декларацията, попълнена от собственика на
автомобила. Установява се още, че актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя и че на последния е предоставена възможност да се запознае
2
със снимковия материал, след което той е нямал възражения, нито е посочил
друго лице като водач на автомобила по време на извършването на деянието.
Показанията на свид. Г. се ползват с доверие от съда като добросъвестно
дадени от незаинтересовано по делото лице, същите са последователни,
вътрешно непротиворечиви и намират подкрепа в писмените доказателства
по делото.
От писмо от директора на дирекция „ИСИУС“ при Български институт
по метрология с № АУ-000029-33913/09.07.2018 г. по описа на БИМ се
установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен
тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № В-46. Вписването на средството за измерване тип Cordon
M2 в Регистъра се доказва и от справката на лист 18 от делото.
От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря
на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се
още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
% при движение над 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-13448/11.05.2021 г. се установява, че на дата
24.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е
заснела статични изображения с начален час на работа 09:00 ч. и краен час на
работа 14:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“,
пътен възел „Скобелева майка“ в посока на движение на контролираните
МПС от изток към запад, където е действало общото ограничение на
скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
***, стойността на измерената скорост е 107 км/ч, а заснемането е извършено
на 24.04.2021 г. в 11:26 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото
средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на В.Й. М..
От декларация от 17.11.2021 г. по чл. 188 от ЗДвП се изяснява, че В.Й. М.
в качеството си на собственик на МПС с рег. № *** писмено е декларирал, че
на 24.04.2021 г. в 11:26 часа автомобилът му е бил във владението на
жалбоподателя Р. В. М., притежаващ СУМПС с № ***.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Р. В. М. се установява,
че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № ***, издадено
на *** г., валидно до *** г. и с налични 21 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
3
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото
на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и
териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените
факти и правни изводи в АУАН и в НП.
Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М.. Моментът,
от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН, е откриването на нарушителя. Последният се счита за открит, когато
са налице достатъчно данни за извършване на нарушението и за
самоличността на нарушителя. Това изисква да са установени факти за нечие
поведение – действие или бездействие на конкретно лице, което осъществява
състава на административно нарушение. В настоящия случай нарушението е
извършено на 24.04.2021 г., а АУАН е съставен на 26.11.2021 г., поради което
едногодишният срок, течащ от извършването на деянието, несъмнено е
спазен. Не е бил изтекъл и тримесечният срок от откриването на нарушителя,
тъй като фактите по делото определят, че този срок е започнал да тече на
17.11.2021 г. Тогава собственикът на автомобила, с който е извършено
деянието, е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е посочил
самоличността на водача. Именно от този момент нарушителят се счита за
открит по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като самоличността му става
известна на контролните органи. До този момент е известен единствено
регистрационният номер на автомобила, което не е достатъчно, за да започне
да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като откриването на
нарушителя изисква още установяване и индивидуализиране на физическото
лице, извършило административното нарушение. Попълването на декларация
е способът, чрез който контролните органи установяват заснетите
нарушители. По този начин се осигурява дължимата закрила на правата на
лицата, които са собственици на моторно превозно средство, като им се
предоставя възможност да заявят кой е управлявал тяхното МПС, а не се
пристъпва към директното им санкциониране само на основание
притежаваното от тях право на собственост. Този подход е законосъобразен,
тъй като отговорността на собственика е субсидиарна спрямо личната
отговорност на водача. Съдебната практика също последователно и трайно
обвързва началния момент на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН с попълването на
декларацията по чл. 188 от ЗДвП от собственика на автомобила в случаи със
4
сходни факти - така Решение № 190 от 07.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3196/2021 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1219 от
27.06.2022 г. по к.а.н.д. № 387/2022 г. на XXIV състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1278 от 01.07.2022 г. по к.а.н.д. № 1280/2022 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1427 от
21.07.2022 г. по к.а.н.д. № 1274/2022 г. на XXII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 869 от 16.05.2022 г. по к.а.н.д. № 317/2022 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Доколкото нарушението е установено чрез използването на мобилно
автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“ от
допълнителните разпоредби на ЗДвП, то при служебно дължимата проверка
за законосъобразност на процедурата съдът намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по
делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието
си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е
удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване и в срока
на последната успешно премината метрологична проверка. От протокол за
използване на АТСС с рег. № 1030р-13448/11.05.2021 г. се установява, че
техническото средство е било разположено в гр. Пловдив, бул. „Цариградско
шосе“, пътен възел „Скобелева майка“ и в посока на движение на
контролираните МПС от изток към запад, като работата с него е започнала на
24.04.2021 г. в 09:00 часа и е приключила в 14:00 часа на същата дата. През
този времеви интервал и на посоченото място, в посока приближаване към
АТСС е заснето и процесното статично изображение.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 24.04.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление правилно е приложен и материалният закон. От събраните и
проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят М. е
осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 24.04.2021 г. в 11:26 часа в
гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, по
северното платно и в посока на движение от изток към запад жалбоподателят
М. е управлявал лек автомобил с марка и модел „БМВ 520 И“ и с рег. № ***,
