Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11681 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Е.З.Б. срещу П.на
РБ за заплащане на сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в повдигане и поддържане на
обвинение за извършено престъпление, за което е била постановена оправдателна
присъда, ведно със законната лихва от 10.03.2014 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че в края на 2009 г. било образувано
досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216,
ал. 1 от НК. С постановление от 23.08.2010 г. Б. била привлечена към
наказателна отговорност за повреждане на чуждо имущество.
На 01.10.2010 г. П.внесла срещу нея обвинителен акт в РС
– гр. Каварна. Образуваното НОХД № 183/2010 г. приключило на 11.11.2011 г. с
осъдителна присъда, като съдът й наложил наказание от една година, отложено за
срок от три години.
Ищцата обжалвала присъдата. По ВНОХД № 35/2012 г. по
описа на ОС – гр. Добрич съдът отменил осъдителната присъда и върнал делото на
РС – гр. Каварна за отстраняване на допуснати в досъдебното производство
процесуални нарушения.
На 10.05.2013 г. РП – гр. Каварна внесла нов обвинителен
акт.
С присъда по НОХД № 89/2013 г. Е.Б. била призната за
невиновна по повдигнатото й обвинение за извършено от нея престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК.
С решение от 10.03.2014 г. ОС – Добрич потвърдил
оправдателната присъда.
Наказателното производство продължило 3 години и
половина, през който период преживяла стрес, тревожност, гняв и обида.
Променило се поведението й спрямо близки и познати, а доброто й име в
обществото било опозорено, включително от множеството публикации в средствата
за масова информация.
Търпените неимуществени вреди оценява на сумата от 150 000
лева, поради което моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда – 10.03.2014 г. до окончателното изплащане.
Ответникът П.на РБ счита иска за неоснователен. Воденото
наказателно производство продължило 3 г. и 6 м., които не били извън разумния
срок, а престъплението, за което било повдигнато обвинение не било тежко.
Спрямо Б. не била взимана и мярка за неотклонение. Моли искът да бъде
отхвърлен. Евентуално възразява за прекомерност на претендирания размер на
обезщетението.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищцата неимуществени
вреди от действия на органите на П.– повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което Е.З.Б. е оправдана, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищцата.
Не се
спори между страните, че срещу Е.Б. е било образувано наказателно производство
и с постановление от 23.08.2010 г. е била привлечена като обвиняем за това, че
на 16.11.2009 г. при условията на посредствено извършителство противозаконно е
унищожила чужда движима вещ – въздушен електропровод, състоящ се от 7 бр.
метални стълбове с диаметър 80 мм, дебелина 4 мм и дължина 6 м, 140 л.м.
четирижилен алуминиев кабел 3х95+54.6+16 кв.мм., собственост на „Аспа“ ООД, гр.
Варна с МОЛ К.Г.Д. от гр. Варна, на стойност 4 006 лева - престъпление по
чл. 216, ал. 1 от НК.
На 05.10.2010
г. в РС – гр. Каварна е внесен обвинителен акт срещу Е.Б. и след проведени
девет съдебни заседания, на 11.11.2011 г. е постановена присъда, с която Б. е
призната за виновна в престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, за което й е било
повдигнато обвинение.
По
подадена от ищцата жалба е образувано ВНОХД № 35/2012 г. по описа на ОС – гр.
Добрич и с решение от 29.03.2012 г. присъдата от 11.11.2011 г. е изцяло
отменена и делото - върнато на РП – гр. Каварна за отстраняване на допуснати
нарушения.
На 10.05.2013
г. РП – гр. Каварна е внесла обвинителен акт за същото престъпление и присъда №
19/17.10.2013 г. съдът е признал Е.З.Б. за невиновна за извършено от нея на
16.11.2009 г. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
По
подаден от П.на РБ протест е образувано ВНОХД № 445/2013 г. по описа на ОС –
гр. Добрич и след проведено едно съдебно заседание, в което не са събирани
допълнителни доказателства, на 10.03.2014 г. е постановено окончателно решение,
с което оправдателната присъда е потвърдена.
При така
безспорно установеното по делото, съдът намира за доказано деянието, от което
ищцата твърди да са й причинени вреди. Осъществени са две от предпоставките за
уважаване на предявения иск - повдигнато обвинение в извършване на престъпление
от общ характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Ищцата
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за които е била оправдана.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите
се вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и
достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот
(решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищцата наказателно
производство, без съмнение за нея са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ
вр. чл. 52 от ЗЗД. Негативните последици върху личността и психиката на обвинения
в извършване на престъпление се подразбират от естеството на извършените спрямо
него наказателно-процесуални действия. Определянето на размер на обезщетението
обаче следва да бъде съобразен само с онези обстоятелства, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба (така решение № 29/05.03.2012 г.,
гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това са фактите, свързани с причинените
от незаконното обвинение вреди – засегнато добро име, уронен авторитет,
безпокойство, отчужденост, чувство на гняв, възмущение и обида.
Според показанията
на разпитаната по делото свидетелка Свилена Генчева, сестра на ищцата, Е.
изпитвала безпокойство, особено след постановената от РС – гр. Каварна
осъдителна присъда. Изпитвала непрекъснат стрес и страх от неоснователно осъждане.
В процеса на работа като управител на фирма се оттеглила от служебните си
задължения и прекъснала контакти с колеги, туристи и бизнес партньори.
Образуваното наказателно производство станало достояние на широката
общественост, чрез публикации в медиите и в резултат на това имиджът на Б.
пострадал.
Свидетелят
Младенов също твърди, че ищцата изпаднала в социална изолация по време на
висящността на наказателното производство. Ограничила контактите си, особено с
професионалната сфера. Пред очите на туристи и познати я отвеждали за разпити.
В случая
емоционалният дискомфорт на Б. е продължил 3 г. и 6 месеца – от 2010 г. до 2014
г. Следва да се отбележи, че продължителността на наказателното производство в
съдебна фаза се дължи и на процесуалното поведение на подсъдимата. На първите три
съдебни заседания при първоначално разглеждане на делото в РС – гр. Каварна Б.
не се е явила, като за насроченото за 28.01.2011 г. заседание е била в служебна
командировка. Не се явила на нито едно от следващите съдебни заседания нито на
първоинстанционните, нито на въззивните производства.
През този период
личният живот и свобода на Б. не са били ограничени, като мярка за неотклонение
не й е вземана, нито е постановявана забрана да напуска пределите на страната.
Обвинението е за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а продължителността на наказателното производство е в рамките на разумния
срок.
Ангажираните по
делото гласни доказателства водят до извод за известно изменение в поведението
и емоционалното състояние на Б., но показанията на разпитаните по делото
свидетели не потвърждават в цялост изложените в исковата молба твърдения.
Действително, към 2010 г. Б. не е била осъждана и е имала добри характеристични
данни. Тя се е ползвала с известност като управител на „Р.-Т.“ ООД и
привличането й към наказателна отговорност я е дискредитирало в обществото.
Освен свидетелски
показания, други доказателства, че е преустановила изпълнение на служебните си
задължения в периода 2010 г. – 2014 г. по делото липсват.
Не се доказа и че
обвинението й в престъпление е било разгласено в медиите.
Извън обичайните
притеснения от неоснователно осъждане, в производството не се доказаха вреди,
обосноваващи основателност на искания размер на обезщетението от 150 000
лева.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Като съобрази
критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди,
продължителността на наказателното производство и характера на обвинението – за
едно престъпление, което не е тежко, липсата на доказателства за притеснения, извън
обичайните, съпътстващи тези събития, съдът намира, че справедливото
обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде определено на 3 000 лева.
Следва да се отбележи, че обезщетението се определя глобално при основателност
на предявения иск за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
като оповестяването на действията по привличане на ищеца към наказателна
отговорност е критерий, относим към тежестта на уврежданията и стойността на
обезщетението.
Сумата
от 5 000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС) – 10.03.2014 г. до окончателното изплащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е
релевирал възражение за погасителна давност на претенцията за лихва. Установява
се, че искът е заведен на 03.09.2018 г., поради което за периода 10.03.2014 г.
– 02.09.2015 г. лихвата е погасена по давност. Такава се дължи за период от три
години преди датата на завеждането на исковата молба – от 03.09.2015 г.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищцата разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса.
По предявения иск
дължимата държавна такса е в размер на 10 лева, съгласно чл. 2а, т. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК.
Ищцата претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, като ответникът е
възразил за неговата прекомерност. Съобразно размера на предявения иск,
възнаграждението не е над размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
Съразмерно на уважената част от иска, дължимите на ищцата разноски за
процесуално представителство и защита са на стойност 40 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П.на Република България, с адрес
гр. София, бул. „****** да заплати на Е.З.Б., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 216, ал. 1
от НК, за което била постановена окончателна оправдателна присъда, ведно със
законната лихва от 03.09.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лева и за законни лихви
за периода 10.03.2014 г. – 02.09.2015 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК, П.на Република
България, с адрес гр. София, бул. „***** да заплати на Е.З.Б., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 50 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: