№ 26
гр. Панагюрище , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на тридесет и
първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Гражданско дело №
20215230100380 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „НД Мениджмънт“ ООД
срещу Р. М. М. искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл.
86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 1
034,00 лв. – представляваща главница по договор за потребителски кредит №
23795 от 05.02.2018 г. сключен между страните, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 261,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава по договора в размер на законната
лихва за периода от деня след датата на падежа, а именно 17.11.2018 г. до
14.05.2021 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 05.02.2018 г. ответницата Р.М., в качеството си на
кредитополучател сключила Договор за потребителски кредит № 23795 от
05.02.2018 г. с дружество „НД Мениджмънт" ООД. Договорът бил сключен за
предоставяне от Кредитора на Кредитополучателя на сумата в размер от
1480,00 лева. Твърди се, че Кредитора бил изпълнил задължението си за
предоставената сума посочена в договора, като съгласно уговореното в
1
договора, Кредитополучателя се бил задължил да върне същата на
погасителни вноски, в които се включва главницата по договора. Кредитът
следвало да бъде изплатен с 40 седмични вноски, всяка в размер на 37 лева.
Кредитополучателят бил изплатил общо 446 лв. по кредита, като бил
извършил 12 броя плащания по погасителния си план, а неизплатения остатък
бил в общ размер на 1 034,00 лв.
В исковата молба се твърди, че от представените към нея доказателства
се установява, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на сключения договор за предоставяне от ищеца
на ответницата на кредит под формата на заем, по смисъла на чл. 9 от Закона
за потребителския кредит. Уговорената сума била предадена на ответницата,
с което ищецът бил изпълнил поетите с договора задължения. Ответницата
частично била изпълнила поетите задължения, а вземането било с настъпил
падеж, а именно 16.11.2018 г. Ответницата към настоящия момент не била
погасила остатъка по договора за кредит, поради което се твърди, че за
същата е възникнало задължението да заплати на ищеца остатъка от
главницата по Договора за потребителски кредит, а именно сумата в размер
на 1 034,00 лева, ведно с лихва върху нея, считано от датата на предявяване на
исковата молба, както и обезщетение за забава в размер на 261,38 лв. за
периода от 17.11.2018 г. до 14.05.2021 г. Моли се за уважаване на
предявените искови претенции. Претендират се разноски, включително и
направени такива в производство по обезпечаване на бъдещ иск и по налагане
на обезпечителните мерки в рамките на образувано изпълнително
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата.
С молба преди първото по делото съдебно заседание е направено
искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение. За насроченото
първо по делото съдебно заседание, с нарочна писмена молба, процесуалният
представител на ищеца прави искане, в случай че е налице хипотезата на чл.
238 от ГПК, да се постанови неприсъствено решение срещу ответницата.
Редовно призована за първото по делото съдебно заседание, ответницата Р.М.
не се явява, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на
2
делото в нейно отсъствие. При това положение съдът приема, че са налице
формалните предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. На първо място ответницата не е представила в
законовия срок по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба. С разпореждане
№ 165/15.06.2021 г. съдът й е указал както възможността да подаде писмен
отговор, така и срока, в който следва да стори това – едномесечен от
получаване на исковата молба. Едновременно с това са й разяснени
последиците от неподаване на отговора в срок. В призовката на ответницата,
получена лично от нея на 11.08.2021 г. изрично е указана възможността
ищецът да поиска постановяване на неприсъставено решение срещу нея.
Въпреки това ответницата е проявила процесуално бездействие, като не се е
явила в първото по делото съдебно заседание, без да е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. Изложеното горе сочи, че е налице
материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК. Налице е и
материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – посочените в
исковата молба обстоятелства и представените от ищеца писмени
доказателства сочат на вероятна основателност на предявените искови
претенции. От приетия по делото като писмено доказателство договор за
потребителски кредит № 23795 от 05.02.2018 г. и искане за отпускане на
потребителски кредит се установява, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договора за кредит. От приетия по делото
като писмено доказателство разходен касов ордер № 72 от 05.02.2018 г. се
установява, че на ответницата е била предоставена сума пари в размер на
уговореното в договора за потребителски кредит и общите условия към
договора, подписани от ответницата. Предвид всичко изложено, съдът
приема, че от събраните по делото доказателства следва да се направи извод
за вероятна основателност на предявения иск. Ето защо съдът приема, че са
налице всички законово установени предпоставки, посочени в разпоредбата
на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение в полза на
ищеца. По изложените горе съображения, съдът следва да се произнесе с
неприсъствено решение, като уважи предявените искове. Предвид изхода на
спора в полза на ищцовото дружество следва да бъдат възложени направените
разноски в исковото производство, както и тези, направени по допускане на
обезпечението, за които ищецът е направил своевременно искане и за които е
представил доказателства, че са платени. Разноските са в общ размер на 760
3
лева, от които 320 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство,
100 лева държавна такса в исковото производство, 300 лева адвокатско
възнаграждение в обезпечителното производство и 40 лева държавна такса в
обезпечителното производство. Неоснователно е искането на ищеца за
присъждане на разноските, направени по налагане на обезпечителните мерки
в рамките на образувано изпълнително производство. Тези разноски следва да
бъдат събрани от съдебния изпълнител. Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд - Панагюрище
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, Р.
М. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. “*********“ № **, вх.
„А“, ет.3, ап.9 да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр.Перник, ул. „Рашко Димитров“ бл.80, вх.В, ет. 6, ап.71,
сума в размер на 1 034 (хиляда тридесет и четири ) лева - главница по
договор за потребителски кредит № № 23795 от 05.02.2018 г. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на
261,38 лв. (двеста шестдесет и един лева и тридесет и осем стотинки) –
обезщетение за забава по договора за потребителски кредит за периода от
17.11.2018 г. до 14.05.2021 г.
ОСЪЖДА Р. М. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул.
“*********“ № **, вх. „А“, ет.3, ап.9 да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.Перник, ул. „Рашко Димитров“
бл.80, вх.В, ет. 6, ап.71, разноските, направени пред настоящата инстанция и
в производството по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д № 1809/2021 г. по
описа на Районен съд – Перник в общ размер на 760 (седемстотин и
шестедесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
4