М О Т И В И
към присъдата по НОХД № 250/2019 г. по описа на РС - Девня
С обвинителен акт на съд са предадени лицата:
Ю.С.И., ЕГН:**********,
Д.И.Ж., ЕГН:**********, Р.И.Ж., ЕГН:**********, С.С.М., ЕГН:********** и С.С.С., ЕГН:********** по
обвинение в това, че:
На 10.02.2014 г. в гр. Девня, обл. Варна след
предварителен сговор помежду си отнели чужди движими вещи - 30 броя опорни носещи
ролки с дължина 60 см, 1 брой опорна носеща ролка с дължина 110 см и 1 брой
ролконосач, заедно с 2 броя ролки прикрепени към него на обща стойност 201, 60
лева, собственост на „Агрополихим“ АД гр. Девня от владението на С.Я.Ж., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено от подс. Ст. С. като непълнолетен,
но след като е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да
ръководи постъпките си, а от подсъдимите Ю. И., Др. Ж., Р. Ж. и Ст. М. при
условията на опасен рецидив за подсъдимите – престъпление по чл.196 ал.1 т.2
вр. чл. 195 ал.1 т.5 от НК за подсъдимите Ю. И., Др. Ж., Р. Ж. и Ст. М. и по
чл. 195 ал.1 т.5 вр. чл. 63 ал.1 т.З от НК за подс. Ст. С..
Разпоредителното
заседание и съдебното следствие по делото е проведено при условията на чл. 269
ал. 3 т. 1 и 5 от НПК по отношение на подсъдимите Др. Ж. и Р. Ж..
В хода на съдебните прения
представителят на ВРП поддържа предявеното обвинение. Счита, че от събраните в
производството доказателства е установена фактическа обстановка, идентична с
описаната в обвинителния акт и в този смисъл намира обвиненията срещу петимата
подсъдими за безспорно доказани. Моли съда да признае за виновен всеки един от
тях, като им наложи предвиденото в съответната специална разпоредба на НК
наказание, а именно „Лишаване от свобода“. Досежно размера изразява становище
то да бъде определено в минимален размер за всеки един от подсъдимите. По
отношение на изтърпяването счита, че подсъдимите, извършили деянието при
условията на опасен рецидив следва да изтърпят ефективно наказанията си при
строг режим, а на непълнолетния подсъдим наказанието следва да бъде отложено с
изпитателен срок от 2 години, на основание чл. 69 ал. 1 от НК.
Подс. Ст. М. участва в
производството лично и чрез упълномощен защитник – адв. Г. А., а подс. Ю. С. и
Ст. С. лично и с назначени защитници, съответно адв. Сн. Г. и адв. М. М..
Отсъстващите подсъдими се представляват в процеса от редовно упълномощен
защитник в лицето на адв. П. Р.. В хода на съдебното следствие, всеки един от
тримата подсъдими дава подробни обяснения, като отрича описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка и твърди, че не са свалили процесните вещи от
естакадата /както твърди обвинението/, а са ги намерили на сметището, намиращо
се извън територията на завода. В последната си дума подс. Ю. И. отново заявява,
че не е извършил деянието, за което е обвинен. Останалите двама не казват нищо.
Всички защитници оспорват изцяло
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и тезата на прокуратурата за
безспорна доказаност на възведените обвинения. Молят подсъдимите да бъдат
оправдани, поради недоказаност на възведените срещу тях обвинения за извършена кражба.
Алтернативно пледират за минимални наказания, определени при условията на чл.
55 от НК предвид вида и ниската стойност на инкриминираното имущество, факта,
че същото е възстановено, изминалия дълъг период от време.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите
Р.И.Ж. и Д.И.Ж. са братя и през 2014 г. живеели в гр. Девня, обл. Варна. На
10.02.2014 г. сутринта те били в дома си, заедно с техни познати и роднини –
подсъдимите Ю.С.И., С. Стежанов М. и С.С.С.. Петимата подсъдими решили през
деня да отидат на сметището, намиращо се в близост до завод „Агрополихим“ в гр.
Девня, което всички, с изключение на подс. Ст. М. /който не бил от гр. Девня/
били посещавали много пъти. Местните подсъдими редовно намирали или изравяли от
сметището железа, които предавали на вторични суровини и така се снабдявали с
парични средства. За подс. Ю. И. това бил основен поминък.
Съгласно
уговорката, с автомобила на подс. Др. Ж. петимата подсъдими се отправили към
района между пристанище „Варна Запад“, завод „Агрополихим“АД гр. Девня и жп линията,
водеща към гара Повеляново, където имало сметище. Подсъдимите спрели автомобила
до жп линията, тъй като не можели да продължат напред с него и продължили пеша.
Разхождайки се из района извън огражденията на завода те попаднали на куп
железни ръждасяли ролки и решили да ги вземат. Всички заедно започнали да
пренасят железните предмети до автомобила. Когато пренасяли и последните ролки,
в около 12, 05 часа на мястото пристигнали полицейски служители от Транспортна
полиция Варна – свидетелите К.М. и И.И., на които подсъдимите също обяснили ,че
са намерили железата на сметището. На место пристигнал и техен колега – В. Р.,
който се досетил, че въпросните железа може да са собственост на
„Агрополихим“АД гр. Варна и се свързал със свид. С.Ж. – представител на завода,
който потвърдил, че вещите са част от естакадата, чието трасе преминавало през
територията на завода, продължавало извън нея и достигало до пристанището до
кота 0.
С
протокол за доброволно предаване от 10.02.2014 г., обв. Д.И.Ж. предал на
органите на полицията 30 броя ролки с дължина 60 см, 1 брой опорна носеща ролка
с дължина 110 см и 1 брой ролконосач, заедно с 2 броя ролки прикрепени към
него, с общо тегло 480 кг.
Отнетите
вещи били върнати на представител на собственика срещу разписка.
Видно
от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
СОЕ е, че паричната стойността на инкриминираните вещи към момента на деянието
е възлизала на 201, 60 лева. Вещото лице е оценило вещите като вторични
суровини с уточнението, че не са годни за употреба.
Гореописаната
фактическа обстановка, съдът приема за установена след анализ и преценка на
всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност. Това са обясненията на тримата подсъдими и показанията на свид. Св.
Ж. , дадени в хода на съдебното следствие лично пред съдебния състав, както и
показанията останалите двама свидетели, дадени пред орган на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото по съответния
процесуален ред. Между гласните доказателства по делото не се констатират
никакви противоречия, същите кореспондират и с наличните писмени доказателства
по делото и заключението на СОЕ.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Събраните по делото
доказателства не установяват визираната в обвинителния акт фактическа
обстановка, при което следва да се приеме, че по делото не е установено по
безспорен и категоричен начин деянието да е извършено от петимата подсъдими по
начина описан в обвинителния акт. Обвинението не ангажира доказателства,
опровергаващи твърденията на подсъдимите, че не са се качвали на естакадата, а
са намерили вещите на сметището. Същото всеки един от тях е заявил и на
полицейските служители непосредствено след задържането им на место. Такова
твърдение е отразено и в съставения същия ден протокол за доброволно предаване
на вещи от подс. Др. Ж..
Единственото доказателство
в подкрепа на обвинението са обясненията на непълнолетния тогава подс. Ст. С.,
дадени пред орган на досъдебното производство в присъствието на защитник, които
бяха приобщени по искане на прокурора на основание чл. 279 ал. 2 от НПК. В
случая достатъчно би било само да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
279 ал. 4 от НПК осъдителната присъда не може да почива единствено на тези
обяснения. Други доказателства, че именно подсъдимите са се покачили по стълба
и след това свалили с ръце инкриминираните вещи от естакадата на завода,
хвърляйки ги на земята по делото липсват. В допълнение съдът ще отбележи, че протоколираните
обяснения, дадени от този подсъдим пред орган на досъдебното производство
противоречат дори на показанията на свид. Св. Ж., който бе категоричен пред съда,
че на естакадата стълба няма. Разколебават се от твърденията на подс. Ст. С.,
че при разпита му не е присъствал защитник. Разколебават се и от упорито
заявеното от него /и от останалите четирима подсъдими/ пред свидетелите К.М. и И.И.,
че са намерили вещите на сметище. Липсват доказателства по делото, установяващи
категорично, че в района не е имало сметище. Заявеното от свид. Св. Ж., че не
знае за такова сметище не значи непременно, че то не съществува.
Всеки един подсъдим може
да бъде признат за виновен в извършването на дадено престъпление само когато
обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин, което в случая не е
налице. Съществува единствено подозрение, че и подсъдимите биха могли да бъдат
автори на деянието, съдържащо се в обясненията на единият от подсъдимите,
дадени в хода на досъдебното производство, но както е добре известно никоя
присъда не може да почива на предположения. Поради това и съдът призна петимата
подсъдими за виновни и ги оправда по възведените срещу тях обвинения, които
прие за недоказани.
Предвид признаването на
подсъдимите за невиновни, направените по делото разноски остават за сметка на
Държавата.
При
изложените мотиви и съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: