РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1195/9.7.2020г.
09.07.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание
на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова
и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия
Несторова КАНД № 849 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив, представлявано от процесуалния
представител юриск. А.,
срещу Решение № 171/28.01.2020 г., постановено по АНД № 6768/2020 г. по описа
на Пловдивски районен съд, VIII
н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 455165-
F496654 от 02.08.2019 г., издадено oт директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив,
с което за нарушение на чл.92
ал.3 във връзка с чл.92 ал.2 от Закона
за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ във връзка с чл.276 от ЗКПО,
на "Некст 08" ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: Асеновград, ул. „Поп Ангел Чолаков“ № 57, представлявано от Д.Х.Б.,
е наложена имуществена санкция в размер от 500.00 лв.
Жалбоподателят излага касационни основания за отмяна на
решението. Моли за неговата отмяна и съответно,
потвърждаване на НП.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът – „Некст 08“ ЕООД, редовно
призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, Административен съд Пловдив, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от лице,
имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство,
за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С
оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт № F496654 от 28.06.2019 г. за
установяване на административно нарушение, от който е видно, че в качеството си
на данъчно задължено лице по чл.2 ал.1 от ЗКПО „Некст
08“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, не е подало годишен отчет за дейността в
законоустановения срок до 01.04.2019 г. По декларирани данни от ГДД по чл.92 от ЗКПО, дружеството е извършвало дейност през 2018 г., отчело е приходи и разходи
и не попада в условията на чл.92 ал.4 от ЗКПО
В ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2018 г. е посочено, че годишният
отчет за дейността е подаден в НСИ по електронен път с вх. №
13803912/30.04.2019 г., а декларацията е подадена в ТД на НАП по електронен път
на 18.06.2019 г. с вх. № 1600И0790174/18.06.2019 г.
АУАН е съставен
на 28.06.2019 г., като в същия е посочено, че нарушението е извършено на
02.04.2019 г. и същото е квалифицирано като такова по чл.92 ал.3 във връзка с
ал.2 от ЗПКО.
При тази
фактическа обстановка, на основание чл.276 от ЗКПО, е издадено и оспореното в
настоящото производство НП.
Горните обстоятелства съдът установил въз основа на
показанията на разпитания актосъставител Евгения
Желязкова. Същите са кредитирани изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност
и съответствие с приложените по делото писмени доказателства, както и е
установил, че поради непознаване на закона, управителката на дружеството подала
декларацията като физическо лице, а не като задължение на дружеството.
При
така приетото за установено от фактическа страна съдът направил извод, че
законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че
жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.92 ал.3
във връзка ал.2 от ЗКПО, но е изложил мотиви, че са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото се касае за формално
нарушение, при осъществяването на което, всякога са застрашени в съответна
степен обществените отношения, които конкретната разпоредба от ЗКПО е призвана
да регулира. Съдът съобразил и факта, че е допусната грешка от страна на
управителя на дружеството – Д.Х.Б., която вместо да декларира реализирания от
дружеството доход, като негов, го е направила като неин личен. Приел е, че се
касае до инцидентна противоправна проява, която не
характеризира дейността на търговеца, спрямо който не се твърди и не установява
да е извършил други административни нарушения, както и, че от деянието няма
настъпили вредни последици и данъкът все пак е бил внесен, макар и от името на
ФЛ, а не от името на дружеството.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно.
Спор по фактите
не се формира, поради което съдът намира за излишно повтарянето им.
Безспорно е
установено, че данъчната декларация не е подадена в установените в ЗКПО
срокове, а е подадена на 18.06.2019 г., което не се оспорва и от ответника по
настоящата жалба. Представляваното от Бодурова дружество подлежи на облагане по реда на ЗКПО,
независимо от факта дали развива
дейност, тъй като задължение за подаване на декларация е установено и по
отношение на лицата, които не извършват стопанска дейност. Такава хипотеза е
предвидена единствено по отношение на задължението за подаване на годишен
финансов отчет, установено с разпоредбата на
чл.92 ал. 4 от ЗКПО и касае данъчно задължени лица, за които са налице
двете кумулативно предвидени предпоставки в т.1 и т.2 на същата разпоредба, но
не освобождава ДЗЛ от задължението за
подаване на годишна декларация. Наложеното наказание е определено в размер на
самия минимум и не може да бъде намалявано, респ. ЗАНН не допуска да се слезе
под установения минимален размер. Ето защо при правилна преценка на приобщените
по делото доказателства, като е отменил НП, съдът е достигнал до необоснован и неправилен
извод.
Основателно е и
единственото релевирано в касационната жалба
оплакване за приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Преценката за маловажност на деянието, запретено като административно нарушение, включва в себе си
обективните и субективни признаци, обхванати от разпоредбата на чл.93 т.9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва извод, че маловажността
на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но
и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват
от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните
по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение.
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства трябва да обуслови във всеки
конкретен случай по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от същия вид. По принцип е възможно и при формалните нарушения да се
говори за маловажност, но маловажните случаи на административни нарушения от
вида на нарушенията на „просто извършване” следва да се отличават от
обикновените, типични нарушения от същия вид. Предмет на нарушението по чл.92
от ЗКПО е неподаването на годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО изобщо, респ. неподаването й в срок, като за съставомерността на деянието законът не поставя изискване
от това бездействие да са настъпили каквито и да е вредни последици за някой
субект или за фиска като цяло. По аргумент от
разпоредбата на чл.92 ал.4 от ЗКПО, законодателят третира по еднакъв начин
неподаването на ГДД както от субекти, които са извършвали стопанска дейност
през отчетната година, така и тези, които не са извършвали дейност, респ. не са
отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.
Следователно, обикновеният, типичен случай на административно нарушение от този
вид, е свързан с неподаване на декларация, респ. неподаването й в срок, липсата
на каквито и да са настъпили вредни последици, независимо от наличието или
липсата на извършвана стопанска дейност и отчетени приходи и/или разходи. Ето
защо, в конкретния случай на административно нарушение, липсата на настъпили
вредни последици е отчетена от законодателя при очертаване на конкретния състав
на административно нарушение. Правната теория и съдебната практика е
последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от
състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява
като престъпление, респ. нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична
обществена опасност на деянието е съобразена от закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези
обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които
определят и индивидуалната тежест на конкретното престъпление, респ. нарушение
от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание.
Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства,
касационната инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Проверката за наличие на основания за приложение
на чл.28 от ЗАНН включва в обсега си обективни и субективните признаци,
касаещи: степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с
други сходни и типични за деянието хипотези; съдебното минало и
административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на
наказанието, въпреки освобождаването от административно-наказателна
отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от
извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. Административният
съд, действащ като касационна инстанция, извършвайки служебна проверка за
съответствието на първоинстанционното решение с
материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на
деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните пред първата инстанция
доказателства, установи следното:
Единственият релевантен за приложението на чл.28 от ЗАНН факт
е, че управителят на санкционираното дружество е извършил нарушение от
посочения вид за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Може да се разсъждава по въпроса, обаче, дали и
това обстоятелство има правно значение за индивидуализация на наказанието или
като обстоятелство по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От друга страна, засегнатият
кръг обществени отношения, регулирани от ЗКПО,
обусловени от целта на закона, свързана с определянето на годишния размер на данъка, е
изведен като специален, под особена закрила, под особен режим. Един от
приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено
засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност
на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността
на предвидената санкция. Плащането на данъци, установени със закон, е
конституционно закрепено благо с разпоредбите на чл.60 от Конституцията на
Република България. Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията,
които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите
административни нарушения. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на
данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и
създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна, и между
тях и данъчните органи, от друга. В същото време дори минимално предвидения
размер на имуществената санкция за неизпълнение на задължението за подаване на
декларация (500 лева), сочи, че законодателят е предвидил по-засилен режим на
санкциониране, с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това
положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения,
които се отличават с по-висока степен на обществена опасност.
От друга страна, доказателство, имащо значение за преценка приложението на чл.28 от ЗАНН, представляващият
ответника не е представил. Единствено във възражение вх.№ 94-004308/01.07.2019
г., депозирано срещу така изготвения АУАН от Бодурова се твърди, че: „…поради незнание и объркване е подадена
декларация по чл.53, а не по чл.59 …“.Незнанието на законите не оправдава
техния нарушител. Според необоримата презумпция, завещана от римското право,
незнанието на фактите би могло да е оправдание, но не и незнанието на законите,
поради което съдът намира, че на самостоятелно основание не могат да се обосноват
обективни причини, препятстващи срочното подаване на декларацията.
Други доказателства:
за имущественото състояние на наказаното лице-например: че не работи и няма
доходи от трудови, служебни, граждански правоотношения, доходи от пенсии,
наеми, ренти или други, не са представени, за да може на това основание да се
направи обоснована преценка дали наложеното наказание е несъразмерно тежко на
действителното икономическо състояние на наказания. Напротив, от установеното
от органите по приходите пир извършените проверки, „“Некст
08“ ЕООД е осъществявало дейност и е реализирало приходи. Не са представени
доказателства, нито се твърди, неизпълнението на задължението да се дължи на
обективни, извинителни причини, които са обективна пречка за подаване на
декларацията. Действително, има данни управителят на дружеството, по собствена
инициатива, макар и със закъснение да е предприел действия по подаване на
декларацията, но следва да се отбележи, че се касае до управител на търговско дружество, т.е. за
търговец по смисъла на ТЗ, за търговските и счетоводните работи на което,
управителите следва да полагат по-голяма от обичайната грижа - тази на добрия
търговец и винаги, своевременно и съответно на нормативните изисквания, да
изпълняват всички задължения, произтичащи от участието в търговския оборот. А
незнанието на закона не е изключващо отговорността обстоятелство. Липсата на
доказателства за смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства
навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за
квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, макар и тази преценка да е
такава за законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата ТР №1/2007
год. на ВКС.
Ето
защо оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено, а наказателното постановление – потвърдено.
При
този изход на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се
констатира в размер на 120.00 (сто и двадесет) лв. за всяка инстанция или общо
240.00 лв., съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 изр.2 във връзка с чл.221 ал.2 от АПК, Административен
съд – Пловдив,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
171/28.01.2020 г., постановено по АНД № 6768/2020 г. по описа на Пловдивски
районен съд, и вместо това постанови:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 455165- F496654 от 02.08.2019 г., издадено oт директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с
което за нарушение на чл.92
ал.3 във връзка с чл.92 ал.2 във връзка с чл.276 от ЗКПО,
на "Некст 08" ООД, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: Асеновград, ул. „Поп Ангел
Чолаков“ № 57, представлявано от Д.Х.Б., е наложена имуществена санкция в
размер от 500.00 лв.
ОСЪЖДА „Некст 08“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Поп Ангел Чолаков“ № 57,
представлявано от управителя Д.Х.Б., да заплати на Национална агенция за
приходите, сумата от 240.00 (двеста и четиридесет) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.