Решение по дело №2526/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 декември 2018 г. (в сила от 28 януари 2019 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20184430202526
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

   ............

     28.12.2018 г., гр.***

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ***ският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                               П Р Е Д С Е Д А Т Е Л : ТЕОДОРА НАЧЕВА

         При секретаря Тинка Гюрецова  и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2526 по описа на същия съд за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

            Постъпила е жалба от В.Н.В. ***, ЕГН ********** против наказателно постановление № 18-1772-000126 от 06.08.2018г. на Началник РУП към ОДМВР - гр.***, РУ 01 - ***, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 4, т.7, пр.3 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл. 100 ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 5 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован явява се лично, като моли да бъде отменено процесното наказателно постановление.

         Ответникът по жалбата – Началник РУП към ОДМВР - гр.***, РУ 01 - ***, редовно призован, не се представлява както и не ангажира становище по предмета на делото. 

         Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

На 31.07.2018 г. жалбоподателят В.Н.В. ***  товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с ДК № ***. Около 12:50 часа, в с. *** на ул. „***“ до № *** с посока на движение гр. *** длъжностни лица при РУ 01 - П.О.н.М. ***– свидетелите Х.К.И. и И.В.О. спрели   жалбоподателя за проверка. В хода на проверката длъжностните лица констатирали, че в долният ляв ъгъл на предното стъкло не е залепен валиден стикер за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В хода на проверката било констатирано още, че жалбоподателя превозва лицето Н. В. Н. с ЕГН **********, който не е поставил обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.  

За установените нарушения  на  жалбоподателя В.Н.В. е съставен АУАН с бланков № *********.07.2018 год., предявен, но не подписан от него, като на „нарушител“ е написано „отказва“, както и на разписка за връчване на препис от АУАН също  на „подпис“ е написано „отказва“. Въз основа на съставения акт било издадено процесното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Х.К.И. и И.В.О., които  съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни  и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно акт за установяване на административно нарушение бл. № *********.07.2018 год. на л. 5,   наказателно постановление № 18-1772-000126 от 06.08.2018 г. на Началник РУП към ОДМВР - гр.***, РУ01- *** на л. 8, заповед рег. № 8121з-515/14.06.2018 г. на л. 10 и справка за нарушител/водач на л. 12 и л. 13 от делото, всичките неоспорени. Междувпрочем съдът не констатира спор относно факта на управление на МПС, без да е залепен в долният ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че превозваният пътник е бил без поставен обезопасителен колан. Навеждат се смекчаващи обстоятелства и се моли за отмяна, на наложените наказания, като в тази насока жалбоподателят представя медицинско направление.

ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЕТО по чл. 100 ал.3 от ЗДвП

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.100 ал.3 от ЗДвП по следните правни съображения:

В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.    

Безспорно установено е от доказателствата по делото, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на визираната в АУАН и в НП  дата се е намирал на посоченото  място, както и че е управлявал посочения автомобил, по повод на което му е била извършена проверка.

Предвид изложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган. 

С оглед на установените факти по делото жалбоподателят е осъществил и състава на административното нарушение по чл.100 ал.3 от ЗДвП, за което е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Съобразно тази норма, водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. Безспорно е установено, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си, като водач на МПС да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Жалбоподателят не оспорва вмененото му нарушение,  поради което  съдът приема, че така той признава извършеното нарушение, а именно, че на датата на нарушението не е имал залепен стикер за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на предното стъкло на автомобила. Правилно съобразно нормата на чл.179 ал.5 от ЗДвП, наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 50 лв.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в тази част е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЕТО по чл. 183 ал. 4 т. 7 от ЗДвП

Гореизложената фактическа обстановка по повод констатираното нарушение се установява по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства, и по същество не се оспорва от жалбоподателя. От показанията на разпитаните по делото двама свидетели, които пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти, според които на посочените в АУАН дата и място жалбоподателят е управлявал МПС, като на предната седалка е превозвал пътник без поставен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила. Актосъставителят Х.И. и свидетелят И.О. са изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт, което обуславя извода, че вниманието им е било концентрирано именно в посока съблюдаване спазването на правилата за движение по пътищата от водачите ва МПС.

От материална страна анализирани поотделно и в съвкупност гласните доказателства, същите се явяват непротиворечиви, както помежду си, така и със събраните писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че доказателствената сила на АУАН, регламентирана в разпоредбата на чл. 189, ал. ІІ от ЗДвП не е оборена и описаното нарушение е осъществено от жалбоподателя. Описаната обаче в АУАН и в НП фактическа обстановка покрива елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 137а от ЗДвП. Според цитираната правна норма водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В случая наказващият орган неправилно е издирил нарушената законова разпоредба, като вместо съответстващата на нарушението материално-правна норма е посочил, съдържащата се в  чл. 183, ал. 4, т.7 от ЗДвП санкционна такава. И това е неправилно. С други думи не е посочена разпоредбата в която е описано правилото за поведение, което се твърди че е нарушено, а санкционната разпоредба веднъж е посочена като нарушена, и втори път като санкционна.

Поради това съдът намира, че  е налице съществено нарушение на процесуалния закон до степен, че прави напълно неясна волята на актосъставителя, съответно наказващия орган относно съществени признаци при описване на нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

         Действително не всяко нарушение на процесуалния закон представлява съществено нарушение на процесуалните правила, но съдът намира, че противоречията следва на първо място да бъдат преодолими, без да увреждат правото на защита на засегнатите в хода на административно-наказателното производство лица, а на следващо място следва да бъдат съпроводени от фактическа и правна обосновка, която да ги представи в необходимата светлина без да се налага съдът да изяснява волята на наказващия орган/актосъставителя. Последното според съда е недопустимо т.к. има за крайна последица нарушаване правото на защита на жалбоподателя поради невъзможността му да се запознае в пълен обем с вмененото му нарушение и организира ефективно защитата си.

Допуснатите и визирани по – горе съществени процесуални нарушения лишават от смисъл излагането на съображения досежно материалната законосъобразност на атакуваното НП, поради което в тази му част то следва да бъде отменено.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1772-000126 от 06.08.2018г. на Началник РУП към ОДМВР - гр.***, РУ 01 - ***, с което на жалбоподателя В.Н.В. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. чл. 100 ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер 50/петдесет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1772-000126 от 06.08.2018г. на Началник РУП към ОДМВР - гр.***, РУ 01 - ***, с което на жалбоподателя В.Н.В. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 183 ал. 4 т. 7 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер 50/петдесет/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.*** в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: