РЕШЕНИЕ
№ 2368
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110208447 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба с вх. № 2868/23.06.2022 г. по описа на ДА „Държавен резерв и
военновременни запаси“, подадена от „МИДЛАНД“ ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. И, ул. „Т“ № , представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала И Г Р срещу Наказателно постановление № 2868/03.06.2022 г., издадено от Н В В -
председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА
„ДРВВЗ“), издадено въз основа на АУАН № 2868/18.05.2022 г., съставен от М. И. Ф. на
длъжност „младши експерт“ в отдел „Горива и масла“ към Главна дирекция ДРВВЗЗ при ДА
„ДРВВЗ“. С обжалваното наказателно постановление на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60,
ал. 2, предл. първо от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) на „МИДЛАНД“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лв. за нарушение на
чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
Със срочно депозираната си жалба санкционираното лице, представлявано от своя
управител, чрез адв. И. С. от САК, атакува издаденото наказателно постановление по
съображения, свързани с неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. На
първо място са изведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,
произтичащи от протИ.речия с процедурните правила на закона. В този смисъл се твърди, че
в акта за установяване на нарушението не било посочено качеството на свидетелите,
описани в него, отсъствало изложение на нарушението и на обстоятелството, при които
1
същото е било извършено. Жалбоподателят се позовава и на съществени процедурни
нарушения, допуснати в процеса по налагане на административно наказание, бележещи
отсъствието на реквизити от съдържанието на наказателното постановление, като нарушена
законова разпоредба, подробно описание на нарушението, вид на наложено наказание,
обсъждане наличието на смекчаващи обстоятелства и преценка основателността на
подаденото възражение срещу акта. Възразява се срещу опорочената процедура по връчване
на наказателното постановление, както и срещу неизпълнение задълженията на наказващия
орган да установи виновното извършване на административното нарушение и да провери
налице ли са основанията за приложение на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. По гореизложените
съображения е отправена молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно
постановление, а в условията на евентуалност – за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на процесния случай. Виждането си в подкрепа на последния довод
жалбоподателят обосновава с липса на причинени общественоопасни последици, незасягане
на важни обществени отношения и обективен характер на причините за допускане на
нарушението. Подаването на процесната декларация било с незначително закъснение от 15
дни, като подобно действие по никакъв начин не застрашавало обществения интерес.
Изискването на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН било ново и поставяло в тежест на задължените лица да
подават една и съща информация, което от своя страна водело до дублирането .
Същевременно били налице и обективни извинителни причини за забавянето, които
препятствали представянето на данните в законоустановения срок.
В проведеното по делото открито съдебното заседание жалбоподателят „МИДЛАНД“
ЕООД се представлява от адв. И. С. с представено по делото пълномощно, който поддържа
жалбата и затвърждава писмено заявеното си виждане за процесуална и материална
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Пред съда възпроизвежда
отново част от релевираните вече доводи и претендира присъждане на извършените от
подзащитното му дружество разноски в хода на производството в негова полза.
Въззиваемата страна – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, се представлява от юрк. А А, който счита жалбата за
неоснователна. Позовава се на присъствието на всички законово изискуеми реквизити в
съдържанието на наказателното постановление, като пледира за неоснователност на
възражението за маловажност. Претендира юрисконсултско възнаграждение и оспорва
размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По силата на Заповед № РД-10-59/25.03.2022 г. директорът на ТД „Държавен резерв“
– гр. Плевен наредил на основание чл. 12, ал. 4 и чл. 7, ал. 1, т. 11 от ЗЗНН да се извърши
извънпланова документална проверка на търговско дружество „МИДЛАНД“ ЕООД за
изпълнение на задълженията му по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН в качеството му на
вносител/износител на нефтопродукти през 2021 г., като за целта била назначена комисия в
2
състав – председател Ангел Николаев, изпълняващ длъжността „главен експерт“ в сектор
„КРЗ“ към отдел „УСБКРЗ“ при ТД ДР – гр. Плевен и членове инж. В Й инж. В П на същата
длъжност. В обхвата на проверката бил включен преглед на документи, удостоверяващи
количествата внесени при режим на внос и изнесени при режим на износ количества нефт и
нефтопродукти от вътрешнообщностни пристигания и изпращания, съответно за наличните
количества нефтопродукти към 1. януари и към 31. декември на предходната година.
