Р Е Ш Е Н
И Е
№ 226 05.10.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело №185 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Началникът
на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил с
адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №269 обжалва решението
по а.н.д. №75/2021г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с липса на процесуални нарушения в процедурата по ЗАНН и
доказано деяние. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
писмен отговор и с.з. адв.Д.П. *** като пълномощник на ответника С.В.И. оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира деловодни разноски за касационната
инстанция.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че въззивният
съд е постановил обосновано и правилно решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №20-1139-001270/24.11.2020г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на С.В.И. са наложени следните
административни наказания:
1/за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП – на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП глоба
в размер на 700лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца и
2/за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП глоба в размер на 10лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че 09.03.2020г. неустановено по делото лице се движело по ВП II-62 в посока към гр.Дупница, управлявайки посочения в НП
товарен автомобил с рег.№****,
собственост на „А. Л. Б.“АД, като при км. 4+730 в с.Багренци посредством АТСС
/стационарно/ е установена скорост на движение от 106км/ч при разрешена за
населено място от 50км/ч. Съдът е установил, че средството за измерване е
преминало метрологичен преглед /последваща проверка/. В представени 2бр.
декларации по чл.188 от ЗДвП лицето Е. З. Я. е декларирал като собственик и
ползвател на МПС, че на посочените в НП дата и час превозното средство е
управлявано от нарушителя. В съставения АУАН е вписано като единствено нарушение
превишаване на разрешената скорост по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а при връчването на
акта на нарушителя неустановено лице е вписало второто нарушение по непредставяне
на контролен талон без посочена правна квалификация, като такава е дадена за
първи път в НП.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна незаконосъобразност
на НП. За нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП съдът е приел недоказаност на
дееца, т.к. деклараторът по двете декларации не е вписан като собственик или
ползвател в справката от КАТ, поради което липсва надлежно деклариране. Отделно
от това, според съда липсват годни доказателства за управление на МПС от дееца.
За нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът е установил съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неговата липсата в АУАН и отсъствието на
правна квалификация след дописването от неизвестно лице. По посочените правни
доводи съдът е отменил НП и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН е осъдил ОДМВР –
Кюстендил да заплати на И. сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред
районния съд в размер на 300лв.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
За
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП:
Събраните
по делото на районния съд доказателства установяват по безспорен начин само
част от елементите от обективната страна на противоправното деяние. Приложеният
снимков материал от паметта на стационарната видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, удостоверението за одобрен тип и
протокола от последваща периодична проверка на БИМ установяват годността на
АТСС към датата на заснемането, данните за МПС и размера на превишаването на
разрешената максимална скорост за населено място. Данните в декларациите за
водача на МПС обаче не доказват авторството по отношение на И.. Справката от
КАТ за регистрация на МПС /вж. л.12 от делото на районния съд/ установява
факта, че МПС е собственост и се ползва от две различни юридически лица.
Приложимата хипотеза на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвижда налагане на наказание на
законния представител на юридическото лице – собственик на МПС или на лицето,
посочено от него, на което е предоставено неговото управление. В тази връзка правилна
е преценката на районния съд, че приложените по делото 2бр. декларации по
чл.188 от ЗДвП не установяват релевантните факти от законовото правило, предвид
попълването им от едно и също физическо лице в различно правно качество, което качество
не се потвърждава от справката на КАТ. Деклараторът Емилиян Захариев Янкулов не
е регистриран като собственик или ползвател на МПС. Декларираните от Янкулов
данни в негово лично качество и без установена връзка с дружествата не
изпълняват изискванията на чл.188 от ЗДвП за надлежно санкциониране на И.. Недоказаното
авторство на деянието по предвидения нормативен ред води до незаконосъобразност
на НП, поради което е дължима неговата отмяна по т.1 от същото, както правилно
е процедирал районния съд.
За
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Правилен
е извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с
описанието на това деяние, т.к. същото не е част от съдържанието на АУАН към
момента на неговото съставяне. Доказаното последващо дописване на деянието от
лице, различно от актосъставителя, нарушава по несанируем начин нормите на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН. Отделно от това, липсата на посочена правна квалификация
на деянието в съдържанието на АУАН води до отсъствие на реквизит от акта,
свързан с валидността на повдигнатото срещу дееца обвинение до степен на
неяснота, поради което нарушава правото на защита на лицето. По съществото на
спора деянието е и недоказано, т.к. не се установява, че на 09.03.2020г. И. е
управлявал МПС без да носи контролен талон към СУМПС. Изложеното налага отмяна
на НП по т.2 от същото, както правилно е процедирал районния съд.
Решението
е правилно и в частта за деловодните разноски. Разноските се дължат на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на дееца. Същите са своевременно поискани
и доказани посредством представения договор за правна защита и съдействие.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
На
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ответникът има право на деловодни разноски пред
касационната инстанция в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Разноските са своевременно поискани и доказани посредством договора за правна
защита и съдействие на л.7-гръб от делото, заплатени изцяло в брой, като
договорът в този вид има характер на разписка за извършено плащане.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260107/27.04.2021г.
по а.н.д. №75/2021г. на РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на С.В.И. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция в размер на 300лв. /триста лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.