РЕШЕНИЕ
№ 1252
гр.Бургас, 06.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 24 септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 1449 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е М.С.Т. ЕГН: ********** със съдебен адрес ***. Жалбоподателят
участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат Емилия Фотева от АК
Бургас.
Ответник по жалбата е ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с адрес
гр.Бургас ул.Янко Комитов 34. Ответникът по жалбата не взема участие в касационното
производство, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 400/08.04.2020г. по АНД № 5601/2019г. на
Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 17-0769-006377/18.01.2018г. на АНО, с
което на Т. са наложени наказания глоба 400 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, за извършено административно нарушение по чл.182 ал.1
т.6 от Закона за движението по пътищата.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за
установено, че на 30.11.2016 г., в 13.18 ч., в гр.
Бургас, на ул. Тодор Александров, в посока от пътен възел „Юг“ към кръстовище с
ул.Спортна, до бензиностанция Лукойл Ф-563, бил установен движещ се със скорост
136 км.ч. автомобил Мазда 6, с рег. № СА 3510 СН. На мястото на контролирания
пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80
км/ч. Скоростта била установена със стационарна радарна система SITRAFFIC LYNXS
ERS-400 с номер 003059049644. АНО установил, че автомобилът е собственост
на „Мото-Пфое“ ЕООД, с ползвател М.С.Т..
В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена
фактическата обстановка по НП. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, според
които административнонаказателното производство било опорочено, както и че
срокът по чл.34 от ЗАНН бил изтекъл, като ги намерил за неоснователни и ги отхвърлил.
Съдът приел, че нарушението било доказано и правилно била ангажирана
отговорността на жалбоподателката. Наказанието било правилно определено
съгласно разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП.
В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице
се излагат възражения, според които изводите на първоинстанционния съд не
почивали на събраните по делото доказателства. Прави се оплакване, че в хода на
съдебното производство била оборена законовата презумпция на чл.189, ал.2 от ЗДвП, тъй като било установено, че АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя,
а в същия било отбелязано, че се съставя в присъствие на нарушителя. Твърди се
още, че към датата и часа на нарушението жалбоподателката не била на мястото на
нарушението, а в гр.Айтос. Оспорва се извода на съда, че стационарното
техническо средство, с което било заснето нарушението било изправно. На
следващо място се навеждат възражения за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН. Сочи се необосновано дълъг период от издаване
на НП и връчването му. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови такова, с което да отмени постановлението. Не се сочат
нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК
от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния
съдебен акт е валиден и допустим.
За да прецени правилното приложение на материалния закон,
съдът взе предвид следното.
Фактите по делото, макар и оспорвани от жалбоподателя, са
правилно установени от първоинстанционния съд, след обсъждане на противоречията
в събраните доказателства.
Установено е по делото, въз основа на заснемане с
автоматизирано техническо средство по смисъла на чл.189, ал.4 ЗДП, че на 30.11.2016 г., в 13,18 ч., в гр. Бургас, на
ул.Тодор Александров, в посока от пътен възел „Юг“ към кръстовище с ул.Спортна,
до бензиностанция Лукойл Ф-563, бил установен движещ се със скорост от 141
км/ч. (наказуема скорост с приспаднат 3% толеранс – 136,77 км.ч.) автомобил
Мазда 6 с рег.№ СА 3510 СН. На мястото на контролирания пътен участък било
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение в населено място
до 80 км.ч. Скоростта била установена със стационарна радарна система SITRAFFIC
LYNXS ERS-400 с номер 003059049644. Въз основа на приобщена като
доказателство справка е установено, че автомобилът е собственост на Мото-Пфое
ЕООД, а негов ползвател е М.С.Т..
Като доказателство по делото е приложена подадена от Т.
декларация по чл.188 от ЗДП, в която същата е посочила, че в деня и часа на
нарушението лично е управлявала заснетият автомобил. В последствие, съобразно
линията си на защита, Т. обръща внимание на съда, че в декларацията си не е
посочила мястото, където е управлявала автомобила и се домогва да докаже, че
управлението е било в района на гр.Айтос, където в 14.10 часа на 30.11.2016г.
се е явила в съдебно заседание по г.д. № 106/2013г. на РС Айтос. Последното
обстоятелство по делото е установено от приложения препис от протокол за
проведеното съдебно заседание.
Касаторката твърди, че в района на съдебната палата в
гр.Айтос се е намирала значително по-рано, тъй като била обсъждана спогодба
между страните по посоченото дело, на една от която адв.Т. оказвала адвокатска
помощ. В тази връзка като свидетел по делото е разпитана К.В., която била
призована като свидетел по г.д. № 106/2013г. на РС Айтос. Според свидетелката
делото било насрочено за 14 часа, но всички били там в 13.30 за обсъждане на
спогодба. Такава била наистина обсъдено и внесена пред съда, което довело до
отпадане необходимостта от разпит на В. Адв.Т. също била на мястото от 13.30
часа.
При така събраните доказателства обосновано
първоинстанционния съд приел, че следва да се кредитира машинното фиксиране на
датата, часа и мястото на движението на автомобила, а не стоящите им в
противоречие гласни доказателства. Настоящата инстанция споделя изложените в
тази насока мотиви на първоинстанционния съдебен акт и на основание чл.221 ал.2
от АПК препраща към тях. Отразеното в протокола от съдебно заседание присъствие
на адв.Т. в сградата на РС Айтос в 14.10 часа не потвърждава изложените от
свидетеля обстоятелства, а по-скоро обективира мотивацията на жалбоподателя да
управлява автомобила си с превишена скорост на посоченото място – за да може да
пристигне на време в гр.Айтос за съдебно заседание. Обстоятелството, че в
съдебно заседание е представена спогодба пред съда не означава, че същата е
била обсъждана от страните във времевия период непосредствено преди
заседанието.
При събраните по делото доказателства констатациите в НП
не се основават на презумпцията за достоверност по чл.189 ал.2 от ЗДП, поради
което доводите за недостоверност на АУАН са несъстоятелни.
Неоснователни са и оплакванията за недостоверност на
показанията на техническото средство, заснело движението на автомобила, тъй като
същото е било технически изправно и това е удостоверено по надлежния ред, в
какъвто смисъл са и констатациите на първоинстанционния съд.
Твърденията на касатора за издаване на АУАН и НП на дати,
различни от посочените в тях, са недоказани. Касае се за официални документи,
чието оборване предполага пълно доказване на нещо различно от посоченото в тях.
Дори да се приеме, че привлеченото към отговорност лице е посетило служебната
сграда на АНО на дата, по-късна от посочената в документа дата на издаване и
същевременно на дата, по-късна от датата на изтичане на срока за издаване на
документа по чл.34 от ЗАНН и е получило устна информация от служител, че
съответния документ все още не е издаден, това не оборва по несъмнен начин
доказателствената сила на официалния документ, тъй като остава неясно кое от
двете изявления е невярно – писменото или устно предоставената информация.
При правилно установените факти и при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АНО правилно е
приложил материалния закон, действал към момента на извършване на нарушението -
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, който е предвиждал именно наложените с постановлението
наказания.
При тези обстоятелства касационната инстанция счита, че
оплакванията на касатора са неоснователни и първоинстанционният съд правилно е
потвърдил обжалваното наказателно постановление като законосъобразно издадено. Жалбата
е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно
решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 400/08.04.2020г. по АНД № 5601/2019г. на Районен съд
Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.