В изпълнение на възложените си правомощия, на 29.03.2022 г. в седалището на ТД
„Държавен резерв“ – гр. Плевен с адрес гр. П, ул. „В Л“ № , представителите на дирекцията
предприели действия по установяване и изчисляване среднодневния нетен внос и
вътрешнообщностни пристигания, както и среднодневното потребление на нефтопродукти в
страната през предходната календарна година (2021 г.) и определяне нивата на запасите за
извънредни ситуации. Проверяваното дружество „МИДЛАНД“ ЕООД представило на
комисията по електронна поща документи и справки с цел проверка на декларираните от
дружеството данни в справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН за 2021 г. В последната бил
отбелязан внос на нефтопродукти - смазочни масла, в т. ч. базови масла, в размер от 26.056
тона, реализирани от дружеството в периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
Със заповед № РД-10-116/09.05.2022 г. председателят на ДА „ДРВВЗ“ наредил на
основание чл. 7, ал. 1, т. 11 и чл. 55, ал. 1 от ЗЗНН и чл. 37, ал. 1, б. „Б“ от ЗАНН да се
извърши проверка по документи за изпълнението на задълженията по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН за
предоставяне до 15.02.2022 г. на посочената в цитираната разпоредба информация за
предходната 2021 г. от задължените лица, които през 2021 г. са внасяли и/или
осъществявало вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А,
глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 г. и тежки горива, като сред задължените лица под
№ 148 от списъка фигурирал и жалбоподателят „МИДЛАНД“ ЕООД.
За обективиране резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол №
2718/10.05.2022 г., в който на база информация, предоставена от юридическите лица,
Агенция „Митници“ и лицензирани складодържатели на данъчни складове по смисъла на
ЗАДС, било установено общо 239 юридическо лица, регистрирани като търговци, които през
2021 г. са осъществявали дейности по внос и вътрешнообщностни пристигания на
енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 г. и на
тежки горива. След анализ на получените справки-декларации по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН от
страна на задължените за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. лица, известията за
доставка на пратки, товарителници и/или справки (разпечатки) от електронна поща, в т. II от
констативния протокол комисията е достигнала до извода, че общо 55 търговски дружества,
сред които и „МИДЛАНД“ ЕООД, не са подали справки-декларации по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН
в предвидения от закона срок до 15.02.2022 г.
В комуникацията си с ДА „ДРВВЗ“ дружеството-жалбоподател е декларирало, че е
създало определените му от закона запаси за извънредни ситуации със срок на съхранение
до 30.06.2022 г. За удостоверяване на това обстоятелство е представило и наличният по
административнонаказателната преписка складов запис за влог на нефт и крайни
3
нефтопродукти № 0003891 серия А-2019 със складоприемател „Сакса“ ООД, който е
получил за съхранение 4.347 тона котелно горИ. от „МИДЛАНД“ ЕООД съгласно договор за
влог № 85/2021 г. Представените счетоводни и транспортни документи, сред които фактури,
митнически декларации и товарителници пък документират транспортните услуги,
обусловили внос и вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение
А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива.
Констатациите си за допуснато нарушение комисията извела от съдържанието на
представената от субекта на проверката справка-декларация с вх. № 1400/02.03.2022 г. по
описа на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. В нея законният
представител на дружеството декларирал, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
„МИДЛАНД“ ЕООД е внесло в режим на внос смазочни масла (в т.ч. базови масла) в размер
от 24 973 г.
Вследствие на осъществените проверки било установено неподаване на изискуемата
от чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН справка-декларация от страна на процесното юридическо лице в срок
до 15.02.2022 г., като съобразно финалното заключение на назначената комисия, на
задълженото лице следвало да бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение.
Именно в изпълнение на констатациите от протокола, на 18.05.2022 г. М. И. Ф. на
длъжност младши експерт в отдел „Горива и масла“ към Главна дирекция „ДРВВЗЗ“ при
Държавна агенция „ДРВВЗ“ съставила на „МИДЛАНД“ ЕООД с ЕИК АУАН №
2868/18.05.2022 г. за нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Актът бил съставен в присъствието
на двама свидетели – държавни инспектори Вероника Кирилова и инж. Мариета Лекова и
връчен на същия ден - 18.05.2022 г., на управителя на дружеството, който след запознаване
със съдържанието на акта вписал обяснението, че ще предостави допълнителни възражения
в законоустановения срок.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било направено писмено възражение от името на
„МИДЛАНД“ ЕООД, в което представителят на дружеството се позовал на обективни
причини, възпрепятствали възможността му да изпълни законовото си задължение за
деклариране на съответните данни. В писмено становище актосъставителят е обосновал
неоснователността на релевираните от нарушителя възражения, като изрично е отбелязано,
че твърденията му не биха могли да оправдаят неспазването на срока, регламентиран в чл. 4,
ал. 2 от ЗЗНН.
На основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2, предложение първо от ЗЗНН и във
връзка с чл. 83 от ЗАНН Н В В - председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, издал атакуваното наказателно постановление, с което на
„МИДЛАНД“ ЕООД било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 (две хиляди) лв. за нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
В хода на съдебното заседание в качеството на свидетел е разпитана младши експерт
М. Ф., която потвърждава констатациите в акта за установяване на административно
4
нарушение. От показанията се установява произходът на информацията, послужила за
идентифициране автора на процесното неправомерно деяние, както и предприетите от него
действия, свързани с деклариране на съответните данни. Съдът кредитира показанията на
свидетелката, тъй като ги намира за обективни, безпристрастни, последователни и
непротИ.речиви.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства: Докладна записка от
главния директор на ГД „ДРВВЗЗ“ във връзка с определянето размера на наложената
санкция, писмено становище от М. Ф. относно депозирано срещу АУАН възражение,
писмено възражение по чл. 44, ал. 1 от управителя на „МИДЛАНД“ ЕООД, препис-
извлечение от Акт за смърт на Стефка Рогачева, извлечения от електронна кореспонденция,
Акт за установяване на административно нарушение № 2868/18.05.2022 г., справка-
декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. на
„МИДЛАНД“ ЕООД с вх. № 1400/02.03.2022 г. по описа на ГД „ДРВВЗ“, Складов запис за
влог на нефт и крайни нефтопродукти № 0003891 серия А-2019, справки-декларации по чл.
4, ал. 1 от ЗЗНН на „МИДЛАНД“ ЕООД за м. януари, февруари, март, април, май, юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г., извлечения от справки за актуално
състояние на „МИДЛАНД“ ЕООД в Търговския регистър към 18.05.2022 г. и 29.03.2022 г.,
писмено уведомление-покана за явяване във връзка със съставянето на АУАН, Констативен
протокол № 465/29.03.2022 г. на тричленна комисия от ТД „ДР“ – гр. Плевен, Заповед № РД-
10-59/25.03.2022 г. на директора на ТД „ДР“ – гр. Плевен за възлагане на проверка,
Международна товарителница за превоз на стоки, фактура № ********** от 14.12.2021 г.,
фактура № ********** от 18.12.2021 г., Митническа декларация за допускане за свободно
обращение и специален режим, Заповед № РД-10-116/09.05.2022 г. на председателя на ДА
„ДРВВЗ“ за извършване на проверка по документи, Заповед № РД-10-153/17.06.2021 г. на
председателя на ДА „ДРВВЗ“ за оправомощаване с контролни функции, Констативен
протокол № 2718/10.05.2022 г. на шестчленна комисия във връзка с извършена проверка за
изпълнение на задължението по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, пълномощни за процесуално
представителство и договор за правна защита и съдействие.
Съдът кредитира изцяло приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателствени средства, които са взаимно съответстващи, допълващи се и
кореспондиращи със събраните гласни доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от
ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от законния
представител на наказаното лице, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
5
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
Несъстоятелно е наведеното възражение за непосочване качеството на двамата свидетели,
чиито идентификационни данни са вписани в съдържанието на АУАН, доколкото само по
себе си обсъжданото обстоятелство не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила. Въпросното посочване е възведено като правило с цел улеснение на
административнонаказващия орган при преценка на събраните доказателства и евентуално
на съда при обжалване на наказателното постановление. С присъствието на двамата
свидетели при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е
гарантирана публичността на съставянето му, което е съществено за осъществяване правото
на защита на жалбоподателя. Напълно неоснователно е и виждането за отсъствие на
описание на нарушението в обстоятелствената част на акта. Напротив, подробно, ясно и
обстойно актосъставителят е дал словесно изражение на вмененото на нарушителя деяние,
като използваната формулировка в цялост съответства на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4
от ЗАНН. В случая АУАН е съставен от свидетелката М. И. Ф., за която не се спори, че към
момента на издаването му е работела като „младши експерт“ в отдел „Горива и масла“ към
Главна дирекция ДРВВЗЗ при ДА „ДРВВЗ“, а именно в това си качество е била
оправомощена по силата на Заповед № РД-10-153/17.06.2021 г. на председателя на ДА
„ДРВВЗ“ да осъществява контролни функции по ЗЗНН за процесния период, като за целта е
имала право да изготвя констативни протоколи и да съставя актове за установяване на
административни нарушения.
И останалите възражения, на които жалбоподателят се е позовал, съдът категоризира
като бланкетни, голословни и напълно несъответстващи на действителното съдържание на
обжалваното наказателно постановление. В този смисъл недопустимо и несериозно е да се
твърди, че диспозитивът на НП не съдържа посочване на правната норма, която се твърди да
е била нарушена, докато в мотивната му част личи осемкратното повторение на дадената
правна квалификация, включително с индивидуализиране на всички съставомерни елементи
от обективната страна на процесното административно нарушение. Отново противно на
наведеното от представителя на санкционираното юридическо лице, атакуваното НП
съдържа ясно отбелязване на наложеното наказание, в това число неговия вид и размера му.
Необсъждането на смекчаващи отговорността обстоятелства очевидно съответства на
убеждението на наказващия орган за отсъствие на такива в процесния случай и също не би
могло да се разглежда на плоскостта на процесуалната законосъобразност на НП. Явно е
несъответствието в твърдението за неосъществена връчителна процедура с
действителността, тъй като наличното известие за доставяне удостоверява, че представител
на юридическото лице валидно е получил препис от наказателното постановление на адреса,
посочен като седалище на дружеството в партидата му в Търговския регистър, а
непосочването качеството на лицето-получател не е от естество да обоснове опороченост на
административнонаказателната процрдура, доколкото с това очевидно не са засегнати
правата на санкционираното лице да разбере за провежданата срещу него
административнонаказателна процедура и да се защити посредством предоставените му от
6
закона процесуални средства. Твърденията, че не били обсъдени писмените възражения на
жалбоподателя също не съответстват на обективната истина – напротив, съображения,
обосноваващи неоснователността на доводите от възражението, присъстват не само в самото
наказателно постановление, но и такива са били подробно развити и писмено обективирани
в становище – част от наказателната преписка.
Наказателното постановление съдържа пълно и точно описание на нарушението,
датата и мястото на осъществяването му, обстоятелствата, при които е било проявено в
действителността, както и законовата разпоредба, която е била нарушена. Правната
квалификация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение. НП е издадено от председателя на ДА „ДРВВЗ“,
който съобразно законовата делегация на чл. 74, ал. 2 от ЗЗНН се явява активно легитимиран
за целите на осъществяването на контрол върху „задължените лица“ по смисъла на закона и
съхранителите на нефт и нефтопродукти, притежаващи регистрирани складове по чл. 38 от
ЗЗНН, относно изпълнението на задълженията им по създаването, съхраняването,
обновяването, ползването и възстановяването на запасите по същия нормативен акт.
Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства и правни изводи
между АУАН и НП. Както АУАН, така и процесното НП съдържат всички изискуеми
реквизити, подробно са описани обективните признаци на вмененото нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Посоченият състав на административното
нарушение изцяло кореспондира с описаната фактическа обстановка.
По същество на спора съдът намира за безспорно установено извършването на
административно нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Посочената разпоредба въвежда
следното императивно правило: „Всички български и/или чуждестранни физически и
юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през
предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по
внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А,
глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по
производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки
горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни
запаси" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната
календарна година с информация за:
1. произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по
чл. 2, ал. 1 и тежки горива;
2. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за
производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за
потребление;
3. количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания,
както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания
и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по
7
приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива;
4. наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от
Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември;
5. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни
пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации;
6. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г.) количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос
и вътрешнообщностни пристигания, продадени на Министерството на отбраната,
Министерството на вътрешните работи и Държавното предприятие "Държавна
петролна компания" и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни
резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни
ситуации и целеви запаси от горива.“
Правилно наказващият орган е определил санкционираното юридическо лице като
задължено лице по чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН. Съобразно правилото на посочената норма, всяко
лице, което е внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) №
1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да
съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни
ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички
задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на
страната през предходната календарна година. С оглед осъществените през 2021 г. от страна
на дружеството-жалбоподател вътрешнообщностни пристигания на смазочни масла, в т.ч.
базови масла, за него е възникнало задължение да създаде и съхранява запаси за извънредни
ситуации. Квалификацията на лицето като субект на съответната правна норма и неин
адресат се извлича и от дефинитивната норма, дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, където за
„задължено лице“ се приема икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и
възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и
нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на
Република България.
По делото е безспорно, че през 2021 г. „МИДЛАНД“ ЕООД е осъществило внос на
енергийни продукти, като по-конкретно се касае до смазочни масла - синтетични масла, в
това число базови масла, които са регламентирани в т. 3.4.20 от Приложение А, глава 3.4 от
Регламент (ЕО) № 1099/2008. Смазочните материали представляват въглеводороди,
получени от вторични продукти на дестилацията. Използват се главно за намаляване на
триенето между работни повърхности. Включват се всички завършени категории смазочни
масла, от вретенно масло до цилиндрово масло, както и маслата, използвани в греста,
двигателните масла и всички категории основни съставки на смазочните масла.
За осъществения внос се извличат сведения от информацията, получена по реда на чл.
4, ал. 3 от ЗЗНН от Агенция „Митници“ посредством приложената митническа декларация
за допускане за свободно обращение на минерални и синтетични масла от съответните
видове. С това за „МИДЛАНД“ ЕООД несъмнено се е породило задължение в срок до
8
15.02.2022 г. да представи пред Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ справка-декларация с информацията по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
Не се спори също, че такава справка-декларация е била подадена по електронен път
от страна на задълженото лице „МИДЛАНД“ ЕООД, както и че същата е била приета в
деловодната система на ДА „ДРВВЗ“ на 02.03.2022 г. и е даден входящ № 1400/02.03.2022
г. Изпълнителното деяние на вмененото на дружеството административно нарушение е
осъществено при форма на бездействие, като в тази хипотеза фактическият състав се счита
за изпълнен с изтичането на последния ден от срока на изискуемото от закона задължение –
декларацията е следвало да се подаде до 15.02.2022 г., съответно наказващият орган
правилно е счел нарушението за извършено на 16.02.2022 г.
Обсъждане на процесното нарушение от субективна страна в случая се явява
излишно, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица
съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е безвиновна и обективна. В този смисъл
възраженията на жалбоподателя за отсъствие на виновно негово поведение се явяват
ирелевантни и дори не следва да се подлагат на преценка по същество.
В чл. 60, ал. 2, предл. 1 от ЗЗНН за така извършеното административно нарушение
законодателят е предвидил налагането на имуществена санкция в размер от 2000 лева. В
конкретния случай на жалбоподателя е наложено наказание в абсолютно установен от
съответната санкционна разпоредба размер, поради което и в тази си част наказателното
постановление не подлежи на ревизиране нито по основание, нито по размер.
