Решение по дело №762/2021 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 71
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20213320100762
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Кубрат, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20213320100762 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в ***, представлявано от управителя инж. С. Р. И. чрез
пълномощник адв. Д.Г. от АК – Разград твърди, че ищцовото дружество в
качеството на В и К оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/2005 г.),
считано от 01.01.2019 г. предоставя В и К услуги на територията на Община
Завет. Поради това и с оглед качеството на собственик и потребител на В и К
услуги, с административен адрес *** на името на ответника С. Ю. И. е
открита партида с абонат № 441537 от страна на В и К оператора.
И. не изпълнила вменените й съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия
задължения, а именно – да заплаща ползваните В и К услуги, като при
неплащане в 30-дневен срок след датата на фактуриране, изпада в забава – чл.
33, ал. 2 от ОУ. Доставените В и К услуги на потребителя на водоснабдения
имот са отчетени с два водомера, както следва: 1/ През отчетен период
15.10.2019 г. – 10.08.2020 г. от водомер с фабричен № 36809867, монтиран на
водопроводното отклонение в имота на 20.07.2011 г., като поради
1
преустановяване на водоподаването е бил демонтиран и монтиран отново
след извършена проверка за неговото състояние на 15.10.2019 г.; 2/През
отчетен период 10.08.2020 г. – 09.04.2021 г. от водомер с фабричен №
3431727, монтиран на водопроводното отклонение в имота на 24.08.2020 г.
Поради допуснати нередовности в плащанията на ползваните В и К
услуги, операторът изпратил покана за доброволно изпълнение, която видно
от обратната разписка не е била потърсена от получателя, но счита за редовно
връчена, тъй като е изпратена на адреса посочен в партидата, съгласно чл. 67,
ал. 4 ог ОУ. Поради това, че сумите не били заплатени, на 12.10.2022 г.
кредиторът е подал заявление в РС – Кубрат, за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, образувано в ЧГД №
605/2021 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 261/14.10.2021 г. е
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на С. Ю. И., че съществува изискуемо вземане на „Водоснабдяване-Дунав“
ЕООД гр. Разград в размер на сумите: 296.95 лева – главница,
представляваща стойност на неплатена консумирана питейна вода за
абонатен № 441537, за имот находящ се в ***, за което са издадени 12 бр.
фактури в периода от 28.02.2020 г. до 29.04.2021 г., ведно със законната лихва
считано от 12.10.2021 г. до окончателното плащане; 25.22 лева –
представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от
датата след падежа й до 05.10.2021 г. Претендират и направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът С. Ю. И., ЕГН **********, с пост. и наст. адрес *** чрез
особения си представител адв. М.Н. от АК – Разград ангажира становище, че
така предявения иск е допустим, но по същество неоснователен. Заявява, че
към исковата молба не са представени доказателства, установяващи, че
ответницата е собственик или носител на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдения имот, а оттам че се явява и потребител на ВиК
услуги. Оспорва дължимостта на вземането и поради липса на подпис на
ответницата при отчитането на показанията на водомера, като в случая не е
представен отчетът, подписан от И., неин представител или свидетел. Поради
това моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан,
2
както и да отхвърли искането за присъждане на разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ответницата е титуляр на партида с аб. номер 441537 в гр. Завет, ул.
„Калето“ № 26. Партидата се води на нейно име, а видно от представената от
Община Завет Декларация по чл.14 от ЗМДТ, имотът е наследствен и е
деклариран от лице И. Х. Ю.. От Протокол № 902217/15.01.2019 г. се
установява, че на посочената дата е било възстановено водоподаването в
имота като демонтираният преди това водомер е бил отново монтиран след
извършена проверка. От съдържанието на Протокол № 907808/24.08.2020 г. е
видно, че на водопроводното отклонение е монтиран нов водомер с фабр. №
3431727. Така за отчетния период доставените количества питейна вода са
отчетени с два водомера.
В имота е правен отчет от св. Ц. П. – инкасатор в ищцовото дружество,
който отразявал данните в електронен карнет. Свидетелят заявява, че през
процесния период имотът е бил обитаван от ответницата С.И., като отчетът на
потребената вода е извършван в присъствието на ответницата, а когато тя
отсъствала от жилището – в присъствието на съпруга й. Свидетелят заявява,
че лицето И. Х. Ю. живее в ***, като титуляр на партидата за този имот е
друго лице.
Ответницата е била поканена да плати задълженията си по 12 бр.
фактури, но тъй като плащане не е било извършено, ищецът на 12.10.2021 г. е
подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. д. № 605/2021 г. по описа на РС–Кубрат. Издадената по
цитираното дело Заповед № 261/14.10.2021 г. е била връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което ищецът е
уведомен, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.
3
д. № 605/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на Община Завет от
01.01.2019 г. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), ВиК операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията
между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от
ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл.
3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2
от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко
основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след
обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да
е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на
тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД гр. Разград.
Съдът приема, че в случая ответницата е потребител на доставяните от
ВиК оператора услуги и това приема за установено въз основа на събраните
по делото гласни доказателства – показания на св. П., който макар и служител
при ищеца, възпроизвежда факти, които е възприел лично и непосредствено,
под страх от наказателна отговорност.
В процесния период 15.10.2019 г. – 09.04.2021 г. в имота, за който е
4
открита партида, са предоставяни ВиК услуги, за което са издадени 12 бр.
фактури, като водомерът за процесния период е отчитан с електронен карнет.
Не е оспорен като изчисление размер на претендираната сума, а няма
доказателства тази сума да е била заплатена на ищцовото дружество. Поради
изложеното съдът намира, че ищецът чиято е доказателствената тежест
установи, че за периода 15.10.2019 г. – 09.04.2021 г. е доставил на ответника
посочените ВиК услуги на претендираната стойност от 296.95 лв., за което е
приложена и справка, поради което главният иск е основателен. По
отношение на акцесорния иск на основание чл. 44 от ОУ за заплащане на
мораторната лихва за периода 29.03.2020 г. – 05.10.2021 г. претенцията в
размер на 25.22 лв. е основателна.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на спора ищецът
съразмерно уважената част, има право на разноски – 75 лв. за държавна такса,
300 лв. депозит за особен представител, 10 лв. за издаване на съдебни
удостоверения и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение. Поради което
ответникът следва да заплати 685 лв. за разноски. Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство, които са в размер на
25 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ю. И., ЕГН **********, с пост. и
наст. адрес *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване – Дунав” – ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от инж.
С. Р. И. – Управител, чрез пълномощник адв. Д.Г. следните суми, за които е
издадена Заповед № 261/14.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 605/2021 г. по описа на РС – Кубрат: 296.95
лева (двеста деветдесет и шест лева, деветдесет и пет стот.) главница,
представляваща стойност на неплатена консумирана питейна вода за
абонатен № 441537, за имот находящ се в ***, за което са издадени 12 бр.
фактури в периода от 28.02.2020 г. до 29.04.2021 г., ведно със законната лихва
считано от 12.10.2021 г. до окончателното плащане; 25.22 лева (двадесет и
пет лева, двадесет и две стот.) – представляваща сбора от мораторната лихва
5
за всяка фактура за периода от датата след падежа й до 05.10.2021 г., на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Ю. И., ЕГН **********, с пост. и наст. адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на на „Водоснабдяване – Дунав” – ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от инж. С. Р. И. –
Управител, чрез пълномощник адв. Д.Г. сумата 685.00 лева (шестстотин
осемдесет и пет лева, нула стот.) представляваща направени разноски в
исковото производство и сумата 25.00 лева (двадесет и пет лева, нула стот.)
разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6