като се е движил със скорост от 103 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
5
Така направеното описание еднозначно определя част от земната
повърхност, която попада на територията на страната, и позволява мястото на
деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, поради което не възниква съмнение или неяснота къде точно
е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на
правилата за движение. Мястото на деянието е достатъчно ясно и конкретно
описано. Същевременно то изцяло кореспондира и с мястото на
осъществявания видеоконтрол съгласно протокола за използване на АТСС и
мястото, вписано в изготвеното статично изображения. По тези съображения
възражението на жалбоподателя за неконкретизирано място на извършване на
нарушението е неоснователно. Доказано е и че максимално разрешената
скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено
в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Авторството на деянието от страна на жалбоподателя М. също е
несъмнено доказано по делото от декларацията по чл. 188 от ЗДвП от
17.11.2021 г. от собственика на автомобила. От показанията на свид. Г. се
установява и че жалбоподателят М. нито е оспорил този извод, нито на свой
ред е декларирал, че друго лице е управлявало автомобила в момента на
извършване на деянието. Такива възражения не се сочат и в съдебното
производство, а събраните по делото доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви, поради което управлението на автомобила от страна на
жалбоподателя Р. В. М. се приема от настоящия състав за доказан по делото
факт.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава му –
съзнавал е, че управлявала моторно превозно средство, с каква скорост се
движи, както и какво е действащото ограничение при движение в населено
място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е
отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
Правилно е определена и приложимата санкционна разпоредба. Съгласно
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч – с глоба
700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се
увеличава с 50 лева. В конкретния случай превишаването на разрешената
максимална скорост е с 53 км/ч и е извършено в населено място, поради което
попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Съдът намира, че
правилно е установена стойността на скоростта на движение на
жалбоподателя, а именно 103 км/ч. Тя е определена в съответствие с
правилото по чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., след
отчитане на максимално допустимата грешка от средството за измерване
6
(т.нар. толеранс в полза на водача), която в случая е 3 % от стойността на
измерената скорост съгласно Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021
г. От изготвеното статично изображения се изяснява, че измерената скорост е
107 км/ч. Следователно установената /или наказуемата/ стойност на
скоростта се получава като от измерената скорост се извадят 3 % максимално
допустима грешка и след извършване на аритметичната операция се получава
установената стойност на скоростта, а именно 103 км/ч. Същата стойност е
посочена както в АУАН, така и в наказателното постановление. Стойността
на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което нейното
превишаване е с 53 км/ч. Тези факти налагат извод, че размерът на
административното наказание глоба е определен в съответствие с правилото
на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, или наложено е наказание глоба от 700 лева.
Същото не е увеличавано, тъй като липсва превишаване с повече от 5 км/ч
над разрешените 50 км/ч. Административнонаказващият орган е наложил и
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право на управление на
МПС за срок от три месеца. Доказано е по делото от справката за
нарушител/водач, че жалбоподателят М. притежава това право, от чието
упражняване е лишен с наказателното постановление. Срокът, за който се
налага наказанието лишаване от права, е определен от законодателя във
фиксиран размер. По тези съображения съдът приема, че не е допуснато
нарушение при определянето на наказанията на нарушителя и наказателното
постановление е законосъобразно и в тази си част.
За пълнота следва да се отбележи, че в наказателното постановление е
допусната непрецизност при изписването на стойността на измерената
скорост, която вместо 107 км/ч, установено от доказателствата по делото, е
отбелязана като 104 км/ч. В АУАН такъв недостатък липсва и правилно са
посочени както измерената, така и наказуемата скорост. Това разминаване
следва да бъде отдадено на допусната техническа грешка, но от гледна точка
на значението му за делото и отражението му върху правото на защита на
жалбоподателя то не представлява съществено процесуално нарушение.
Това е така, защото разминаването не касае описанието на съставомерно
обстоятелство. От значение за възможността за защита на жалбоподателя,
както и за упражняването на съдебен контрол е установената, или т.нар.
наказуема стойност на скоростта, която се получава след изваждането на
максимално допустимата грешка от средството за измерване. В случая както
в АУАН, така и в постановлението правилно, последователно и
непротиворечиво е прието, че тази стойност е 103 км/ч. Това е релевантното
обстоятелство с оглед упражняването на правото на защита, тъй като въз
основа на наказуемата скорост се определя и превишаването на разрешената
максимална скорост, което в случая е 53 км/ч, а оттам и приложимата
санкционна разпоредба. Видно е от съдържанието на НП и че волята на
наказващия орган е била да зачете скорост от 107 км/ч, както е сторено в
АУАН, тъй като изрично в постановлението е посочено, че е приспаднат
толеранс от 3 % и след неговото приспадане е получена стойността от 103
7
км/ч за наказуемата скорост. При тези факти и предвид правилно
установените в АУАН и в НП стойности на наказуемата скорост, на
отчетения толеранс от измерената и на превишената скорост, то правото на
защита не е нарушено, а допуснатата техническа грешка няма значението и
последиците на съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят М.
също не сочи никакви възражения това обстоятелство да е затруднило
адекватното организиране на защитата му.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя М. е доказано по категоричен и несъмнен начин по
делото, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано и като такова трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
разноски би имала единствено въззиваемата страна, която обаче не е поискала
овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказала извършването
на такива. По тези съображения разноски не следва да се присъждат в полза
на никоя от страните по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-011762 от
15.12.2021 г., издадено от М.В.М. – ***, с което на Р. В. М., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени
административно наказание глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8