Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя
Вълкова
като разгледа
докладваното от съдия Димитров ч.гр.д. №. 15066 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е
по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по
жалба "Т.С."
ЕАД с ЕИК ******** против постановление
на ЧСИ Р.А.от 15.10.2019
г.,
постановено по изпълнително дело 20198480400794,
с което ЧСИ е отказал да намали
приетите по делото разноски за адвокатски хонорар от 230 лв. на 200 лева, а също и съответно размера на таксата по чл.26 от ТАРИФА
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Жалбоподателят твърди,че при
липса на извършени
от взискателя действия с цел удовлетворяване на паричното вземане възнаграждението
следва да бъде намалено до посоченият в чл.10,т.1
от Наредба
№1/2004 г. минимум,т.е. 200 лв. Моли съда да уважи жалбата .
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело М.А.С.я
оспорва изцяло.
Твърди,че постановлението на ЧСИ е
правилно и законосъобразно, отговарящо на практиката на съдилищата в страната,
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде
потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
На основание
чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие.
Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като приетото
адвокатско възнаграждение в размер на 230
лева не е прекомерно и е определено по минимума
на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
Молбата е процесуално допустима - подадена е
от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по
силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността на жалбата ,
Софийски градски съд взе предвид следното:
Изпълнителното
дело е
образувано на 10.04.2019 г.
по молба на М.А.С.с ЕГН ********** въз основа на изпълнителен
лист от 20.09.2019 г., издаден от Софийски районен съд, 32 състав по гр.дело № 38386/2017 г. за сума в
размер на 49.50 лв.
На 10.10.2019 г. длъжникът е възразил срещу размера
на посоченото в ПДИ адвокатско възнаграждение от 230 лв. в полза на взискателя и
таксата по чл.26 от ТАРИФА
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в размер
на 33.54 лв.,а с постановление от 15.10.2019
г. ЧСИ е оставил възражението без уважение.
Дължимата сума е платена /удържана от сметката на
длъжника в срока за доброволно изпълнение-на 09.10.2019 г.
Спорно по делото е дали на взискателя правилно са
присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.10,ал.1,т.2 ГПК,т.е. дали по изпълнителното дело са
извършени
действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Според настоящия състав такива действия не са извършени
доколкото е установено по делото, че в срока за доброволно изпълнение /още при
получаване на поканата/ длъжника е погасил
изцяло задължението си по изпълнителното дело.
Според настоящия състав извършване на действия по запор
на сметки още преди да е изтекъл срока за доброволно изпълнение е прибързано
действие, извършвано вероятно с цел оправдаване на разноските по изпълнителното
дело.
С оглед на гореизложеното СГС намира ,че жалбата се явява
основателна и като такава следва да се уважи, като определеното адвокатско
възнаграждение като разноски на взискателя бъде намалено от 230 лв. на 200 лв.,а
авансовата такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ от 33.54 лв. на 29.94 лв.
ОТМЕНЯ по частна
жалба "Т.С."
ЕАД с ЕИК ******** постановление
на ЧСИ Р.А.от 15.10.2019
г.,
по изпълнително дело 20198480400794,
и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските на взискателя М.А.С.за
адвокатски хонорар от 230 лв. на 200
лева, а също и размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ
от 33.54 лв. на 29.94 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/