РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Варна, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110200783 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от И. В. Й. против НП № 24-0460-
000005/31.01.2024г. на Началника на група в ОД МВР гр. Варна, 5 РУ с което
на И. В. Й. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20
лева за извършено нарушение по чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДП на основание чл.183
ал.2 т.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът моли да бъде отменено наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, проц.
представител изпраща писмено становище, с което поддържа жалбата и моли
да бъде отменено наказателното постановление.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява в съдебно заседание.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган на 05.01.2024г. в
1
гр.Варна, на ул.”Д-р Стоян Златаров” до №9 жалбоподателят паркирал лекият
си автомобил с ДК№ ТХ7584МТ, като с това пречи на движението.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение въз
основа на акта било издадено атакуваното от въззивника наказателно
постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е не основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващия орган е
приложил материалният закон като е констатирал нарушение по чл.98 ал.1 т.1
от ЗДП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. В
тази разпоредба е предвидена забрана за престой и паркиране в няколко
алтернативни хипотези. Според разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство:
1) създава опасност или 2) е пречка за движението, или 3) закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал. Анализът на нормата сочи на
три възможни форми на изпълнителното деяние на нарушението, поради
което в АУАН, с който се поставя началото на
административнанаказателното производство фактите следва да бъдат
описани коректно и в достатъчна степен да описват белезите на
изпълнителното деяние. С АУАН и НП на въззивникът е предявено
обвинение, затова, че е паркирал лек автомобил на улица “Д-р С*** З****“,
като с това пречи на движението. От правна страна пък наказващият орган е
посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е
посочил, че нарушението се изразява в това, че престоят и паркирането са
забранени на места създаващи опасност, пречки за движението или
закриващи пътен знак, или сигнал.
2
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в хода на
проведеното срещу въззивникът административно – наказателно
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо
описанието на нарушението, дадено както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление. За да гарантират в пълна степен правото на
защита на нарушителя, както актосъставителят, така и административно –
наказващият орган имат задължението да дадат пълно, ясно и точно описание
на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна
правна норма, която се твърди, че е нарушена. Цитираната като нарушена
законова забрана обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и
затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото
вменява няколко забрани за водачите. Наличието на такива алтернативни
хипотези изисква при квалификация на деянието да се навлезе в конкретика
от една страна, по отношение на предложението от закона, което се сочи за
нарушено. И доколкото подобно нарушение на материалния закон би било
отстранимо посредством обстоятелствената част на наказателното
постановление и АУАН, то от друга страна, следва в тези части на двата акта
да е налице коректно изписан фактически състав на нарушението.
В настоящия казус на първо място не е посочена конкретната нарушена
правна норма, а е визиран чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДП, където се съдържат
съставите на няколко отделни забрани за престой или паркиране спрямо
водачите на МПС. На следващо място в НП е посочено, че е водачът е
паркирал лек автомобил на улица, където превозното средство пречи на
движението, без да е посочено къде точно на пътното платно е паркиран
автомобила, има ли наличие на пътни знаци и прочие. Не е ясно в крайна
сметка по какъв начин паркираният автомобил е създавал пречка за
движението. А от описаното от правна страна, не е ясно и дали обвинението
не включва и паркиране на място закриващо пътен знак или сигнал. Горното
е необходимо, с оглед реализиране правото на защита на санкционираното
лице и е недопустимо тези факти да бъдат установяване за първи път в
съдебно заседание.
Точното описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и
юридическото обвинение против нарушителя и е от значение не само за
пълноценното реализиране на правото му на защита, а и за правилната
преценка за неговата виновност, респ. невиновност. Такова именно описание
3
липсва в процесните АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в
невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди, че е извършено
съответното нарушение, а това съществено е ограничило възможността да
реализира пълноценно правото си на защита. В случая нито в акта, нито в НП
е посочено къде точно е паркирал водачът и как точна е затруднявал
движението, за да се прецени нарушил ли е жалбоподателят законовите
забрани на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно константната съдебна
практика, за да е налице описание на нарушението следва в обстоятелствената
част да се съдържат обстоятелства и факти, касаещи всички обективни и
субективни признаци на нарушението.
Няма спор в теорията и в съдебната практика, че обвиненото лице се
защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната правна
квалификация, но предявените факти трябва ясно и недвусмислено да сочат
конкретен състав на нарушение, а не да се извлича по тълкувателен път от
материалите по АНП или от доказателствата събрани в с. з.
Съдът намира, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗДП.
Не са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и
доказателствата, които го потвърждават. Следователно извършването на
нарушение по ЗДП не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от
въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За да ангажира
отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид деяние е
необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото
противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на
субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите
от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния случай
не бе доказано наличието на обективната страна на нарушението, поради
което не е необходимо да се изследва въпросът за вината.
Гореизложеното води до извода, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като на въззивника е вмененено
нарушение, което не е извършил, поради което следва да бъде отменено.
Констатираното нарушение води до извода, че наказателното
постановление е необосновано, тъй като фактическите положения, приети за
установени от наказващия орган не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
4
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е над
минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения
и въззиваемата страна е оспорила размера му. В конкретния случай
производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с
фактическа или правна сложност. По тези съображения в полза на
жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 400 лв., определен съгласно Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка
съдът намира, че следва да намали размера на присъденото възнаграждение.
Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД МВР Варна, тъй като именно
това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя
сторените от него разноски в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0460-000005/31.01.2024г. на Началника на група в
ОД МВР гр. Варна, 5 РУ с което на И. В. Й. е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 98
ал.1 т.1 от ЗДП на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на И. В. Й. сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на осн.
чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6