Р Е Ш Е Н И Е
гр.****, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ****
при участието на
секретаря Р. ****
и като разгледа
докладваното от съдията
н.а.х.д. №93/2021
г. по описа на ВрРС
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Ш.“ ЕООД, против Наказателно постановление (НП) №****г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - ****в ЦУ на НАП, с което
на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС, на дружеството е наложено
административно наказание „имуществен санкция“ в размер на 700,00 лв. за
нарушение по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В
жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно, тъй като се касае за
маловажен случай по чл.28 ЗАНН и при излагането на подробни съображения в тази
насока, се прави искане за отмяна на санкционния акт.
В
съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител.
Въззиваемата
страна се представлява от юрк. ****, който моли жалбата да се остави без уважение, а
обжалваното НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Пред
първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е
свидетеля Б. Т..
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На
10.02.2020 г., около 12:17 часа, при извършена проверка от св. Б. Т. – инспектор
по приходите в ЦУ на НАП Велико Търново, на търговски обект „SKY магазин“, находящ се в гр.****, ул. ****,
стопанисван от „Ш.“ ЕООД, се установило, че оборотът за деня, маркиран във ФУ,
е в размер на 65,80 лв., от които 10,00 лв. „служебно въведени“ суми, а
фактическата касова наличност е 146,00 лв. Установената положителна разлика от 80,20
лв. не била регистрирана във ФУ. С оглед установеното е съставен протокол за
проверка №00217138 от 10.02.2020 г., а на 17.02.2020 г., св. Б. Т. съставил
АУАН, в който посочил, че дружеството е извършило нарушение по чл.33, ал.1 Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството
и му е връчен лично, като в графа възражения същият не е вписал такива.
Въз основа на така съставения акт, при
идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена
разпоредбата на чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.2, вр.
ал.1 ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел Б. Т., от
протокол за проверка от 10.02.2020 г. и от другите приложени по делото
доказателства. От показанията на св. Б. Т., които съдът кредитира като логични
и последователни, се установява кога и къде е извършена проверката, това, че е
проверена касовата наличност и че преброената налична сума и маркираната такава
във ФУ са показали положителна разлика от 80.20 лв. Съдът кредитира и приложените
по делото писмени доказателства, като намира, че същите са непротиворечащи си с
гласната доказателствена съвкупност. Но доколкото доказателствата са еднопосочни
по отношение на релевантните за доказване факти, които не се и оспорват от
страните, съдът намира по-прецизното им обсъждане за ненужно и обременяващо
съдебния акт.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата
е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен
срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради
което се явява процесуално допустима.
Разглеждайки
я по същество, съдът намира следното:
АУАН
е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено
съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от
външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в
АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно
подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина
на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация,
както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по
никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно
нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
НП
е законосъобразно и от материално-правна гледна точка. В хода на съдебното
следствие по несъмнен начин се установи, че на 10.02.2020 г.,в обект на
дружеството, находящ се в гр.****, ул. **** е установено, че оборотът за деня,
маркиран във ФУ, е в размер на 65.80 лв., а фактическата касова наличност е 146.00
лв. С това от обективна страна дружеството е
осъществило състава на нарушението по чл.33, ал.1 Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която норма „Извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.“
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан,
тъй като отговорността на юридическото лице и едноличните търговци е обективна
и безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се
анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия
дружеството/търговеца или у други лица, свързани с осъществяване на дейността
му, нито да се определя нейната форма.
Правилно е приложена и снакционната норма на чл.185, ал.2, вр.
ал.1 ЗДДС. Съгласно сочената норма „...на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане... Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно имуществена
санкия в размер от 500 до 2000 лв.“ Така определеното наказание е в
почти предвидения от законодателя минимум и се явява справедливо и адекватно на
извършеното. Не се приемат за основателни твърденията, че приложение е следвало
да намери разпоредбата на чл.28а ЗАНН. Не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, даващи основание
разглежданият случай да се счита за такъв с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид. Ето защо НП като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане
за присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП ****юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150.00 лв.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №****г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - ****в ЦУ на НАП, с което
за нарушение по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание
чл.185, ал.2, вр ал.1 ЗДДС, на „Ш.“***, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 700,00 лв.
ОСЪЖДА „Ш.“*** ДА
ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАП ****юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд – гр.**** в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: