РЕШЕНИЕ
№ 19915
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110104926 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД срещу Д. Д. Д. за осъждането на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 10 000 лева, частична претенция от общо 50 000 лв.,
представляваща главница по регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0411-175-0002-2023 за причинени от водача на л.а. „Форд“,
модел „Фокус“ с ДК № , неимуществени вреди на И. П. С. на 12.02.2023 г. в района на
с. ведно със законна лихва за периода от 26.01.2024 г. до заплащане на вземането,
както и разноски по делото.
Ищецът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД твърди, че около 11:30 ч. на 12.02.2023 г. в
района на с. Де реализирано ПТП, при което ответникът, преминавайки през пазара на
с. Д с управлявания от него л.а. „Форд Фокус“, с рег. № е блъснал пешеходеца И. П.
С., намиращ се към момента на настъпване на инцидента на сергия за месо,
разположена в десния край на улицата. Посочва, че на мястото на инцидента няма
тротоар или пътен банкет, а върху затревената площ са разположени сергиите на
пазара. Сочи, че след пътния инцидент на мястото на произшествието са пристигнали
органите на МВР, които съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
К-78/12.02.2023 г. по описа на СДВР, според който причините за произшествието се
дължат на противоправното поведение на ответника и са по негова вина. Посочва, че
на водача е извършена проба за алкохол с техническо средство „Алкохолтест дрегер
7510“, проба № 1816 в 14:00 ч. на 12.02.2023 г., която е отчела 0,28 промила. По случая
е образувано ДП №съответно – пр. пр. № г. по описа на СРП. В хода на наказателното
производство е изготвена химико-токсигологична експертиза, видно от която
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на ответника към момента на настъпване
на инцидента – 12.02.2023 г. в 11:30 ч., се изчислява на 0,66 промила. Посочва, че
1
вследствие на инцидента пострадалото лице – И. П. С. – е откаран в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД с оплаквания за ограничена подвижност в областта на лявата
подбедрица с наличие на оток и хематом. След проведени прегледи и направени
изследвания се установява, че е претърпял вследствие на процесния пътен инцидент
многофрагментна фрактура на дисталния край на тибията, полифрагментна
интраартиуларна фрактура на дисталния край на тибията с ангажиране на дистална
метадиафиза на тибията, с дисолокация на фрагменти и сублукация в талокруалната
става (пилон фрактура – тип III), латерална ангулация в областта на дисталната
диафизана тибията, фрактура в дисталната диафиза на фибулата с латерална
ангулация, ставен излив в талокруалната става, едем в меките тъкани около левия
глезен, дифузно понижена костна плътност на костите в лявата талокруална става и
костите на ходилото. На пострадалия е поставена диагноза „множество счупвания на
подбедрицата, закрито“. Посочва, че на 16.02.2023 г. на пострадалото лице от
процесното ПТП е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в поставяне на
директна екстензия в областта на лявата подбедрица чрез въвеждане на Шанц-винт
дистално от туберозитас тибие и през калканеуса. Пострадалият е изписан от
болничното заведение на 20.02.2023 г., назначена му е медикаментозна терапия и му е
препоръчан хигиенно-диетичен режим. През време на възстановителния период е
изпитвал силни болки в областта на фрактурите и оперативната рана, не е можел сам
да задоволява битовите си потребности, изпитвал е стрес, станал е тревожен,
неспокоен, напрегнат и се е чувствал в тежест на близките си, поради което за
възстановяване на неимуществените си вреди е завел извънсъдебна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, а впоследствие и е предявен иск, по който
е образувано гр. д. по описа на СГС, I-20 състав, с който претендира от ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв.,
заедно с претенция за обезщетение за забава в размер на 3 969 лв. Ищецът посочва, че
в хода на съдебното производство, на 04.01.2024 г., извънсъдебно е изплатил на
пострадалото от пътния инцидент лице застрахователно обезщетение в размер на 10
000 лв., както и обезщетение за забава върху сумата за периода от 03.05.2023 г. до
04.01.2024 г.
Поддържа, че застрахователят, заплатил обезщетение на пострадалото от пътния
инцидент лице има право да иска възстановяване на заплатените суми от
застрахования водач на МПС, който със своето поведение виновно и противоправно е
причинил настъпване на ПТП под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта
над допустимата по закон, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Посочва, че от
компетентните органи е установено по надлежния ред, че към момента на причиняване
на ПТП ответникът Д. Д. е бил с концентрация на етилов алкохол в кръвта 0,66
промила. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер като неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията на ищеца. Посочва, че
при изследване с техническо средство е установена концентрация на алкохола в кръвта
на водача след настъпване на ПТП по-малко от допустимата по закон концентрация от
0,5 промила. Твърди, че според нормативните изисквания изследване за употреба на
алкохол в кръвта следва да се направи до 30 минути след настъпване на ПТП, но в
процесния случай проверка за алкохол е направена едва в 14 ч. при положение, че
процесното ПТП е настъпило в 11:30 ч., а кръвното изследване на ответника е
направено в 15:05 ч., при което е установена концентрация на алкохола в кръвта 0
промила. Поради това твърди, че не са спазени законовите изисквания за изследване с
техническо средство и за кръвно изследване по вина на контролните органи от МВР.
Поддържа, че от представените писмени доказателства се установява, че към момента
на кръвното изследване е показало, че концентрацията на алкохол в кръвта на
2
ответника е 0 промила, а изводът, че към момента на инцидента е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта 0,66 промила е от заключение на химико-
токсикологична експертиза. Посочва обаче, че за да се направи такъв извод е
необходимо да се вземат и изследват последователно 4 проби от кръв или урина, всяка
през 30 минути, което в случая не е сторено.
Оспорва да е установено наличие на алкохол в кръвта на ответника над 0,5
промила от проверка с дрегер, като сочи, че ответникът не е избрал сам начина на
установяване на наличието на алкохол в кръвта – чрез дрегер или кръвно изследване, а
също така оспорва законосъобразността на процедурата за измерване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Посочва, че не са били налице нормативните
предпоставки за извършване на кръвно изследване – ответникът не е оспорил
показанията на дрегера, не е поискал да дава кръвни изследвания за наличие на
алкохол, а кръвните проби са взети след изтичане на срока за изследване и
показанията им не са достоверни. Оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП, оспорва, че вредите на пострадалото лице се дължат на виновни и
противоправни действия на ответника при процесния инцидент. В условията на
евентуалност твърди съпричиняване от страна на пострадалото лице И. П. С., тъй като
се е движел на нерегламентирано място – на пътното платно, не съобразно пътната
обстановка и с отслабнало внимание. Моли съдът да отхвърли изцяло предявения
срещу него иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, намира за установено следното:
Като писмено доказателство по делото е представен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № К-78 от 12.02.2023 г. относно посетено ПТП от мл. инсп. М,
дежурен ТПТП-ОПП-СДВР, настъпило на 12.02.2023 г. около 11,30 ч. в с. Д между лек
автомобил и пешеходец (л. 7-8). От протокола се установява, че след настъпване на
ПТП на мястото на произшествието е пристигнал полицейски служител, установил
настъпило ПТП между л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег.№ управляван от Д. Д.
Д. и пешеходеца И. П. С., който е пострадал от процесното ПТП и след настъпване на
произшествието е настанен в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ с работна диагноза
„фрактура на лява подбедрица“. От посочения протокол също така се установява, че
водачът Д. Д. Д. е управлявал МПС с валидно свидетелство за управление на МПС № ,
като е изпробван с „Алкохолтест-Дрегер 7510“ с № ARDM-0210, проба № 1816, от
която е установена концентрация на алкохол в кръвта от 0.28 ‰ и е издаден талон за
изследване № , а също така е изпробван за наркотици с „Дръг тест 5000“ с № А, проба
№ , от който е установено употребата на амфетамин и въз основа на посоченото е
издаден талон за изследване №. Отбелязано е, че е образувано досъдебно
производство.
По делото като писмени и веществени доказателства са приети протокол за
оглед на местопроизшествие (л.9-12) от 12.02.2023 г. в с. Долни Богоров, от който е
видно, че огледът на местопроизшествието е започнал в 13:30 ч., след като в 12:30 ч. е
постъпил сигнал за възникнало ПТП, скица на местопроизшествието (л. 13-14), както и
албум (л. 15-20) със снимки на местопроизшествието.
Като доказателство по делото е приет и протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, видно от който ответникът Д. Д. Д. е постъпил във МБАЛ „ВМА-
София“ и му е взета проба от кръв и урина от д-р Б на 12.02.2023 г. в 15:05 ч. (л. 21-
22). Посочва се, че изследваното лице Д. отрича да е употребявал лекарствени
продукти и наркотични вещества и техни аналози през последните 24 часа, както и за
наличие на придружаващи заболявания, посочва, че е употребил около 300 мл. вино
3
към 18 ч. на предишния ден – 11.02.2023 г., не съобщава за оплаквания, не се
установява мирис на алкохол или наличие на абстинентни явления, координацията е
запазена, няма неволно хоризонтално или вертикално ритмично движение на очите,
както и се установява адекватно поведение на изследваното лице, ясно съзнание със
запазен словесен контакт, концентрация на вниманието и добра ориентация за време,
място и собствена личност, а резултатът от направения тест за равновесие е
отрицателен, т.е. изследваното лице запазва равновесие при затваряне на очите. От
представения протокол се установява, че на изследваното лице са направени следните
проби: кръвни проби със стикери № както и проби за урина със стикер № 0
Приложено към исковата молба е заключение по съдебна химико-
токсикологична експертиза с рег. № И-г., изготвена по ДП ЗМ № г. по описа на СРТП-
ОР-СДВР (л. 27-29 по делото). Посочва се, че са представени 2 бр. надписани
вакуумни епруветки със сива капачка с общ обем около 8 мл. и със стикери серия ,
венозна кръв в 4 броя надписани вакуумни епруветки със зелена капачка с общ обем
около 16 мл., поставена в стикери серия Аи урина в 1 брой надписан пластмасов
контейнер с обем около 50 мл със стикер серия , взети от лицето Д. Д. Д., като пробите
са получени в химико-токсикологична лаборатория на ВМА-София по служебен път
на 13.02.2023 г. и са придружени от талон за изследване и протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични
вещества и техни аналози. Посочва се, че в талона за изследване с бланков № , е
отбелязана извършена предварителна проба в 14:00 ч. на 12.02.2023 г. с техническо
средство „Дръг Тест 5000 № , проба № и „Алкохолтест Дрегер, проба № , показали
положителни резултати, съответно – положителен резултат за амфетамин от първия и
0.28 ‰ алкохол от дрегера, като талонът е връчен на лицето в 14:40 ч. на 12.02.2023 г.
с указания, че следва да се яви в лечебно заведение до 45 минути. При изследване на
пробата кръв с лаб. № 5569 за наличие на етанол (алкохол) в кръвта на изследваното
лице Д. Д., извършен по метода на газовата хроматография чрез анализ на паро-
газовата фаза и пламъчно-йонизационен детектор, не се открива наличие на етанол в
кръвта. При изследване на проба с лаб. № чрез имуноаналитично изследване се
установява, че резултатът е отрицателен за метадон, кокаин, опиати, амфетамин,
метаамфетамин, екстази (MDMA), тетрахидроканабинол/ метаболити, барбитурати и
бензодиазепини. При доказателствен анализ за наличие на амфетаминов тип
стимуланти (амфетамин, метаамфетамин, MDMA) на проба с лаб. № 5571 с метода на
селективна течно-течна екстракция с последваща дериватизация (ацетилиране) и
инструментален GC-MS анализ по характеристични йони се установява, че в
представената проба кръв не се доказва присъствие на амфетаминов тип стимуланти.
При изследване на проба с урина с лаб. № 5572 за наличие на алкохол (етанол) по
метода на газовата хроматография чрез анализ на паро-газовата фаза и пламъчно-
йонизационен детектор, се открива наличие на етанол в с концентрация от 0,31 гр/Л.
При изследване на проба с урина с лаб. № 5573 с имуноаналитично изследване се
установява отрицателен резултат за наличие на метадон, кокаин, опиати, амфетамин,
метаамфетамин, екстази (MDMA), тетрахидроканабинол/ метаболити, трициклични
антидепресанти, барбитурати и бензодиазепини. Въз основа на извършените
изследвания на представените проби кръв и урина от лицето Д. Д. не се установява
наличието на наркотичини вещества към момента на изследването. Поради липсата на
алкохол в пробите от кръв и наличието на етанол в пробата урина, експертното
заключение достига до извода, че към момента на медицинското изследване алкохолът
в организма на Д. Д. е достигнал крайна фаза на елиминиране и поради това е
възможно да се установява единствено в пробата урина. В заключението се кредитират
показанията на предварителната проверка с „Алкохолтест Дрегер 7510“, като се
посочва, че доколкото посоченото техническо средство се отличава с висока степен на
4
надеждност на измерването, полученият резултат следва да се приеме за достоверен и
обективен. Въз основа на това и след извършена рестроспективна корекция на
отчетената с техническо средство концентрация на алкохол в издишания въздух от
водача Д. (0,28 гр/л) към момента на проверката (12.02.2023 г. в 14:00 ч.), и при
използване на средно-минималната скорост на елиминиране на етилов алкохол в
кръвта, се установява, че към момента на настъпване на ПТП – 12.02.2023 г. в 11:30 ч.,
концентрацията на алкохол в кръвта на Д. Д. е била 0,66 гр/л.
От съдебно-медицинска експертиза по ДП № (л. 23-26 по делото) и от епикриза
на И. П С. от Първа клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД (л. 30 -32), се установява, че И. П. С. е приет в УМБАЛСМ „Пирогов“
на 12.02.2023 г., по повод това, че автомобил е минал през левия му крак, поради което
пациентът има оток и хематом, болки и ограничени движения в лявата подбедрица.
При рентгеново изследване се установява, че има многофрагментна фрактура на
дисталния край на тибията с имобилизация, а след направена компютърна томография
на крайниците се установява наличие на полифрагментна интраартиуларна фрактура
на дисталната тибия с ангажиране на дисталната метадиафаза на тибията, с
дислокация на фрагменти и сублукация на талокруалната става (пилон фрактура – тип
III), както и латерална ангуалация в областта на дисталната диафаза на тибията.
Установява се, че 2 години преди инцидента пациентът е бил опериран от фрактура на
лявата тибула, при което е направена метална остеосинтеза на фибулата по повод на
фрактура в дисталната метадиафиза – консолидирана. Установява се също така
фрактура в диасталната диафаза на фибулата с латерална ангулация – непосредствено
на нивото на проксималния край на наложената метална пластина, както и ставен
излив в талокруалната става, едем в меките тъкани около левия глезен и дифузно
понижена костна плътност на костите на лявата талокруална става и костите на
ходилото. При консултация с д-р Д. Тодоров, специалист по ортопедия и
травматология, се установяват множество закрити счупвания на подбедрица, но без
отоци на крайниците. След извършен преглед от травматолог, интернист и
анестезиолог и рентегенографии, се приема за оперативно лечение, като на 16.02.2023
г. е извършена оперативна процедура Fixatio externa, при която на пациента е поставена
директна екстензия в областта на лявата подбедрица, като единият Шанц-винт се
въвежда дистално от туберозитас тибие, а другият през калканеуса. Пациентът е
изписан на 20.02.2023 г.
Представена е и претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от И.
С. към ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с вх.№ 99-г. (л. 34-36), а също така и преводно
нареждане за извършен кредитен превод с референция №
LO27004012404012/04.01.2024 г. (л. 45), видно от който ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е
превело на адв. Я Д. сума в размер на 10 872,97 лв. с посочено основание за превода
„плащане по гр. д. № СГС, I-20 с-в, щета
Видно е от представена епикриза от Първа клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД (л. 139 -141), че И. П. С. е
постъпил за втори път за оперативно лечение, заради оплаквания от болки и
ограничени движения в областта на лявата подбедрица във връзка с травма на лявата
подбедрица от 12.02.2023 г. При прегледа е установен оток и хематом и наличие на
болки и ограничени движения в областта на лявата подбедрица. След извършен
преглед и рентгенографии се приема за оперативно лечение и на 24.02.2023 г. му е
направена операция Extractio metallorum. RSOM cum clavi IM, в хода на която се
извършва екстракция на остеосинтезния материал в областта на дясната фибула, а след
това се извършва остеотомия на фибулата, фрактурата се репонира и се фиксира
интермодуларно с помощта на една киршнерова игла, поставя се метален дистрактор
5
по медиална повърхност на лява подбедрица и през миниинвазивни достъпи се
поставят два канкулирани винта в дисталната част на тибията, трапанира се тибиалния
канал и след репозиция на фрактурата по хода на водач се въвежда инермедуларен
пирон с фи 10, същият се застопорява проксимално с един винт и дистално с 2 винта.
Пациентът е изписан на 01.03.2023 г. за амбулаторно домашно лечение.
В производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетели.
В показанията си, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 11.07.2024
г., свидетелят И. П. С., пострадал от процесното ПТП от 12.02.2023 г., посочва, че
докато е оглеждал стоката пред една от сергиите в с. Д, разположена директно върху
павирана улица, по която минават коли, без пътен банкет, го е ударил автомобил с цвят
сив металик, свидетелят е паднал, като след като го застъпил по крака, автомобилът
минал изцяло през ходилото и лявата подбедрица на крака на свидетеля и едва след
като няколко души потупали по тавана на автомобила и се развикали, същият спрял.
След спиране на автомобила, свидетелят остава за кратко между двете гуми на
автомобила, след което се е изправил, след като се е хванал за едно желязо от сергията
на пазара. Посочва, че при настъпване на инцидента свидетелят е бил последният на
сергията, но водачът на автомобила очевидно не го е видял, заради което го е блъснал,
съборил го и е преминал с предната дясна гума през крака му. След като е узнал за
настъпване на инцидента, водачът е слязъл от автомобила, отишъл е при пострадалия,
предложил му е да го закара до болницата и да даде на свидетеля парична сума, но
приятел на свидетеля е отказал и е поискал да извикат полиция и линейка. Твърди, че
при настъпване на инцидента в автомобила, осъществил ПТП, е имало още една жена.
При настъпване на инцидента автомобилът се е движел бавно и очевидно инцидентът
е настъпил заради това, че водачът на автомобила не го е видял. Посочва, че след
настъпване на инцидента, свидетелят е изпитал много силни болки, станало му е
студено от болка и не е можел да стъпва на крака си, а долната част на крака под
коляното се е движела свободно, защото костта е била счупена. Посочва, че са му
правени две операции, в момента има импланти и не може да сгъва крака си в глезена,
като лекарите са му обяснили, че кракът му ще остане така. Изпитвал е силни болки в
крака в продължение на близо 6 месеца, на легло е прекарал 4-5 месеца, като през този
период не е могъл да се обслужва сам, а за него се е грижело момиче, с което живее на
семейни начала, както и не е могъл да ходи на работа, което се е отразило и на
доходите му. Посочва, че вече не може да упражнява професията си, с която е изкарвал
допълнителен доход – общ работник, поради травмите от ПТП. И към момента
изпитвал слаби тъпи болки в глезена отдолу и не може да го свива в долната част.
Посочва, че е имал предходен инцидент с този крак преди около 3 години, при който
се е подхлъзнал на лед през зимата и паднал, в резултат на което е счупил глезена си
(същият, който е счупен отново вследствие на процесното ПТП) и за лечение на
травмата му при предходния инцидент му е поставена плака, шина и 6 винта.
От показанията на свидетелката Т И.ова, се установява, че при настъпване на
процесното ПТП е пътувала заедно със съпруга си и с ответника Д. Д. в процесния лек
автомобил, с който е осъществено ПТП. Посочва, че автомобилът е управляван от Д., а
свидетелката е пътувала за покупки на пазара. Инцидентът е настъпил около 11 ч. към
обяд, при търсене на място за паркиране, при което автомобилът се е движел с не
повече от 10 километра в час. Произшествието е настъпило неочаквано, свидетелката
посочва, че не е усетила кога се е осъществил ударът между колата и падналия човек,
разбрала е от него заради настаналата суматоха наоколо, хората са се развикали,
пострадалият също е извикал, че е ударен. Свидетелката и водачът на автомобила Д. са
слезли от превозното средство, видели са пострадалото лице и са извикали линейка и
6
полиция. След идване на място, полицейските органи са направили проба за алкохол
на водача Д., която е била отрицателна. Твърди, че мястото на настъпване на
инцидента представлява тясна калдаръмена уличка, от едната страна на която им тир
паркинг, а от другата страна има поляна със сергии и много хора.
От показанията на свидетеля ИИ.ов се установява, че свидетелят се е намирал в
процесния лек автомобил по време на настъпване на процесното ПТП. При настъпване
на ПТП около автомобила е имало тълпи от хора от всички страни. Заявява, че не е
усетил настъпването на удара с пешеходеца. След като са слезли от колата, близък на
пострадалият е извикал линейка. Посочва, че пазарът представлява множество сергии
и по време на настъпване на инцидента е имало много хора.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни, тъй като както в
самите показания, така и между обстоятелства, посочени в показанията и останалите
данни по делото, не се установяват противоречия и изложеното в свидетелските
показания отговаря на останалия събран по делото фактически доказателствен
материал. Съдът намира за неоснователно възражението, че свидетелят И. С. е пряко
заинтересован от изхода на делото и поради това е пристрастен, тъй като последният е
обезщетен в друго производство от застрахователя за претърпените вреди от
процесното ПТП. Поради това свидетелят не е заинтересован от изхода на настоящото
дело, тъй като негов предмет е регресен иск на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ срещу виновния за настъпване на ПТП водач, което по
никакъв начин не засяга пострадалото лице, защото то няма да получи обезщетение от
него при успешен изход на делото. Заедно с това, в показанията си свидетелят не
посочва никакви обстоятелства, релевантни към наличието на основание за регресна
отговорност на ответника – употребата на алкохол от водача по време на настъпване на
процесното ПТП. Наведеният довод от ответника, че свидетелят е заинтересован,
поради бъдещо дело със застрахователя за вредите от процесното ПТП, е
неоснователен, тъй като свидетелските показания по настоящото дело не са
доказателствено средство в друго съдебно производство, освен в предвидените закона
случаи. Заедно с това, дори при пристрастност на свидетеля, съдът не може да
изключи свидетелските показания като доказателствено средство само на това
основание, а съдът следва да ги подложи на по-внимателна и задълбочена преценка за
достоверност. Неоснователни са и изложените в писмената защита доводи от
ответника за противоречия в показанията на свидетеля И. С.. Свидетелят посочва, че е
чакал пред сергия при настъпване на ПТП, което логично води до извода, че е бил с
гръб към пътното платно, по което се е движел управляваният от ответника лек
автомобил, при което пешеходецът И. С. е ударен от автомобила от лявата страна
(съответно с дясната страна на автомобила), паднал е, след което е паднал и левият му
крак е прегазен от предната дясна гума на л.а. „Форд Фокус“, след което ответникът е
спрял автомобила и при неговото спиране за кратък момент пешеходецът е останал
легнал на паважа с крака под шасито и между двете гуми на автомобила. В посочените
от свидетеля обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП няма вътрешни
противоречия. Обстоятелството, че свидетелят веднъж посочва, че е застъпен от
гумата и след това е паднал, а в друго изречение от показанията си посочва, че първо е
паднал и след това е застъпен от гумата, не компрометират показанията на свидетеля
като недостоверни, тъй като е нормално при травматичен спомен за ПТП, съчетано със
силна уплаха, внезапност и големи болки и страдания за свидетеля, свидетелят да не
може да изложи механизма на ПТП в напълно подредена последователност на етапите
на настъпване на увреждането. Съдът намира, че с оглед опитните правила и като
съобрази, че гумата на автомобила се намира зад бронята и калника, е нормално и
логично автомобилът първо да е ударил пешеходеца с бронята или калника, той да е
паднал, а след това гумата на автомобила да е застъпила крака да пешеходеца, да е
7
преминала през него, след което автомобилът да е спрял.
От свидетелските показания непротиворечиво се установява следното: на
12.02.2023 г. в района на пазара на с. Долни Богоров, е реализирано ПТП, при което
водачът Д. Д. Д. е управлявал лек автомобил със сребрист цвят, в който също така са се
намирали Т И.ова и И.ов, като ответникът е маневрирал с цел да паркира автомобила.
Мястото на инцидента е тясна улица с павета, без пътен банкет, като от едната страна е
имало тир паркинг, а от другата страна – сергии, разположени директно на улицата.
При настъпване на инцидента автомобилът се е движел с видима скорост около 10
км/ч, а на място на ПТП е имало много хора. Нито водачът, нито пътуващите в колата
са усетили сблъсъка. За инцидента са разбрали от настъпилата суматоха, от виковете
на хората и от ударите от намиращи се наблизо хора по капака на колата.
Управляваният от Д. лек автомобил е блъснал пешеходеца И. П. С., намиращ се към
момента на настъпване на сергия на пазара, като след като е завлечен, пада под
автомобила, който с предната дясна гума минава през ходилото и подбедрицата на
пострадалия. При спиране на автомобила И. С. се е намирал между двете гуми на
автомобила. Водачът Д., заедно с пътниците в автомобила, са слезли, помогнали са на
пострадалия, водачът е предложил на пострадалия да го закара в болница, на мястото
на инцидента са дошли линейка и полиция, а на водача е направен тест за алкохол.
Вследствие на инцидента е настъпило счупване на подбедрицата и ходилото на И. С.,
вследствие на което последният е изпитал силни болки при настъпване на инцидента и
след това, претърпял две операции на крака и около 4-5 месеца е бил на легло без
възможност да се обслужва сам, а близо 6 месеца е изпитвал болки в крака. Не е успял
да реализира доходи поради настъпилата травма. Около 3 години преди настъпване на
процесния инцидент, пострадалият е имал счупване на ходилото на същия крак, при
което на крака му е била поставена шина, планка и шест винта, като към датата на
настъпване на инцидента пострадалият почти се е бил възстановил от предходната
травма. Към настоящия момент изпитва тъпа болка в ходилото и не може да го свива.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, от която се
установява, че при инцидент на 12.02.2023г. на И. П. С. са му причинени следните
травматични увреждания: многофрагментно вътреставно счупване на дисталния край
на левия голям пищял, е ангажиране на дисталната метадиафиза на костта, с
разместване на фрагменти и сублуксация в талокруралната става (горна скочна става)
– пилон фрактура тип III: счупване в дисталната диафиза на левия малък пищял;
ставен излив в талокруралната става, оток в меките тъкани около левия глезен, като от
двете епикризи се установява, че на пострадалия са проведени две оперативни
интервенции, при първата е извършена външна фиксация, а при втората операция е
поставен нов остеосинтезен материал. От анализа на всички предоставени материалите
по делото вещото лице достига до извода, че тежката травма на левия долен крайник,
представена с многофрагментно счупване на костите на подбедрицата, се намира в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице посочва, че при
счупване се развива интензивен болков синдром непосредствено след травмата и в
първите дни след нея, който се усилва при опит за движение, като болката постепенно
намалява до приключване на възстановителния период. Времето за възстановяване
след съчетани счупвания на големия и малкия пищял е: срок на имобилизация – 3-3,5
месеца, срок на нетрудоспособност за физически труд – 7-8 месеца и срок за
нетрудоспособност за нефизически труд – 5-6 месеца, при липса на усложнения по
време на възстановителния процес. Отразено е, че след това е възможно да се усеща
дискомфорт в засегната област при промяна на времето, както и при значително
физическо натоварване на крайника. Такава травма причинява значително затруднение
в движението на засегнатия крайник. Същият не следва да се натоварва по време на
имобилизацията, като на С. му е била необходима чужда помощ за осъществяване на
8
ежедневните дейности. След сваляне на гипса е отразено, че е необходимо провеждане
на постепенно натоварване, на рехабилитация и физиотерапия, под наблюдението на
съответния специалист. Посочва, че по делото са налице анамнестични данни за
проблем в движението в областта на засегнатия крайник, но по делото няма
представена медицинска документация, от която да се определи какви са трайните
последици за здравето на пострадалия.
Прието в производството е и заключение на съдебна-автотехническа експертиза,
която след анализ на представените свидетелски показания, протокол за оглед на
местопроизшествието и скица към него, констативния протокол за ПТП с пострадали
лица и след използване на софтуер за симулации на ПТП Virtual Crash 5.0 и
изображения на мястото на инцидента от Google Earth Pro, достига до извода, че
механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: на 12.02.2023 г. около 11:30
часа, лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № се движи по ул. „2-ра“ с посока на
движение от ул. „при което удря намиращия се на пътното платно за движение на ул.
„2-ра“ пешеходец И. П. С.. От анализа на данните, вещото лице посочва, че може да се
определи мястото, където е възникнало първоначалното съприкосновение между лекия
автомобил и пешеходеца: по дължина на пътното платно – на ул. „2-ра“ на 5,60 метра
от 0Р-1, считано по посоката на движение на лек автомобил „Форд Фокус”, а по
широчина на пътното платно – на 1,20 метра вляво от десния край на платното за
движение в посока на огледа, считано по посоката на ориентацията на лек автомобил
„Форд Фокус”. Вещото лице достига до извода, че скоростта на лекия автомобил
„Форд Фокус“, с peг. № СВ7858РС в момента на удара с пешеходеца е 17,04 км./ч. От
анализа на приложените по делото доказателства, вещото лице достига до извода, че
от техническа гледна точка причината за процесното ПТП е поведението на водача на
лек автомобил „Форд Фокус“, с peг. № , който при движение по ул. ,,2-ра“ със скорост
17,04 км/ч срещу №31 не е осигурил безопасно странично разстояние от намиращия се
на пътното платно пешеходец, вследствие на което е настъпил удар между тях.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската
експертиза и по съдебната-автотехническа експертиза като обективни, компетентно
дадени и отговарящи на останалия по делото фактически и доказателствен материал.
Прието по делото е и заключение по изготвена съдебно-токсикологична
експертиза, по която вещото лице, след анализ на представените като доказателства по
делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-78, протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби от 12.02.2023 г. и съдебната
химико-токсикологична експертиза с рег. № И-6473/11.07.2023 г., установява, че на
12.02.2023 г. водачът Д. Д. Д., ЕГН **********, е тестван с полеви технически
средства „Алкотест Дрегер 7510“ и с „Дръг Тест 5000“ за употреба на алкохол и
наркотични вещества. Тестът за алкохол установил 0.28 ‰ алкохол в издишан въздух,
а тестът за наркотични вещества бил положителен за амфетамини. Моментът на
предварителната проверка на водача Д. Д. (14:00 ч. на 12.02.2023 г.) с техническото
средство „Алкотест Дрегер 7510“ е 2 часа и 30 мин. след реализиране на ПТП-то
(11:30 часа на 12.02.23 г.). Биологичните проби (кръв и урина) са взети в 15:05 часа
(отразено в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби), т.е. 3
часа и 45 мин. след настъпване на ПТП. Вещото лице посочва, че човешкият
организъм се освобождава средно с по около 0,15 ‰ алкохол на час, поради което към
11:30 ч. на същата дата концентрацията на алкохол би следвало да бъде по-висока от
0.28 g/L /промила/. От съдебната токсикохимична експертиза по досъдебното
производство не се установявало наличие на алкохол (етанол) в кръвната проба на Д.
Д., докато в пробата урина се откривал алкохол (етанол) в концентрация 0.31 g/L.
Отсъствието на алкохол/етанол в кръв и установената концентрацията на алкохол в
9
урина (0.31 g/L) дават основание за два важни извода, направени от вещото лице, а
именно: 1) категорично към момента на вземане на пробите кръв и урина Д. Д. се е
намирал във фаза на елиминация на алкохола и 2) приблизително такава концентрация
е била достигната и в кръвта му. Доколкото техническото средство „Алкотест Дрегер
7510“ се отличава с висока надеждност на измерването, което корелира изключително
добре с резултатите от анализ на кръвни проба и в случай, че същото е в метрологичен
срок на валидност, то според вещото лице полученият резултат следва да се приеме за
обективен и достоверен. Предварителна проба на Д. Д. в 14:00 ч. на 12.02.2023 г. с
техническото средство отчела 0.28‰ (g/L) алкохол в издишан въздух, респективно в
кръв, което показва, че в организма на Д. все още е имало алкохол/етанол.
Установената концентрацията на алкохол в урина (0.31 g/L, ‰) в 15:05 ч. на
12.02.2023г., както и отсъствието на етанол в кръвта му, показват, че Д. е във фаза на
елиминация. Двата изчислени резултата (от предварителната проверка и от
лабораторното изследване) не показват значима разлика, което е основание да се
направи извод в посока, че към момента на двете изследвания алкохолът в кръвта на Д.
е бил във фаза на елиминиране. Изминалото време от 11:30ч. на 12.02.2023г. (моментът
на настъпване на ПТП-то) до 14:00ч. на 12.02.2023г. (моментът на предварителната
проверка) е 2 часа 30 мин. Доколкото реализираното от Д. произшествие се е случило
2 часа и 30 минути преди вземането на пробата кръв и съобразявайки установената
фаза на елиминиране на алкохола към момента на вземане на пробата кръв, се налага
ретроспективна корекция на концентрацията на алкохола, към момента на деянието. За
този период от време при средно-минимален коефициент на елиминиране 0.15 g/L за
час (независещ от пол, възраст, телесна маса, ръст) би се елиминирало количество
алкохол 0.375 g/L. В този смисъл следва да се приеме според експерта, че към 11:30
часа концентрацията на етилов алкохол в кръвта на обвиняемия е 0.28 g/L +0.375 g/L =
0.655g/L или 0.66 g/L. Тази стойност следва да се приеме за обективна, ако не е
употребен алкохол след разглеждания момент на реализиране на ПТП. В заключение
вещото лице посочва, че водачът на лек автомобил Д. Д. Д., е реализирал процесното
ПТП на 12.02.2023 г., около 11:30 ч., като на водача е извършена предварителна
проверка за употреба на алкохол с полево техническото средство „Алкотест Дрегер
7510“, с № ARDM-0210, проба № 1816. Предварителното изследване за употреба на
алкохол е отчело 0.28‰. Резултатът от ретроспективната корекция на концентрацията
на алкохола, към момента на деянието, е 0.66 g/L ‰).
Съдът намира, че не следва да кредитира посоченото заключение на вещото
лице в частта му относно изводите за концентрация на алкохол в кръвта на водача към
момента на настъпване на ПТП. Извън очевидната грешка във времевата разлика
между момента на настъпване на процесното ПТП и кръвното изследване на водача Д.
(в експертизата е посочено 3 часа и 45 мин, а в действително е 3 часа и 35 мин.), което
вероятно се дължи на техническа грешка и не е повлияло изводите на вещото лице,
съдът намира, че неправилно експертното заключение е взело стойностите на
концентрация на алкохол от дрегера, след като на водачът Д. е направено кръвно
изследване за концентрация на алкохол в кръвта в акредитирано лечебно заведение и в
указания от органите на МВР срок. Съгласно Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването,
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС се установява чрез
използване на технически средства – доказателствен анализатор, преминал редовна
метеорологична проверка или с медицински, химически химико-токсикологични
изследвания, какъвто е и кръвния тест. От граматическото и систематичното тълкуване
на разпоредбите на чл.6, ал.4, във връзка с чл.6, ал.10 и чл.12, ал.4 от Наредбата, може
да бъде направен изводът, че данните от техническото средство са релевантни за
10
установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водач на автомобил, само в
случаите, когато лицето не е извършило или е отказало извършването на медицинско
изследване на кръвта, когато изследване не е могло да бъде извършено поради липса
на документ за самоличност на изследваното лице или поради невалидни резултати от
кръвния тест било поради неизпълнение на процедурните правила, било поради
явяване на лицето в по-късен час от указания му с талона от органите на МВР и
посочените в Наредбата. Във всичко останали случаи, при валиден кръвен тест, следва
да се приеме резултатът от този тест, а не от техническото средство. В случая обаче
експертизата е работила по данни от техническото средство (дрегера), позовавайки се,
че последното е валиден способ за установяване на концентрация на алкохол в кръвта,
пренебрегвайки, че на лицето е извършен кръвен тест за наличие на алкохол, който е
извършен в указания от Наредбата и органите на МВР срок за явяване на лицето на
изследване и след като самото вещо лице по токсикологичната експертиза посочва, че
резултатите от кръвното изследване са валидни. Поради това съдът не кредитира
заключението от ретроспективното изследване нито токсикологична експертиза по
настоящото дело, нито от приложената експертиза от досъдебното наказателно
производство. Следва да се посочи, че доколкото грешката на вещите лица се дължи
именно на позоваване на тест с техническо средство, а не на резултатите от кръвния
тест, междинните изводи и посочените констатации и по-специално – относно
скоростта на разлагане на алкохола в кръвта на водача, съдът намира за обосновани и
отговарящи на утвърдените научни правила за извършване на токсикологично
изследване. Поради това съдът намира, че следва за релевантна базова стойност да
вземе предвид стойността от 0 промила алкохол в кръвта на Д. Д., установена след
изследване на кръвна проба, взета от лицето на 12.02.2023 г. в 15:05 часа, като се
отчете и обстоятелството, че в пробата от урината на лицето е установено наличие на
алкохол от 0.31 g/L. При съпоставяне на резултата от теста с дрегер и тестовете с проби
от кръв и урина, се установява, че към момента на посочените изследвания алкохолът
в кръвта на ответника е била в крайна степен на абсорбация (разграждане), както
посочват вещото лице в заключението към съдебно-токсикологичната експертиза по
настоящото дело. Следователно, доколкото кръвното изследване е взето в 15:05 ч., т.е.
3 часа и 35 минути след настъпване на процесното ПТП (настъпило в 11:30 ч.) и след
като има безспорни данни по делото, че алкохолът в кръвта на водача е бил във фаза на
абсорбация (от показанията на дрегера в 14:00 ч. и показанията от проба на урина в
15:05 ч.), при абсорбиране на алкохола от организма от 0,15 g/L за час, концентрацията
на алкохола в кръвта на водача към момента на ПТП следва да се приеме в стойност от
0,537 ‰ (3,583 часа х 0,15 гр./Л/час = 0,537 гр./Л).
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника
е настъпило събитие, за което ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност”, носи риска, както и че ищецът е заплатил обезщетение на
увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди, а също така че при
настъпването на пътнотранспортното произшествие ответникът е извършил нарушение
по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване
на задължението.
11
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 15.05.2024 г. и
приет за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание на
11.07.2024 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото са отделени обстоятелствата, че: 1) процесното
ПТП е настъпило на 12.02.2023 г. около 11:30 ч., а проба за алкохол с алкохолтест
дрегер е направена в 14:00 ч. и пробата е отчела концентрация на алкохол в кръвта на
Д. Д. Д. 0,28 промила; 2) към процесната дата л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № е
бил застрахован при ищеца по застраховка Гражданска отговорност, като процесното
ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора; 3) че ищцовото
дружество е заплатило на лицето И. С. сумата в размер на 10 000 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни
обстоятелства за доказани. Същите се установяват и от приетите по делото
доказателства.
Съдът намира, че от правна страна виновен за настъпване на процесното ПТП е
водачът на лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № , който при извършване на маневра
паркиране не е съобразил пътната обстановка и е причинил ПТП, при което е блъснал
И. Стойнев и е прегазил крака му в областта на ходилото и подбедрицата.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с възражението на ответника, че
в случая не са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за правото на регрес на
застрахователя, тъй като към момента на настъпване на ПТП, не е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата в закон норма. С оглед
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП следва да се приеме, че на водача е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 ‰.
Както вече беше посочено по делото, тестът с техническо средство-дрегер,
направен в 14:00 ч., т.е. 2 часа и 30 минути след настъпване на ПТП, установява
резултат от 0,28‰, а кръвният тест, направен в 15:05 ч., установява резултат от нула
промила в кръвта на ответника и 0,31‰ в урината. Съдът кредитира заключението на
съдебната токсикологична експертиза в частта относно изводите, че резултатите от
двата теста показват, че алкохола в кръвта на ответника е бил във фаза на разграждане,
както и че за установяване на реалното количество алкохол към момента на настъпване
на ПТП – 11:30 ч. на 12.02.2023 г., следва да се добави по 0,15‰ на час. Базата, от
която следва да се извърши посоченото изчисление е обаче резултатът от кръвния тест,
а не резултатът от теста с техническо средство – алкохолтест дрегер, тъй като при
направено кръвно изследване релевантен е именно посочения резултат. При извършен
рестроспективен анализ, концентрацията на алкохола в кръвта на водача към момента
на ПТП следва да се приеме в стойност от 0,537 ‰ (3 часа и 35 мин. след ПТП или
3,583 часа х 0,15 гр./Л/час = 0,537 гр./Л). Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че за извършване на ретроспективен анализ са
необходими 4 проби, взети през половин час, тъй като в Наредба № 1/19.07.2017 г. за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, такова изискване не е поставено. Талонът за изследване
на кръвта и на урината е предоставен на ответника от органите на МВР заради
установеното с „дръгтест“ наличие на амфетамини в кръвта на ответника и
оспорването на резултата. В резултат от кръвния тест и изследването на урината се
установява, че ответникът не е употребявал наркотични вещества, както и че
алкохолът е в крайна фаза на абсорбация в тялото на ответника. Поради това съдът
намира, че резултатите от кръвния тест са валидни и законосъобразни, изпълнени
спрямо изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
12
Неоснователно е и възражението на ответника, че не следва да се извършва
ретроспективен анализ. Установената от техническото средство и кръвния тест
концентрация на алкохол в кръвта е под минимално допустимата, но изследванията са
направени съответно 2 часа и половина и 3 часа и 35 минути след настъпване на ПТП,
поради което установяването на наличието на алкохол в кръвта с посочените тестове
не е към момента на ПТП или непосредствено след него, а в по-късен момент. При
изследване на количеството алкохол за минал момент се добавя средната скорост за
елиминиране на алкохола в организма за единица време, която е утвърдена от
експертната практика и е осреднена стойност, като реалната скорост на разграждане в
организма на нискорисков консуматор на алкохол на практика е по-висока (около 0,19
g/L/h), а на лица, привикнали към употребата на алкохол, е в размер около 0,22 g/L/h и
на практика осреднената стойност е умишлено занижена в полза на изследваното
лице. Поради това, макар че алкохолното съдържание в организма на ответника към
момента на настъпване на ПТП, установено с ретроспективен анализ, е близко до
допустимата граница, то евентуално наличие на статистическа грешка би било в полза
на ответника. С други думи, евентуалната статистическа грешка е отразена във
формулата, като стойностите на разграждане на алкохол в кръвта на изследваното лице
са занижени, в сравнение със средностатистическото и при реално изследване са
възможни по-високи стойности, но не и по-ниски, като по този начин се отчитат
индивидуалните особености на човешкия организъм. Косвен показател, че при
ретроспективно изследване с посочените осреднени стойности ответникът не е
ощетен, е разликата в показанията между дрегера и кръвното изследване от 0,28‰ при
разлика във времето между двете изследвания от 1 час и 5 минути, както и
изследваното количество на алкохол в урината от 0,31‰, което сравнено със средните
стойности на абсорбация от 0.15‰ за час означава, че ответникът е разграждал
алкохола значително по-бързо от използваната за ретроспективното изследване средна
стойност. Следва да се посочи също така, че получената от съда стойност на алкохол в
кръвта е възможно най-благоприятният резултат за ответника, т.е. представлява
базисна минимална стойност при изчисление на алкохолна концентрация за минало
време, тъй като по безспорен начин две от три проведени изследвания (тест с дрегер и
тест на урина) установяват, че ответникът е имал концентрация на алкохол в кръвта и
че при провеждане на изследванията е във фаза на разграждане на алкохола, като
изводът на съда се основава на резултати на най-прецизното възможно изследване
(кръвен тест, където точността е до 0,1 на хиляда – чл. 22, ал. 2 от Наредбата) при
използвана база за изчисление от най-ниската възможна стойност от трите
изследвания (съответно 0,28‰, 0,31‰ и 0,00‰) и при добавяне на осреднена стойност
от 0,15‰ за час, получена от научни изследвания в хода на експертната практика,
която също е занижена и в която са отчетени в полза на изследваното лице
индивидуалните особености на човешкия организъм. Рестроспективният метод за
изчисляване на концентрацията на алкохол в кръвта към минал момент е утвърден като
такъв в съдебната практика и няма основание в случая да не бъде приложен /така
напр. Решение № 4076 от 20.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12512/2021 г. и др./.
Отделно следва да се посочи, че нито се твърди от ответника, нито се установява от
събраните по делото доказателства, че в периода след настъпването на инцидента и
преди тестването с дрегер, респ. на кръв и урина, ответникът да е употребил алкохол,
което да е довело в разколебаване на извода за концентрацията на алкохол в кръвта към
момента на ПТП.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение в писмената защита, че
посочената в съдебно-токсикологичната експертиза елиминация на алкохол от 0,15
гр./литър за час е за лица с нормална бъбречна и чернодробна функция, но не можело
да се установи, че при ответникът се касае за такава елиминация. В проведеното
13
открито съдебно заседание на 10.10.24 г. във връзка с направено от ищцовото
дружество доказателствено искане, процесуалният представител на ответника заявява,
че не твърдят ответникът да е имал към момента на ПТП бъбречни или чернодробни
увреждания /л. 165/. Ето защо, такова възражение не може да се релевира за първи път
с писмената защита по делото, още повече, че в хода на съдебното дирене е направено
твърдение в обратен смисъл.
Въз основа на всичко посочено съдът намира за доказано, че към момента на
настъпване на ПТП ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
от 0,54‰, което е над минимално допустимата концентрация от 0,5‰.
По отношение на размера:
Между страните е безспорно, че към датата на настъпване на процесното ПТП
12.02.2023 г. л.а. „Форд Фокус“ с рег. С е бил застрахован при ищеца по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество в срока на валидно
застрахователно покритие. От представените като доказателство по делото преводно
нареждане за кредитен превод с референция № LO27004012404012/04.01.2024 г. се
установява, че ищцовото дружество е заплатило на лицето И. С. застрахователно
обезщетение в размер на 10 872,97 лв. за възстановяване на уврежданията от
процесното ПТП.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и заключение по изготвена съдебно-медицинска експертиза, се
установи, че при инцидента на 12.02.2023г. на И. П. С. са причинени следните
травматични увреждания: многофрагментно вътреставно счупване на дисталния край
на левия голям пищял, е ангажиране на дисталната метадиафиза на костта, с
разместване на фрагменти и сублуксация в талокруралната става (горна скочна става)
– пилон фрактура тип III: счупване в дисталната диафиза на левия малък пищял;
ставен излив в талокруралната става, оток в меките тъкани около левия глезен, като от
двете епикризи се установява, че на пострадалия са проведени две оперативни
интервенции, при първата е извършена външна фиксация, а при втората операция е
поставен нов остеосинтезен материал. Пострадалото лице е изпитало силни болки при
настъпване на инцидента, както и след това, претърпял две операции на крака и около
4-5 месеца е бил на легло без възможност да се обслужва сам, а близо 6 месеца е
изпитвал болки в крака. Не е успял да реализира доходи поради настъпилата травма.
Понастоящем момент изпитва тъпа болка в ходилото и не може да го свива.
При тези факти и при условията на чл. 52 ЗЗД съдът приема, че справедлив
размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е 40000 лв.
За да стигне до този извод съдът отчита на първо място фактите, сочещи на преживяна
физическа и психическа травма и съпътстващите ги отрицателни преживявания
/болка, уплаха, физически дискомфорт, промени в живота, свързани със загубата на
възможността за полагане на труд, изолацията поради невъзможността да излиза от
дома си, нуждата от чужда помощ, дългия възстановителен период, необходимостта от
операции, лечение и рехабилитация/. Съдът отчита, че преживените негативни
емоционални и психологически преживявания са с по-голям интензитет в конкретния
случай с оглед установеното, че травмата е втора поред на същия крайник на
пострадалото лице, след възстановяване на предходна травма, настъпила преди около
три години, както и с оглед липсата на ясна прогноза за окончателното възстановяване.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на увреденото лице: Според общия правен принцип
виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само
за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и
поведението на водача на увредения автомобил е в пряка причинна връзка с
14
вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт,
който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а
не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е
налице съпричиняване обективно е необходимо за настъпването на вредите да са
допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е
част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за
съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК.
Установи се, че лицето се е намирало в зона с много пешеходци във връзка с
пазарен ден и намиращите се около тях сергии. По време на инцидента същият е бил
застанал до една от сергиите, когато ответникът го е блъснал с колата. В случая съдът
намира, че по делото ответникът не доказа да е налице съпричиняване от страна на
увреденото лице за получените увреждания.
Следователно е налице основание за регрес на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо виновния водач за
заплатеното от него застрахователно обезщетение. Регресното право възниква до
размер на по-малкото измежду действителните вреди и изплатеното обезщетение. В
случая – на изплатеното обезщетение. По делото се установи, че ищцовото
застрахователно дружество е заплатило на пострадалото от процесното ПТП лице
обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от
процесното ПТП. Въз основа на горепосоченото съдът намира иска за основателен до
предявения размер, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право за присъждане на разноски има ищецът. В
настоящото производство ищецът е доказал разноски в размер на 1560 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение по производство за обезпечение на бъдещ иск, 40 лв. –
държавна такса по делото за обезпечение на бъдещ иск, 1560 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение по настоящото дело, 450 лв. – държавна такса в исковото
производство, 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение, 50 лв. – усвоен
депозит за разпит на свидетел, 300 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза,
400 лв. – депозит за съдебно-медицинска експертиза, 300 лв. – депозит за съдено-
токсикологична експертиза. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 4665 лева разноски по делото.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД Д. Д. Д., ЕГН
********** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“
АД, ЕИК ********* сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, частична претенция от
общо 50 000 лв., представляваща главница по регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0411-175-0002-2023 за неимуществени вреди
на лицето И. П. С. в резултат на настъпило ПТП на 12.02.2023 г. около 11:30 ч. в
района на с. Д, причинени от виновно от ответника като водач на л.а. „Форд“, модел
„Фокус“ с ДК № чиято отговорност към момента на ПТП е застрахована по договор за
задължително застраховане "Гражданска отговорност" при ищцовото дружество, като е
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма,
ведно със законна лихва за периода от 26.01.2024 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на
15
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********
сумата от 4665 лева /четири хиляди шестстотин шестдесет и пет лева/ ,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16