РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Бургас, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Ваня Ст. Д.а
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20242100100539 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д.
С. Х. с ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“ бл.№ *, ет.*, чрез
пълномощник адв. Николай Николаев Димитров, със съдебен адрес: гр.София
1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, ет.3 против
Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез
пълномощник адв.Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6, да бъде осъдено да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв., изразяващи се в
болки, стрес и страдания вследствие на ПТП на 30.11.2023г. в гр.Бургас,
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1931,23 лв. вследствие на
същото събитие, ведно със законната лихва от 10.01.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите. Според изложеното в исковата молба, на 30.11.2023г.
около 12:55 ч. в гр.Бургас на пешеходна пътека на ул. „Константин Величков“
до блок № 89 е настъпило ПТП с л.а.м.“Тойота“ модел „Ярис“ с ДК № А 46 67
МВ, управляван от Т. Г. с ЕГН **********, в резултат на отнемане на
предимство е блъснал пресичащата по пешеходната пътека Д. Х..
Пострадалата е била откарана в УМБАЛ Бургас АД със счупване на десния
1
крак – фрактура крутис декстри ин патрис дисталис, където е лекувана до
06.12.2023г. Била е извършена операция на многофрагментна фрактура на
дистална фибула на ниво синдезмоза. В периода 23.02. – 26.02.2024г.
пострадалата е престояла в Клиниката по ортопедия и травматология за
премахване на 2 бр. синдесмални винтове с поставена окончателна диагноза
пострсом про фактурум крутис декстри ин патрис дисталис. Била е назначена
и проведена физикална терапия е рехабилитация също в УМБАЛ Бургас АД.
Въпреки проведеното лечение и извършените оперативни намеси и след
изписването , Д.Х. има затруднения при движението на десния долен
крайник, нуждае се постоянно от чужда помощ и придружител за ежедневните
си нужди. Постоянно изпитва болки, което налага приемането на
обезболяващи. Последиците от уврежданията ще търпи още дълго, като
здравословното състояние продължава да е влошено – не може да спи,
затворена е в себе си, сънува кошмари, получава чести кризи при споменаване
на ПТП.
Пълномощникът на ищцовата страна е посочил, че за
л.а.м.“Тойота“ модел „Ярис“ има сключена валидна застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД по ГО № ***02, със
срок на валидност от 09.03.2023 г. до 08.03.2024 г. Предвид това, към
ответника била предявена извънсъдебна претенция за определяне и
изплащане на обезщетение за претърпените от Д.Х. неимуществени и
имуществени вреди, получени на 10.01.2024г., за което била образувана
застрахователна преписка. По повод заведената щета, не е налице какъвто и да
било отговор от застрахователното дружество.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искови претенции, като ги счита за
неоснователни. Оспорва наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на водача на МПС. По същата причина счита за
неизяснен и механизма на описаното от ищцовата страна ПТП, причината за
настъпването му и вината на водача Т.Г., въпреки съставения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № **-**06/ 06.12.2023г. Пряка причина е
внезапното изскачане на пътното платно на пострадалата, която е пресичала
не на пешеходна пътека, като Г. е бил поставен в невъзможност да реагира,
макар да се е движел със съобразена и допустима скорост. Не била налице и
пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен
2
резултат.
Също така ответникът е изложил становище за невярност на
твърденията на ишцата относно типа и характера на последиците от
получените увреждания, като Д.Х. всъщност е била изцяло възстановена,
можела е да се движи с помощни средства още след първото изписване от
болничното заведение, за което пълномощникът се позовава на приложената
медицинска документация.
Направено е изрично възражение за съпричиняване от страна на
ищцата, касаещ периода на възстановяване, която е затруднила с действията
си успешното провеждане на процеса – стъпвала е на увредения си крак
въпреки предписанията, с което е удължила периода.
При условията на евентуалност се оспорва размера на
претендираното обезщетение, като се твърди, че не е съобразен с критериите
посочени в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че претендираното обезщетение е завишено и
не следва да бъде уважавано в такъв размер, като сочи сумата от 25 000 лв.
като съобразена с характера на уврежданията.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като
основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски
показания, както и съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа
експертизи.
В съдебно заседание ответното Застрахователна компания „Лев
инс“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си
обосновава със заключенията по приетите съдебно-автотехническа и
медицинска експертизи. Счита, че от адв.Н.Димитров се претендира
присъждане на възнаграждение на несъществуващо основание.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от
кореспонденцията между пострадалата и застрахователя е видно, че към
3
10.01.2024г. застрахователят е бил уведомен за претенцията (л.53-54).
Исковата молба е постъпила в съда след липсата на постановен отговор от
застрахователя по претенцията за плащане.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр.
чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение с
ответника ЗК „Лев инс“ АД по отношение на участвалото в ПТП, МПС
л.а.м.“Тойота“ модел „Ярис“ с ДК № А 46 67 МВ, по повод ЗЗГО полица със
срок на покритието от 09.03.2023 г. до 08.03.2024 г. (непредставена).
Според констативен протокол за оглед на ПТП с пострадали лица
рег.№ 769р-16506/ 06.12.2023г. (л.9-11 по делото), местопроизшествието се
намира на ул. „К.Величков“ до бл. №№ 61 и 89 в прав участък, на пешеходна
пътека. Описани са подробно установените от дежурния при МВР-Бургас
обстоятелства. Приложена е съставената медицинска документация на
пострадалата Д.Х., с дати след описаното ПТП, както и справка за
предписаните лекарства. Приложени са и касови бележки и фискални бонове
за извършени от ищцата разходи.
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа
експертиза (л.181-187), автомобилът е бил технически изправен. Описан е
подробно механизмът на станалото ПТП, като автомобилът със скорост от
около 32,6 км/ч е навлязъл след ляв завой в прав участък. В този момент на
46,2 м от автомобила, отляво – надясно по посока на неговото движение, по
пешеходната пътека е преминавала Д.Х. със скорост от около 3,6 км/ч.
Пострадалата изминала половината от разстоянието до отсрещния тротоар и
на 5,1 м от отсрещния бордюр била ударена от Г.. Ударът е бил страничен с
левия преден калник. Водачът спрял едва след това, като част от дрехата на
пострадалата се закачила за лявото странично огледало за обратно виждане и
последвало дърпане на тялото 3 метра. Поради това десният крак на Д.Х.
попаднал под движещата се предна лява гума и веждата на предния ляв
калник на автомобила. Водачът Т.Г. е можел да спре преди пешеходната
пътека, тъй като при установената скорост спирачният път е 18,2 м., а
разстоянието от левия завой до пешеходната пътека е 46,2 м. В съдебно
заседание вещото лице разясни, какви би станало ако пешеходката бе спряла
преди да пресече и останалата част от уличното платно.
4
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза
(л.155-164), вещото лице д-р Хрисант Хрисантов е изброил получените от
ищцата травми (л.156) и е посочил, че същите са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Установяването на нараняванията е последвано от
оперативно лечение, като последиците следва да отшумят за около 2 месеца.
Поставеният метал все още не е изваден изцяло, но това не е непременно
необходимо. Вещото лице е извършило преглед на пострадалата. Направените
заключения, вещото лице обоснова подробно в съдебно заседание.
Според показанията на свидетеля Т. И. – водач на автобуса, на
11.12.2022г. се прибирали от Гърция общо 40 човека и след 18 ч. между две
села след Свиленград, при дъжд, на ляв завой автобусът поднесъл вдясно,
напуснал пътното платно, продължил надолу по ската и се спрял в стената на
ров. Намиращата се мантинела била съборена. Свидетелят и екскурзоводката
понесли най-силният удар. Линейките пристигнали 20 мин. по-късно, не видял
да има тежко пострадали хора, освен починалия човек, когото лично изнесъл.
Стъклата ги счупили пътниците за да излязат по-бързо, само предното било
станало на мрежа. Инструктаж към пътниците да си поставят коланите имало
в Бургас преди тръгване, при връщане от границата не помни.
От показанията на свидетеля Т. Г. – водач на автомобила, стана
ясно, че на 30.11.2023г. към 13:15 ч. е пътувал по продължението на ул. „Сан
Стефано“ – ул. „К.Величков“, в посока от Морската градина към бул.
„Демокрация“. На 20 м преди намиращата се пешеходна пътека бил заслепен
от слънцето. Чул шум по капака на двигателя и натиснал спирачката, като
видял зад левия прозорец образ на жена, която се свличала покрай вратата.
Дошли двама мъже и изтеглили жената до стълбите на игралната зала. Жената
извадила телефон, запалила цигара и казала, че ще се оправи. После дошъл
полицейски патрул и линейка, която откарала пострадалата. Не видял никакви
щети по своя автомобил.
Според показанията на свидетеля С. М. – мл.автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на ул. „К.Величков“ лек автомобил идващ
от ул. „24-ти пехотен полк“ в посока бул. „Демокрация“ на пешеходната
пътека пред ТВ Микс е блъснал преминаваща пешеходка. Автомобилът се
намирал на 2-3 метра след пешеходната пътека, дошла „Бърза помощ“ и
откарала пострадалата, която седяла и имала болки в единия крак. Водачът
5
заявил, че не е видял пострадалата, тъй като слънцето му светело в очите.
Видими щети по автомобила не видял.
Според свидетеля Х. Х. – съпруг на ищцата, тя му се обадила по
телефона и той дошъл и заварил и линейката. Закарана била в болницата и на
следващия ден направили операция. След 6 дни я изписали на патерици и с
гипсиран крак. Тя не можела да стъпи, затова свидетелят се грижел за всичко –
след работа разхождал кучето, пазарувал, готвил. Когато отсъствал, викали
синът им да помага. След 2 месеца махнали имплантите в крака на ищцата, но
тя продължавала да се страхува да стъпва, тай като изпитвала болки. И сега
кракът продължавал да се подува. Не са извадени всички пирони от крака,
като лекарите казали, че засега остават. След катастрофата започнала да
бълнува насън, страхува се да влезе в кола, както и да пресича. Преди
инцидента ходела пеш на работа, била жизнена, срещала се с приятелки.
Свидетелят Т. Х. – син на ищцата, заяви, че за ПТП разбрал от
баща си същия ден. Видял майка си по-късно в болницата – била със счупен
крак, имала охлузвания. Операцията била на следващия ден, но лечението
продължило 5 месеца вкл.премахване на част от поставените пирони,
рехабилитация. След изписването на пострадалата от болницата била
обездвижена, не можела да стъпва на единия си крак. Свидетелят носил
майка си на ръце до жилището им на втория етаж, помагал е да се обслужва,
да ходи до тоалетна. С двете патерици е ходила до м.февруари 2024г., после
продължила с една. На рехабилитации се редували да я водят с бащата на
свидетеля, 5 дни в седмицата. Преди катастрофата Д.Х. била много жизнена ,
разхождала домашния любимец, излизала с приятелки. След това предимно
плачела, чувствала се виновна, че тежи на близките си. Предстои да бъде
направена още една операция на крака, който продължава да се подува. Майка
му получава здравна пенсия.
Представените доказателства разкриват следната фактическа
обстановка.
С влязло в сила споразумение по протокол от 26.09.2024г. по
НОХД № 2637/2024г. по описа на РС-Бургас, подсъдимият Т. П. Г. е признат за
виновен в това, че на 30.11.2023г. в гр.Бургас на ул. „Константин Величков“ в
посока към бул. „Демокрация“ на пешеходна пътека, при управления на МПС
6
м.“Тойота“ модел „Ярис“ с ДК № А 46 67 МВ е нарушил правилата за
движение в чл.119 ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал пресичащата по
пешеходната пътека пешеходка Д. С. Х., поради което допуснал
пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост по смисъла на чл.11
ал.3 от НК причинил следна телесна повреда, изразяваща се в
многофрагментарно счупване на десен малък пищял, довело до трайно
затруднено движенията на десния долен крайник за срок от 4-5 седмици,
представляващо престъпление по чл.343 ал.3, предл.последно, б.“а“,
предл.второ, вр.чл.343 ал.1, б.“б“, вр.чл.342 ал.1 от НК, поради което на
основание чл.55 ал.1, т.1 от НК му е наложено наказания лишаване от свобода
за срок от 4 месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66
ал.1 от НК за срок от 3 години. Т.Г. на основание чл.343г, вр.чл.343, вр.чл.37
ал.1, т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца. При
така установеното относно станалото ПТП, Д. Х. е получила следните
увреждания: фрактура в дисталната част на дясна подбедрица – бималеоларна
фибула и медиален малеол на дясна тибия с дислокация на костните
фрагменти. На следващия ден при оперативна интервенция е била извършена
кръвна репозиция и метална остеосинтеза – плака на фибулата и фиксация с
винт и Киршнерова игла на медиалния малеол. На 23.02.2024г. са били
отстранени 2 синдисмални винта. Към настоящия момент металът не е
отстранен изцяло.
Представените доказателства водят до извода за основателност на
иска. Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахования е
отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от
застрахователя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя
произтича от сключената валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, по отношение на автомобила с ДК № А 46 67 МВ. Механизмът
на настъпилото ПТП е бил установен в приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза – непротиворечаща на съдебното споразумение
(равнозначно на влязла в сила присъда), с които съдът следва да се съобрази и
на която се позовава изцяло. Десният крак на пострадалата е бил прегазен от
лявата предна гума на автомобила, като е настъпило и усукване на крака и
тялото. Причина за станалото е поведението на управлявалия автомобила
св.Т.Г. – преминавайки през пешеходна пътека не е взел необходимите мерки
7
да го стори, едва след като се увери, че не преминава пешеходец. Наличието
на ярка слънчева светлина по това време (сочено и от св.М.), която е била
насочена срещу движението на автомобила и в очите на Т.Г., още повече е
задължавала водача да намали, а ако е било необходимо и да спре.
Твърдението на пълномощника на ответната страна, че пострадалата не е била
заслепена и е могла да предотврати настъпилото ПТП, съдът приема за
спекулация – същата се е движела правомерно, била е с предимство пред
преминаващите автомобили, не е налице внезапно нейно изскачане на пътното
платно.
Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената
медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-медицински и
съдебно-автотехническа експертизи, а също и от показанията на свидетелите
М., Г., както и от приложените квитанции.
Съдебно-медицинската експертиза относно състоянието на Д.Х.
сочи безспорно, че уврежданията са станали при ПТП на 30.11.2023 г.,
когато пострадалата е пресичала пътното платно. Получените увреждания са
предизвикали болки и страдания, като възстановяването за някои продължава
повече от 5 месеца според св.Х.Х. и Т.Х., през който период значително е
влошено качеството на живот – ищцата е трябвало да разчита на помощ от
съпруга и сина си. Уврежданията отговарят да са причинени от
съприкосновението с предната лява гума и предния десен калник на
автомобила и са в причинна връзка с настъпилото ПТП (л.157).
Изложените факти водят до следните правни изводи. На
основание чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В
хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че Д. Х. е
претърпяла страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни болки
след претърпяното пътно-транспортно произшествие, за причиняването на
което вина има Т. Г.. Последният чрез своите действия, противоправно е
причинил на ищцата средна телесна повреда, като съдът приема, че са налице
предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното
застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на
настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС
8
л.а.м.“Тойота“ модел „Ярис“ с ДК № А 46 67 МВ, собственост на Т. Г.,
управляван от последния.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие.
Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на
обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и
следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че
след увреждането и претърпените оперативни интервенции, Д. Х. не би могла
да живее както преди това. От показанията на разпитаните свидетели Х. Х. и
Т. Х. се установи, че пострадалата е била принудена да търси помощ от
близките си – съпруг и син (двамата свидетели), за редица действия,
вкл.къпане, придвижване, ходене до тоалетна, снабдяване с хранителни
продукти и др. Обездвижването, продължилото няколко месеца лечение са
довели до значителни болки и страдания за ищцата. Претърпените болки и
страдания от Д.Х. вследствие на преживяното, невъзможността да води живот
както преди, съдът преценява че отговарят на сумата от 60 000 лв.
Възражението на ответната страна за наличие на съпричиняване
от страна на Д.Х., съдът приема за неоснователно. Не се доказа наличието на
каквито и да било действия на пострадалата, с които тя да е допринесла за
настъпилите увреждания. Или искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ за неимуществени
вреди се явява основателен до размера от 60 000 лв., като в останалата част до
пълния предявен размер от 90 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Претендира се и сумата от 1931,23 лв. като имуществени вреди от
същото събитие. Приложените платежни документи сочат на основателност
на тази претенция, доколкото сумите са изразходвани във връзка с лечението
на ищцата. Връзката между направените разходи и причинените на Х. травми,
следва и от заключението на приетата СМЕ, в която са обсъдени извършените
спрямо ищцата множество манипулации вследствие на престоите в
болнични заведения. Всички суми са за разходи, които не се поемат от
Здравната каса.
По делото ищцата претендира лихва за забава, „считано от датата
9
на уведомяване с извънсъдебната претенция – 10.01.2024г., до окончателното
изплащане“. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и
лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429
ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите,
дължими от застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано
от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от
застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по
отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на
чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит,
предвид определените размери на обезщетението. След като липсват
доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован,
то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме
10.01.2024 год. – датата, на която ищцата Д. Х. чрез пълномощник е предявила
претенцията си пред застрахователя, при липсата на изричен отказ да плати
(л.54).
Останалите възражения на страните са неоснователни.
Посочените от ищцовата страна индекси за инфлационните процеси в
България, бяха взети предвид от съда при определянето на обезщетението.
Възраженията на адв.Велков относно възстановителния период на
пострадалата и проведените процедури, са неоснователни. Ответникът
следваше да докаже, че рехабилитация е била предписана от лекар, но
умишлено непроведена от пострадалата, както и че от това са настъпили
някакви усложнения за здравето . Такова доказване не беше проведено.
Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на
разноски, за което е приложен списък по чл.80 от ГПК (л.190). На основание
чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уважената част от исковата претенция. Приложени са пълномощно
(л.8) и договор за правна защита и съдействие (л.189), от което е видно, че е
представлявана от адвокат по реда на чл.38 от ЗА и е поискано да бъде
10
присъдено възнаграждение по Наредба № 1/2004 год. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ведно с 20% ДДС. Цит. наредба не
би могла да бъде приложена, доколкото е приета от недържавен орган. От
друга страна, упълномощеният от ищцата адв.Н.Димитров не се яви в съдебно
заседание, като преупълномощи друг адвокат, който взе участие в едно от
преведените по делото съдебни заседания. При това положение и с оглед
извършените от пълномощника процесуални действия, дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 3000 лв. с ДДС.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответното дружество има право
да получи разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Според
приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.194-197), същите са в
размер на общо 1750 лв., от които уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. и депозит за вещо лице от 250 лв. или в
полза на застрахователя следва да бъде присъдена сумата от 570,50 лв.
В тежест на ответника ЗК „Лев инс“ АД следва да се присъди и
държавна такса върху присъдените суми от 61 931,23 лв. – 2477,25 лв.
дължими по сметка на съда, както и сумата от 450 лв. – разноски по делото за
изплатени възнаграждения на вещи лица.
Въпреки дадените на ищцовата страна с разпореждане № 1376/
16.04.2024г. указания да посочи своя банкова сметка, същата не ги изпълни.
Вместо това постъпи искане от процесуалния представител, заплащането да
стане с чек. Това „условие“ на адв.Н.Димитров не би могло да бъде
реализирано по съдебен ред, доколкото издаването на чек е едностранна,
формална сделка, с която издателят нарежда на платеца да се плати
определена сума. Искането на пълномощника на ищцата представлява опит да
се заобиколи изискването на чл.127 ал.4 от ГПК, а следователно е злоупотреба
с права, тъй като съдът е ограничен от установеното в чл.380 от КЗ, според
който текст застрахователят би могъл да плати единствено по представена от
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, банкова сметка.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
11
адрес на управление: гр.София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Д. и София
Николова Антонова, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да
заплати в полза на Д. С. Х. с ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“ бл.№ *,
ет.*, чрез пълномощник адв. Николай Николаев Димитров, със съдебен адрес:
гр.София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, ет.3
сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лв. като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
настъпило на 30.11.2023г. ПТП, причинено от водача на застрахования при
ответното дружество л.а.м.“Тойота“ модел „Ярис“ с ДК № А 46 67 МВ,
управляван от Т. Г. с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от
10.01.2024 г. до окончателното изплащане, като иска до претендираните 90
000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Д. и София
Николова Антонова, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да
заплати в полза на Д. С. Х. с ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“ бл.№ *,
ет.*, чрез пълномощник адв. Николай Николаев Димитров, със съдебен адрес:
гр.София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, ет.3
сумата от 1931,23 (хиляда деветстотин тридесет и един лв. двадесет и три ст.)
като обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за
лечение в резултат на настъпило на 30.11.2023г. ПТП, причинено от водача на
застрахования при ответното дружество л.а.м.“Тойота“ модел „Ярис“ с ДК №
А 46 67 МВ, управляван от Т. Г. с ЕГН **********, ведно със законната лихва
считано от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Д. и София
Николова Антонова, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да
заплати в полза на адв. Николай Николаев Димитров от АК-София, със
съдебен адрес: гр.София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес
12
център“, етаж 3 сумата от 3000 (три хиляди) лв. с ДДС дължимо адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Д. С. Х. с ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“ бл.
№ *, ет.*, чрез пълномощник адв. Николай Николаев Димитров, със съдебен
адрес: гр.София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“,
ет.3 да заплати в полза на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Д. и София
Николова Антонова, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 сумата
от 570,50 (петстотин и седемдесет лв. петдесет ст.) направени по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Д. и София
Николова Антонова, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 2477,25 (две
хиляди четиристотин седемдесет и седем лв. двадесет и пет ст.) лв. дължима
такса върху уважената част от исковете и 450 (четиристотин и петдесет) лв.
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13