№ 194
гр. Шумен, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20233600100507 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Д. И. Н., ЕГН
********** с постоянен адрес: с. Салманово, обл. Шумен, ул. „....“, № 10, действаща чрез
адв. Я. Д. от АК – София, п.к. 1000, пл. „...“, № 3, ет.2, офис 10, сграда на СБА срещу ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район „Лозенец“, ул. „....“, №
16. Ищцата твърди, че на 23.05.2023 г. в 08.51 ч. в гр. Шумен на ул. „..... на входа към
паркинга на „Комплексен онкологичен център (КОЦ) Шумен“, при управление на лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № .... водачът Я. Х. И., не е проявил необходимото внимание
и предпазливост и блъска пешеходеца Д. И. Н., след което напуска местопроизшествието. В
резултат на ПТП, ищцата е получила телесни увреждания, изразяващи се в контузия на
левия крак, кръвонасядане, оток, ограничени и болезнени движения в лявата глезенна става
и фрактура в основата на горната фаланга на 5-ти пръст на лявото ходило. Пострадалата е
претърпяла болки, които през първите две седмици са били нетърпими,, предвижвала се е с
помощни средства, имала е нужда от чужда помощ. Вследствие на преживяното ПТП,
ищцата е изпитала интензивни негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес.
За лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № .... е имало сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица
№ BG/..... с период на застрахователно покритие от 02.09.2022 г. до 02.09.2023 г. Ищцата, в
качеството си на увредено лице, е отправила до ответното дружество молба за
възмездяването на претърпените от нея неимуществени вреди. След разглеждане на
предявената претенция, застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение.
С исковата молба ищцата претендира ответното дружество да й заплати застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000.00 лв., предявен
1
частичен иск от 35 000.00 лв. и застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 50.00 лв., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения,
считано от датата на представянето на банковата сметка към предявената извънсъдебна
претенция – 21.07.2023 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото
разноски.
В отговора си, Застрахователно дружество ЗАД „Алианц България“ АД не оспорва
наличието на валиден застрахователен договор, сключен с него за лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № .... обективиран в застрахователна полица № BG/..... Счита предявените
искове за допустими, но неоснователни. Оспорва се механизма на ПТП, описан в исковата
молба, както и наличието на извършен деликт от страна на водача на МПС. Ответникът
прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, която е
нарушила чл.32, ал.2, чл.113, ал.1 и чл.114, ал.1 от ЗДвП. Оспорва се размерът на предявения
иск за неимуществени вреди. Исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата. Претенцията за лихва е неоснователна, предвид
неоснователността на главния иск. На самостоятелно основание се оспорва и началната дата,
от която се иска присъждане на законната лихва. Най-ранната дата от която може да се
претендира законната лихва е 22.10.2023 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок по чл.496,
ал.1 от КЗ.
С Определение № 283 от 25.04.2024 г., съдът е конституирал като трето лице –
помагач на страната на ответника, Я. Х. И., ЕГН ********** с адрес в гр. Силистра, ул. „....,
№ 1А.
Третото лице, редовно призовано не се явява в съдебно заседание, но чрез
процесуалния си представител депозира молба в която изразява становището си, че
претенцията е допустима, но неоснователна по размер.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С Определение от 14.05.2024 г., постановено по НОХД № 901/2024 г. по описа на РС
–Шумен на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е одобрено постигнатото
между Районна прокуратура – Шумен и Я. Х. И., ЕГН ********** споразумение, с което се
приема за безспорно установено от фактическа страна, че Я. Х. И. на 23.05.2023 г. в гр.
Шумен при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № .... нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.116
от ЗДвП, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. И. Н. от с. Салманово,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям
от месец, вследствие на фрактура в основата на горната (проксималната) фаланга на 5-и
пръст на лявото ходило, като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по
чл.343, ал.3, предл. 6-то, б.“а“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“ от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Деянието е извършено, виновно, при непредпазливост. На Я. Х. И. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване, на основание чл.66, ал.1
от НК, е отложено за изпитателен срок от 3 години.
2
Ответникът не оспорва съществуването, а и от представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява наличието на валидно сключен застрахова телен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № .... обективиран в
застрахователна полица № BG..... валидна към датата, на която е осъществено процесното
ПТП – 23.05.2023 г.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 23.05.2023 г., около
08.50 часа, през светлата част на денонощието лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ..... с
водач Я. Х. И. се е движил в гр. Шумен по ул. „..... в южна посока (покрай онкоболницата от
към кръговото движение между ул. „..... и ул. „.....) по дясната лента за движение. Времето е
било ясно, видимостта добра, пътното платно сухо, без неравности с обща ширина 7.80 м.,
като от лявата (източната) страна са оформени паркоместа с широчина 2 метра. При
приближаване на автомобила към входа на онкоболницата водачът е предприел завой
надясно и без спиране е започнал да навлиза в двора на болницата. В същия момент от
южната страна на входа след пресичане по ширина на пешеходната пътека косо е навлязла в
двора на онкоболницата пешеходката Д. И. Н.. Водачът на автомобила не е възприел
своевременно пешеходката движеща се пред него попътно от ляво на дясно пред автомобила
и продължил движението, като я блъска в гръб и при падането на пешеходката върху
настилката с дясното предно колело автомобила застъпва ходилото на ления й крак. Водачът
незабавно е преустановил движението и е изтеглил автомобила на около 0.5 м. назад след
удара. Вследствие на удара пешеходката е паднала пред автомобила и е получила контузия
на левия глезен.
Мястото на удара е в двора на онкоболницата, непосредствено след портала и
пешеходната пътека тип „Зебра“. Пешеходката е пресичала косо по пешеходната пътека към
двора в посока от ляво на дясно пред автомобила, който в същия момент е завивал надясно в
посока към двора на болницата.
Причината за станалото ПТП е заниженото внимание на водача и несвоевременната
му реакция при възникналата опасност за движението. Водачът е имал възможност да
забележи пешеходката и своевременно да предприеме намаляване на скоростта или
преустановяване на движението на автомобила, като изчака преминаването й без да
предизвика съприкосновение с нея и да избегне настъпването на ПТП. При проследяване
движението на двамата участници в произшествието е видно, че в динамиката на движение
пешеходката винаги се е намирала пред предната част на автомобила. ПТП е било
предотвратимо в случай, че водачът е бил внимателен при управлението на автомобила,
своевременно е възприел пресичащата пешеходка и е реагирал с екстрено спиране.
В момента на завИ.е на автомобила надясно към входа на онкоболницата,
пешеходката е била обърната със задната си дясна част към автомобила и не е имала
3
възможност да забележи и да реагира своевременно на опасността от настигащия я в гръб
автомобил.
В района на местопроизшествието не е имало препятствия, ограничаващи видимостта
и водачът е могъл да забележи пресичащата пред автомобила пешеходка.
Д. И. Н. е получила следните травматични увреждания: 1) контузия на левия лакът -
дълбоко охлузване по задната страна на левия лакът и 2) контузия на левия глезен –
кръвонасядане, оток, ограничени и болезнени движения в лявата глезенна става; фрактура в
основата на горната (проксималната) фаланга на 5-ти пръст на лявото ходило.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
На ищцата е било проведено консервативно лечение. Наложена й е била мека
имобилизация, фиксираща петия пръст към четвъртия пръст на ходилото за 24 дни.
Назначени са студени компреси локално, както и медикаменти: репарил гел; диклопрам
таблетки; ендотелон (венотоник) таблетки 2 х 1 за десет дни. В конкретния случай
възстановителният период е преминал през следните етапи: 1) имобилизация на фрактурата;
2) покой, компреси и мазила за глезена, симптоматична медикаментозна терапия
(нестероидни противовъзпалителни средства, медикаменти протектиращи стомашната
лигавица и др.) и 3) раздвижване.
От приложените по делото медицински документи не се установява развитие на
усложнения. При липса на регистрирани усложнения оздравителния процес би следвало да
приключи до 35–45 дни. Продължителността на възстановителния период е свързан с
възрастта на пострадалата, обстоятелството, че е онкологично болна и наличието на
контузия на същия глезен, което води промяна на биомеханиката на ходенето в две точки
(оси).