На последно място настоящият съдебен състав намира, че разглежданият случай не
може да се окачестви като маловажен, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид. На първо място, административното нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН е
формално по своята правна природа, като не е необходимо настъпване на каквито и да е
вредни последици за неговата обективна съставомерност. Поради това съдът намира за
неотносими възраженията на жалбоподателя за отсъствие на причинени от неправомерното
бездействие общественоопасни последици. На следващо място следва да се отчете, че
закъснението в подаване на процесната справка-декларация е от 15 дни, който срок не би
могъл да се приеме за незначителен. Що се касае до твърдението, че правната норма,
вменяваща на вносителите на смазочни материали задължение да декларират ежегодно до
15 февруари за предходната календарна година съответната нормативно определена
информация, е нова, съдът намира, че същата е въведена със законодателните изменения в
нормативния акт, обнародвани в ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 5.06.2020 г. Подобно
обстоятелство обаче по никакъв начин не се отразява на съставомерността на процесното
нарушение, доколкото периодът от влизане в сила на измененията до осъществяване на
деянието е значителен по своята продължителност, същевременно няма как да се
пренабрегне принципното правило, че влизането в сила на нормативните актове се
предхожда от времеви период, предназначен да изгради в правосъзнанието на всички
субекти представи за нововъведените правила за поведение – т. нар. vacation legis, а не на
9
последно място се отчита и позицията, че незнанието на закона не изключва отговорността
за неизпълнение на дължимото от съответната норма поведение. Тук е моментът да се
отбележат и доводите на жалбоподателя досежно законодателния подход при
регламентирането на обществените отношения в съответната сфера, който на практика
водел до двойно подаване на една и съща информация до контролния орган. Съдът счита за
недопустимо дискутирането на възприетата нормотворческа техника, доколкото се касае за
строго регламентирана дейност, чието изпълняване е в изключителната дискреция на
оправомощения за това законодателен орган (чл. 2, ал. 1 от ЗНА). Законът е нормативен акт
с общо приложение, който се полза със задължителна сила спрямо всички граждани,
юридически лица и други правни образувания под опеката на съответната юрисдикция.
Именно поради това по отношение на субекта на отговорност по настоящото производство
се е породило задължението, предвидено в диспозицията на съответната правна норма.
Недопустимо е изводимият от обсъжданото правило за поведение разум/смисъл на закона
(ratio legis) да се обсъжда от адресатите на съответните разпоредби, поради което и
възраженията на санкционираното дружество в тази насока се обособяват като
несъстоятелни. Съдът намира за нужно да отбележи още, че настъпилата смърт на близък
роднина на управителя на дружеството не би могла да обуслови отпадане отговорността на
дружеството на юридическото лице. Причините за това се коренят не само в различната
правосубектност на лицата, обособяваща като отделни правни фигури физическо и
юридическо лице, но и в обстоятелството, че обсъжданото юридическо събитие, бележещо
края на човешкия жИ.т, не би могло да се отчета дори и като смекчаващо отговорността на
„МИДЛАНД“ ЕООД обстоятелство, тъй като задължението по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН е
възникнало в тежест на съответния правен субект още на 01.01.2022 г., като крайния му срок
е бил 15.02.2022 г. Горното бележи срок от месец и половина за деклариране на дължимите
обстоятелства, чиято продължителност е съобразена с необходимостта от техническо време
за изпращане на данните, но същевременно съответства и на присъщия дисциплиниращ
ефект, който подобен срок следва да породи. На последно място следва да се посочи, че
информацията по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН е от съществено значение за точното и коректно
определяне нивата на запасите за извънредни ситуации на национално нИ., което е свързано
непосредствено с националната сигурност. С нарушената от дружеството-жалбоподател
законова разпоредба се защитават важни за страната отношения, свързани със създаването,
съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запаси от нефт и
нефтопродукти за извънредни ситуации. По изложените съображения съдът счита, че
извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от същия вид, като предвид липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства административнонаказващият орган е взел правилно и
обосновано решение да не приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът направи крайния си извод, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде
потвърдено.
10
Предвид изхода на делото се дължат разноски в полза на въззиваемата страна, чийто
процесуален представител е отправил своевременно искане за това. Съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правна помощ възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е в размер от 80 лв. до 150 лева, като размерът се определя от съда. С оглед на това,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно
заседание, съдът намира, че размерът на възнаграждението за процесуалното
представителство от юрисконсулт пред първоинстанционния съд следва да е в минимален
размер от 80.00 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2868/03.06.2022 г., издадено от
Николай Василев Василев - председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2, предл. първо
от ЗЗНН на „МИДЛАНД“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две
хиляди) лв. за нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
ОСЪЖДА въззивника „МИДЛАНД“ ЕООД с ЕИК да заплати на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ сума в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. София на
основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11