№ 732
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120106398 по описа за 2021 година
Производството по делото по делото е по реда на чл.439 от ГПК и е образувано по
повод искова молба от ИВ. ТР. Ф. ЕГН ********** и Г. АНГ. Ф. ЕГН **********, двамата с
адрес: град Бургас, ул. ** представлявани от адвокат Р., против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Московска“ №19,
представлявана от юрисконсулт Християна Димитров, за приемане за установено по
отношение на ответника, че ищците не дължат сума в размер от 25 000 лева, частичен иск от
сума в общ размер от 247 342, 21 лева, представляваща главница по изпълнителен лист,
издаден въз основа на определение по частно гражданско дело № 1436 по описа на Бургаски
районен съд за 2006 година, поради това, че правото на принудително изпълнение е
погасено поради изтекъл давностен срок.
Исковата молба и уточнението на исковата молба са основани на фактически
твърдения за това, че вземането по изпълнителния лист е възникнало на основание
неизпълнение на задължения по договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от
01.03.2005 година, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД. В тази насока в исковата молба е изложен
правен довод, че ищците са потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като
ползваната услуга със сключване на договора не е предназначена за търговска и
професионална дейност. Уточнено е, че с предявения иск се упражнява последваща защита
на правата им въз основа на проведено срещу тях изпълнение на задължение по договор за
финансова услуга. В исковата молба е изложено още по фактите, че въз основа на
изпълнителния лист, издаден въз основа на определение по частно гражданско дело № 1436
по описа на Бургаски районен съд за 2006 година, е образувано изпълнително дело №
183/2008 година по описа на Частен съдебен изпълнител Д.Н., рег. № 802 на КЧСИ. В
молбата за уточнение на предявения иск е изложено, че след публична продан от 27.03.2014
1
година с постъпилата сума в размер от 99 222 лева са погасени посочени в молбата размери
на такси, разноски и лихви. Преди публичната продан задълженията са както следва: сумата
247 342, 21 лева главница, сумата 235 338, 28 лева лихви, включително и законна лихва
върху главницата, сумата 13 983, 54 лева неолихвяема сума, включваща съдебни разноски и
адвокатско възнаграждение. След провеждане на публичната продан задълженията са както
следва: сумата 247 342, 21 лева главница, сумата 154 523, 62 лева лихви, включително и
законна лихва за забава върху главницата. Към датата на подаване на исковата молба
задълженията са както следва: сумата 247 342, 21 лева главница, сумата 332 708 лева лихви
и сумата 226 лева неолихваяема сума. Ищците, чрез процесуалния си представител,
уточняват, че предявеният иск е частичен и е за недължимост на сумата от 25 000 лева от
главница в размер от 247 342, 21 лева. Конкретните основания, изложени в исковата молба
за недължимост на сумите, поради изтекъл погасителен давностен срок, са следните: за
периода от 25.09.2014 година до 25.09.2016 година по образуваното изпълнително дело не са
извършвани валидни изпълнителни действия и поради това делото е прекратено по силата
на закона на 25.09.2016 година, като след тази дата извършените действия са обезсилени по
право, за който извод ищците се позовават на Тълкувателно решение № 2/2013 година от
26.06.2015 година на ОСГТК на ВКС. В исковата молба е изложен довод, че с оглед
задължителните постановки, дадени в цитираното решение, и по – конкретно за това, че е
обявено за загубила сила ППВС № 3/18.11.1980 година, погасителната давност е започнала
да тече отново от датата на постановяване на решението – 26.05.2015 година и е изтекла на
26.08.2020 година. Уточнено е, че за периода от датата на последното валидно изпълнително
действие на 25.09.2014 година /искане за налагане на възбрана/ до 26.05.2015 година /датата
на постановяване на тълкувателното решение/ давност не е текла, тъй като до тогава е
действало ППВС № 3/18.11.1980 година. На следващо място в исковата молба е посочено, че
за периода от 26.06.2015 година до 26.08.2020 година не са искани и не са предприемани
изпълнителни действия, които могат да прекъснат давността. В исковата молба е отчетено и
обстоятелството, че за срок от 2 месеца, поради обявеното извънредно положение в
Република България с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 година, давността е
спряна и поради това според ищците погасителния давностен срок изтича на 26.08.2020
година. Извън изложеното в исковата молба е посочено, че по изпълнителното дело е налице
молба за конституиране на нов взискател, предвид молби от „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, но в постановлението за конституиране на взискателя е посочено, че до представяне на
доказателства за редовно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД не
следва да се извършват изпълнителни действия. Твърдението от исковата молба е, че до
момента доказателства за това не са представени. В исковата молба са посочени
доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът „Банка ДСК“ ЕАД, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
Христиана Красимирова Димитрова, дава писмен отговор, в който оспорва иска като
недопустим и неоснователен. По допустимостта на първо място е изложен довод за това, че
за предявяване на иска ищецът следва да бъде длъжник в неприключило изпълнително
2
производство, а в случая изпълнителното производство е прекратено. На следващо място
процесуалният представител на ответника счита, че искът е недопустим, тъй като е за
установяване на факт – погасяване на вземането поради изтекъл погасителен давностен
срок, а такъв иск не е допустим съгласно чл.124, ал.1 от ГПК. В писмения отговор
процесуалният представител на ответника излага още, че определения специален ред на
защита на длъжника в заповедното производство изключва приложението на иска с правно
основание чл.124 от ГПК, в която насока излага подробни фактически и правни доводи. По
основателността на иска в писмения отговор е посочено какви процесуални действия са
извършени от взискателя по изпълнителното дело, поради което и ответникът счита, че не се
установява твърдението за това, че на се предприети действия, за да се приеме, че вземането
е погасено. Уточнява, че е било достатъчно като взискател да поиска предприемане на
процесуални действия, а дали те ще бъдат осъществени от съдебния изпълнител е
ирелевантно за давностния срок, за което се позовава на съдебна практика. По посочените
подробно изложени в писмения отговор съображения ответникът е поискал производството
по делото да бъде прекратено като образувано по повод недопустим иск, евентуално – искът
да бъде отхвърлен като неоснователен. Отправя искане за присъждане на разноски,
направени по водене на делото и представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител - адвокат Р.
поддържат предявения иск. В заседание по същество на спора процесуалният им
представител излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения
иск.
В съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител. В писмена
молба поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и счита, че следва да бъде
постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен.
По допустимостта и материално правната квалификация на предявения иск:
По отношение на направените възражения по допустимостта на иска настоящият
състав приема, че са неоснователни, тъй като за ищците, като задължени лица, срещу които е
издаден изпълнителен лист, е налице правен интерес от установяване погасяване на дълга, в
случай, че са налице предпоставките за това, тъй като въз основа на изпълнителния лист
може отново да бъде образуван изпълнително производство. Съдебната практика приема, че
в тази хипотеза искът е допустим. По аналогични хипотези е имал повод да се произнесе
ВКС с Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о..
Следва да бъде посочено по повод конкретните възражения на ответника, че искът
не е иск за установяване на факт, за какъвто следва да е налице предвидена в закона
възможност /чл.124 от 3 ГПК/, а е отрицателен установителен иск, който е допустим в
случай, че ищецът има правен интерес. Както беше посочено ищците са посочени като
пасивно легитимирани да отговорят за задължения в изпълнителния лист поради което е
налице тази предпоставка по допустимостта на иска. Относно възражението за упражнените
от ищците способи за защита следва да бъде посочено, че защита по чл.439 от ГПК може да
3
бъде проведена в случай на наличие на процесуалните предпоставки по допустимостта на
иска, сред които не е наличието на друга субективна възможност, посочена в закона за
осъществяване на защита.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, съгласно който длъжникът
може да оспори чрез иск изпълнението. В ал.2 е посочено, че искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
както и предвид приложимия материален закона, се установява следното от фактическа и
правна страна:
Производството по изпълнително дело 183/2008 година на Частен съдебен
изпълнител Д.Н. с район на действие района на Бургаски окръжен съд е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 22.06.2006 година, издаден по частно гражданско дело №
1436 по описа на Бургаски районен съд за 2006 година. Видно от приложения към
изпълнителното дело препис изпълнителният листа е издаден на основание определение, с
което ищците в настоящото производство са осъдени да платят на ответника сумата 247 342,
21 лева, представляваща просрочена главница по договор за кредит, ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху тази сума, начиная от предявяване на
молбата от 30.06.2006 година до окончателното й плащане, сумата 4 980, 98 лева,
представляваща просрочени лихви върху главницата по кредита от 30.04.2006 година до
19.06.2996 година включително, включваща 2 947, 28 лева санкционна лихва върху
главницата по кредита за периода от 30.04.2006 година до 29.05.2006 година включително и
2 033, 70 лева, представляваща санкционна лихва върху главница за периода от 30.05.2006
година до 19.06.2006 година, както и направените по делото съдебно деловодни разноски в
размер от 5 046, 46 лева.
Видно от приложения препис от изпълнителното дело поканите за доброволно
изпълнение са получени от длъжниците на 21.03.2009 година. На 27.03.2009 година е
извършен опис на движимо и недвижимо имущество, видно от съставения протокол за това.
С постановление от 24.01.2012 година е присъединен още един взискател - „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД.
С молба от 25.01.2012 година частният съдебен изпълнител е поискал да бъде
вписана възбрана по отношение на недвижим имот.
С постановление от 02.11.2012 година като взискател е конституиран и „ОББ“ АД
поради наличие на изпълнително основание.
На 13.11.2012 година е извършен опис на недвижим имот. От 03.12.2012 година е
обявление за публична продажба на движимо и недвижимо имущество по реда на ГПК. От
05.12.2012 година е протокол за продавано недвижимо имущество, а на 09.01.2013 година е
съставен протокол за нестанала продажба.
От 22.01.2013 година молбата от ответника в настоящото производство за определяне
4
на нова продажна цена и насрочване на последваща публична продан. На 05.02.2013 година
е съставен протокол за продавано имущество.На 14.03.2013 година е съставен протокол за
нестанала продажба и на 18.03.2013 година съставено постановление за определяне на
стойност и начална цена на публична продажба. От същата дата е и обявление за публична
продажба на движимо и недвижимо имущество.
На 16.05.2013 година е съставен протокол за нестанала продажба.
От 25.07.2013 година е протокол за обявяване на постъпили наддавателни
предложения по насрочена публична продан и на купувач.
На 26.07.2013 година е съставено постановление за възлагане на недвижимо имущество,
а на 25.07.2013 година е съставен протокол за обявяване на нестанала продажба. На
18.06.2013 година е съставен протокол за продавано недвижимо имущество а от 22.05.2013
година е заявление за публична продажба на движимо и недвижимо имущество. На
26.07.2013 година е съставен протокол за предаване на движимо имущество.
На 23.07.2013 година взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е поискал да бъдат наложени
възбрани на всички недвижими имоти, собственост на длъжниците. В този смисъл е
молбата от името на банката от 02.09.2013 година. На 05.11.2013 година е съставено
постановление за определяне на стойност и начална цена на публична продажба. От същата
дата е заявление за публична продажба на недвижимо имущество. На 08, 11 и 12.11.2013
година са съставени протоколи за продажби на недвижимо имущество. На 27.01.2014 година
е съставен протокол за нестанала продажба.
На 27.03.2014 година са постъпили наддавателни предложения по насрочена публична
продан. На 31.03.2014 година е съставено постановление за възлагане на недвижим имот.
На 25.09.2014 година е постъпила молба от „Банка ДСК“ ЕАД, с искане за налагане на
възбрана на недвижим имот на И.Ф.. Искането за налагане на възбрана от частния съдебен
изпълнител е вписано в Агенция по вписванията на 30.10.2014 година. На 06.03.2015 година
също е подадено искане за вписване на възбрана от името на взискателя.
С писмо от 08.03.2017 година частният съдебен изпълнител е уведомен, че на 4.12.2015
година е сключен договор с „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по силата на който вземането
на „ОББ“ АД е прехвърлено на посоченото дружество. Поради това производството по
посоченото дело е прекратено по отношение на банката и цесионера е конституиран като
взискател с постановление от 03.02.2017 година.
На 26.06.2017 година е постъпила молба от „Банка ДСК“ ЕАД, представлявана от
юрисконсулт Витански, с искане изпълнителното дело да бъде препратено на друг частен
съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд – Монтана за
продължаване на изпълнителни действия по отношение на възбранен по делото недвижим
имот, собственост на ИВ. ТР. Ф., находящ се село А. община Медковец, област Монтана /
лист 576 от изпълнителното дело/.
На 12.07.2017 година е постъпила молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
представлявано от процесуален представител, в която отправя искане делото да не бъде
5
препращано на друг съдебен изпълнител и да бъде извършена справка относно наличните
банкови сметки на длъжника ИВ. ТР. Ф. и ако бъдат намерени такива да бъдат наложени
запори.
Към изпълнителното дело са приложени съобщения за прекратяване на изпълнително
дело № 183 по описа за 2008 година, с изходящ номера от 25.08.2020 година. В съобщението
е посочено, че прекратяването е на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - поради това, че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни извод:
Съгласно мотивите към т.10 на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК
на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“
Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С тази част от тълкувателното решение е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980г. Тълкувателното решение в тази част /относно Постановление №
3/1980 на ВС/ следва да се прилага от датата на постановяването му. В този смисъл е
Решение № 170 от 17.09.2018 година, постановено по гражданско дело № 2382 по описа на
ВКС за 2017 година, ВКС, Четвърто гражданско отделение.
При постановяване на настоящото решение беше взето предвид и тълкуването на
закона в Решение № 37 от 14.01.2021 година, постановено по гражданско дело № 1747/2020
година на ВКС, съгласно което „Ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
6
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.“
Настоящият състав приема, предвид посоченото тълкуване на закона, че с молбата,
постъпила на 26.06.2017 година от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД за препращане на
изпълнителното дело на друг съдебен изпълнител с оглед извършване на действия по
принудително изпълнение в друг съдебен района /Района на Окръжен съд - Монтана/,
давностният срок е прекъснат по смисъла на ЗЗД и цитираното тълкувателно решение, тъй
като се установяват действия, предприети от кредитора, целящи удовлетворяване на
вземанията му. Факта, че изпълнителното дело не е препратено на посочения частен съдебен
изпълнител с район на действие в друг съдебен район е ирелевантен, тъй като волята на
взискателя е ясна – за предприемане на действия по отношение на вече възбранен имот.
Следва да бъде посочено, че давността се прекъсва с поведението на кредитора, в който
смисъл е и изложеното в цитираното по – горе решение на Върховен касационен съд. В тази
насока е довода на ответника от писмения отговор, в който е направено позоваване и на
Решение № 1416 от 24.06.1969 година на ВС по гражданско дело № 884/1969 година.
В случая към датата на постановяване на тълкувателното решение изпълнителното дело
е било висящо, поради което намира приложение в случая, и считано от датата на
посочената молба за прехвърляне на изпълнителното дело в района на друг съдебен
изпълнител по посочените съображения, която е с входящ номер от 26.06.2017 година
давността е прекъсната. Давността е петгодишна, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД и тъй като
плащането на задълженията е разпоредено със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК /по
делото липсват данни за оспорване на вземанията по заповедта в срока по чл. 414 от ГПК/ и
към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело на 10.03.2022 година
не е изтекла.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде постановено решение за отхвърлянето му.
При този изход от спора и по правилото на чл.78 от ГПК в тежест на ищците следва да
бъдат възложени разноските, направени от ответника по водене на делото, които са в размер
на 250 лева и представляват юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78,
ал.8 от ГПК и чл.25 от Наредбата за правната помощ .При определяне размера на
задължението при нормативно определени в цитираната наредба граници от 100 лева до 360
лева, бяха взети предвид цената на иска, броя на съдебните заседание и предприетите от
ответната страна процесуални действия.
Мотивиран от горното и на основание чл.439 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ИВ. ТР. Ф. ЕГН ********** и Г. АНГ. Ф. ЕГН
**********, двамата с адрес: град Бургас, ул. ** представлявани от адвокат Р., против
7
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул.
„Московска“ №19, представлявана от юрисконсулт Християна Димитров, за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сума в размер от 25 000 лева,
частичен иск от сума в общ размер от 247 342, 21 лева, представляваща главница по
изпълнителен лист, издаден въз основа на определение по частно гражданско дело № 1436
по описа на Бургаски районен съд за 2006 година, поради това, че правото на принудително
изпълнение е погасено поради изтекъл давностен срок.
ОСЪЖДА ИВ. ТР. Ф. ЕГН ********** и Г. АНГ. Ф. ЕГН **********, двамата с
адрес: град Бургас, ул. ** да платят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление: град Бургас, ул. „Московска“ №19, представлявана от юрисконсулт
Християна Димитров, сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8