№ 436
гр. гр.Велинград, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210100809 по описа за 2024 година
Образувано е по предявен иск от С. С. О., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Сърница, ул. „Любен Каравелов“ № 8, чрез адв. Й. А. от АК Варна против
ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. Симеоновско шосе № 67А.
В исковата молба се твърди, че на 23.12.2023 г. около 15:10 часа, по пътя
гр. Сърница - м. Орлино, неговият товарен автомобил марка Мицубиши Л
200, с pen № РА 1765 КК, е бил блъснат от лек автомобил марка Дания Логан,
с per. № РА 3014 ВТ, управляван от Б.Б.Е О.а, управлявайки собствения на
ищеца автомобил се двиел по пътя от гр.Сърница към м. Орлино. В обратна
посока се движи лек автомобил марка Дачия Логан, с pen № РА 3014 ВТ,
управляван от Б.Бр, като водачът движейки се с несъобразена скорост с
пътните условия, при заледен пътен участък губи контрол над автомобила,
навлиза в лентата за насрещно движение и блъска товарен автомобил марка
Мицубиши Л 200, с pen № РА 1765 КК.
Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” от застрахователна компания ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, със срок на действие 26/06/2023г\ - 25/06/2024г., която полица е
действаща към датата на ПТП.
Сочи, че на 05.01.2024г. уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила. В последствие
ищецът установил още повреди по автомобила си, но застрахователят отказал
повторен оглед.
Сочи, че за обезпечаване на доказателства до Районен съд – Велинград
1
е подал молба за обезпечаване на доказателства, по повод на която е
образувано ч.гр.д. № 299/2024г. по описа на Районен съд - Велинград, 2
състав. От изготвената, приета и неоспорена по дело САТЕ, се установило, че
водачът Б.Бр, управлявайки лек автомобил марка Дачия Логан, с peг. № РА
3014 ВТ навлиза в насрещната лента и блъска товарен автомобил марка
Мицубиши Л 200, с pen № РА 1765 КК; както и това, че вещото лице по
изготвената САТЕ, установило, че вследствие настъпилото ПТП, товарен
автомобил марка Мицубиши Л 200, с per. № РА 1765 КК е получил следните
увреждания: на предно стъкло, преден капак, преден ляв калник; ляв фар
комплект, предна броня, ляв страничен мигач, преден десен калник, решетка
радиатор, г. напр. нос. пр. маска, заден капак, дол. облицов. мот. отс, резервоар
течност чистачки, облицовка волан, airbag с-ма д. сед., airbag водач МПС,
предна решетка броня. дол. облицовка предна броня и пр. защ. дъга преобр.,
радиатор воден, маслен радиатор, радиатор климатик, интеркулер,
акумулаторна батерия 110 Ач, ел инсталация, шаси деформирано в лява част,
полуос лява, вентилатори - 2 бр., фар десен компресор климатик и
електролебедка.
Твърди, че от изготвената САТЕ се установило, че ремонта на
автомобила е в размер на 13 555.99 лв., а пазарната стойност на същия е в
размер на 12 100.00 лв. В случая намира, че е налице тотална щета, като
запазените части съгласно заключението са в размер на 800.00 лв.
Намира, че от действителната стойност на автомобила в размер на 12
100 лв., следва да се приспадне сумата в размер на 800.00 лв., представляваща
стойността на запазените части, или ответника дължи като застрахователно
обезщетение сумата в размер на 11 300.00 лв.
Моли съда да се осъди ответника ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, да му заплати:
сумата от 5 000.00 лева, представляваща частичен иск от цялото вземане в
размер от 11 300.00 лева, представляваща действителната стойност на товарен
автомобил марка Мицубиши Л 200, с per. № РА 1765 КК, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски по настоящото дело и по ч.гр. д. № 299/2024 г.
по описа на РС Велинград.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който признава
исковата претенция за основателна, с оглед на това, че е предявен частичен
иск за сумата от 5000 лв., от цялото вземане, възлизащо на 11300 лв.
Моли разноските да се възложат на ищеца, тъй като ответникът не е
дал повод за завеждане на иска.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, като сочи обемна съдебна практика в този смисъл.
В ОСЗ е изменен иска, като е увеличен размера на претенцията за сумата
от 11300 лв., т. е. претендира се цялостно обезщетение на причинените вреди,
а не само част от тях.
2
Съдът като прецени доводите и възраженията на страните и
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е собственик на лек автомобил Мицубиши Л 200 с рег. №
РА1765КК, видно от представеното по делото копие от свидетелство за
регистрация част I.
Ответникът е страна по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с Б.Бр за лек
автомобил Дачия Логан с рег. № РА3014ВТ, което обстоятелство е обявено от
съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Страните не спорят също, че на 23.12.2023 г. около 15:10 ч. по пътя гр.
Сърница – м. Орлино е станало ПТП, при следните обстоятелства: товарният
автомобил, собственост на ищеца по делото е управляван от трето лице Емел
О.а по посока от гр. Сърница към м. Орлино. Срещу нея се движил
автомобилът Дачия Логан, с рег. № РА3014ВТ, управляван от Б.Бр.
Последната се движила с несъобразена скорост при навлизане в завой и
заледен участък, като се блъснала в насрещно движещия се срещу нея
автомобил на ищеца, като последният не излязъл от платното си за движение.
Автомобилът на Б. е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ от застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД, със срок на действие
26.06.2023 – 25.06.2024 г.
Застрахователят е уведомен на 05.01.2024 г. за настъпилото ПТП, като е
извършен оглед и са констатирани увреждания. След този оглед ищецът е
констатирал други увреждания, които не могли да бъдат видяни при
първоначалния оглед, а след допълнително разглобяване на автомобила били
установени. Ответникът по делото отказал да извърши повторен оглед на
автомобила.
За обезпечаване на доказателства по бъдещ иск е образувано ч. гр. д.
299 по описа на РС Велинград за 2024 г.
Според заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа
и оценителна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира,
като обоснована и компетентно изготвена, механизмът за настъпване на ПТП
на 23.12.2023 год. преминава през следните етапи: Първи етап-двата
автомобила се движат по установените посоки- лек автомобил Дачия Логан се
движи по посока- м.Орлино - Сърница, товарен автомобил Мицубиши L 200
се движи в посака Сърница-м.Орлино, един срещу друг. Втори етап- лек
автомобил Дачия Логан се движи със скорост, с която не може да премине
през завоя,тъй като пътното платно е заледено, а товарен автомобил
Мицубиши L 200 се движи в своята си лента за движение; трети етап- лек
автомобил Дачия Логан не може да премине през завоя, по троекторията на
пътя и навлиза в насрещната лента, като се движи по допирателната на завоя.
3
Четвърти етап - осъществява се контакт между двата автомобила, който
контакт става в лентата за движение на товарен автомобил Мицубиши L 200.
ПТП е реализирано с материални щети по двата автомобила.
От същото Заключение се установява, че щетите по товарен автомобил
Мицубиши L 200 се изразяват в слените части и елементи, които са
разрушени- предно стъкло, преден капак, преден ляв калник, ляв фар
комплект, предна броня, ляв страничен мигач, преден десен калник, решетка
пред радиатор, горна напречна носеща планка, предна маска, заден капак,
долна облицовка на двигателният отсек, резервоар за течност за чистачки,
облицовка на волан, еър бег система на водач, еър бег система на пътник,
облицовка предна броня, предна защитна дъга -общо 18 поз. Вещото лице
установява, че автомобилът е на възраст 20 год. и има остатъчна годност от
6% според методиката на ГФ. При извършен на 06.04.2024 г. от него
допълнителен оглед са установени и други повреди, неупоменати при
предните два огледа на Застрахователя, а именно - 3.1/- радиатори-3 бр,
3.2-интеркулер,3/3-акумулаторна батерия, 3/4—елинсталация, шаси, 3/5-
деформирано в лявата част, 3/6-лява полуос, 3/7- вентилатори-преден и заден,
3/8-компресор на климатика. Вещото лице прави извод за нанесени щети,
както следва - 18 поз. части по огледите на застрахователя и още 11 поз
части от личният оглед - общо 29 поз. части.
За възстановяването на щетите, според заключението ще е необходим
ремонт с части със средна цена и труд оценени от него на 13555,99 лв.
Вещото лице установява също, че след анализ на обстоятелството на това
какви части са увредени, изводът е, че ПТП се е получило при взаимодействие
между двете МПС, като те са били едно срещу друго. Налице е пряка
причинно- следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди.
Съгласно заключението на вещото лице действителната стойност на
автомобила по метода на пазарните аналози и дясно разположено кормилно
управление, възлиза на 12 100 лв.
Сравнявайки разходите за ремонт и стойността на МПС вещото лице
установява, че в случая е налице „тотална щета“ върху МПС, собственост на
ищеца по делото, а стойността на частите, които може да се продадат са
оценени на 800 лв.
Имуществената застраховка „Гражданска отговорност” има
обезщетителен характер. С нея се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. Следователно непозволеното
увреждане е елемент от фактическия
4
състав на
застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова,
доколкото е осъществен деликтът.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на МПС-то, чийто водач е причинител
на вредата. За да се ангажира отговорността на застрахователя по този ред е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност", между собственика на МПС-то, чийто водач е пряк
причинител на вредата и застрахователя. Абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е
отправяне от него към застрахователя на писмена застрахователна претенция
по реда на чл. 380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя
по чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. Реално
основанието на иска е признато от ответното дружество, като в това
признаване се включва и факта на писменото уведомяване от страна на
увреденото лице.
По смисъла на чл. 400, ал.1 и ал.2 от КЗ, застрахователят, покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществените
вреди, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към
датата на увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо
него може да се купи друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи
по пазарната стойност на увреденото имущество.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат;
както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай страните не спорят, че е налице валидно сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" при
ответното застрахователно дружество лекия автомобил, с чието участие е
настъпило застрахователното събитие - към 23.12.2023 г.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
5
установи, че е настъпило застрахователно събитие на 23.12.2023 г.,
изразяващо се в реализиране на ПТП между товарен автомобил Мицубиши Л
200 с рег. № РА1765КК, собственост на ищеца и лек автомобил Дачия Логан,
с рег. РА3014ВТ, управляван от Б.Бр. Това обстоятелство също е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Относно механизма на настъпване на ПТП от назначената съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че се дължи на неправомерното
поведение на водача на лекия автомобил, който при навлизане в завой
управлява МПС с висока скорост на заледен участък, което е причина за
настъпването на ПТП.
От удара са причинени материални щети по товарния автомобил,
собственост на ищеца. Част от тях са описани по вид в съставения от
ответника опис-заключение по щета № 1211-5000-24-000002/05.01.2024 г.;
както и в Опис заключение по щета № 1211-5000-24-000002/21.01.2024 г. след
извършен от негов служител оглед.
Спорно в случая е наличието на останалите увреждания, които са
констатирани от вещото лице, а именно - радиатори-3 бр, -интеркулер,
акумулаторна батерия, елинсталация, шаси, деформирано в лявата част, лява
полуос, вентилатори-преден и заден, компресор на климатика. Вещото лице
прави извод за нанесени щети, както следва - 18 поз. части по огледите на
застрахователя и още 11 поз части от личният оглед - общо 29 поз.
части.
Вещото лице установява и наличието на причинно-следствена връзка
между ПТП и всички описани в неговото заключение увреждания.
Доколкото в случая е причинено непозволено увреждане по смисъла на
чл. 45 и сл. ЗЗД, вината на делинквента се предполага.
Ето защо съдът намира, че претенцията на ищеца е доказана по
основание.
При определяне размера на вредите, следва да се съобрази, че
обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
обхваща действителната стойност на причинената вреда /чл.499, ал.2, пр.1 КЗ/.
При съдебно предявена претенцията застрахователното обезщетение се
определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без съдът да е обвързан да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
49/16.10.2014г. на КФН. / Решение № 52 от 08.07.2010 год. по т.д.№ 652/2009
год., ВКС-ТК/.
В случая размерът на щетите по автомобила на ищеца, включващи
стойността на частите, които следва да се подменят с нови, трудът и
консумативите, необходими за пълното възстановяване на автомобила по
пазарни цени към датата на увреждането е 13555,99 лв., изчислена от вещото
лице, която надвишава действителната стойност на автомобила, възлизаща на
6
12100 лв., т. е. налице е тотална щета. Установено е, че запазените части, които
имат пазарна стойност са оценени на 800 лв., която сума следва да се
приспадне при определяне на застрахователното обезщетение. Т. е. сумата, за
която следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника е
именно размера на претенцията – 11300 лв. /12100 – 800 лв. = 11300 лв./
Предвид гореизложеното претенцията на ищеца е изцяло основателна и
следва да се уважи, като се осъди ответникът да му заплати обезщетение за
имуществени вреди от настъпилото на 23.12.2023 г. ПТП, в размер на 11300
лв.
Като законна последица от уважаване на иска, върху тази сума следва да
се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
01.07.2024 г. /датата на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът моли съда да възложи всички разноски в тежест на ищеца,
тъй като не е дал повод за завеждане на делото и е признал искането му. Съдът
намира, че в настоящият случай не е налице тази хипотеза, тъй като ответното
дружество е отказало да извърши нов оглед на автомобила за констатиране и
на по-късно откритите увреждания на МПС, както и липсата на каквото и да
било плащане по щетата. Това не може да бъде квалифицирано като „не е дал
повод за завеждане на делото“. Ответното дружество признава единствено
основанието на иска.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция, на ищеца следва
да се присъдят разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. В представения по делото
списък на разноски се претендират следните суми: 452 лв. за държавна такса и
1700 лв. възнаграждение за процесуално представителство. Искането за
заплащането им е заявено своевременно, а по делото са представени
доказателства, че същите са заплатени. Няма искане за присъждане на
разноски по ч. гр. д. № 299/2024 г., поради което съдът не дължи произнасяне
в тази част.
Съдът като взе предвид възражението на ответника за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение и като съобрази защитавания
материален интерес, размерът на минималните възнаграждения по чл. 7, ал.2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към датата на приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и че е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният
представител на ищеца не се яви, както и събирането единствено на писмени
доказателства, счита същото за основателно. Посочените в наредбата размери
на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир
при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за
съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги,
като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
7
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото /изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024г.
по т.д. № 1908 на ВКС/. Съдът намира, че справедливо с оглед положения труд
и размера на претенцията, предмет на делото, следва да се уважи заплащане
на възнаграждение в размер на 1000 лв. с ДДС.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на С. С. О. с ЕГН **********, с адрес: гр. Сърница, ул.
„Любен Каравелов“ № 8 сумата 11300 лв. /единадесет хиляди и триста лева/
обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Мицубиши“ Л 200, с
рег. № РА1765 КК, претърпени в резултат на ПТП на 23.12.2023 г., ведно със
законната лихва от 01.07.2024 г., до окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на С. С. О. с ЕГН **********, с адрес: гр. Сърница, ул.
„Любен Каравелов“ № 8, разноски по гр. д. 809/2024 г. на Районен съд
Велинград в размер на общо 1452 лв. /хиляда четиристотин петдесет и два
лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8