Мотиви към
присъда № 21/12.01.2011 г.
по НОХД № 13/2010
г. по описа на ГОРС
ГОРП
обвинява Р.Р.Р. ЕГН ********** ***, за това, че на 10.08.2009година в град Г.О.,
ул. „...” №3 - от офис помещение, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи - мобилен телефон марка „Нокия 2600” с ИМЕИ ... на стойност
80,10лева и сумата от 600,00 лева всичко на стойност 680,10 лева /шестстотин и
осемдесет лева и десет стотинки/ от владението на собственика Л.М.С. ***., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, във вр. чл.194, ал.1, във вр чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”
от НК.
В хода на
съдебните прения ПРОКУРОРЪТ поддържа обвинението, което счита за доказано по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Предлага на
съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание към минималния
размер, предвиден в закона, а именно две години лишаване от свобода, което да
се изтърпи в затвор, или затворническо общежитие от закрит тип. Според прокурор
Н., подсъдимият Р.Р. следва да заплати направените по делото разноски в размер
на 55,00 лв., а предявеният и допуснат за съвместно разглеждане граждански иск
следва да бъде уважен.
По делото е
приет за съвместно разглеждане предявеният пострадалата Л.М.С. против
подсъдимия Р.Р.Р. граждански иск за обезщетение за причинените й от деянието по
обвинителния акт имуществени вреди в размер на
680,10 лева, представляващи
стойността на отнетите и невърнати – мобилен телефон марка „Нокия 2600” с ИМЕИ ... на стойност
80,10лева и сумата от 600,00 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното
изплащане на цялата сума. В хода на съдебните прения ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ помоли
съда да уважи предявеният иск срещу подсъдимия.
ЗАЩИТНИКЪТ
на подсъдимия - адв. Д.Б. от ВТАК, помоли
съда да постанови акт, с който да признае подзащитният й за невинен. Според
защитника, в хода на настоящото наказателното производство не са събрани
достатъчно доказателства, които да установят, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е
обвинен. Адвокат Б. изтъкна доводи в тази насока. Тя помоли съда да не уважава
гражданският иск. В заключение на своята пледоария, защитник Б. заяви, че ако
съдът счете, че има основание за реализиране наказателната отговорност по
отношение на нейния подзащитен, то в този случай следва да му се наложи наказание
в минимален размер.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.Р.Р.
отрича да е извършил кражбата, в която е обвинен. Моли съда да бъде оправдан.
СЪДЪТ, след
като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
В своите показания свидетелката Л.С. е
заявила, че на 10.08.2009 г. около 12 часа се прибрала в офиса си, който се
намира на ул. ***. Офисът й е бил на
първия етаж. Прозорецът е бил оставен отворен. Декоративната решетка е била
заключена. Мобилният й телефон е бил на масата, а чантата й – отстрани на
шкафа. В чантата си, свидетелката е имала около 600 лв. и стотинки, както и
документи. След прибирането си в офиса си, свидетелката е констатирала, че й
липсва телефона, а след това парите и личните документи. Подала е жалба в РУ на МВР гр. Г.О.. Свидетелката
уточнява, че е оставила декоративната решетка заключена и я е заварила така. Не
й е направило впечатление нещо друго да е пипано в офиса. С. е пояснила в
показанията си, че декоративната решетка е метална – винкел, с декоративни
елементи. Заявила е, че според констатациите на полицаите - през отворите на
декоративната решетка може да премине човек с ръста на подсъдимия.
От
приложеното копие на Гаранционна карта (лист 8 от ДП) се вижда, че отнетият на св. Л.С.
мобилен телефон е – „NOKIA 2600”. Същият е с IMEI ....
След даване
ход на съдебното следствие по настоящото съдебно-наказателно производство прокурорът
прочете обвинителния си акт против подсъдимия Р.Р.Р., а гражданския ищец
потвърди предявяването срещу него иск. Подсъдимия заяви, че е разбрал в какво е
обвинен, както и за какво се отнася предявения срещу него граждански иск. По
така предявеното му обвинение подсъдимият не се призна за виновен. Уточни, не е
съгласен и предявения срещу него граждански иск. Даде обяснения. В тях разказа,
че един ден преди Коледа на 2009 г. са го докарали под
конвой в гр. Г.О. - в полицията. Докарали са го от затвора в гр. В., където е
бил постъпил на 22.08.2009 г. Вкарали са го в една стая при дознателя. Той му е
казал, че има коледен подарък. Заявил му е, че се е обаждал от някакъв мобилен
телефон на приятелката си през м. август миналата година. Тогава Р. е казал на
дознателя, че не е и го попитал за какъв телефон става дума. Казал е, че може и
да е звънял. Купил е телефон от пазара в гр. Г.О. от едно момче, което е
виждал, но не го е познавал. Дознателят го е накарал да се подпише и Р. се е
подписал. Подсъдимият уточни, че е бил адвокат когато го е разпитвал дознателя.
След като е подписал, тогава е дошъл адвокат.
Подсъдимият уточни, че може да чете.
Подписал е, защото дознателят му е казал, че „това се прекратява, няма нищо
срещу него”. Според Р., той е бил излъган от дознателя да подпише.
От
материалите съдържащи се в досъдебното производство се установява, че на 16.12.2009г.,
в гр. Г.О., в периода от 14,40ч. до
14,45ч., Р.Р.Р. е дал обяснения по ДП
№ 747/2009г. по описа на РУ МВР гр. Г.О..
Същите са дадени непосредствено след привличането му като обвиняем, което е
станало в 14,35ч. на 16.12.2009г. в гр. Г.О. с постановление на дознателя.
Привличането на Р. в качеството му на обвиняем и дадените от него обяснения по
ДП № 747 / 2009г. по описа на РУ на МВР – Г.О. е станало в присъствието на
служебно назначения му защитник – адвокат Д.Б.. Същата е определена от АС при
ВТАК и е назначена като защитник на Р.Р. в 14,30ч. с постановление от 16.
12.2009г. (лист 40 от ДП). От тези му обяснения, които съдът прочете в съдебното
заседание по НОХД № 13/2010г., проведено
на 24.11.2010г. на основание направено искане на прокурора и на
основание чл.279, ал. 2 във вр. с ал.1,
т. 3 от НПК, е видно, че Р. се е признал
за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявил е, че наистина е взел телефона
и парите от един офис до сградата на Община Г.О.. Парите е похарчил, телефона е
продал преди да влезе в затвора в гр. В.. Имал е телефонен номер, който е
завършвал на 711 на „Глобул”. Р. е казал, че не помни на кого е продал
телефона.
В своите показания св. И.Л.Д.
е уточнил, че е обслужвал района,
където е станала кражбата – ул. .... В сградата имало офиси на различни
фирми. Свидетелят си спомни, че на 10.08.2009
г. в РПУ гр. Г.О. е дошла г-жа С. и
заявила, че в офиса на посочената фирма, докато е излязла, през решетката някой
е проникнал и извършил кражба на чантата й, в която е имало лични документи,
мобилен телефон и сума около 600 лв. Д. е предприел съответните мерки.
Започнали са издирвателни мероприятия.
Установено е било, че лицето, което първо, след кражбата, е ползвало телефона,
е въпросния подсъдим, който добре е бил известен на службите. Р.Р. е бил доведен в РУ „Полиция” гр. Г.О.,
където са му снели обяснения в присъствието на разследващия полицай Д.К.. При
разпита Р. е споделил, че той е влязъл през решетката и е вземал чантата с
парите и телефона. Признал е, че е продал телефона. По време на извършване на кражбата Р. е бил на
свобода. Той е споделил, че е влязъл през решетките. Оглед на
местопроизшествието не е правен. Свидетелят Д. уточни, че е ходил и е видял
мястото, където е извършена кражбата. Решетката е с напречни и надлъжни пръчки
– арматурно желязо. Според него подсъдимия може да влезе през решетката. В заключение
на своите показания свидетелят отново категорично заяви, че в негово
присъствие подсъдимият е признал, че е откраднал въпросната чанта с телефона и
парите.
Към материалите на
делото е приложено писмо с изх. № 1656/07.10.2009г. на ГлоБул (лист 10 от ДП) и
подробна разпечатка на регистрираните обаждания на мобилен апарат с фабричен
номер ... в мрежата на „Космо България Мобайл” ЕАД за указания период. Този
мобилен апарат е регистриран с мобилни номера +..., +..., +..., като същите са без данни за собственост, т.е.
потребителите на абонати на ГлоБул с индивидуален договор за мобилни услуги.
От писмо с изх. № 10604/01.12.2010г. на
ГлоБул (лист 244 от НОХД № 13/2010г.) е видно, че на гаранционната карта и на
платката на всеки мобилен апарат е изписан уникалният фабричен номер на този
мобилен апарат (т.нар. IMEI номер), който
съдържа определен брой цифри.
Като конкретен пример от ГлоБул сочат мобилния
апарат от писмото на ГОРС с уникален фабричен номер (т. нар. IМЕI номер) ... (състоящ се от петнадесет цифри).
От този мобилен оператор уточняват, че с оглед техническите параметри
(настройки) на съоръженията, осигуряващи покритието на ГлоБул (т.нар,
"клетки”, „базови станции") този IМЕI номер се регистрира със следната промяна:
Вместо петнадесетата цифра на IМЕI
номера да е цифрата 3, съоръженията ни винаги регистрират цифрата
0.
Следователно, в конкретния пример мобилен
апарат IМЕI. номер ... се регистрира от нашите съоръжения
като мобилен апарат IМЕI номер със следната последователност от цифри ....
Тук следва да уточним, че:
- номерът на откраднатия от св. Л.С.
телефонен апарат е с IMEI ...;
- от
обясненията на Р., дадени ДП е видно, че той е имал „телефонен номер, който е
завършвал на 711”;
- Р.Р.Р. ***.
При разглеждане на разпечатка на
регистрираните обаждания на мобилен апарат с IMEI ..., която е изпратена от ГлоБул към писмо с изх.
№ 1656/07.10.2009г. е видно, че същата обхваща проведените – входящи /1/ и
изходящи /0/ разговори от мобилния телефон собственост на Л.С., за
периода от 11.08.2009г. до 01.10.2009г. От разпечатката се вижда, че от
телефона са провеждани разговори със СИМ карти, една от които е с номер +.... От същата разпечатка, предвид адреса на клетката, обслужила дадения
разговор, се установява, че на 11.08.2009г. са проведени разговори в гр. Г.О.,
след това в гр. В., с. Б. и най – накрая в с. Г.. След това от 12.08.2009г. до
01.10.2009г. – разговорите (входящи и изходящи) от телефона с IMEI ... са се осъществявали през
клетка – с. Г..
Според показанията
на свидетелката Р.К. – в периода 05.08.2009г. до 15.08.2009 г. Р.Р.Р. *** ..
В хода на
делото бе разпитан и Г.Д.Б. – експерт, изготвил възложена му в ДП съдебно –
оценъчна експертиза. В дадените обяснения, вещото лице потвърди изцяло
писменото си заключение на изготвената от него експертиза.
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното и на
съдебното производство по делото, показанията на свидетелите Л.С., Р.К., Е.А., И.Д., от
обясненията на вещото Г.Б., както и от приетите писмени
доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.
От събраните
в хода на делото гласни и писмени доказателства се установи, че през 2009 г. Л.С. е ползвала офис в административна сграда на ул. „...”
№3. Това помещение е в непосредствена близост до сградата на Общината. На
10.08.2009 г. С. излязла от офиса, като заключила външната решетъчна врата, а
дървената оставила отворена. На бюрото й се намирали мобилен телефон марка
„Нокиа 2600”,
дамска чанта и портмоне с налична сума от 600 лв. В отсъствието на С.
подсъдимият Р. влязъл, като се промушил през решетките на вратата. Взел
мобилния телефон и портмонето. Парите похарчил за лични нужди, а телефонът със
сим-карта № ... ползвал, което се доказва от приложените по делото
доказателства. Установено е, че позвъняванията са от с. Г..
Съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия Р., дадени в хода на съдебното производство –
на 15.03.2010г. Приема същите за негова защитна версия, с която цели да избегне
налагането и изтърпяването на следващото му се по закон наказание, за
извършеното престъпление – кражба.
Съвкупната
преценка на събраните доказателства мотивира съда да приеме за установено по
несъмнен начин, че на 10.08.2009г. в гр. Г.О., ул. „...” № 3, от офис помещение,
при условията на опасен рецидив, е извършена кражба на - мобилен
телефон марка „Нокия 2600”
с ИМЕИ ..., на стойност 80,10лева и сумата от 600,00 лева, както и че
извършител на кражбата е подсъдимият Р.Р.Р. и че той е действал виновно.
Фактът на
извършване на кражбата се установява от обясненията на подсъдимия Р.Р.Р. –
дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник Б. и
прочетени в хода на съдебното производство по реда на чл. 279, ал. 3 от НПК,
показанията на останалите свидетели, заключението на вещото лице Г.Д.Б., както
и от приетите по делото писмени доказателства.
Извършеното
от подсъдимия деяние е престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. чл.194, ал.1, във
вр чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
От обективна страна се установи,
че подсъдимият на 10.08.2009година
в град Г.О., ул.”...”№3 - от офис помещение, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Нокия 2600” с ИМЕИ ... на стойност 80,10лева и сумата от
600,00 лева всичко на стойност 680,10 лева /шестстотин и осемдесет лева и десет
стотинки/ от владението на собственика Л.М.С. ***., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна Р. е действал виновно, при форма
на вината – пряк умисъл. Съзнавал е, че телефонът и парите, които отнема, са
чужди, че лишава собственика им от фактическата власт върху тях и че установява
своя фактическа власт, и е искал настъпването на тази промяна във фактическата
власт. Отнел е мобилния телефон „Нокия 2600” и паричната сума
от 600,00 лв. с намерение противозаконно да я присвои.
По
изложените по-горе съображения съдът призна подсъдимия за виновен за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. чл.194, ал.1, във вр чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Причините
за извършване на престъплението се коренят в стремежа на подсъдимия към
противозаконно материално облагодетелстване и в незачитането на правото на
собственост.
Съдът не констатира наличие на
обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и
наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна
отговорност, поради което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание по НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Обществената
опасност на дееца е висока. Р.Р. е осъждан многократно, изтърпявал е наказания
лишаване от свобода, но не се е поправил и превъзпитал.
Обществената
опасност на деянието е около средната за този вид престъпления.
Смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът не констатира.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на критично
отношение на подсъдимия към извършеното и лошите характеристични данни за него.
Относителната
тежест на невисоката стойност на предмета на престъплението е значително
по-голяма от относителната тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Това налага наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. По изложените съображения съдът прецени, че за
постигане на предвидените в чл.36 от НК цели на наказателната репресия на подсъдимия
Р. следва да бъде наложено наказание две
години лишаване от свобода, т.е. минимално предвидения размер за това
престъпление, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
По
гражданския иск:
Предявеният от пострадалата
Л.М.С., ЕГН ********** *** против
подсъдимия Р.Р. граждански иск за обезщетение в размер на 680,10 лв. (шестотин
и осемдесет лева, и десет стотинки) е
основателен. В резултат на извършената кражба на гражданския ищец са
причинени имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на актива на
имуществото му с пазарната стойност на отнетия й мобилен телефон марка „Нокия 2600” e 80,10лв. и със сумата от
600,00лв. Поради това подсъдимият Р.Р. дължи
на гражданския ищец обезщетение за поправянето на тези вреди. Ето защо съдът уважи изцяло предявения
граждански иск за сумата от 680,10 лв. (шестотин и осемдесет лева, и
десет стотинки), яваща обезщетение за причинените от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от датата на
деянието – 10.08.2009 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото
и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди Р.Р.Р., ЕГН ********** ***, да
заплати по сметката на Районен съд гр. Г.О. сумата 55,00 лв. (петдесет и пет
лева), представляваща направените по
делото разноски, както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Настоящата съдебна
инстанция осъди Р.Р.Р., ЕГН ********** ***, да заплати по сметката на Районен
съд гр. Г.О. сумата 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса
върху уважения граждански иск, както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на издаване
на изпълнителен лист.
По изложените по-горе
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………........…