Решение по дело №156/2019 на Административен съд - Кюстендил

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№                             231                                       11.10.2019г.                                            град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                             

на девети октомври                                                                       две хиляди и деветнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Светла Кърлова

и в присъствието на прокурора Йордан Г. от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 156 по описа на съда за 2019г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС.

            Ж.И.И., ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр.Враца е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 100 000лв. за неимуществени вреди през периода 07.10.2013г. - 27.03.2019г. от поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по см. на чл.3 от ЗИНЗС, поради пребиваване в наказателна килия в затвора в гр.Бобов дол на основание заповед №457/19.09.2013г. на началника на затвора за наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия, отменена с определение №504/18.10.2013г. на ДРС по н.ч.д.№1358/2013г. Неблагоприятните условия се свързват със спане на шалте вместо на дюшек, лишаване от второ одеяло през деня, лишаване от цигари, кафе, храна от свиждане, телефон, мръсно и студено в килията и счупена мивка. Претендира заплащане на законна лихва върху сумата, считано от 07.10.2013г. до окончателното й изплащане.

В с.з. ищецът и неговият процесуален представител по ЗПП поддържат иска по основание и размер.

            В писмен отговор и в с.з. пълномощникът на ответника оспорва иска като недоказан и прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Прокурорът дава заключение за доказаност на иска относно незаконосъобразната заповед и недоказаност по отношение на условията в килията и моли за уважаване на претенцията по справедливост.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка

Със заповед №457/19.09.2013г. на началника на затвора в гр.Бобов дол на основание чл.101, т.7 във вр. с чл.104 от ЗИНЗС ищецът е наказан с „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия. По това време същият е пребивавал в затвора по изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Наложеното дисциплинарно наказание е изтърпяно през периода 07.10.2013г. – 14.10.2014г. С определение №504/18.10.2013г. на ДРС по ч.н.д.№1358/2013г. съдът е отменил заповедта поради недоказано нарушение. Определението на съда е окончателно.

Съгласно становище на началник сектор „ФЛКР“ Ц.Х.от затвора в гр.Бобов дол, наказателните килии са обособени на първия етаж на сградата, в която са настанени доживотно осъдените и на специален режим лица /в зоната за повишена сигурност/. Помещенията отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания. Осигурен е пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Килиите са оборудвани с легла, шкафове и маса, които са обезопасени /закрепени трайно за пода/. Разполагат със самостоятелен санитарен възел, оборудван с тоалетна чиния и тоалетно казанче, отделен от останалата част от килията. Монтирани са мивки, осигуряващи непрекъснат достъп до чиста вода за миене и питейни нужди. На помещенията периодично се прави дезинфекция за по-добра хигиена и предотвратяване появата на влага и плесени. Отоплението е с локално парно с по 1 радиатор на килия. Дограмата е от ПВЦ, сменена през 2008г. На лишените от свобода се предоставят за ползване постелъчни принадлежности – дюшек, чаршафи, възглавница и одеяла /по 2 за периода от 16.10 до 30.04 и по едно от 01.05 до 15.10/. Извън зимния период, на лишените от свобода при необходимост или заявено от тях искане се предоставя второ одеяло. Поддържането на доброто състояние и хигиена на помещенията е задължение на настанените лишени от свобода. Храненето се осъществява в наказателната килия, като нямат право да ползват хранителни пратки отвън.

Посочените данни за обзавеждането в наказателните килии в затвора и режима за изтърпяване на дисциплинарните наказания на пребиваващите в тях лишени от свобода се потвърждават от показанията на св.П. /главен надзирател в затвора/. Свидетелят настанява лицата в наказателните килии. Сочи, че към края на 2013г. ищецът редовно изтърпявал наказания в наказателна килия. Не си спомня да е имал оплаквания от условията в килията. Ако лишените от свобода имат здравословни проблеми идва лекар или се откарва до лекаря за преглед. Сочи, че почистването на килиите е задължение на лишените от свобода, пребиваващи в тях. Отрича възможността да има неотремонтирани счупени вещи, т.к. постовият служител всяка сутрин преглежда помещенията и счупените вещи веднага се ремонтират. Сочи, че лишените от свобода в наказателните килии нямат право да пият кафе и да пушат, но при престой на открито могат да пушат. Към 2013г. не са имали право на телефон поради действащата тогава законодателна уредба. Обяснява, че ако лишен от свобода се оплаче, че му е студено, се дава второ одеяло през деня.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични, последователни и съответстват на писмените документи по делото. Страните не ги оспорват.