Към датата на изготвяне на експертизата ищцата е клинично здрава по отношение на
получените при ПТП травмиу ходи самостоятелно, без помощни средства. Има непостоянна
болезненост по външната страна на лявото ходило, болка в основата на петия пръст,
засилваща се при промяна на времето, а при продължително ходене оток на левия глезен.
Що се отнася до куцащата походка, видно от проведените актуални консултативни прегледи,
същата не е с ортопедична генеза и най-вероятно се дължи на установеното неврологично
увреждане на лумбосакралния плексус. Към настоящият момент фрактурата е напълно
консолидирана. Част от настоящите оплаквания са свързани с основното й онкологично
заболяване от тумора на гърдата.
Направеният от ищцата разход, обективиран в приложената по делото фактура №
**********/29.05.2023 г. е свързан с преглед и освидетелстване на телесната повреда,
таксата е регламентирана със заповед на директора на болницата и не се покрива от
здравната каса.
За установяване на наведените от ищцата твърдения за нанесените й неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитани свидетелите
4
Л.Д.Б. и Р.Й.Н. във фактическо съжителство с ищцата. От показанията им се установява, че
лечението на Д. И. Н. е проведено в домашни условия. Кракът на ищцата е бил подут и тя се
е оплаквала от болки, не е можела да се придвижва сама. За около два месеца е имала нужда
от чужда помощ за задоволяване на хигиенните и битовите си потребности. В този период е
била силно притеснена и се е страхувала за здравето си, защото е пропускала назначените й
терапевтични процедури свързани с лечението на онкологичното й заболяване. След
вторият месец е започнала да се движи сама с помощта на бастун.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от близката връзка между
тях и ищцата, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не
са събрани доказателства, които да ги оборват.
От приложените по делото документи се установява, че ищцата е предявила пред
застрахователя претенцията си за изплащане на обезщетения за претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди. Претенцията (л.20-22) е получена от застрахователя
на 21.07.2022 г. (л.22). С писмо изх. № 2-101-4101-7761/02.10.2023 г. (л.24), застрахователят е
отказал да уважи претенцията.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетения за претърпени от ищцата
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са основателни, поради следните
съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
5
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 23.05.2023 г е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от Я. Х. И., при което е причинена средна телесна повреда на
Д. И. Н.. Наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда, с
определение, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК, има
последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна
отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила Я. Х. И., за понесените от Д. И.
Н. неимуществени и имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на
непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищцата, вследствие,
на което тя е претърпяла неимуществени и имуществени вреди.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № .... обективиран в
застрахователна полица № BG..... с период на застрахователно покритие от 02.09.2022 г. до
02.09.2023 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на Д. И. Н.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия, с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си ищцата е допринесла за вредоносния
резултат, тъй като е нарушила правилата за движение – чл.32, ал.2, чл.113, ал.1 и чл.114, ал.1
6
от ЗДвП. Съгласно чл.32, ал.2 от ЗДвП, пешеходците са длъжни, преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни
средства и с тяхната скорост на движение. Чл.113, ал.1 от ЗДвП задължава пешеходците
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства, а чл.114, ал.1 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на
платното за движение. В конкретния случай, предвид събраните в хода на процеса
доказателства, безспорно се установява, че нито една от посочените в разпоредбите
хипотези не е налице. ПТП е настъпило в двора на онкоболницата, в който пешеходката е
навлязла след пресичане на пешеходната пътека тип „Зебра“, а не на пътното платно,
предназначено за движение на МПС. Следователно ищцата не е допринесла с поведението
си за причинените й вреди.
Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи за лечение е доказан по своето основание. По делото е представена
фактура с приложен към нея касов бон на стойност 50.00 лв. Разходът посочен във
фактурата е свързан с процедура, която е пряко свързана с претърпяното ПТП. С оглед на
това този разход следва да бъдат възстановен на ищцата изцяло. Следователно искът за
обезщетение на имуществените вреди е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло в
искания размер от 50.00 лева.
По отношение размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се има предвид, че то има за цел да репарира болките, страданията и
другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените
вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това,
следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, физическите
и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на
възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП
пострадалата е на 49 години. Проведено е консервативно лечение в домашни условия.
Оздравителният процес е протекъл без усложнения. Възрастта на ищцата допълнително е
удължил оздравитнелният порцес, който е продължил около 45 дни. Получените травми са
причина за интензивни болки и ищцата за продължителен период от време е била напълно
зависима от чужда помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ са създали
дискомфорт и негативни психични изживявания. Настъпилото обездвижване на ищцата,
вследствие на травмите е причина временно да прекъсне лечението на онкологичното й
заболяване, което допълнително негативно се е отразило на нейната психика. На тази
основа, с оглед и на социално-икономическите условия в страната и установените в КЗ
лимити на застрахователни суми, съдът приема за справедливо на Д. И. Н. да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните
увреждания в размер на 30 000.00 лв. С оглед на това предявения на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ иск за сумата от 26 000.00 лв., представляваща част от дължимото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан и следва да се уважи.
7
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира законна лихва върху исканите обезщетения за вреди за периода
от датата на представяне на банкова сметка към предявената извънсъдебна претенция –
21.07.2023 г. до окончателното им изплащане. В случая банковата сметка е посочена в
претенцията по чл.380 от КЗ, получена, заедно с приложените към нея документи на
21.07.2023 г. Към настоящият момент не са налице доказателства, че застрахователят е
определил застрахователното обезщетение. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и
ал. 3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищцата
отговорността на деликвента за дължимите лихви за забава от датата, на която е получил
претенцията, съдържаща и банковата сметка на пострадалата - 21.07.2023 г. до датата на
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 23.10.2023 г. След 21.10.2023 г. застрахователят
дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, поради собствената си
забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенцията за законна лихва, считано от
21.07.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите обезщетения е основателна и
следва да бъде уважена.
Относно разноските по делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказателства за
направени разноски по делото и направеното искане на ищцата следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 1 305.79 лв.
От приложения по делото договор за правна помощ от 15.10.2023 г. се установява, че
адв. Я. Д. Д. е указал безплатна адвокатска помощ на ищеца. Съдът на основание чл.38, ал.2
от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум.
Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение е в размер на
2 734.00 лв. Към него следва да се начисли съгл. §2а от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимия ДДС в размер на 20%, предвид
обстоятелството, че процесуалния представител на ищеца е регистриран по ЗДДС. С оглед
на това ответникът следва да заплати сума в размер на 3 280.80 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Алианц България“ АД следва да
бъде осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 1 090.00 лв. по сметка на
Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „....“, № 16, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори Й.К.
Е.Н., А.Б.А., П.Д.П.. и В.В.А. да заплати на Д. И. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес: с.
8
Салманово, обл. Шумен, ул. „....“, № 10 сумата от 26 050.00 лв., от която 26 000.00 лв.,
представляваща част от дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат на преживените болки и страдания и 50.00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените от нея травматични
увреждания в резултат на ПТП, станало на 23.05. 2023 г., причинено от Я. Х. И., ЕГН
**********, който е нарушила правилата за движение при управление на лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег. № ..... на основание застрахователна полица № BG/..... за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, валидна към датата,
на която е осъществено ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от
21.07.2023 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 1 305.79 лв., представляваща
направените от ищцата разноски по делото.
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „....“, № 16, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори Й.К.
Е.Н., А.Б.А., П.Д.П.. и В.В.А. да заплати на адвокат Я. Д. Д. от АК-София с адрес на
кантората в гр. София, пл. „...“, № 3, ет.2, офис 10 сграда на СБА сумата от 3 280.80 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска
помощ.
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „....“, № 16, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори Й.К.
Е.Н., А.Б.А., П.Д.П.. и В.В.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 090.00 лева.
Решението е постановено при участието на Я. Х. И., ЕГН ********** с адрес в гр.
Силистра, ул. „...., № 1А, като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
9