Св.С. дава уклончиви обяснения, т.к. не си спомня за случая с конкретното изтърпяване на дисциплинарното наказание от ищеца и потвърждава, че много пъти двамата са лежали в една и съща наказателна килия. Обяснява за някакъв случай, когато И. поискал доктор, т.к. му става лошо и такъв не му е осигурен, но не сочи по повод кое изтърпяно наказание и на коя дата е станало това.

Обясненията на св.С. съдът не кредитира като обективни и достоверни, т.к. нямат нужната конкретика. Същите са израз за напасване на данните с претенцията на ищеца.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим. Ищецът е легимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушения на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ по време на предявяване на иска. Исковата защита е по чл.284, ал.1 от ЗИНС. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо лице, а затворите са нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от закона/, като работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, иска е неоснователен. Съображенията затова са следните:

Фактическият състав на обезвредата включва три кумулативни елемента: 1/нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първият елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.

В случая по делото, ищецът доказа нарушение на чл.3, ал.2, пр.1 от ЗИНЗС. През периода 07.10.2013г. – 14.10.2013г. същият като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието от страна на затворническата администрация, свързани с издадената заповед №457/19.09.2013г. на началника на затвора. Със заповедта на ищеца е наложено незаконосъобразно дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия. Наказанието реално е изтърпяно през посочения период, през което време И. е пребивавал в наказателната килия на затвора, вместо в обикновена килия.

По делото обаче ответникът обори презумцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, т.к. установи, че ищецът не е претърпял заявените в исковата молба неимуществени вреди.

Условията в наказателната килия сами по себе си не са довели до неблагоприятни преживявания с по-силен интензитет от тези в обикновена килия, т.к. ищецът е разполагал с достатъчно осветление и отопление, достатъчно приток на чист въздух и сравнително добри битови условия. В килията е имало прозорец от ПВЦ дограма, радиатор с локално парно, легло със спални принадлежности. Не се доказа тезата на ищеца за наличие само на едно одеяло. Същият е разполагал с постоянно течаща вода от монтирана в килията мивка и със самостоятелен санитарен възел. Не се установи, че в килията е било мръсно и студено и че мивката е била счупена, като поддържането на хигиената е било задължение на ищеца и останалите пребиваващи в килията лица. Установи се, че ищецът не е подал писмени или устни оплаквания от битовите условия в наказателната килия. Няма данни за твърденията му за нарушено психическо и физическо здраве от пребиваване в килията. В медицинското досие липсват отразени здравословни проблеми по време на изтърпяване на дисциплинарното наказание. Няма спор, че съгласно действащата нормативна уредба на чл.96, ал.9 от ППЗИНЗС в редакцията, обн. ДВ, бр.9/2010г. ищецът не е имал право на свиждане, хранителна пратка и телефон, но няма данни същият да е имал заявени такива, които поради престоят в наказателната килия да не са се осъществили, респ. да е имал желание за провеждането им.

Следователно, установеното по делото нарушение на чл.3 от ЗИНЗС не е довело до причиняване на заявените от ищеца неимуществени вреди. Престоят в наказателната килия сам по себе си е неблагоприятно преживяване, но интензитетът му на засягане не сочи за твърдяните от ищеца страдания. Целта на търсеното обезщетение е да възмезди неблагоприятните преживявания на ищеца, каквито в случая не са установени. Липсва причинен на ищеца осезаем дискомфорт в душевен и здравословен аспект.

Изложеното налага извод за неоснователност на предявения иск.

Отделно от това, основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземането по см. на чл.110 от ЗДД. Давността е 5 години и съгласно задължителните указания в ТР №3/22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004г. при заявени незаконни действия на затворническата администрация, началният момент на давността е тяхното преустановяване. Действията на администрацията по изолиране на ищеца в наказателната килия са прекратени с приключване изтърпяване на наказанието, т.е. на 14.10.2013г., поради което претенцията се счита за погасена по давност след 14.10.2018г. Исковата молба е входирана в затвора на 28.03.2019г., поради което искът за обезщетение е погасен по давност. Изтичането на давността е самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен.

Поради неоснователност на иска, неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху търсената сума, считано от 07.10.2013г. /началото на противоправното поведение/ до окончателното й изплащане.

Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК, поради което последните са неприложими.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ж.И.И. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за сумата 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди през периода 07.10.2013г. - 27.03.2019г. от поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по см. на чл.3 от ЗИНЗС, поради пребиваване в наказателна килия в затвора в гр.Бобов дол на основание заповед №457/19.09.2013г. на началника на затвора, отменена с определение №504/18.10.2013г. на ДРС по н.ч.д.№1358/2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.10.2013г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: